Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

От Ромео до Сноудън

Влюбен палестинец с нередовни документи живее на летище още отпреди разобличителя на американските подслушвания

 

Кристина Любомирова


Днес всички го сравняват с Едуард Сноудън – разобличителя на американското интернет шпиониране, заседнал от два месеца на московското летище „Шереметиево” с анулирани от САЩ документи. А преди случаят със Сноудън да нашуми, аналогията беше с героя на Том Ханкс от холивудския хит „Терминал”.
Става дума за 26-годишния палестинец Мохамед ал Бахиш, който от четири месеца живее в миниатюрна стаичка без прозорци в транзитната зона на летището в Алмати, столицата на Казахстан. Младежът няма право да стъпи на казахстанска територия, нито да излети за другаде заради нередовни паспорт и виза.
Историята му започва романтично – с красиво влюбване в хубава казахстанка. През есента на 2012-а Мохамед работи като вътрешен дизайнер в Дубай, когато среща пристигналата там на почивка с майка си Олеся Гришченко, гражданка на Казахстан. Искрата между младите пламва с неудържима сила и след като курортът на любимата свършва и тя се прибира с мама у дома, нейният мургав Ромео решава да я последва, да й предложи ръката и сърцето си и да заживее с нея сред казахстанските степи. Нищо не го задържа в Дубай. Мохамед е единствено дете на палестински бежанци, установили се навремето в иракската столица Багдад. Момчето израства там, после губи майка си, която се разболява и умира, а бащата загива при бомбардировките във войната на САЩ срещу Ирак. Дубай е начинът на Мохамед да избяга от тези кошмари, но не сгрява душата му. Това става едва след срещата с Олеся. Затова палестинецът с дубайски паспорт не се колебае и секунда при решението си да литне след любимата.

В Казахстан двамата заживяват в идилия и планират сватба. Но подготовката на необходимите документи изисква доста време. Докато съберат всичко необходимо, на Мохамед му се налага всеки месец да лети до Дубай и да се връща обратно, за да удължава визата си. Уви, в един момент казахстанската администрация запилява някъде подадения вкупом с други предбрачни книжа дубайски паспорт на младежа. След дълго търсене все пак успяват да издирят изчезналия комплект, но междувременно срокът на паспорта и на визата в него се оказват изтекли. Мохамед решава да лети до Турция, която му е по-близо, разчитайки да оправи нещата в консулството на Обединените арабски емирства в Истанбул. Но турските летищни власти изобщо не го пускат през паспортния контрол, защото документите му са нередовни. Връщат го обратно на аерогарата в Алмати. Обаче и там вече не го пускат да влезе – пак поради същата пречка с изтеклите паспорт и виза.

„Така летях четири пъти между Истанбул и Алмати! Добре, че само първия път бе за моя сметка, а по-нататък курсовете бяха поети от авиокомпанията”, жалва се палестинецът на журналист от рускоезична израелска

Миналата зима Олеся и Мохамед все още се радват на идилията си

 

медия, успял да влезе в контакт с него. В крайна сметка служителите на летището в Алмати се смиляват над нещастния Ромео и го подслоняват в една от стаите за персонала в транзитната зона. Помещението е с размери два на три метра и няма прозорци. Има само метално двуетажно легло и малък плот, на който Мохамед държи лаптопа си. Най-щастлив е, когато обикновено нередовната интернет връзка работи – тогава може да общува по Скайп с ненагледната Олеся, която чака дете от него, или с братовчед си Ясер, който живее в Норвегия.
Има разрешение да взима душ там, където се къпят летищните работници. Три пъти на ден му носят храна, каквато дават на пътниците в казахстанските национални аеролинии. През целия юни всеки ден ядял бьоф „Строганов” с гъби – и уверява, че когато излезе оттук, повече никога няма да вкуси месо. Най-много му липсват слънчевата светлина и свежият въздух, а монотонният глас от летищната уредба, оповестяващ полетите, направо го влудява. Не го пускат в зоната на фришоповете и кафенетата – но те и без това не са по силите на изтънелия му джоб.

Отначало Олеся успявала все пак да го навестява, но с напредването на бременността й дългото пътуване до летището става все по-трудно за нея, а и разходите за пътя дотам и обратно не са малки. „Добре, че е мама да помага. Толкова искам това най-после да свърши, да се съберем и да узаконим отношенията си! Скоро ще раждам и любимият ми трябва да е до мен!” – обяснява Олеся на заинтересувалите се от сагата й журналисти. На свой ред Мохамед доочертава ситуацията така: „Чувствам се като в затвор! Гледам всичките тези пътници, които постоянно излитат нанякъде, а аз съм заседнал тук в безнадеждност!”

Може би надеждата е, че все пак покрай случая със Сноудън (който засега е с два пъти по-малко стаж от Мохамед като летищен заложник) властите в Алмати или Дубай, способни да разрешат казуса на влюбените, най-после ще свършат нещо хуманно за тях...

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co