Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Биг Брадър умря!
Да живее Биг Дейта....

Интернет и новите технологии предоставят съблазнителни възможности да научаваш, да получаваш информация или да предлагаш информация, без да имаш пряк контакт, без да участваш непосредствено , без дори да полагаш усилия. А както са казали древните мъдреци, всички нещастия на хората са или от липса, или от излишък на информация
 

 

Валери Ценков


Завчера ме събуди алармата на мобилния телефон и докато отворя очи, смартфонът започна да пиука, за да ми напомни, че имам рожден ден. Още преди да се понадигна, компютърът замига, за да ме информира за още няколко честитки по Skype. После Google ме изненада с персонифицирана първа страница на чист български „Честит рожден ден, Валери!“ Докато навестявах стената във Фейсбук Yahoo, че „Лудогорец” e на плейофи за Шампионска лига, а после неизвестен за мен сайт ме посъветва да се погрижа за сексуалния си живот, защото на тази възраст само Extrasize връща младостта - срещу една таблетка дневно! За утеха нещо много трогателно – поздравления от кабинета на културния министър.
Общото между всички сутрешни изненади бе, че всичко това ми се струпа на главата без никакво мое активно участие – единствено благодарение на алгоритмите в интернет. В дигиталната епоха всички се превръщаме в 0 и 1 и нашите дигитализирани профили вече си разменят не емоции, а емотикони, не нежност, а ефимерна изнеженост, не личен контакт и обвързаност, а безконтактно нахлуване в личната сфера. Само преди седмица попаднах на информация за експеримент с 58 000 потребители на Фейсбук, осъществен от изследователи от Кеймбридж. Екип математици и програмисти разработили на базата на профилите на тези потребители алгоритми, след което в 76% от случаите успели да прогнозират доста точно политическите им пристрастия, расата и сексуалната им ориентация.
Неволно се почувствах като един от тези недоброволни участници в експеримента. И като част от един нов шпионски трилър. В класическия му вариант присъстват неизменно три важни елемента – таен агент, който спасява света, красива жена, обречена да сподели мисията му, и подводница с уникални възможности. Още едно знаменателно съвпадение. Точно преди девет години на рождения ми ден на първата си свръхсекретна мисия се отправя най-голямата, най-скъпата и най-секретната американска подводница SS Jimmy Carter. За разлика от останалите американски подводници тя била по-дълга с 30 метра. И точно тези 30 метра осигуриха на САЩ онова огромно предимство в дигиталния шпионаж, за което светът научи едва тази година след разкритията на Едуард Сноудън. 138-метровата „Джими Картър” е специално пригодена да осъществява свръх-секретните технически мисии в полза на Агенцията за национална сигурност, благодарение на които тя успява да прехваща, да филтрира, подслушва и анализира телекомуникациите практически на целия свят. Чрез тази подводница за първи път става възможно тайните служби да подслушват телекомуникационните фиброоптични кабели, положени на дъното на Тихия и на Атлантическия океан. Тъкмо чрез тези кабели се осъществява цялата комуникация между Америка, Европа и Азия – всички телефонни разговори, електронни съобщения, всички електронни бази данни, които се разменят, преминават през тези кабели. Който има достъп до тези данни и може да ги прихваща и анализира, знае най-добре какво движи света. Безспорен лидер в това отношение са американските тайни служби. Между 2004 и 2007 г. „Джими Картър” осъществява седем свръхсекретни мисии по дъното на океана и чрез уникалната си Multi-Mission Platform (MMP) и суперсекретния ROUV (Remotely operated underwater vehicle - Подводен телеуправляем апарат) успява да монтира незабелязано разклонения на телекомуникационните кабели на дъното на океана. Така приключва „аналоговата епоха“ на шпионажа и на мястото на проектите „Ешелон“ I и II идват проектите PRISM, Tempora и XKeyscore.

 

Личният живот като валута


В света на Джордж Оруел от „1984” всяка дума и всяко действие се записват и филмират от тираничното правителство на Big Brother. След това този материал се използва, за да бъдат съдени непокорните поданици на Океания. Във фиктивната държава личният живот и личната тайна не съществуват. „Ако искаш да запазиш нещо в тайна, ще трябва да го скриеш от себе си” – пише Оруел.
В реалния свят все още сме доста далеч от утопичната тирания на Оруеловата държава. Живеем в епохата на Big Data, когато всички наши действия онлайн – имейли, телефонни обаждания, се записват от частни и правителствени структури. В информационната ера личният живот, секретността и тайната са се превърнали във валута - пише Еми Уеб в сайта Slate.com. Колкото по-бързо и мащабно се развиват технологиите и модерните технологични чудеса, толкова по-склонни сме (а може би по-точната дума е по-безпомощни) да ги контролираме или да ги впрягаме да ни служат съобразно човешките закони и морал. Оправдано ли е това отстъпление? Понякога да. Ако тези данни се използват за борба с тероризма, може би саможертвата си струва. Нека не забравяме, че атентаторите в Бостън бяха разкрити и задържани за броени часове тъкмо защото ние сме обект на постоянно наблюдение и следене. С колкото повече технологични чудеса се обграждаме – толкова повече разбираме, че те методично ни лишават от правото и периметъра на личния живот, личните данни, персоналните тайни. Алтернативата е да се откажем от интернет, Фейскбук, Гугъл, от смартфоните и от всички дигитални джаджи. „Ние просто не сме си давали сметка, че интернет не е свободна територия, а една империя за наблюдение и надзор” – пише Рос Даудет в „Ню Йорк таймс”. Тази истина изпитаха на личния си имидж бившият шеф на ЦРУ Дейви Петреъс и любовницата му. Техният казус разкри болезнената истина, че дори най-могъщите хора на света не са в състояние да прикрият следите си в интернет. С развитието на технологиите все повече и повече данни се насочват към сървърите и правителствата ще разполагат с могъщата привилегия да налагат тираничната си воля.
„Не бива да е така, не бива да допуснем да стане така” – казва в интервю за „Ню Рипаблик” един от основателите на Фейсбук Крис Хюз. „Ние всички все още сме господарите на Големите Данни - Биг Дейта. Ако не искаме да живеем в свят, където ще ни правят тайно снимки с помощта на чифт очила и в който правителствените агенции могат да нахлуват виртуално в домовете ни, когато си поискат, ние сме длъжни да се противопоставим сега – и да настояваме за закони и социални норми, които ще бъдат в състояние да защитят нашите лични интереси. Хората създават технологиите, хората са длъжни да контролират технологиите.”


Big Data авторитаризъм


Съществува една реална опасност: Big Data да се превърне в Big Brother. В държавите с нестабилна или недостатъчно развита демокрация Big Data още повече засилва асиметрията между властта и обикновените хора. При това тази асиметрията може да стане толкова голяма, че да доведе до състояние на big-data authoritarianism - нещо, което сме гледали още преди десет години във филма на Спилбърг „Специален доклад“. В него главният герой на Том Круз хваща престъпниците още преди те да са извършили своите злодеяния. Във филма полицията се определя като „пред престъпна“, превантивна институция, като сюжетът фокусира вниманието върху огромния риск от допускане на грешки в системата и свързаните с това принципи за ограничаване на личната свобода.
В много държави по света тази потенциална опасност вече е налице и за това свидетелстват скандалите с подслушване, следене и репресиране на отделни граждани в името на голямата цел – предотвратяване на развитие на евентуални трагични за обществото сценарии. В САЩ в много градове, известни с висок риск от престъпления, тези мерки вече са част от арсенала на силовите органи. В градове като Лос Анджелис, Мемфис, Санта Крус, Ричмънд полицията разполага със специален софтуер, наречен predictive policing, способен да анализира данни за предишни извършени престъпления и на базата на тях да съставя стратегия и тактика за действия на полицията. Досега обаче този софтуер не е доказал по безспорен начин своята надеждност и ефективност. Възможно е този софтуер да е в състояние да разпознае кой контингент младежи е в най-рисковата група на крадци в супермаркета, но това не е достатъчно за постигане на по-голяма сигурност за

 

 населението и за бизнеса. И обратно: ако този софтуер е в състояние да прогнозира с 95% вероятност кои групи ученички са най-предразположени към риска да забременеят преждевременно, как би трябвало да реагират социалните служби в такива случаи! И ако не предприемат нищо, а впоследствие прогнозите се сбъднат, може ли родителите да им потърсят отговорност по обвинение в “престъпно нехайство“. Но ако се намесят, а нищо такова не се случи, те отново ще бъдат виновни в това, че са лепнали черно клеймо върху порядъчни млади момичета.
В книгата си Seeing Like a State, социалният антрополог Джеймс Скот разкриват начините, по които правителствата и властите шпионират своите граждани и събират за тях деликатна информация, като превръщат живота на „потенциалните нарушители на закона“ в истински ад. Това е моделът, по който работят т.нар. социологически агенции или научни институти, които предлагат изследвания за евентуалните действия и решения на определени групи от обществото, без изобщо да са се запознали с тях – просто им налагат желания модел и начин на разсъждение. Това е онзи изкривен социо-антропологичен модел на изопачаване на действителността, който залага изцяло само върху манипулираните социологически данни и анализи. Този подход крие рискове от изкривяване на представата на властите и административните органи, които може да имат много сериозни последствия за обществото. По същия илюзорен модел някога отговорните американски политици залагаха повече на цифрите и системните модели, отколкото на реалните факти при воденето на войната във Виетнам – с катастрофални последици за американската армия. Министърът на отбраната Робърт Макнамара бил наистина обсебен от цифрите и от статистиката и искал да му докладват единствено броя на убитите вражески войници, а след това на тази база изграждал своите следващи тактически и стратегически ходове. Командирите от бойното поле му докладвали само сухите цифри на жертвите и когато той бил достатъчно впечатляващ, военните операции се обявявали за огромен успех. За привържениците на войната това било възприемано като „сериозен успех“, а за критиците – като доказателство за аморалната политика на командването. Но и в двата случая данните не разкривали пълната, реалната картина на събитията. А тя се оказала наистина драматична и в крайна сметка трагична за Америка.


Добрите шпиони


Big Data ще има много по-голямо приложение от това в медицината и търговията. Вероятно сте чували, как в американската куриерска компания UPS се борят с авариите и повредите в техниката, без която не биха могли да вършат бизнеса си. Компанията от доста време „шпионира“ всеки свой автомобил, прикачвайки към всяка негова част на специфични сензори, които чрез събирането на повече информации за вибрациите или загряването им позволява да се прогнозира кога някой от тези елементи ще покаже дефекти. След това на базата на тези данни съответните директори вземат решение кога частите да бъдат подменени и да не се стигне до авария.
По подобен начин канадски лекари от Монреал разработиха специална методика за събиране на информация за различни човешки органи, за да могат да прогнозират кога може да се очаква от тях дисфункция. По този начин те осъществяват превенция срещу поява на инфекциозни болести при преждевременно родени деца. Лекарите подлагат на непрекъснато „шпиониране” 16 жизненоважни функции – от сърцебиене през кръвно налягане, дишане и нивото на кислорода в кръвта – и ги превръщат в информационен поток от около 1000 отделни замервания в секунда, с помощта на които биха могли да откриват корелации между незначителни изменения в организма и много сериозни здравни проблеми. Това им позволява да спасяват човешки живот и те вече го правят много по-успешно.
Медицината демонстрира как повече данни, събирани в резултат на постоянно наблюдение, и намирането на взаимовръзката между тях са нещо изключително важно за здравето и за обществото. Google невинаги справедливо е обект на критики за „шпионирането“ на своите потребители. През февруари 2009 г. глобалната търсачка разбуни сериозно духовете в медицинските среди с публикуването в списание Nature на заключенията на експерти за възможността да се прогнозират бъдещи грипни епидемии само на базата на архивираните данни от търсенията в Google. Известно е, че всеки ден търсачката осъществява близо 4 млрд. търсения. Експертите решават да анализират 50 млн. от най-често изпращаните заявки за търсене на определени думи и термини и да сравнят резултатите с данните за грипните епидемии, съхранявани в Центъра за контрол и превенция на болестите.
Идеята е да се открие дали пиковете в търсенето на определени думи съвпадат с избухването на епидемии – тоест да се види дали увеличената честота при търсене на дадени понятия в определен географски район не е породена от разпространяването на грипна епидемия в същия регион. Google се заема да анализира 50-те милиона най-търсени думи в рамките на последните пет години и ги сравнява с данните за разпространението на грипната епидемия, събирани от центровете за контрол и превенция на болестта в САЩ. Тези центрове регистрират реалния брой на пациентите, които посещават лечебните заведения, и на базата на тези данни може да се направят заключенията за разпространението на епидемията. Но крайните резултати стават готови в рамките на една-две седмици – цяла вечност в случай на епидемия. Системата на Google за разлика от това работи почти в реално време. Компанията идентифицира около 45 термина, свързани с грипа, като „главоболие”, „висока температура”, „силни мускулни болки” или „течащ нос” и имащи отношение към работата на центровете за контрол и превенция на болестта. След като търсачката регистрирала драстичен скок в търсенето на тези термини, през декември м.г. била направена прогноза, че грипната епидемия е неизбежна. Което впоследствие не се оказало вярно. Но били взети предварителни мерки и вероятно това е една от причините да не се стигне до подобно развитие. Изводът е, че Big Data позволява да се правят прогнози, които са само една вероятност, а не конкретен факт. Въпреки това те изострят вниманието на съответните органи за опасността от нежелано развитие. В случая данните на Google постигнали точно този ефект.
Big Data позволява също така значително да се повиши прозрачността в работата на администрацията. Онова, което все още не разбира политическата класа в България, е пропуснатият шанс да стане част от електронното правителството и електронното управление, смятайки, че е в състояние, както и преди, да контролира и владее този процес. Не, точно обратното. Така както не е възможно монополистите да удържат разпространението на open code и „безплатният софтуер“, така и политиците не могат да спрат движението, оформило се около идеята за open data. Тази идея отдавна не се върти около законите за свободата на словото и мненията, които са основополагащи за всяка демокрация. Нетизените днес призовават правителствата за максимална прозрачност и за предоставяне на максимален достъп до цялата информация, която не засяга държавната сигурност, на всеки член на обществото. В страни като САЩ, Великобритания, Германия, Финландия, Дания това е факт от повече от едно десетилетие.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co