Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Мистерията Стоичков

Костадин Каменов

Едва ли трябва да се търси някаква символика във факта, че докато филмът за кариерата на Камата пълни киносалоните, легендата на българския футбол най-сетне започва да се доказва като треньор. Дори напротив ако в основата на успеха на Стоичков на терена бяха хъсът, агресията и успешно изпълняваната роля на перде, точно тези му характерни особености се оказаха несъвместими със следващото поприще. Начело на националния отбор на България, а после и в Селта Виго Христо действаше със същия безцеремонен размах, който го направи номер едно в Европа но без да си дава сметка, че когато работиш за себе си, спортната злоба и непукизмът са плюсове, а когато трябва да си едновременно треньор, педагог, учител, тактик, мотиватор и приятел на 20-30 млади момчета, подходът следва да бъде коренно различен.
Всички специалисти се обединяват около мнението, че Христо се компрометира като национален селекционер и то не толкова заради резултатите (до един момент България бе в превъзходна позиция по пътя към Мондиал 2006, после пък остана едва на една точка зад Холандия в пресявките към Евро 2008, стартирани от Камата), колкото заради скандалите във и около отбора. Всеки двубой бе съпътстван я с критики към съдиите, я с критики към УЕФА (съответно и наказания за треньора), я с непремерени коментари спрямо съперниците (конкретно Румъния), я с дрязги със собствените футболисти. Поемайки поста след катастрофалното европейско през 2004-а, иконата на ЦСКА и на Барса категорично подчерта, че слага край на практиката с използване на чужденци с български паспорти напълно логично предвид факта, че Пажин, Загорчич и Янкович обраха обществените негативи за онова 1:9 в Португалия. Позицията му обаче се задържа само няколко мача после Янкович се завърна в тима и дори получи незаслужено титулярно място, натурализираните звезди на Левски Томашич и Лусио Вагнер също изгряха като български национали. Отделно в ерата Стоичков от държавния тим си тръгнаха вратарят Здравков, Илиян Стоянов, Георги Пеев и Стилиян Петров а последвалото връщане на десния халф и на капитана само потвърди обществената тайна че хаосът в главата, респективно в треньорската философия на Стоичков е пълен. За периода му като селекционер все още се говори с насмешка от схемата с двама защитници, довела до изоставане в резултата срещу Малта на Васил Левски, през повиквателните за знайни и незнайни герои по света и у нас до срамното 0:0 с Албания, след което Христо първо заяви, че остава, а после зачезна в посока Галисия.
Експериментът Селта по-скоро популистки ход от страна на ръководството на клуба, отколкото някаква бъдеща перспектива бързо се оказа неуспешен. Изпадналият в криза тим отдавна бе загубил инерцията от времената, в които бе почти наравно с Реал, Барса и Валенсия, а достатъчно показателен е фактът, че свободното падане на балаидос приключи едва тази година, когато Селта най-накрая се върна в Примера дивисион. От визитката на Стоичков обаче обстоятелствата отсъстват а завръщането в Испания отново стои с ярко негативен знак. Като прибавим престоя в ЮАР, за който в България са известни само интервютата на плажен английски, и последвалото позиране с казашки калпак в Ростов на Дон, то цялостният образ на треньора и ръководител Стоичков придобива нелепо карикатурен вид. От архивите веднага бяха извадени имената на Марадона, Матеус и близките до нас Хаджи и Савичевич, за да се подчертае стопроцентовата неуспеваемост на големите футболисти на треньорската скамейка.
Затова и очакванията от Христо Стоичков след изненадващото му назначаване в Литекс бяха минимални. Единственият допир на легендата с българския клубен футбол бе покрай школата на Чавдар-Евтрополе; ловчанлии в този момент пък се ползваха с репутацията на най-добрия тим в А група шампион в две поредни години и трамплин за националните селекционери Стоилов и Пенев.

Христо Стоичков

 

И действително пролетта на Стоичков край Покрития мост се разви според сметките на критиците оранжевите практически бяха отписали титлата, но отпадането и за Купата на България означаваше, че за пръв път от десетилетие Ловеч нямаше да гледа международен футбол наесен. През лятото ситуацията се усложни неимоверно Гриша Ганчев първо бе спряган за собственик на ЦСКА, после вдигна ръце от личния си клуб заради проблеми с правосъдието; високопрофилните чуждестранни звезди веднага напуснаха Градския стадион, а когато се очакваше същото да стори треньорът Стоичков (публично спряган за президент на армейците), той предпочете да остане и да се доказва с тийнейджъри и отхвърлени от грандовете кадри.
С този си ход носителят на Златна топка на първо място си спечели уважение. Колкото и Стойчо Младенов да тръби, че работи без заплата, сектор Г помни как наставникът пръв си взе шапката след лицензионния скандал и спукването на Сашо-Томовия балон. Феновете на Левски също още не могат да простят директната връзка между големите пари и професионалната мотивация на Наско Сираков. Докато Стоичков който освен всичко няма никаква емоционална връзка с така или иначе изкуствено напомпания Литекс остана да върши работа. Въпреки липсата на кадри, на финанси и на тежката ръка на Гриша Ганчев.
Оказа се, че точно това реабилитира Христо като треньор. Дали е поумнял, или се е култивирал в сравнение с периода начело на националния тим, не е ясно сигурно е само, че коренно е променил отношението си към Михайлов и бившите си съотборници по високите етажи на БФС. Но най-голямо впечатление прави фактът, че Стоичков същата тази бомба край тъчлинията, която еднакво обстрелваше свои и чужди така успя да мотивира учениците в състава си, че сиромашкият Литекс е само на една точка зад третия ЦСКА (който бе победен още в първия кръг въпреки съмненията за полягане) и има отлични позиции за атака на евроквотите. Само като вметка осмицата на Ицо в Ловеч носи роденият през юни 1995-а юношески национал Никола Колев; до него играят 15-годишният (!) Кирил Десподов, Ангел Здравчев (18) и една година по-старите Симеон Славчев, Антон Недялков и Румен Руменов. Плюс четирима невръстни мъжки национали Бодуров, Сашо Цветков, Илия и Георги Миланови, последният от които се превърна в абсолютното откритие на българския футбол през 2012-а. Съставът с най-ниска средна възраст в А група не само има уникални резултати като гост (Стоичков бе близо дори да измъкне точка или три на Герена), но и направи немислимото да направи марката Литекс обществено приятна. Ако до оттеглянето на Гриша Ганчев оранжевите бяха свързвани със задкулисни игри, издути трансфери и самоцелни титли, то днес може би и заради изместването на вниманието към новия провинциален лош Лудогорец, бебетата на Стоичков са надеждата на цялата страна. Агресивният, красив и резултатен футбол, правилната постройка в зависимост от съперника и пределната мотивация на играчите пък говорят само едно треньорът е добър, потенциално много добър. И точно той е победителят от цялата ситуация. Защото, макар сам да позволи да бъде употребен прекалено рано като национален селекционер, днес Христо Стоичков изглежда наставник с модерен почерк, атрактивна философия и отношение към бъдещето. Който - ако продължи така, ще премине от графата Марадона, Матеус, Хаджи в онази с Бекенбауер, Кройф и Гуардиола. И с право ще очаква да му се извиним.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright 2011 Nextel Co