Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

България отново обича своя отбор

 

Националите може и да не стигнат до бараж за
световното, голямата цел трябва да е Франция 2016

 

Иван Жиков

 

Националният ни отбор със сигурност не изигра най-силния си мач на стадион „Та Кали“ в малтийската столица Валета във вторник. Полупрофесионалната селекция на островитяните на моменти надиграваше българската, а хаотичните действия в защита можеше да костват победата.
Трите точки обаче са спечелени – след успеха с 2:1 „трикольорите“ продължават да са на второ място в квалификационната група и са големият фаворит за запазването му в конкуренцията на Дания, Чехия и Армения. И това е най-важното.
А самият факт, че напрежението от двубоя в Малта успя да изправи на нокти толкова много българи, е красноречив за постигнатото от Любо и футболистите му в рамките само на една година. Защото в който и да е от предишните квалификационни цикли подобен мач не бе в състояние да развълнува никого, а дори загуба от съперник като този щеше да бъде подмината с иронични усмивки. Само допреди 12 месеца българите

мразеха националния си отбор

заради постоянните неудачи, скандалите, историите за чалга, изневери, скъпи автомобили, модни ревюта и прочее нефутболни въпроси. А днес отново го обичат – купуват си билети, идват на стадиона, изживяват всеки гол, всеки пропуск, всяка отразена опасност. А после гледат класирания, смятат точки и се надяват, че другото лято пак ще се вълнуват заради футбол както в онези позабравени безсънни нощи отпреди 20 години.
Но да се върнем на основното – трите точки в Малта, спечелени със слаба игра, приближиха България още по-близо до баражите за мондиала в Бразилия. А това прави гостуването на острова далеч по-ценно от блестящия мач в Италия няколко дни по-рано. Тогава футболистите на Любо Пенев за пореден път демонстрираха, че могат да се представят много силно и срещу най-силните. Но загубиха с 0:1 в Палермо и не стоплиха никого с красивата си игра, макар и да направиха вратаря Джанлуиджи Буфон нещо като национален герой в родината му.
До края на квалификациите остават

още две тежки изпитания

Вземат ли гостуването на Армения в Ереван, Георги Миланов, Ивелин Попов и компания до голяма степен ще си гарантират второто място в крайното класиране. Още повече че другият преследвач Дания излиза срещу Италия по същото време и с оглед на моментното си състояние няма големи изгледи да спечели.
По регламент обаче и това може да се окаже недостатъчно за българите. От квалификационните групи в зона Европа на бараж не отиват всички втори отбори – отпада този от тях, който е с най-малко събрани точки. Нещо повече – от актива се изваждат резултатите срещу последните тимове в групата. А в нашия случай това е лошо за Любо Пенев и селекцията му – 6 от общо 13-те ни точки досега са от двете победи срещу абсолютния аутсайдер Малта. Затова и към момента именно България е „излишният“ за баражите тим.

Николай Бодуров в схватка с малтийски нападател

 

А ситуацията няма да се промени съществено дори при победа в Армения.
Така изключително ключов ще се окаже последният ни двубой – срещу Чехия на 15 октомври. Отсега е ясно, че стадион “Васил Левски“ ще е пълен и това може да даде огромно предимство на „трикольорите“. Ще се надяваме и на друго – почти сигурно е, че до тази дата чехите ще са отпаднали от сметките и едва ли ще излязат безкрайно мотивирани да ни побеждават. Разбира се, най-важно е представянето на терена. Но за това може да сме спокойни – Любослав Пенев вече неколкократно доказа, че лесно може да превърне иначе смятани за посредствени играчи от „А“ група в готови за битка гладиатори.
Дори при две победи в оставащите две срещи участието на България на баражите няма да е сигурно. Затова ще трябва да стискаме палци и за благоприятен развой на ситуацията в другите групи.
Към момента обаче сценарият с

драматичен неуспех в края

изглежда твърде възможен. И трябва да сме готови да го приемем. Защото все пак не бива да забравяме, че селекцията на Пенев тръгна без никакви очаквания към себе си в квалификациите. А имена като Георги Миланов, Николай Бодуров, Йордан Минев и Тодор Неделев бяха напълно анонимни за широката публика.
Точно благодарение на силните си игри с националния няколко от играчите осъществиха сериозни трансфери това лято. А в клубовете, в които отиват, със сигурност ще продължат да се развиват много по-бързо, отколкото в „А“ група. От това няма как да не спечели и държавната селекция, пред която пътят нагоре изглежда предначертан.
Затова дори отборът да не стигне до световното в Бразилия догодина, не бива да се правят драми. Но на база постигнатото в националния тим са длъжни да поставят висока цел за класиране на следващия голям форум – европейското първенство през 2016 година във Франция.
А дотогава ние, запалянковците, ще стискаме палци.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co