Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Малайзия – любов от първата хапка

Това е страната, в която пощенските картички с тропически райски кътчета се превръщат в реалност

Нели Стратиева
София-Куала Лумпур


Да поиграем на асоциации: с какво свързвате думата Малайзия? По-любознателните ще се сетят за кулите Петронас, по-мечтателно настроените - за екзотична почивка в Далечния Изток. Бонус точки, ако знаете името на столицата Куала Лумпур! Собствените ми роднини се залутаха из атласа да търсят Малайзия когато им съобщих, че отивам да работя там. Нека да ви разкажа защо се влюбих в тази страна и какво е тя за мен.
На първо място Малайзия е храна. Отидете в КЛ (това е нежният прякор на Куала Лумпур) и питайте някого от местните какви забележителности трябва на всяка цена да се видят в града. Те ще отметнат без особен ентусиазъм неизбежните кули Петронас, Китайския квартал, пещерите Бату. Но когато стигнат до темата „храна”, погледът им ще грейне с истинска страст. Като заклет чревоугодник и аз лесно се присъединих към местния кулинарен култ. Любопитна съм, а стомахът и небцето ми са тренирани от родните крайморски капанчета, така че опитах доста интересни съчетания като супа от морски краставици, къри с рибни глави, млада папрат в лютив сос и „лепкав” ориз с кестени, стриди и свинско, сготвен на пара в бананово листо. Най-непонятната комбинация за мен си остава десертът чендол. Този
кулинарен „Франкенщайн“
се състои от бръснат лед (shaved ice - ледено блокче на фини стърготини), зелени спагети, концентриран плодов сироп и... червен боб.
Малайзия е многообразие във всякакъв смисъл. Три основни съставки оформят етническото разнообразие: щедра малайска доза, обогатяваща китайска добавка и щипка индийски аромат. За по-съвремен и комплексен вкус са добавени малко чужденци от глобалния корпоративен елит, арабски дами под черни бурки с покупки от „Гучи“ и „Диор“, бекпакъри от Запада, преоткриващи себе си и границите на личната хигиена в Югоизточна Азия, както и пришълци от по-бедните съседни държави. Затова Малайзия има безброй общонационални почивни дни: за Рождество Христово, в чест на пророка Мохамед, но и на Буда; фойерверки за западната Нова Година, но и за Китайската; за края на свещения месец Рамадан, но и за Дийпавали – хиндуския фестивал на светлината, отделно за рождения ден на краля и това далеч не е всичко. Преди две години премиерът обяви национален почивен ден дори по случай футболната победа на финала на първенството на АСЕАН.
В 5-милионния КЛ също се усеща някаква особена лежерност. Всичко отнема по-дълго от обявеното време и дори твърдите крайни срокове са променлива величина. Това калява търпението на европейците, но за германците и скандинавците понякога е трудно да не изпадат в чести изблици на възмущение. Тук времето не може да е тема за любезен разговор, защото винаги е горещо и влажно. Дори апокалиптичните порои спазват график – вали между 4 и 7 следобед, средно по около час. Ако искате да заговорите малайзиец, по-добре започнете с коментар за трафика. КЛ има футуристично метро, издигнато на релси над улиците, но въпреки това местните са силно привързани към автомобилите си. Навярно заради безкрайната им неприязън към вървенето пеша - и 10 минути без климатик са много. Оттук само на крачка е другата малайзийска страст, разбираема за българите. В КЛ има
над 100 мола
В повечето случаи това са гигантски комплекси с поразителен избор на храна, магазини, забавления. Един от моловете пресъздава доста реалистично истинска улица в Токио. Друг побира и цял закрит увеселителен парк от типа на София ленд.
Мащабите тук по начало са поразителни: да отидеш от един квартал в друг е като да прекосиш национална граница.

 Изведнъж се променят хората, храната, атмосферата, гледките, звуците. Разходката в индийския квартал на КЛ например може да е изпитание за всички сетива. От магазинчетата за пиратски DVD-та гърмят едновременно традиционна хинди музика, най-новият хит на боливудската звезда Шах Рук Кан и компилация от филмови танци. Различни месни къри блюда стоят изложени на тропическата жега, докато индиец подмята в ръце тестото за роти (нещо подобно на катми). В Китайския квартал пък е раят на ментетата. Представете си пазарите за фалшиви маркови стоки в Слънчев Бряг, само че на стероиди! Ако търсите най-добрата супа от кокоши крака в града, пак сте дошли на правилното  място.

В 5-милионния КЛ се усеща някаква особена лежерност

 

От близкия будистки храм се разнася благоуханието на молитвените пръчици и ритмичният звън на гонга. Пресичате друга невидима граница и сте добре дошли в бизнесцентъра.
Ако не бяха тротоарите, обградени с палми и бамбук, небостъргачите можеше да ви заблудят, че се намирате във Франкфурт или Лондон. Елитът на града разпуска в шикозните скай барове по покривите и високите етажи. Да пиеш коктейл в елегантна ложа
край басейн на 40-ия етаж
с гледка към скайлайна на КЛ е непостижима мечта за мнозина, обикновена релаксираща вечер след работа за други. За контраст в съседния малайски квартал не се продава никакъв алкохол, жените носят забрадки, а по тротоарите се разхождат кокошки.
Малайзия поразява и с природа. Това е страната, в която пощенските картички с тропически райски кътчета стават реалност. Понякога стоиш на плаж от фин бял пясък, гледаш как кораловите рибки си играят в кристалното море и не можеш да повярваш, че такава красота съществува в действителност.
Най-популярни в момента са островите Паринтиан, въпреки че за феновете на гмуркането остров Сипадан продължава да е на първо място. Поход в древните тропически гори на областите Саба и Саравак в Борнео повежда на едно различно пътешествие – във времето. Пристъпвайки из джунглата на някой от националните резервати там човек започва да си мисли, че зад гигантските балдахинови дървета дебне динозавър. Обаче ви съветвам да побързате, ако искате да видите рая непокътнат. Тълпите от туристи имат досадния навик да развалят островната идилия – за поучителен пример служат пренаселените плажове на Бали и Тайланд, да не говорим за родното Черноморие. Хилядолетни екваториални гори се изсичат, за да се отвори място за палмовите плантации. Малайзия е вторият по големина производител на палмово масло в света и се нуждае от нова плодородна земя, за да поддържа тази престжна позиция.
Какъв е животът за една българка в Малайзия? Осъществена мечта: вечно лято, възможност да прескочиш до тропически остров за уикенда, невероятна храна всеки ден, басейн и тенис корт на 3-ия етаж на „блока”. Но имам чувството, че съм наета на две работни места. Едното е по договор, а другото – по подразбиране, на неволен PR/бюро справки. По всяко време, на всякакви мероприятия ми се налага да пояснявам „де е България”. Името на страната ни често предизвиква недоумяващо изражение у малайзийския събеседник. Някои просто си мислят, че не са чули правилно:
„Какво? Корея ли?”
Други реагират като на смътно познато нещо, защото знаят: а/ че Стоичков е българин или б/ че столицата май е София.
Не ги съдя и не се обиждам. Една колежка малайзийка ми разказа собствените си преживявания от почивката си в Банско. Българите я намирали за много интересна, а един възкликнал: „О, Малайзия! „Сони“ е много добра марка!”.
Ти, уважаеми читателю, вече можеш да реагираш много по-просветено на ключовата дума „Малайзия”. А защо не се убедиш със собствениете си очи какво представлява тя? Самолетните билети не са толкова скъпи. Аз обещавам да те заведа в най-добрия ресторант за маринован октопод! Малко е извън центъра и обикновено има задръствания, но си заслужава...

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

Copyright © 2011 Nextel