Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Истината за БИО продуктите

Много българи може и да останат разочаровани, но връзката между биопродуктите и доброто здраве е почти напълно въображаема. Ползата от органичните продукти е съвсем друга

ИСКРА ЦЕНКОВА


Само маркетингов трик ли са етикетите, гарантиращи чиста храна, щом една обикновена маруля може да бъде по-чиста от органичната? Как се спазват строгите производствени стандарти?

Ябълките са мършави, спаружени, дори червиви, но тя ги предпочита точно такива. Може да са невзрачни, но са био, едрите и лъскавите са тъпкани с пестициди. Различават се по още две неща, казва Ваня – по вкуса и по цената. Първите й напомнят за ябълките, откъснати от бабиния й двор. Вярно, че цената им е няколко пъти по-висока, но пък здравето е най-скъпо. „Не страдам от орторексия, но много внимавам какво слагам в чиниите. Обикновените зеленчуци са истинска отрова. Съдържат нитрати, пестициди, хербициди, фунгициди, всякаква химия. Месото е не по-малко опасно, пълно е с антибиотици и хормони за растежа. Фермерите гонят бързи и лесни печалби, така увеличават добива на мляко, месо, яйца. През зимата хранят животните с фураж, отглеждан с изкуствени торове и пестициди. После за по-голяма трайност продуктите се обработват с консерванти и други вредни съставки. След това се чудим защо има толкова

млади хора с алергии, астма, рак

На кого му пука, че ни храни с боклуци и ни разболява. От две години пазарувам всичко от специализиран супермаркет, въпреки че не ми е на път. Оттам купувам плодовете, зеленчуците, месата, млякото, ядките, брашната, яйцата, подправките, всичко необходимо за едно домакинство.“
Да живееш природосъобразно и да се храниш био както преди сто години, днес е философия и модерен начин на живот. Тъй като е и престижно, и полезно, броят на привържениците на здравословната храна в света непрекъснато расте, вече и в България. Стига да си платежоспособен, няма по-добра инвестиция от тази да вложиш пари в по-крепко здраве, своето и на децата си. По-добре да купуваш скъпи биохрани, отколкото по-късно да хвърляш пари за лекарства, казват феновете на здравословния живот.
Други обаче гледат с насмешка на биоманията, която придобива все по-големи размери на Запад, същото и у нас. Смятат я за префърцунен каприз. Убедени са, че това, което се предлага по специализираните магазини и биощандовете, са същите парникови зеленчуци, каквито се предлагат навсякъде, само дето са накичени с надписи: „Organic” и “Bio” - еднозначни обозначения за липсващи химикали в продуктите. Убедени са, че „био”-то служи само за

оправдание на надутите цени

„Преди време казах, че на нашия биопазар няма такова чудо като контрол, и ме обявиха за луда, размаха сертификати и какво ли още не. Не може никой да ме убеди, че биокартофите от Холандия, купени там, са същите, които купуваме в България като холандски.“ Цитатът е реплика във форум, в който загрижени за здравето на децата си майки обсъждат какво да сложат на масата у дома си. Българите, които смятат биообозначението за маркетингов трик, хич не са малко. При думата „био“ веднага скачат и припомнят случай от преди година, излъчен по Нова телевизия. При лабораторно изследване биомаруля се оказа с два пъти по-високо съдържание на нитрати от обикновена, купена от пазара. Същото показаха и двата вида домати. Предлаганите в биомагазина бяха два пъти по-замърсени и вредни от конвенционално произведените. Биозеленчуците, въпреки че не са наторявани, имат склонност да натрупват нитрати от почвата, разясни тогава инж. Лазарина Герова, в чиято лаборатория бяха извършени изследванията. Случаят приключи дотук. Производителят и сертифициращата фирма може и да са наказани, може и да не са, но потребителят има едно наум.
„Знам, че обикновените пилета са фрашкани с хормони и антибиотици. Когато се появиха пилетата Дюк, започнах да купувам само от тях. Те са кръстоска между бройлер и домашна кокошка. Според рекламата се хранят само с растителна храна,

без животински примеси и антибиотици

И наистина напомнят по вкус на домашните, не са като бройлерите - пластмасови. След това от проверка на контролиращите органи стана ясно, че и те се инжектират със солни разтвори, както и останалите. Оттогава изключих изцяло пилешкото от семейното меню“, разказва позната, която също не вярва на биосертификати. Убедена е, че документът, доказващ екологичната чистота на даден продукт, в България може да се купи както всичко останало.
За наличието на черен пазар на биосертификатите намекват и самите биофермери и биоземеделци, но според тях това са изключения. Всеки сам носи отговорност за производството си. Фирмите, които издават документите за чисти продукти, у нас са 10. На този етап Агенцията за безопасност на храните няма отношение към сертифицирането на биологични храни и не извършва изследвания за установяване на биосъстава им. Този контрол се осъществява от сертифициращия орган. Организациите са под надзора на Министерството на земеделието и храните. Всяка от тях следи дали се спазват стандартите, заложени в европейското законодателство, дали биопродуктът отговаря на определени изисквания, които го правят био наистина.
Качеството на тяхната работа пък се проверява от отдел „Биологично земеделие“ на министерството на Мирослав Найденов.
„Подлежим на проверка и от страна на органите, които ни акредитират в съответствие с изискванията на стандарт EN ISO 45011:1999. Три от контролиращите лица сме акредитирани от българския национален орган по акредитация - ИА „БСА”, а останалите работят под чуждестранна акредитация. Проверките и от страна на ИА „БСА”, и от страна на министерството са много задълбочени и включват детайлен преглед на поддържаната в офисите ни документация и

наблюдение на място на инспекциите

които извършваме при клиентите ни“, разяснява Анна Карова, изпълнителен директор на „Кю Сертификейшън” АД, BG-BIO-03 и ръководител катедра Агроекология, към пловдивския аграрен университет. Фирмата работи в България от 2003 г., в началото като подизпълнител на италианската QC&I, а от 2006 г. и като самостоятелно контролиращо лице. Първият им голям клиент са фирми, част от холдинга „Ригони ди Азиаго”, Италия, най-големия производител на биоконфитюри в Европа. Техни клиенти са около 300 биопроизводители, сред които и най-голямото биологично стопанство у нас и на Балканите, но също така и земеделски стопани, които управляват площи от по 20-30 дка.


Биопроизводителите определят процеса на сертифициране като твърде дълъг и муден. Преходният период трае две или три години в зависимост от отглежданата култура, при стриктно спазване на изискванията на законодателството. Което означава, че през това време те произвеждат биопродукти, но ги пласират като редови. Всяка култура, излязла от градината им като био, трябва да бъде сертифицирана. „Това означава, че ако искам да произвеждам биодомати, биокартофи, биокраставици, биоморкови и биолук, трябва да платя за сертификатите им 20 хил. лв., по 4 хил. за всеки зеленчук“, споделя производител. Документът доказва, че всяка от културите отговаря на изискванията за биологично производство. „Важно е да се знае, че сертификатът не се издава еднократно и с това приключва процесът. Напротив, производителите подлежат на проверка минимум веднъж годишно и всяка година този сертификат се подновява, разбира се, ако се установи спазване на правилата“, разяснява Анна Карова от „Кю Сертификейшън” АД. Тя допълва още, че всяка контролираща организация сама определя ценовата си политика и начина на формиране на цените на услугите, които предлага, но цените са сходни и сертификацията не е толкова скъпоструващ процес, колкото се твърди. Стойността на сертификацията варира приблизително между 12–17% от средствата, които производителят би получил, ако кандидатства за субсидии по Програмата за развитие на селските райони (мярка 214). При увеличаване на площите, този процент намалява. Субсидиите се дават за подпомагане на биологичните фермери и не бива да бъдат самоцел за тях, подчертава Карова.
„Разкатават ни от проверки. Този, който не вярва, че продукцията ни е чиста от всякакви химикали, нека да дойде и да види как

събирам с ръка колорадските бръмбари

от картофите, как пръскам лозето след всеки дъжд със син камък, със сяра, така както навремето правеше дядо ми. Сертифициращата агенция прави проверки на всичко – почви, части от растенията, плодове, а след това и на виното. Проверяват ни първо по дневниците – пръскане, копане, резитба, бране... След това обуват гумените ботуши и отиват на биополето. Миналата година ходиха четири пъти. Взимат проби от почвата и я проверяват за остатъци от пестициди, химически торове, препарати, ГМО. Има изследвания и за тежки метали. Същите проверки ни правят и от фонд „Земеделие“, така че сме подложени на кръстосан „огън“ - разказва Албена Симеонова, сертифициран биопроизводител още от 2000 г. Тя обработва в плевенското село Любеново 80 декара биолозя от сортовете каберне совиньон и сторгозия и 620 декара биологично зърнопроизводство – пшеница, царевица, слънчоглед, овес. Захваща се с тежката земеделска работа точно с идеята да произвежда натурални продукти. Иначе има диплом от Биологическия факултет на СУ, от университета „Бъркли“,

Калифорния, където специализира управление на околната среда и агроекология. А през 1996 г. става носител на най-престижната международна екологична програма Goldman и наградата UNEP (Програма за околната среда на ООН).
Инвестициите в биоземеделие са много по-високи в сравнение с конвенционалното. Една от причините е и в доста по-скъпите препарати с натурални съставки, подчертава Албена Симеонова. За да се справят лозята й сами с болестите и неприятелите, тя е подбрала сортове, които са възможно най-устойчиви и на студ, и на болести. Миналата година за пръв път подхранила почвата с тор от калифорнийски червеи, който я снабдява с азот, фосфор, калий и всички необходими съставки. Но този тор е много скъп, едно поле от сто декара гълта много голямо количество, така че на практика повечето биопроизводители

изобщо не торят почвата

Продукцията се оскъпява и от ниските и колебливи добиви на биопроизводството. При нормален добив 700 кг грозде от декар миналата година тя е набрала 300 кг. Пръснал киселинен дъжд и унищожил реколтата. Същото важи и за пшеницата. Повече от 150-200 кг на декар не може да докара. „Сега в България се появиха биомагазини, но продуктите, които идват от чужбина и се продават на нашите пазари, са много скъпи. Срамота е зеле от Германия да струва 8 лв. За килограм. Опитваме се да развиваме директните продажби. Разговаряхме със Столична община да направим фермерски пазар. Така клиентът, който купува стока от мен, ще ме познава, ще ми има доверие“, казва Албена Симеонова, член на ръководството на българската асоциация „Биопродукти“.
 

Най-големият проблем пред биопроизводството на този етап са биоментетата, отбелязват търговците производители на здравословни храни. На пазара продуктите, етикетирани като „еко“, „био“ и „органик“, са толкова много, сякаш всеки български цех и фурна притежават документ, гарантиращ, че предлаганото от тях е произведено по строгия регламент по цялата верига - от нивата до опаковката. Така клиентите, които търсят здравословни храни, се объркват и заблуждават. Надписът „екологично чист“ също е подвеждащ. Преди да купим продукта, трябва да проверим дали носи знака на сертифициращата организация, логото на ЕС за биопродукти и съответния номер. А за още по-голяма сигурност можем да се обърнем към сертифициращата организация със запитване

действително ли е извършила контрол


и легализация на конкретния продукт като екологичен, съветват производителите и търговците на биохрани.
„През 2007 г. пазарът на биопродуктите едва-едва се раздвижваше. Тогава заедно с фондацията за биологично земеделие „Биоселена“ подхванахме мащабна кампания „Не на фалшивите храни“. Открихме около 50 ментета – ориз, боб, мюсли, пресни зеленчуци, консерви, кашкавал, кисело мляко, имаше дори оцет. Част от производителите преднамерено заблуждаваха, че продукцията им е био, но имаше и производители, които смятаха, че производството в незамърсен район е достатъчно основание, за да го обявят за екологично чисто“, разказва Богомил Николов, изпълнителен директор на Българска национална асоциация „Активни потребители“. Кампанията дава резултат. Част от производителите сменят етикетите, дори името на фирмата, в което фигурира „Био“, някои категорично отказват. Половин година по-късно обаче порочната практика отново набира скорост, пазарът е залят с нови биоментета. Единственият ефект на акцията е в това, че супермаркетите започват да отделят на щандове сертифицираните биопродукти, така потребителят по-лесно се ориентира. „Киселото мляко, сиренето и бозата останаха вън от тези рафтове, но редовните клиенти на биопродуктите вече ги разпознават“, казва Богомил Николов.
Пет години по-късно проблемът с биоментетата е същият, дори още повече се е задълбочил. Интересът към здравословните храни расте в цял свят. Ръстът на биопродукцията в Европейския съюз през последните години е около 15%. У нас биоземеделието още прохожда, но

потреблението също расте

От друга страна, чистите продукти са доста по-скъпи в сравнение с останалите, които макар и да не са животозастрашаващи, се смятат за вредни покрай химията, с която са натъпкани. Затова и някои фирми продължават да злоупотребяват със заблуждаваща информация, което подсказва, че контролът е слаб, а размерът на санкциите не ги стряска. Неотдавна Асоциацията на биотърговците в България алармира, че търговската мрежа на цялата страна е залята с фалшиви биохрани. Няколко вида хляб, лютеници, безалкохолни напитки, мед дори паста за зъби се рекламират за био. При това в пастата за зъби има съставки, недопустими дори за обикновена. От началото на годината биотърговците са подали над 20 сигнала в Агенцията за безопасност на храните за подобни злоупотреби. Резултатите – една от фирмите е санкционирана.
„По всички постъпили сигнали в Българската агенция по безопасност на храните се извършват проверки. Случаи, касаещи подвеждаща информация за биологични храни, има, но те са много малко. До края на годината ще извършим планирана проверка в страната относно предлагането на биохраните“, уверява Атанас Дробенов, главен експерт към БАБХ.
Добрата новина е, че занапред конвенционалните храни по-трудно ще се промъкват сред биопроизведените, стига потребителите да се взират внимателно в етикетите. От 1 август всички пакетирани биохрани, произведени в ЕС, задължително трябва да имат на опаковката си

логото „европейски лист“

На етикета трябва да присъстват и кодът на контролния орган, и мястото на производство на земеделските суровини. „Европейският лист“ се наложи като изискване покрай многото сертифициращи фирми и марки в Европа, сред които потребителите трудно се ориентират. „Новият европейски знак, които сега влиза в сила след преходния период, е в два варианта – цветен и черен. Цветният представлява 12 звезди, подредени на зелен фон във формата на листо. Хубавото е, че този знак би трябвало да се поставя върху всички продукти, включително вносните. Досега всяка от 27-те страни на ЕС поставяше националното си лого. Единният знак ще помогне за разграничаването на биопродуктите от конвенционалните. Друг индикатор, макар и не толкова сигурен, си остава цената, която е доста по-висока, особено на нашия пазар“, разяснява Богомил Николов от асоциацията на потребителите.
„Надяваме се МЗ да признае биопроизводството като национален приоритет и да започне да подпомага развитието му. Сега по развитие на селските райони има субсидии за какво ли не. Можете да си построите хотел, да смените ВиК мрежата, да ремонтирате пътища, но няма мярка за биоземеделие, с която да се поема половината цена на сертификацията. В същото време интерес към българските биопродукти има и от страни като Кувейт, Катар“, добавя Нонев.
Броят на производителите на биокултури и животни обаче у нас е твърде скромен - малко над хиляда са. Въпреки ръста си този вид производство у нас все още е бутиково. Мнозина тук обаче още не правят разлика между биопродуктите и реколтата

от градината на селските баби
 

Те пък редят на пазара зеленчуците и плодовете си с табелка „био“ и „еко“ отпред. Като ги попиташ какво значи това, отговарят: “Епа, не съм ги пръскала, маме“.
„Ние от асоциацията и фондация „Земеделие и околна среда“ започнахме работа с хората по селата. Там положението е още по-страшно, отколкото с продуктите от конвенционалното земеделие. Бабите влизат в селскостопанската аптека и купуват каквото им падне - всякакви хербициди и фунгициди за картофите, патладжаните, срещу колорадски бръмбари, мана, взимат раундъп, за да отвъдят градината от плевели и по-малко да я копаят. С голямата пръскачка ръсят ягодите с амониева селитра, а на доматите слагат обилно перуцин. Тях обаче никой не ги контролира и не знае какво има в градините им. Колко му е и зеленчуци от Козлодуй да се появят на пазара като петрички...“, пита Албена Симеонова.
Въпросът е и в това, щом един продукт е био, наистина да е био и клиентите да не се съмняват в качествата му. В момента се подготвя нов закон за контрол на биологичните продукти в търговската мрежа. Българските производители настояват и у нас да бъде въведен германският опит: търговците на биохрани също да бъдат сертифицирани и да съхраняват разделно зеленото производство от конвенционалното не само по щандовете, но и в складовете си. Новият закон ще въведе европейските нормативни изисквания. Вече е създадена работна група, в която участват експерти и от Българската агенция по безопасност на храните, за изготвяне на Единна наредба за биохраните с много по-строги изисквания за биологичните продукти“, разясняват експертите от Агенцията по безопасност на храните.

 

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

Copyright © 2011 Nextel Co