Коментарна рубрика на Николай Илчевски                                                                      предишни публикации

С ПОДКРЕПАТА НА 

МЪЖКИ РИЗИ

ОТКРОВЕНО ЗА ДИВОТИЯТА

АКРОПОЛА, АКРОПОЛА!!! А НИЕ ?
Внасяме „know how”, а изнасяме don’t know”.


И досега това беше известна туристическа дестинация. Милион и половина посещения всяка година – от всички краища на света. И докато си говорехме с приятели колко далновидни са гърците да заместят всички достъпни статуи с копия и да хвърлят нощем парчета мрамор покрай алеите (за търсачите на автентични сувенири, които биха свалили и истинска гръмотевица от ръката на Зевс – за спомен), гърците пак направиха огромна крачка напред в туризма. Изсипаха един чувал с милиони, за да направят музей на Акропола.
Да-а-а ... , видяхме по новините – модерна сграда, удобна, вписана добре в пейзажа – с всички външни и вътрешни комуникации. За да покажат онова, което не може да се покаже в самия Акропол.
И съвсем основателно очакват от догодина по 2,5 милиона туристи. В условията на световна рецесия това е една огромна тръба, която налива пари в южната ни съседка. Ако правилно умножавам 2.5 млн. по 5 евро за вход, това са 12.5 милиона евро само от влизането в музея. Поне 20-30 пъти повече ще глътнат хотелите, ресторантите и всички други, предлагащи услуги и стоки в сектора. Ще спра да пиша всякакви коментари, ако от тази река туристи в Гърция не се изтръскат за годината около половин милиард евро. Да не забравяме круизите с всякакви лодки, фериботните такси, сувенирите, подправките, кафетата, бензина, таксите, такситата...
В същото време, мила родино, в тебе има 40 000 паметника на културата и нито един не е нито защитен, нито експониран така, че да достави удоволствие на туриста и той да си хвърли парите с усмивка. Американците направиха стъклена пътека над Гранд каньон в Колорадо, а ние не можем да намерим Перперикон къде е.
Мадарският ни конник едва личи, Старосел тъне в прах и лабиринт от разбити пътища, Побитите камъни са един малък крайпътен варненски боклучарник, Белоградчишките скали бяха рекламирани през интернет (в рамките на една световна инициатива) на самите българи, хълмът на който се е зародил животът в Пловдив преди 8000 години, е едно бунище, благодарение на безотговорността на тълпа фриволни съветници и кметове, които се сменят като в гол купон от мандат в мандат.

Дивотия, дивотия, дивотия...
Ако можехме да продаваме дивотия, апатия, нихилизъм, мързел и самочувствие, щяхме да сме световна суперсила и надписите на Чейз Манхатън Банк и входните табели на Токио щяха да са дублирани и на български.
УВИ!

След толкова полюции на тема модерен археологически музей, историческите съкровища на Пловдив пак ще седят в малка сграда, строена преди 130 г. Онази сграда, на Понеделник пазара, я сринаха, защото стана ясно, че мечтаният музей на тракийското изкуство не може да се самозароди и израсне от само себе си, както мухоморките в гората.

На мястото на каменното Марково тепе ще има (леле, колко модерно!!!) Мол „Марково тепе”. С който ще смаем гърците, американците, японците, хъскитата в Аляска и най-вероятно и марсианците. И който съвсем сигурно ще върти толкова пари годишно, колкото химическите тоалетни на Акропола за седмица.

Много се смях през 1990 година на една шега, че сме имали план да внасяме от света „know how”, а да изнасяме don’t know”.
А то не било смешно... А реално.

Copyright © 2000 - 2009 Nextel Co