|
БРЮКСЕЛ НЕ
ХАРЕСВА ЕПОСА „КРАДИАДА”
Брюксел каза ясно, че
вонята от финансовите мушенгии на българската администрация е вече
непоносима. То не беше крадене, не беше чудо. Не беше наглост, а мерзост.
Бетонираха морето, Пампорово, Боровец, Банско с пари по селскостопански
програми. От Варна до Синеморец издигнаха Великата Българска Хотелска
Стена с пачки от програмите за селски и семеен туризъм.
Ако императорите от двете китайски династии (градили онази стена) станат
от глината, ще се комплексират с малоценност при видението на остъклената
крепост между България и водата на морето.
И каза Брюксел „не” на това. И станаха новини и нови предавания. И нови
статии. Не че великата одисея на административните злоупотреби не е
описана в годините по страниците на вестниците. И Омир ряпа да яде пред
нашия епос „Крадиада”.
Но съдебната власт не работи и не може да роди ефективни присъди над лица
от изпълнителната власт. А другият фактор, който може да промени нещата –
народът – се доказа като закоравял „сеирджия”. |
 Вместо
да излезе на улиците и да каже „Стига толкова”, той стои по кафетата и
пейките и каканиже клюки и псувни.
Защото така е по-лесно.
Къде да ставаш да си
правиш плакати и транспаранти и да слънчасваш по демонстрации...?
Сега Брюксел барабани по
плота (не удря по балкански с юмрук по масата) и вежливо съобщава, че
трябва не да местим министри, а да рестартираме политическата си система.
Защото е зациклила като овирусен компютър.
Просто да си форматираме
политолигархията и да си инсталираме нова легална версия. Защото тази се
самонастани в мъглата на прехода.
А народът гледа, като че това е шоу по телевизията. Все едно не го засяга.
Все едно е междузвездна война между други раси. А после плаче, че бил
малък и бил зависим. Ами всеки който не може (или не иска) сам да си смени
памперса е зависим. |
|
ЧАЙКИТЕ НА
ТАТО
Още не са почистили плажовете от
купона на хипарите за първи юли и ето ти пак новина с чайки. Този път с
чайките от гаражите на УБО, които са обявени за разпродаване с търг. И се
събират кандидати от цяла Европа да се преборят за едно желязо, което
харчи по 24 литра бензин на 100 км.
Ще се изтръскат някои с
бая евро, но това е като кучето, когато се изтръсква да му паднат бълхите
– много ще остане.И си мисля каква е приликата между оня, който спи
с бутилка бира на пясъка и този, който се записва за търга.
И двамата чакат деня и спят на пресекулки.
И двамата са обсебени от идеята за чайката – единият да
я има в небето, а другият – в гаража.
И двамата са крайни по отношение на собствеността – да
я няма изобщо и противното – ако можем да купим света.
И хипарят и колекционерът робуват на кумири и страсти - непременно да
слушаш „Юлско утро” на първи юли, на пясъка (пък ако ще всичките ти
останали 364 дни да са в клоаката на живота) и непременно да притежаваш
кола, в която някой дебел задник от източния блок е пърдял (пък ако ще и
никога да не я караш). |
Единият мисли за другия –
Тъпако, с парите, които ще затвориш в скапания си гараж, може да се купят
поне сто камиона бира и да се пие до свършека на света, без да имаш други
грижи.
И обратното – Дрипо,
понеже имаш само капачките от бутилките и напиканите си панталони, никога
няма да разбереш какво е да имаш цел и да я постигнеш.
Ирония на ирониите – две взаимно отричащи се култури, които не могат да
спрат да мислят една за друга.
Хипарят в най-щастливата
си нощ сънува кошмар – че на другата година и този плаж ще е застроен, а
колекционерът – как хипари му разбиват гаража, крадат чайката, продават я
за скрап и си купуват бира.
Затова братя и сестри, докато има бензин, подкарайте колицата си към
морето, вземете си скромна квартира и наблегнете на огъня до скалите,
плуването, лежането на пясъка, вкусната хапка и разбира се – любовта под
звездите. Че лятото е кратко. |
|
БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА
В Стражица се излюпи бяла
лястовица. И народът се спусна да върви да я види. Едни за болка, други от
любопитство, трети – за надежда – да им донесе късмет.
Тоя изстрадал от жегата и глупостта си народ се чуди вече в коя дупка на
сиренето да гледа – само и само да види светлина в другия край. Само че
изход не се вижда. И е логично да е така. За да видиш светлината, която
търсиш трябва да ти свети някаква идея в главата. (Китайците казват че е
много трудно да видиш черна котка в тъмна стая.)
Преди години една „бяла лястовица” прелетя два пъти от Мадрид да види
обстановката тук.. И се окуражи от хилядите, които излязоха по булевардите
и шосетата да я зяпат. После се засели във Врана, но не донесе късмет ни
на хората, ни на държавата. А само си нацвъка разни имоти – да се знае, че
са нейни.
Доста преди това народът се беше взрял в една друга ластовичка – от
Драгалевци (малко черничка), която през зимата на 1997 до такава степен се
радваше на своята популярност, че ходеше като мисирка по улиците на София.
|
А по-късно прати всички
на майната им ( и две години мълча обидена, защото хората някак не
издържаха две петилетки да чакат чудо от нея).
Днес овчедушието е на
вододел – от една страна от Брюксел очаква да дойде някаква панацея, от
друга – един охранен врабец шета по софийските улици, кълве дупките в
асфалта и микрофоните по пресконференциите и обещава надежда. И народът –
с едно око –към Европа-та, с другото – към „Къде е батко?”
Имало поверие, че бяла
лястовица се появява на 100 години веднъж. Отлично! Значи им надежда.
Защото свестни българи- държавници се раждат по- често. Но за да има лек
за болките, народът не трябва да гледа жиците, а урните. И здравия разум.
Почти сигурен съм, че Йовков, ако бе гледал преходът ни, би завършил „По
жицата” малко по-иначе: Господи, колко глупост има по тоя свят, Господи!
А той, Господ, чрез устата на Соломон, е категоричен за глупостта:
„По-добре е да срещнеш мечка, лишена от малките й, отколкото безумен човек
в буйството му.” - притчи Соломонови 17:12 |
