Коментарна рубрика на Николай Илчевски                                                         предишни публикации

 

БРЮКСЕЛ НЕ ХАРЕСВА ЕПОСА „КРАДИАДА”

Брюксел каза ясно, че вонята от финансовите мушенгии на българската администрация е вече непоносима. То не беше крадене, не беше чудо. Не беше наглост, а мерзост.
Бетонираха морето, Пампорово, Боровец, Банско с пари по селскостопански програми. От Варна до Синеморец издигнаха Великата Българска Хотелска Стена с пачки от програмите за селски и семеен туризъм.

Ако императорите от двете китайски династии (градили онази стена) станат от глината, ще се комплексират с малоценност при видението на остъклената крепост между България и водата на морето.

И каза Брюксел „не” на това. И станаха новини и нови предавания. И нови статии. Не че великата одисея на административните злоупотреби не е описана в годините по страниците на вестниците. И Омир ряпа да яде пред нашия епос „Крадиада”.

Но съдебната власт не работи и не може да роди ефективни присъди над лица от изпълнителната власт. А другият фактор, който може да промени нещата – народът – се доказа като закоравял „сеирджия”.

Вместо да излезе на улиците и да каже „Стига толкова”, той стои по кафетата и пейките и каканиже клюки и псувни.

Защото така е по-лесно.

Къде да ставаш да си правиш плакати и транспаранти и да слънчасваш по демонстрации...?

Сега Брюксел барабани по плота (не удря по балкански с юмрук по масата) и вежливо съобщава, че трябва не да местим министри, а да рестартираме политическата си система. Защото е зациклила като овирусен компютър.

Просто да си форматираме политолигархията и да си инсталираме нова легална версия. Защото тази се самонастани в мъглата на прехода.

А народът гледа, като че това е шоу по телевизията. Все едно не го засяга. Все едно е междузвездна война между други раси. А после плаче, че бил малък и бил зависим. Ами всеки който не може (или не иска) сам да си смени памперса е зависим.


ЧАЙКИТЕ НА ТАТО

Още не са почистили плажовете от купона на хипарите за първи юли и ето ти пак новина с чайки. Този път с чайките от гаражите на УБО, които са обявени за разпродаване с търг. И се събират кандидати от цяла Европа да се преборят за едно желязо, което харчи по 24 литра бензин на 100 км.

Ще се изтръскат някои с бая евро, но това е като кучето, когато се изтръсква да му паднат бълхите – много ще остане.И си мисля каква е приликата между оня, който спи
с бутилка бира на пясъка и този, който се записва за търга.

И двамата чакат деня и спят на пресекулки.
И двамата са обсебени от идеята за чайката – единият да
я има в небето, а другият – в гаража.
И двамата са крайни по отношение на собствеността – да
я няма изобщо и противното – ако можем да купим света.
И хипарят и колекционерът робуват на кумири и страсти - непременно да слушаш „Юлско утро” на първи юли, на пясъка (пък ако ще всичките ти останали 364 дни да са в клоаката на живота) и непременно да притежаваш кола, в която някой дебел задник от източния блок е пърдял (пък ако ще и никога да не я караш).

 

Единият мисли за другия – Тъпако, с парите, които ще затвориш в скапания си гараж, може да се купят поне сто камиона бира и да се пие до свършека на света, без да имаш други грижи.


И обратното – Дрипо, понеже имаш само капачките от бутилките и напиканите си панталони, никога няма да разбереш какво е да имаш цел и да я постигнеш.
Ирония на ирониите – две взаимно отричащи се култури, които не могат да спрат да мислят една за друга.

Хипарят в най-щастливата си нощ сънува кошмар – че на другата година и този плаж ще е застроен, а колекционерът – как хипари му разбиват гаража, крадат чайката, продават я за скрап и си купуват бира.

Затова братя и сестри, докато има бензин, подкарайте колицата си към морето, вземете си скромна квартира и наблегнете на огъня до скалите, плуването, лежането на пясъка, вкусната хапка и разбира се – любовта под звездите. Че лятото е кратко.


БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА

В Стражица се излюпи бяла лястовица. И народът се спусна да върви да я види. Едни за болка, други от любопитство, трети – за надежда – да им донесе късмет.

Тоя изстрадал от жегата и глупостта си народ се чуди вече в коя дупка на сиренето да гледа – само и само да види светлина в другия край. Само че изход не се вижда. И е логично да е така. За да видиш светлината, която търсиш трябва да ти свети някаква идея в главата. (Китайците казват че е много трудно да видиш черна котка в тъмна стая.)

Преди години една „бяла лястовица” прелетя два пъти от Мадрид да види обстановката тук.. И се окуражи от хилядите, които излязоха по булевардите и шосетата да я зяпат. После се засели във Врана, но не донесе късмет ни на хората, ни на държавата. А само си нацвъка разни имоти – да се знае, че са нейни.

Доста преди това народът се беше взрял в една друга ластовичка – от Драгалевци (малко черничка), която през зимата на 1997 до такава степен се радваше на своята популярност, че ходеше като мисирка по улиците на София.
 

А по-късно прати всички на майната им ( и две години мълча обидена, защото хората някак не издържаха две петилетки да чакат чудо от нея).

Днес овчедушието е на вододел – от една страна от Брюксел очаква да дойде някаква панацея, от друга – един охранен врабец шета по софийските улици, кълве дупките в асфалта и микрофоните по пресконференциите и обещава надежда. И народът – с едно око –към Европа-та, с другото – към „Къде е батко?”

Имало поверие, че бяла лястовица се появява на 100 години веднъж. Отлично! Значи им надежда. Защото свестни българи- държавници се раждат по- често. Но за да има лек за болките, народът не трябва да гледа жиците, а урните. И здравия разум.
Почти сигурен съм, че Йовков, ако бе гледал преходът ни, би завършил „По жицата” малко по-иначе: Господи, колко глупост има по тоя свят, Господи!

А той, Господ, чрез устата на Соломон, е категоричен за глупостта:

„По-добре е да срещнеш мечка, лишена от малките й, отколкото безумен човек в буйството му.” - притчи Соломонови 17:12

Copyright © Nextel Co 2008 Николай Илчевски