Filibe.com - На пристанището в Пловдив - Коментарна рубрика на Николай Илчевски

Коментарна рубрика на Николай Илчевски предишни публикации
С ПОДКРЕПАТА НА МЪЖКИ РИЗИ

НИЩО НЕ Е ЗАГУБЕНО, АКО ТИ СИ ЗАГУБЕН
„Органите на жандармерията са вече на мястото” и „Времето е мокро” са само част от журналистическите бисери, които слушах и четох в близките дни. Въпреки, че не винаги разбирам дали самата жандармерия е при органите си (както любовникът при инструмента си), съм наясно че така наречената „четвърта власт – журналистиката „ бавно се превръща от стожер в клоун. И как не, като в национален ефир може да чуеш, че „ на обяд ще бъдат направени проби с акустична сирена.” Подчертавам „акустична” И си мисля, че съответният редактор трябва да е подготвил това изявление с половин нервна клетка (или просто с яйцеклетката си ), за да се хване на тъпотиите на някакъв чиновник, който е решил да надуе значимостта си. „Драги журналисти, колеги, утре ще направим проби с акустична сирена”. Трябва да си папагал и половина, за да тиражираш подобна глупост за милиони хора. Сякаш има хидравлични, сензорни или оптични сирени, че да уточняваш, че сирената ще е за слушане. Утро с подобна дързост някой може да уточни, че мократа вода в Искър е 15 градуса, а хората да се чудят колко ли е сухата. Така благодарение на мързеливата колегия свикнахме магистралите да се работят на “лотове”, а не на отсечки, телевизиите имат рейтинг, а не зрителски интерес и новините да въшлясат от всевъзможни източни и западни чуждици, за които има пълноценни български думи. А е било време, когато образованият писач е бил пазител на езика. Но както казват „Нищо не е загубено, ако ти самият си загубен” Прекрасно доказателство за това е БНТ, която разтръби по новините си, че каналът й бил гледан от 1,7 милиона души по време на световните финали по футбол 2010.	И че зрителския интерес към телевизията бил невероятен по време на цялото световно първенство. О, неразумни ми редакторе, би могъл да се хвалиш така, само ако световното по футбол беше твоя студийна продукция, която ти си създал. Но какво има да се чудим, след като телевизионният лидер бтв пуска в централни новини, услужлива плюнка от бирените компании, според която в бирата имало витамини от групата В. Продажни и жалки..., защо тази новина не я излъчите през февруари, а точно сега, когато с трикове по етикети и под капачки, пивоварните се чудят как да продадат колкото може повече. Иначе, лятото си върви по план. Денят започна да намалява в северното полукълбо, а след обилните юлски дъждове ще започнат масово да никнат гъбите. Както никнат глупостите в медиите, след обилните хонорари.
Юлско утро
Хипарите, които се търкаляха по плажовете в опърпани якета и спринцовки и които бяха монополизирали “юлското утро”, са в историята. Ураганът Цонко Цонев ги овърша от пясъка, създавайки културна институция, достойна за международните новини. В първия ден на юли, на плажа, по изгрев слънце доминират хора, дошли с мерцедеси и всякакъв друг вид собствен транспорт. Те имат възможност да си купят пакет билети за няколко концерта – на групи, които до вчера бяха недостъпни легенди. Най- вероятно по заливчетата и дюните са останали маргинали, които предпочитат да посрещнат най-популярния изгрев със спален чувал и гадже с немито лице. И в това няма нищо лошо. Пиша всичките тези думи, защото не знам как се създаде щампата, първото юлско утро да се посреща на морски бряг – и само там да бъде купон. Въпреки, че в популярната едноименна песен на “Юрая хийп” освен за търсене на любов за нищо друго не става дума – никакви морета, никакви океани... Затова тазгодишното юлско утро го посрещнах при любимите ми жаби на една любима река, които по изгрев бяха бяха уморени от целонощно крякане и чифтосване. В тръстиките шаваха водни кокошки, над водата скачаха малки рибки, а в клоните на върбите – чапли оправяха перушината си. Седях загледан в огненото кълбо на хоризонта и не мислех за нищо. За какво може да мисли човек, когато гледа великия спектакъл на слънцето ???!	После хвърлих няколко камъчета на жабоците, изпратих един смс на моето съкровище и тръгнах към цивилизацията да си направя кафе. Като стана човешко време разказах на няколко души за моя “джулай морнинг” и повечето харесаха идеята. Вечерта си направихме “джулай ивнинг” с бира и картофки, обсъждайки идеята догодина да бъдем в блатата на “Сребърна” или Дуранкулак. Ами така де – стига с тези клишета!