|
Гледах нещо по NGC и
изведнъж се сетих, че ние сме нещо като островна държава.
Население, скупчено на едно място от нуждата да оцелее. Като наплашени
овце.
Остров заливан от непрекъснатите вълни на режисирани вътрешни скандали.
Една след друга се пляскат тези вълни от всички посоки и това стадо (ние)
гледаме втренчено и даже не ги броим. Както като се отнесеш на брега на
истинското море.
А са ни вкарали в легена на безкрайния преход, наливат с една лейка криза
до гушата, а всички нимфоманки и сутеньори от властта стоят около легена и
правят вълнички от нестихващи скандали, за да не виждаме какво става
по-далече от носа ни.
Затова не знаем нищо за външната ти политика.
Затова не знаем нищо за истинския ни външен дълг и взаимоотношенията ни
със световната банка.
За обезщетенията на бежанците.
За България 2020.
За Европа 2020.
Гледаме евтините фокуси със здравната реформа, защото селскостопанската я
забравихме. Като претръпнем с осигуровки, данъци и такси смет и източени
инфраструктурни проекти, ще ни покажат пак Козлодуй и Белене. После
досиета, после поправки на конституция, доклади на ЕС.... И то дошло нова
година.
|
Новото вино ще е готово заедно с новите цени на пържолите.
Но тогава пак ще забранят пиратките и пак ще има новини колко е висока
елхата на площада....
Ще ни
хранят с плява, за да забравим, че още от Луканово време целта беше да се
забави развитието на средната класа в България.
Колкото по-дълго я няма, толкова по-богата ще става олигархията.
А колкото повече бедни, толкова по-лесна за употреба е властта.
Затова какво по-хубаво нещо от народ, който можеш да управляваш по
телевизията!!!
П.П.
Забравих вечната тема с чистенето на снега. Но те щъркелите дойдоха и за
първи път чиновниците не са сами в олигофренските си изненади от бялата
покривка.
|
|
Губим 500 000 часа
работно време
заради глупостта на медиите
Колкото повече новини гледам, толкова по-ясно разбирам, че малката държава
е като малък работен колектив – всякакви теми и шеги минават. И че всички
си знаят насраните гащи, но се търпят едни други.
И че всякакви номера на шефовете минават.
Една безкрайно скучна стенограма на разговор между президент и министър на
финансите отне толкова телевизионно време и толкова вестникарско място, че
ако всеки работещ българин е бил ангажиран по 10 минути само за един ден
са загубени 500 000 часа работно време или 62 500 работни дни. Или 171
години.
Това си е доста убито време като се има предвид, че това е скучен разговор
между двама души, които по начало не искат да се разберат. Нещо, което
сигурно се случва по хиляди пъти на ден около всеки от нас.
Ама голяма скука. Ако този текст от самата „легендарна” стенограма бъде
разпечатан на хартия и се предлага не срещу пари, а с пъхнати 2 лева,
половината хора ще се откажат от парите, за да си спестят времето да четат
един замотан като кълчища скучен разговор.
Толкова глупава история, че вече си мисля какви ли парчета от баницата са
се наговорили да хапнат циркаджиите във властта, докато народът тъпо зяпа
телевизорите. Определено ми прилича на клоунски номер, в който с едната
ръка ти правят глупави номера пред очите, за да могат с другата да ти
измъкнат часовника.
|
 Иначе
държавата си се разпада нормално.
Оказва се, че няма орган,
който да спре използването на стари асансьори – толкова стари, че могат да
оспорят датата на създаване на първия прототип.
От полицейските сводки става ясно, че 10 % от всички, които карат
автомобили, правят това без правоспособност.
Това че има детски градини, отоплявани със стари като света парни котли (
които са бомби със закъснител) отнема стотици пъти по-малко медийно време
от предварително скопените и обречени диалози за това как намалява
нацията.
Ами тя за това намалява –
избивана по пътищата, в битови и промишлени инциденти, от липса на
адекватно здравеопазване и поради бягство зад граница от цялата тази
тъпотия.
А колко е тъпо, дори самите трудно осъзнаваме, защото като глистите сме си
свикнали да живеем там, където сме родени.
Но ще дам пример пак чрез журналистиката, която ни сервира от централни тв
новини, че „детето е починало от огнестрелна рана от въздушна пушка”.
Утре според такива
неграмотници( които народът разчита да го информират), някой може да умре
от огнестрелна рана от намушкване с вилица. А ако не умре от нея, да умре
от смях или от отчаяние.
|
