РАКИЯ С АЛПИЙСКА МАЩЕРКА

Когато човек е потънал до гуша в смрадта на цивилизацията, трудно съзира истинската стойност на живота, заради безкрайните дребни проблеми, които му създава бюрокрацията.
Когато човек застане на върха на една планина – била тя Алпи или Родопи и гледа как австрийци пасат овцете си подобно на Широколъчани и как кравите дават еднакво на вкус мляко съзира безкрайния и безсмислен лабиринт, в който е вкаран градския човек. И проумява колко лична свобода е пожертвал за да лежи в стерилен и скучен апартамент, да ходи по асфалт и да пие кафе на маса под чадър на някакъв площад.

Когато обаче извадиш нашенска джанковица (двойно преварена) и чуваш за благодарност немското „Гуд, гуд!”, разбираш, че не само еврото доларите и златото са световна разменна стойност. Ракията (добре сварената чиста ароматна ракия) е далеч по глобална разменна единица, защото освен стойността която държи от векове, стопля и сърцата и прави езиците по- разбираеми. И ти идва да си го преместиш в другия крачол за кризата, която всеки вестник и телевизионен канал дъвчат като за норма.

А когато започнеш да правиш греяна ракия и швейцарец ти показва че те прибавят и стрък мащерка, всичките ти страхове на градското оцеляване излитат от главата както спирта от врящата течност с цвят на карамелизирана захар.

Суета, суета, всичко е суета и гонене на вятъра – е написал Соломон преди 3500 години.

Трябват ти чист въздух, добро семейство, стабилни приятели, няколко залъка днес и вечер една топла стая
в която да се усмихнеш на някого. И да си здрав.
 

КОЛКО СТРУВА ЖЕНА ТИ, ПРИЯТЕЛЮ?

Двеста хиляди евро не са малко пари, ако са за един човек или едно семейство.
Но като размисли човек, че евросъюзът ги дава на България за „борба” (превенция, спиране и....) на ранните бракове, разбира че са отчитане на дейност по един сериозен проблем. Както казваше един мой колега – с ръце да се опитваш да промениш течението на някаква река.

Реката в случая е самобитната култура на циганите, които от векове уреждат браковете между малките си деца. А щом нещо е уредено, как няма да бързаш да го ползваш. На кой младеж, ако му уредиш кола или секс, ще се възпре сам да чака да стане на 19-20, че да ги ползва.

Поводът са пищните уникални пазари на калайджийките булки, където пазарлъците тръгват от 3000 и стигат до 30 000 лв. за жена.

Първо никъде другаде (дори в клиники за трансплантация на органи ) хименът не струва толкова много. А ако изчислиш, става ясно, че това е най-скъпата част от човешко тяло (за грам), която става обект на пазарлъци. Но това е друга тема.

А може би същата тема. Ако размислим с парите по тази програма могат да се купят между 13 и 100 булки, в зависимост от цената на всяка отделна.

Но на практика от тези пари веднага ще бъдат извадени хонорарите на стотина специалисти по темата.

Ще бъде снимано поне едно филмче или видеоклип по темата. Малко печатни материали за 30-40 хиляди лева и десетки командировъчни сред тези хора.

Срещи при които психолози и ред други социални работници ще обясняват на циганите колко по-добре биха живели. А трябва да видиш само един репортаж от тяхната среда, за да ти е ясно, че те си харесват живота.

И защо да не го харесват. Нима в другите общества в държавата, в които браковете се сключват доброволно, щастливите семейства имат по-голям процент.

Нима всяка втора сватба, която с пищността на обреда и звездите на ресторанта си, обещава доживотна любов, не свършва с развод или доживотна студенина (поради липса на ресурси или воля за развод)

Уникално е и друго. Ако става въпрос за индианци по Амазонка или евенки от Сибир ред комисии на ООН изсипват купища пари и програми за опазване на техния самобитен начин на живот. Но ако тази „спора” (диаспора) общество, малцинство....е в Европа, трябва да се интегрира.

Иначе и аз не мисля, че е добре деца да раждат деца. Но това е друга борба. Която започва с четенето на Хартата за правата на човека и запознаването с тези права. И няма нужда от 100 организации, а от една мъдра и дългосрочна държавна програма

ИВАНЧО И МАРИЙКА ОТ ТОКИО
И ЛИГИТЕ НА ПОВЪРХНОСТНАТА ЖУРНАЛИСТИКА

Каква трогателна история....!
Каква сълзлива и напудрена телевизионна находка!

Двама японци напускат острова на изгряващото слънце и се заселват в карловското село Каравелово. Като са правили това едва ли са искали да стават център на новини и репортажи. Просто са напуснали многоетажния полис и са дошли в една забутана провинция да измият от живота си стреса на един град, който трудно можем да си представим от нюзрумовете на София.

Да живееш в Токио е по-голям подвиг от това да живееш в мравуняк.
Небостъргачи над земята и град, който боботи с 4- 5 етажа под земята.
Не, метрото не се смята. Говорим за пространства с търговски и бизнес зони под земята.

Изведнъж откриваш, че с пенсията, която вземаш на месец, можеш да живееш повече от две години в едно селце, където кравите са истински, а не неонови, яйцата са толкова пресни, колкото могат да бъдат в мига, когато излизат от дупето на кокошката. Събужда те жив петел, а не съсъкът на влак стрела, влитащ в града с 250 км в час. Можеш да имаш двор – лично твоя зелена площ, при положение че си живял в кутия чиято прилежаща земя наоколо струва хиляди долари на квадратен метър.
Имал си милиони съседи от които познаваш десетина.

А сега имащ едно цяло село, където всички те знаят по име и всеки ден те зариват с усмивки, домати и „Хай Наздраве!”
Как няма да започнеш сам да вариш ракия и да садиш зеленчуци, като за такова приключение в Токио ще ти вземат пари, за да те включат. Там децата виждат пуйка и заек в зоологическата градина.

Това е все едно чичо ми с неговата пенсия да може да си купи къщичка в Нова Зеландия и да живее с нея една година споделяйки скромния живот на маорите. Ловиш риба, чукащ корени. Пробиващ с пирон раковини и правиш бижута на жена си. И не ти дреме за нищо. Ама за нищо...И за да е купона пълен съобщаваш, че ще се казваш Кен Гъ Роу или Сем Ки Ям.

Не се опитвам да коригирам обществения морал. Мисля на глас.  Хиляди пенсионирани българи всяка година правят това, което са направили тези двама мили японци.

Откривайки простотата и чара на живота в българските села. Ако си спомняте самата икона на българското кино Невена Коканова години преди да си отиде от този свят се беше усамотила в едно селце и отглеждаше кози.
Режисьорът Рангел Вълчанов откри своя пристан в такова местенце.

И ако нещо ме тревожи в това малко „селско японско” събитийце, то е тежкият комплекс за малоценност у българина, пропиващ и националната му журналистика. Самите ние не си вярваме в това, което имаме и вършим, та трябва да го търсим като одобрение в очите на всеки чужденец подвиващ крак в родината ни. Много мило все пак. Благодарим за уважението и любопитството, дами и господа от големия свят..!

Но нима е по-малко събитие, ако звезда на българския театър или наука заживее в каменна къща насред Балкана.
Апропо: Има едни скулптор – Димитър Рашков, който си живее и работи в Карлово и който прави толкова силни творби (вкл и пародиране на Вера Мухина), че ако изкуството беше гравитация, отдавна светът да се е огънал така, че Карлово да е станало столица на духа.
Но за тази болест е писал още Паисий: „ О, неразумни...” А болест предавана в продължение на векове, може да се смята за генетично обременяване.
Иначе марионетките, които подскачат около парламента с писъци, за генно модифицираните храни”, биха осъзнали, че са герои от куклен театър, които не знаят сценария на представлението.
Но нима Карло Колоди имаше намерение да се отчита на Пинокио.?!

ЕДНА ПРЕКРАСНА ЗИМА

В такива дни, когато сняг завива Европа и виждаме градовете си бели, малко ме е срам от съпричастността с журналистиката. Тя е толкова прогнозируема в подобни ситуации. Веднага показва снимки със снежни „драми”, започва да звъни на отговорни за почистването на уилици и пътища ведомства. Задава въпроса „Защо?” във всичките му комбинации с други думи. Със самочувствие, с което би се изразил само този, който може да изтрие зимата като сезон от планетата. А да задаваш въпроса защо по улиците не може да се преминава нормално, е все едно да питаш защо през зимата е студено и вали снят.
Голяма част от гражданството също е във възторг от тези „върхове на четвъртата власт”. Тази част, която иска улицата му да е чиста като хола в къщи, независимо какво се случва с обществото или с времето. Но в такива виелици, които покриват цели континенти, да искаш пътищата да са идеално проходими е все едно да искаш по време на война болниците да са с идеално измити стъкла на прозорците. Или да питаш лекарите защо не говорят на ранените на „вие”. Или да се удивяваш, как може да не достигат превързочни материали.

За щастие голяма част от всички, които четете това, успяват да се зарадват на красивата гледка навън. Защото е по-добре през февруари да е снежно отколкото ненормално горещо

 И да мислим какъв ли ще бъде животът на децата ни при драматични промени на климата.
 

А което особено ме радва в тази хубава зима - снежните човеци по градинките и парковете вчера бяха повече от всички станали заради поледица катастрофи по улиците.

ИМА КАДРИ ОТ СОФИЯ,
КОИТО ПРИЛИЧАТ НА ЖИВОТА ОТ ХАИТИ

Здравейти.
Продължавам да следя темата за Хаити с все по-объркани чувства. Страдания, опустошения, хуманитарни мисии. Концерти за помощ, събиране на средства...Световното милосърдие набира маса като бавно търкаляща се снежна топка.
И изведнъж си спомних нещо за България от 1990-та г. Как камионите с хранителни помощи от запада вървяха бавно по Дондуков в София и ги раздаваха на тълпите направо от борда. И как CNN излъчваха смущаващи кадри на биещи се хора за пакети храна в същата тази наша столица.
Ако някой е забравил за тези картини, вероятно някъде в нета могат да бъдат изровени.

А съм сигурен, че в архивите на Търнър в Атланта ги има надлежно описани.
По повод на този спомен си дадох сметка, че от тогава са минали 20 години. И изпитах почти гордост. Как за този период сме се превърнали от страна получаваща хуманитарни помощи в държава, в която с концерти се набират средства за други бедстващи народи.
Но си давам сметка и за друго: Че тогава, когато народът разграбваше храните, не ни беше помело земетресение, а просто се бяха сменили няколко етажа от властта в хиперцентъра на София.
Ужасен повод за повторно анализиране.

ГЛАВАТАРИ И АВАТАРИ

След неуспешния опит да спаси Титаник, Джейс Камерън направи още по-мащабна операция - да запази живота на цяла планета с новото заглавие „Аватар”.
Не се отказва човекът.
В първия опит хората му казваха да наеме Брус Уилис вместо оня пичлигар Леонардо, но той не ги послуша. Старото куче Уилис, кален да умира трудно, щеше да спаси поне над 1000 души от кораба.
Но точно защото не се отказа, младите имаха шанс да се докажат побеждавайки с копия и лъкове ракетни и лазерни установки на онази красива планета.
Както и да е – шегата с киното си е шега. Лошото е, че което в Холивуд е измислица, при нас е действителност.
Нима този, който трябваше да спасява столицата, не заряза проекта и не започна да спасява цялата държава? Същите опити като на Камерън, но с разликата, че ние които гледаме опитите на bg-супермена сме с по-скъпи билети. Билетите ни струват толкова колкото струва всичко, което имаме.
Даже и държавата му е малка. Нашият Аватар вече притичва по планетата, плаща лично откупи на сомалийски пирати, преговаря лично с ЕС. Това не е нашето правителство и нашия бюджет – това е неговото правителство и неговия бюджет. И понеже сме лош материал не успяхме да му купим един плащ да хвърка и да гаси пожари в Калифорния и да събира нефтени разливи край Суматра.
Защото сме си дребнави. Липсва ни планетарно мислене. Единственото което направихме беше да гласуваме за него.
Още по-лошото обаче е, че Джеймс Камерън колкото пъти започне да спасява нещо, толкова пъти филмовата академия му пълни дисагите с Оскар-и.

Това е ясен симптом, че човечеството става инфантилно и лековерно като нас българите и започва да сънува приказки с отворени очи.

Щом харесва такива неща (и счетоводствата на продуцентите го доказват) целият ни свят явно изпитва остра и наивна нужда да бъде спасен от някого. Всичко се обърква и побърква – планетата става тенджера под налягане, СПИН, грипове, тероризъм, икономически срив.... Вдетинените хора по

Земята изгубват рефлекса да си решават проблемите сами и все по-често делегират това на други. За съжаление често спасителите се оказват книжни тигри. Някакви аватари на скрити по Wallstreet глисти, които имат толкова хуманизъм в очите си, колкото чичо Скруч, когато си гледа трезора.
Опа, увлякох се. Чичо Скруч е анимация....
А може и да е прозрение. Колко му е самите ние да сме анимация...!

ЗВЯРЪТ В ТЕБ

Хаити показва каква е човешката природа
без дрехата на обществото.

Лесно е да бъдеш възвишен и мил, когато си сит.
Но дали на някой му се слуша Моцарт, когато празният му стомах свири симфонии на глада.
Хаити е опустошителен пример за това колко крехка е цивилизацията и колко масивни са в съзнанието първобитните инстинкти.
След дългата диктатура на Дювалие и безкрайните политически кризи, в които икономиката беше тотално нокаутирана, опустошителното земетресение помете почти 200 000 жертви.
В територия, в която храната и прясната вода стават лукс (така както лукс са поршетата за София) стават обикновена гледка побоищата, грабежите и убийствата за придобиване на продоволствие.
Наистина притиснатият до стената човек се превръща в звяр. А когато полицията не може да смогне да се появи едновременно в 50 масови инцидента (и тълпата усети това), тогава пада и последната задръжка. Тогава и плахите стават агресивни и тълпата тръгва водена от тъмните бездни за съзнанието.

Футуристите описват точно такива картини, но в континентални мащаби, ако рязко се промени климата, ако комета удари земята или изригне супервулкан.
Анализаторите правят сценарии, плебсът ги нарича дървени философи и гледа сапунки и порно с блеснали очи. А кой ти дава гаранции, че тая планетка наистина ще си се върти мирно и тихо и утре?

В Канада една зима падна леден дъжд и повали далекопроводи. Три милионния Монреал беше пред евакуация след 60 часа без ток.

Ако можете да си представите как се местят в затрупани пътища 3 000 000 души, които пикаят, акат, ядат, хленчат, зъзнат, панирани са и не могат да вземат със себе си повече от едно одеало с багаж?!
И колко прекрасен изглежда светът, когато климатикът духа като топъл бриз, магазинът отсреща свети денонощно, хората нежно си говорят в заведенията.

И в миг неонът угасва, градът става тъмен лабиринт. И в мрака, като във (фантастичен филм) във всеки човек се надига един древен И в мрака, като във (фантастичен филм) във всеки човек се надига един древен звяр, решен на всяка цена да оцелее. Древен - хиляди пъти по-стар от най-старата постройка. Звярът подчинил на волята си всички други зверове.
Само че днес това митично създание се изправя срещу себеподобните си. Защото почти всичко по милата земя е опоскано...
Страшно, но реално.

МАГИСТРАЛНИ ОХЛЮВИ

Вчера се замотах в един стар вестник от 1987 г, който ме стресна с едно заглавие обсъждащо строителните планове на пътния възел при Царацово с магистрала Тракия.

И ми дойде да извикам Еврика!

Ако тогава магистралата е наближавала Царацово и Бенковски до Пловдив, а сега е на Стара Загора, това значи, че за 23 години сме построили 100 км от тази отсечка.

Обикновената математика дава веднага отговор – по 4 км и 300 метра годишно.

Което значи, че с тези темпове незастроената отсечка между Карнобат и Стара Загора ще бъде завършена в 2033 година!

Още по-тъжната констатация покрай тази „легендарна” нашенска магистрала е, че както сме строили по време на социализма (София – Пловдив), така сме строили и по време на демокрацията. Ние сме си еднакво бавни и кекави при всякакви обществени строеве – както голите охлюви са си голи охлюви и в Европа и в Азия и в Южна Америка.

Уви, претенциите са ни големи, което значи че живеем в голямо несъответствие с реалностите.

Твърдим, че винаги сме били част от Европа, но който е пътувал из Европейския съюз и е видял какви са пътищата там, знае, че ние с нашия „асфалт с дупки” сме от друг континент. Направо от друга планета.

Като сме били винаги част от Европа, защото чакаме сега от нея пари да си оправим инфраструктурата?

Като имаме традиции в земеделието защо произвеждаме толкова малко и толкова скъпа продукция?

Като сме толкова героичен народ защо позволяваме някакви мобилни оператори да ни крадат парите от джобовете всяка минута. При най-ниския стандарт да ни товарят с най-високите такси в ЕС. Ами защо пък не. Те хората товарят магарето, не бика.

Та да се върнем в началото. С тези национални приоритети и особености в 2033 година ще можем да пътуваме до Бургас доста по- безопасно. Все пак може да има завършена магистрала.

Което значи, че сегашният премиер ще трябва още пет пъти да печели парламентарните избори, за да се случи това, което е обещал.

Но знае ли човек? Стават и чудеса.

ВАМПИРИЗЪМ В НОВИНИТЕ, ТИШИНА В ДУШИТЕ...

Наляга тоя народ по празниците с такова доволство, сякаш той е измислил как Земята да се върти около слънцето и кога да се сменя едната година с друга.
Лежи, мляска и гледа телевизия.
А там едни инфантилни веселия, едни услужливи новини:
Сладкиши –рекордьори, диамантени усмивки, детски анкети, китайски нови години, дядо Коледа в САЩ, дядо Коледа в Русия, дядо Коледа на майната си. Най-скъпата играчка, най-голямата рокля, каишки с рубини за кучета. Холивудски разводи и бракове по системата на оня сръбски виц „ е#еш и хвърляш”.
Просмуква се възпитание на консумативността и „удоволствие” от лежачката. Като че ли е подвиг да преброиш до 365.
Тук там зловещи убийства, катастрофи с автобус, самолет, влак, мотоциклет, скутер, валяк и т.н. Важно е да мирише на кръв и да му се взема ума на зрителя. Така той става още по – доволен, че е жив. Истински вампиризъм в нюзрумовете на телевизиите – ако не мирише на кръв – няма топ новина.
Както няма конференция за климата в Копенхаген. Няма – не само според българските тв канали. Мълчание – европейско и всемирно.
Ама че ледените шапки се топели и земята заприличва на тенджера под налягане...Няма още разкъсани, сварени, капещи трупове. Какво им пука на телевизиите и на легналите по диваните.
А това, че свръхразвитите, средните и развиващите се икономики не се разбраха за мерки за спасяване на климата не е достатъчно голям скандал. Че това беше най-голямата проява на полицейщина за 20 и 21 век, в рамките на която арестуваха хора, само по подозрение, че са граждани – еколози – не е новина дори.

Да живее шампанското, хората, поп-фолка, подаръците и автосалоните. Пък като стане много горещо и напечено, ще му мислим. Пък и все ще измислят нещо!!!

Тази подчертана реплика става толкова силен символ на апатичното мислене, че може да бъде извезана с коприна на почти всички знамена по света.

Но кой точно ще измисли? И какво ще измисли?
Може би нова по-прохладна планета. Където някой ще ни премести заедно с диваните и подредените маси. И ако може, по внимателно с чашите...
 

КОЛУМБИЯ – БЪЛГАРИЯ: ПАРОЛА „ПРАСЕ”

В едно село в югозападната част на Колумбия жителите решили да изберат най-грозния мъж, помежду си и да му дадат награда – едно прасе, с което да отпразнува навечерието на Нова година.

Избрания вече „красавец” през цялата следваща година ще се кичи със званието "Кралят на най-грозните"

Това е новината от Западното полукълбо

На 25-ти декември т.г.( Коледа) гътнаха прасе пред Военна болница в Пловдив. Точно на тротоара, на 15 м встрани от главния й вход.

Това е новината от тук.

Петима мъже си обслужиха прасето в 9 сутринта както си се полага – предсмъртно влачене и квичене, клане, посмъртно бръснене, пърлене, миене, кормене и разфасоване. Така както се прави във всички селски дворове.

Само че по средата между два университета и на 30-40 метра от рецепцията на една от най-големите болници в града.

На тия мъже трябва да се даде по един орден за храброст и по един за дързост. И на двата на гърбовете, ако може, да пише : Ти иба държавата!”

И по още едно прасе за награда, заради опазването на средновековните български традиции – независимо от времето. И независимо от мястото.

Седя на компютъра и си мисля – това наистина ли е Пловдив? На площада свири градската филхармония, а от другата страна на Тримонциум квичи прасе.

Утре пред библиотеката може да започнат да продават кокошки. Остава Марица да излезе от коритото и пред панаира да акостира една римска галера. И да плъзнат салове с добитък и бохчи вълна.

А може и аз да съм се объркал нещо. Това прасе може да е било някакъв полковник от армията и в болницата да се установило, че е непоправимо болен. И роднините му да са го извели на тротоара – вид евтаназия да му направят. То, едни муцуни бяха- аха, аха... колко му е да са роднини.


На този фон колумбийците с тяхното начинание да избират най-грозния мъж и да го награждават с прасе, направо бледнеят.

По тази линия, може да излезе, че сме страната на грозниците, ако отчетем колко цели и разфасовани прасета отиват тези дни за подаръци.

Баща дарява децата си с по едно прасе за Коледа.

Кумец подарява прасе на кума си за празниците.

Зет, кръщава свинята с името на тъща си, за да й се наслади по Нова година. Приятели си купуват заедно прасе и заедно му се радват.
 

Това е то България.

И въпреки тези карнавали със сланина и пръжки си оставаме територия с много красиви жени и вечно сумтящи мачовци. Мляскащи, пърдящи и псуващи, но не и грозни.

Къде са тръгнали тези колумбийци с прасетата? Да си гледат кокаина. Или кой от каквото разбира.

Ако за Швейцария казват, че е страна, в която кравите са по-красиви от жените, то за България може да се твърди, че прасетата са обичани колкото жените.

В тези празнични дни хиляди мъже лягат вечер и се колебаят какво да правят: да посегнат на жената или да заспиват веднага, че утре прасе ги чака....

А много от тях вечер си овършават булката, а сутринта – и свинята. И не претендират за награди.

Това е България. Това е истината.

ВЕЛИКОТО БЕЗУМНО ПАЗАРУВАНЕ

Започна великото Коледно пазаруване!
Да ми простят децата, но съм съгласен, че този дядо Коледа е измислен, за да се стимулират до краен предел безсмислените истерични пазарувания!
То не са пуйки, гирлянди, звезди, фойерверки, салати, играчки, питиета, мебели, парцалки....
Ще каже човек, че идва свършека на света. Но в интерес на истината и трите пъти в миналото, когато такъв (свършек на света) е обявяван, хората са го удряли на ядене, пиене и разврат, за да натрупат спомени и да запълнят душичката с емоции. Чувства, а не вещи.
Кока кола били измислили стареца с подаръците. Според мен всички търговци на планетата са се събрали и на таен конгрес са въвели легендата в обръщение. И са я пуснали по най- йезуитския начин – уж за децата.

Жал ми е за милионите елхички, които вместо да дочакат лятото и да пълнят въздуха със смолисти аромати, ще измрат в задимени стаи, приковани на дървени кръстачки, Подобно на прикования Христос. И ще бъдат бездушно изхвърлени още в първата седмица на следващата година – за да не „цапат” великите ламинирани жилища с падащите си сълзи (иглички).

Мало и старо се е втурнало в супермаркетите, за да пълни чанти от едничкото суеверие, че каквато е коледната му и новогодишна трапеза, такава ще е и годината му. О, неразумни юроде, ако с такава страст излизаше на улицата ди си браниш свободите и интересите, през цялата година масата ти щеше да се прегъва и без специални покупки.
Но овцата си остава овца и лъвска кожа да я облечеш и на вълча сватба да я поканиш.

Пукайте, сиромаси и нещастници, вносни чушки и пилета и яжте мандарини като орехи, защото в сънищата си сънувате как получавате зелени карти, а в ежедневието продавате за жълти стотинки дядовите ниви и дворове! Гледайте, мързеливци, до затъпяване телевизионни програми, докато бащините ви къщи буренясват и псувайте, тези, които са виновни за безидейните ви дни. Но да знаете, че може да посегнете така и на майките си, защото по-виновни от вас няма, търтеи и слуги на г-н Балатум. И роби на всякакви рекламни кампании.

През лятото си взех куче и всяка сутрин го разхождах по реката докато изгрява слънцето. Защото започнах да се грижа за една стара кирпичена постройка в едно селце. И имах толкова нови години, колкото пъти срещнех човек по прашните селски пътиша. И имах толкова коледни трапези, колкото пъти отидех да помогна на някой съсед и колкото пъти познати ми носеха ароматни домати от дворовете си.
И разбрах, че нова година настъпва в живота на човека, когато срещне нов приятел, когато започне нов проект, когато си намери личен празник, в който да даде любов на друг човек.
Иначе, както е писал Соломон преди 3400 години, всичко е суета и гонене на вятъра.

Апропо: Не оправдавам бандитите, които тези дни с няколко удара на банки и магазини си осигуриха коледни подаръци за милиони. Но не мога да не отчета, че направиха много по-интересен живота на всички голи охлюви, които очакват щастието да прекрачи у тях през екрана на телевизора.
Да са ви весели празниците!

КОГО ДА ИЗЯДЕМ ДОВЕЧЕРА?

Докато гледаме политическия театър върху малката си театрална сцена в София и докато се давим в рекламните кампании за продажби на ваксини, в Копенхаген започна международна конференция по въпросите на климата, организирана под егидата на ООН.

Макар и като далечно събитие за ума на средностатистическия балканец, форумът се занимава с проблеми, от които зависи бъдещето на всеки от нас.

Само, че как да убедиш гладния и премръзналия, че всяко дърво е по-ценно докато е живо, отколкото изгарящо в печката и че, сьомгата, която умира след като е хвърлила хайвера е по-ценна докато гние, отколкото опържена в тигана. Залисан между сутрешното си кафе и вечерната ракия, на човек му е трудно да повярва, че в момента земята е като стъклена люлка, на която се забавляваме с „вяра” в собственото безсмъртие.

Хиляди филми за измрели масово динозаври не могат да трогнат търговците на дървесина. Нито могат да спрат мръзнещите да купуват дърва. Мисля, че всеки човек малко или много е готов е да застреля последния слон на земята, ако детето му умира от глад.

Дали тогава сме обречени?  Докато  решаваме въпросите на днешното оцеляване, не изяждаме ли утрешната земя и природа? Един китаец, който до вчера е карал само колело, а днес може да си купи кола, дали ще се откаже да се поглези на волана, след като знае, че милиарди други правят това всеки ден. Или как да накараш някой да си заключи волвото в гаража и да се вози в градския автобус?

Несъмнено, ако искаме да си останем на тази хубава планетка и да се радваме на реки, лагуни и прохладни гори, ще трябва да направим някакви лични жертви. Дали поголовно ще бъдем задължени да залесяваме сипеите, дали ще се ограничим в потреблението на някои стоки или ще оставим автомобилите с вътрешно горене – не е ясно. Ясно е само, че предстоят важни решения за човечеството – по-важни от клоунадите в медийния цирк и от „катастрофалните” проблеми на индивида „какво да си купи – истинска кожа или екокожа.
Иначе съвсем изневиделица можем всички да се озовем в онази лодка, в която двама влюбени излизат в морето и се загубват. И след 15 дни глад всеки започва да гледа на „любовта си” като на парче месо, с което да се нахрани. Грозна, но поучителна случка.

ЛЮБОВТА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЛЕКУВА

Колкото и жертви да взема.
Те, покосените от нея, всички са доброволци.

И сред тях няма нито един заложник или някой, накаран по принуда да получи от обривите й в душата.
Всички, покосени от щама „love” сами са ходили да се заразяват, като са си обменяли слюнки с носители на този вирус. И с радост са лапали от плодовете й без да си мият ръцете, краката и т.н.
Странни са епидемиите на любовта.

И познати - от как свят светува с хората в него. И някак забавни, дори полезни. Вярно, че тук- там някой се депресира или даже се убие, но на всеки десет пропили се от любов, се раждат други 100 милиона от същата зараза. На всяко убийство от любов, се падат по 1 милиард празнувания заради подобни чувства. От нея човечеството само се увеличава.
Любовта не е заразна като свински, пилешки, патешки или марсиански грип.

Тя е толкова странна болест, че дори лекарите като я прихванат, не се лекуват, ами гледат как по скоро да ги тръшне самите тях на леглото.

А ако може и всичките сестрички в отделението.
Само едно не е хубавото на тоя мор. Че ходи строго индивидуално по хората и покосява предимно добричките.

Гадовете имат по-голям имунитет към тоя вирус. Иначе спокойно бих поръчал да се произведе бактериологично оръжие и бих станал първи терорист, който да пръска щамовете по улиците.

А за цялата бюрократично-партийна върхушка, освирепяла за власт и пари, бих поръчал насилствено заразяване без оглед на методите – орален, анален, венозен, дихателно-слюнен. Защото...

Защото любовта е единствената „болест”, която не трябва да се лекува. А да се разпостранява. Който е болен от нея, друго не го лови. А който дръзне да я лекува, да бъде горен на клада. Колкото и да са поскъпнали дървата.

Правителството на Непал заседава на Еверест, нашето – в килера

МОЯ МИЛА ПОЖЕЛАНДИЯ!

Правителството на Непал скоро заседава на Еверест, за да фокусира общественото внимание върху проблемите на климата. През лятото пък съвета на министрите на една океанска държавица направи съвещание на морското дъно, за да привлече вниманието на света върху глобалните проблеми на океаните и върху драстичните промени в климата.
Напредничаво, свежо, оригинално. Шестица на съветниците по PR в съответните правителства.
А ние какво да дадем на света? Вече 20 години българските правителства заседават на тъмно, за да подчертаят ролята на мрака за развитието на мафията и важността на затъмненията за развитието на сенчестата икономика.
Наши кабинети са заседавали в Евксиноград, за да подчертаят ролята на брега за влагане на крадени милиони. И ефекта е видим – бетонира се от Шабла до Резово. Имало е заседания и на Боровец, за подчертаване на принципа „разделяй и владей”.

И се раздели, даде и изсече каквото можа.
Време е да се направи едно заседание и в затвора, за да се припомни ролята на правосъдието за опазване на демократичните ценности. Но за това едва ли има желаещи министри.

А като няма желания, има пожелания. В това сме световна сила. Даже като страна на пожеланията и добрите намерения бихме могли да претендираме за истинска родина на Дядо Коледа. Каква Финландия, каква Лапланция? Брадатият старец с червената манта и червения чувал си е наше чудо и ако трябва ще преименуваме Софийското поле на Пожеландия.

Време е да влезем в световните емисии тези дни: Например - Българското правителство ще заседава в червени и черни тоги на гола поляна, за да подчертае безпомощността на всяко законодателство оставено да съществува без страх от каквито и да е санкции.

Странно нещо са учените. Понякога установяват,
че водата може да бъде направена от студена на топла. И обратно.
Кафето веднъж вреди. В друго изследване то е от най-полезните
неща за съдовата система.Сега установиха, че

ЕДРОГЪРДИТЕ ЖЕНИ БИЛИ ПО-УМНИ

Еврика! – извикал Архимед, повдигайки във ваната огромните цици на жена си. Така хем е открил закона за вместимостта на съдовете, хем още преди хиляди години е постановил: Ако една жена има големи гърди, тя е достатъчно умна, да ти бъде достоен събеседник дори в банята. Това с камъка го е измислил някой комплексар биограф, който не е могъл да се уреди с достатъчно умна девойка. Кой нормален мъж влиза в басейна да си играе
с камъни?

Това го знае и всяка тийнейджърка – че който има голям балкон има и по-високи оценки някак. Затова и клиниките по естетична хирургия са пълни с кандидатки за прибавяне на сантиметри към обиколката, а не толкова за отнемане.

А ще попитате тогава – Къде отиде легендата,
че мъжете не обичат особено умни жени?
Как така, след като светът е луднал по големите обеми?
Ами вярно е. Както е вярно, че блондинките са по-тъпички. Именно затова мъжете харесват най-много едрогърди блондинки. Комбинация, в която едното компенсира другото.

Най- вероятно и компаньонката на Архимед е била русичка. Та му е оставила всичката слава на него. Ако беше едрогърда брунетка преди него щеше да открие кое се вдига по-лесно във водата.
А Цицерон? Ех, Цицерон. Неговата е била мощна и тъмна. И го е комплексирала така, че чак си е сменил името заради нея.

ПРЕХОДЪТ – 20 ГОДИНИ СКИТАНЕ ОТ НИКЪДЕ ЗА НЯКЪДЕ

Българското изграждане на демокрация е безкрайна тъжна песен с припев от обещания на всеки 4 години.

ПОСОКИТЕ И НАЧИНИТЕ
Тръгнахме от сянката на недоносения социализъм, но се озовахме в лабиринта на престъпен полип с площ 111000 кв.км.
Хиляди мъже (а и жени) в движение се учиха да яздят държавата – както селски хулигани яхат вързаното кметско магаре на мерата. Липсата на подготвени държавници доведе до въшлясване на парламента от всякакви лумпени с диалекти и миризливи чорапи. Червените спящи парламентаристи от социализма бяха сменени от депутати с дебели езици и вълчи очи. Хилядолетната ни държава не респектира нито един, който да помисли първо за нея, а после за джоба си. Политическата ни класа и до днес представлява напаст от кърлежи, която мечтае за смуче, без ясна визия върху какво се е качила.
За да ни стане ясно колко много време е това, трябва да се обърнем към Китай. Точно за 20 години държавата, която беше известна само със стената си и с насилието на площад Тянанмъм, стана световна суперсила, давеща в стоки целия свят. Децата ни от детските градини днес са зрели граждани.

По-труден и дълъг е бил само преходът с Мойсей. Но да не бързаме - нашият още не е свършил.

ВЕЛИКИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПРЕХОДА

Върнаха земята на селяните. По- сполучливо биха могли да върнат Земята да се върти на обратно. Получиха я престарели хора и наследници, чиито задници са пуснали корени по диваните.
Свободата на словото погуби скучните партийни ежедневници като Работническо дело, но роди още по-уродливи издания – жълтите.

Загубихме по чужбина над 1 милион млади българи. Ако не беше теоретичната възможност да се върнат и ако имаше графа, в която да ги впишем като безвъзвратно изчезнали, щяхме ясно да видим, че това е геноцид сравнен само с Холокоста за евреите.
Някои забогатяха бързо и лесно, други обедняха много и почти неусетно. Сбъдна се страхът, насаждан в началото, че в края на прехода богатите ще са още по=богати, а бедните още по-бедни.

Бетонираха морето. Ако ни беше по-дълго крайбрежието бихме направили нещо по голямо от Великата китайска стена.
Църквата у нас се върна почти 2000 години назад – свещеници от различни фракции (синоди) водиха битки, но не за верски принципи, а за свещоливници и други имоти.
Хората забравиха безкрайното чакане да им дойде редът да си купят автомобил. Започна голямото чакане по светофарите – да ти дойде редът да преминеш кръстовището.
По-рано имаше пари, но нямаше луканки. Сега има десетки видове, но парите не стигат.
Най-хубавото, което се случи са свободата да мислиш, да се изразяваш, да действаш. Свободата да не сме принудително равни. Защото ние не сме еднакви. Свободата да се съревноваваш.Защото най-естественото нещо върху планетата, от 3,5 милиарда години (откак съществува живот) е състезанието.

Понякога си мисля дали не съм черноглед по отношение на промените. Дали нямам вече рефлекс да коментирам така политиката.

Поглеждам възрастните си съседи, които купуват по 100 грама маслини и си казвам – реалист съм. Взирам се в безкрайните буренясали пространства и си мисля, че е недоразумение да е така при положение, че в света умират хора от глад. У нас – също. Как да не съм песимист, като жена с бебе на главната е по-скоро събитие отколкото закономерност.

Покажете ми един човек на земята, който би се радвал, че е от губещ отбор, че е от изчезваща група, от окрадена къща или от държава, обявена за най-бедната на континента му.

20 години преход. Ако бяхме някой народ, в обсега на Холивуд, би станала интересна историческа драма на тази тема.
 

КОИ ЗАГЛАВИЯ БИХА НИ ОТИВАЛИ – ДА ИМ НАПРАВИМ РИМЕЙК?

Брулени хълмове – научнопопулярен филм за реформите и експериментите в родното селско стопанство.
Танцуващият с вълци – за овчар, решил да кандидатства за проект по САПАРД, когато половината парламент строи с пари от тази програма хотели на Черноморието.
Титаник – потъване на икономика със 7 милиона пасажери на борда.
Недосегаемите - за хиляди крадци с имунитет на законотворци
Кръстникът – многосериен, с десетина актьори в главната роля – от червения Андрей до лилавия Иван.

Смотаняци – филм за живота в най-странния източноевропейски парламент.
Полицейска академия – многосерийна кримка с много досиета, която разсмива и весели само чужди разузнавания.

Апокалипсис сега – за последния ден на едно правителство преди да сдаде мандата на следващото.

Бездна – драма на тема колко дълбока може да бъде една социално- икономическа криза.
Матрицата - психотрилър за народ от канибали, който търси изход от гората, но заради нравствените си схващания се върти в кръг. През определен период от време обявяват някой сред себе си за месия, а после го изяждат.

ОТЕЧЕСТВО КАТО ЕДНА БАНКНОТА

У нас политиците са от цимент – колкото повече ги опикават, колкова по-здрави стават.

Българската политическа класа е готова да продаде държавата за няколко окислени цента. Защото нейното отечество е властта, а конституцията й е съставена от комисиони. По тази причина тя може (и иска) да изтъргува разузнаване, контраразузнаване, държавни резерви, тайни и ресурси за едното стискане на жезъла, с който се управлява. По нейния морал – нормално – защото всичко изброено е общо, а властта – лична.
Днес на бившия премиер му се губи секретен доклад от контраразузнаването. Вчера някой хвърля списък с действащи мъже от специалните служби. Утре, най-вероятно друг, който не иска да пусне кокала, ще даде на концесия небето над София, а следващите набързо ще решат, че Перник се закрива и става летище.
Повечето хора влизат уж нормални във властта, а после така се променят, че е изискано да ги наречеш ненормални: готови са да стоят на 1 кв.метър остров, но да се завиват с флага на властта, отколкото да се превърнат пак в нормални граждани в силна държава. Ако нямаха съученици и снимки от детството, спокойно можеш да допуснеш, че са износени не в обикновена плацента, а в банков чувал за банкноти.

Как в такава обстановка и на най-големия кретен да не му се прииска да стане кандидат за избори? Как да спреш черните ръце на нощния похитител на кабели, като той самият вижда, че в София някои тоалетни са заредени със страници от Наказателния кодекс? Как да се гордееш, че си гражданин на такава държава, която премиерът управлява безотговорно като кросов мотоциклет на поляна?

В интерес на истината и в други държави стават подобни инфекции. Никсън го хванаха да зарежда цяла сграда с микрофони ( за да следи конкурентите си), но веднага си подаде оставката.
Дори в прословутия латиноамерикански модел има повече достойство – Пиночет, който взе властта с превратаджийска престрелка, клекна пред опозицията и сложи край на военната си диктатура – насрочи избори. Из цяла Европа и дори в Азия хвърчат оставки, при далеч по-малки скандали – само у нас политиците са от цимент – колкото повече ги (се) опикават, колкова по-здрави стават.
Но, ако Министерския съвет е сграда, в която може да се загуби документ с най-висок клас секретност, то по-какво обитателите му се различават от онези, които щъкат в сграда с червени фенери и не знаят чии са жартиерите зад стълбищната колона?

КАТ ИСКА ДА ДУХАТЕ И ДА ВЗЕМАТЕ САЛАМА?

Ако това е вярно, ми се иска да напусна държавата.
Както писаха вестниците КАТ щели да чакат след пешеходните пътеки и да награждават с щафета салам всеки съвестен шофьор, спрял, за да пропусне пешеходец.
Намирисва на начало на мръсен виц, а не на сериозна програма за повишаване на безопасността.
Намирисва на дефицит на идеи. А липсата на идеи е
по-страшна от липсата на пари дори.
Да не говорим, че справянето с хулиганството на четири гуми не е като архитектурата – да иска творчество. Нарушаването на нормата има едно решение и то е измислено откак е измислена държавата – здравата тояга. Т.е. наказанието.
Ако това е вярно за катаджиите и за салама, българската бюрокрация е в тотален морален нокдаун и се нуждае от пълна подмяна – както бельото в инфекциозните болници.
Ако патрулките наистина застанат по кръстовищата с пълни със салам багажници, българската бюрокрация се е превърнала в стачкуващ работник, който вместо да копае по трасето, е легнал да измисля крива лопата с мотор на дръжката. За сметка на данъкоплатеца.
Това е толкова нелепо, че сигурно в нета вече са се родили и вицове за това. Все едно един съпруг да награждава с порция салам (както искате го тълкувайте) жена си за това, че е измила чиниите. Нали тази женичка като свикне да получава щафетата след всяка забъркана супа, това вече не е семейство, а бардак, в който майката на децата ти е станала проститутка. Има салам, има чистене. Не е ли готов колбасът, няма грижи, няма манджи.
Ако това е вярно, няма да се учудя, някой от МВР предложи дръжките на стоп-палките да ги направят с формата и цвета на сух шпек. А в някой прекрасен ден по-нататък направо от знак „36” да провесят бонбони, луканки, сувенири... Спираш на стопа и си откъсваш наградката.
А може да доживеем и това да видим как на полицаите им татуират по един знак стоп на онази работа.

Пътуваш и като го видиш, че го е извадил, знаеш че трябва да спреш. Е, тогава става сложно: по-смелите ще слизат да си ги мерят с контролния орган, хомо-водачите цял ден ще шетат с надеждата да ги санкционират, а полицаите вече няма да пикаят на банкета – за да не предизвикват задръстване.

Ако е вярно... ако е вярно...? Колко алогични и парадоксални неща са норма в тази държава?!

И докато ни занимават с идиотщини се навършиха 22 години, в които 208-те см на Стефка Костадинова остават недосегаем рекорд в леката атлетика. А първолаците ни са с 4000 по-малко от миналата година.
И тъжно и страшно и славно...

ЩЪРКЕЛИТЕ ОТЛИТАТ НА ЮГ.
А РОЗОВИТЕ BMW-ТА КЪМ ...?

Лятото си отиде като чувствата на жена, чието сърце е изстинало без да забележиш. Де факто е тук, но нощите са студени, а утрините са с пресилени усмивки от изток.
Сигурно ще има още горещи дни, но усетът за невъзвратима загуба, на това което, толкова чакахме в началото на годината, витае в листата на смокините и вече разпукващите се орехи. Като всички хубави неща и тези ваканционни месеци свършиха, още преди да усетим, че ги имаме.
Само, което не е започнало, няма да свърши и само това, което не обичаш, няма да ти липсва, когато го загубиш.

Следващата „спирка” е първият учебен ден, а после в мислите започва да се мяркат именни дни и Нова година. Уви... времето тече по-бързо, отколкото ние можем да гребем в течението му.

Кралят на попа с последното си „шоу” показа, че никой не е безсмъртен. Мадона припадна в София и зложелателите обявиха, че е остаряла, а еротоманите – че е видяла премиера Борисов на първите редове. Лакомията за печалби „изяде” 15 българи в Охрид, а наркотикът на високите скорости – още стотици по родния асфалт.
Телескопът Хъбъл откри черна дупка на другия край на вселената, а ние ги отриваме всеки ден в галактиката на българската бюрокрация.
Бисери на лятото обаче остават двете розови BMW-та във военното министерство, които показаха колко сме уникални като народ. След като дадохме компютъра на света, киселото мляко и стрелящия чадър, открихме колко демоде е маскировъчния десен „каки” на всички армии по света.

Старата концепция за войната е действия в полеви условия, където трябва да се слееш с листата.

При новите условия, театърът на боя все повече е градът, където трябва да се маскираш като пътен знак, тухла или рекламна табела.

А най – добре като розова нощница, за да не се отличаваш от спящите през деня мутреси и масово разпостранените и във войската гейове.

И така: лятото може да си отиде, но наглостта на властимащия – никога.

В СЪРЦЕТО НА БАЛКАНЕЦА
ИЛИ ПОД ПОЛАТА НА ШОТЛАНДЕЦА!

В ранното лято, когато живакът в термометъра беше започнал ежедневните си ерекции, хиляди шотландци се събраха на острова със знаменитите си национални одежди. За да демонстрират в грандиозна среща на родовете, че има по-важни неща от джакузито, салама и колата – националното самосъзнание и родовата памет.
Този „събор” не би впечатлил някого (особено човек, който редовно ходи по селски сборове в BG – по-малки или такива като Рожен и Копривщица), ако не беше уникалният факт, че в Шотландия живеят 5 милиона шотландци, а в по целия свят – още 40 милиона !!!
Странна националност. Направо те удрят в земята. Направо мушкат под полата си всички патриоти и националисти.
Ами гордостта да се облечеш с националната си носия? Носия, за която има вицове и задявки – на всякакви сексуални и хигиенни теми?
Все едно да има задявки, че нашите дядовци са използвали калпаците си за нощни гърнета и въпреки това на поляните на Копривщица да видиш 20 хиляди българи (млади и стари) сложили калцуни, ямурлуци и калпаци – във вихъра на национално веселие.
Наистина много далече ми се вижда родината на Шон Конъри и Мел Гибсън.
Лично, вие, изхвърлихте ли вече старата ракла на баба си и ония „миризливи” козяци, които събираха само прах на тавана?

П.П.
Всъщност какъв би бил проблемът ни с македонците, ако имахме самочувствието и родовата страст на тоя островен народ? Пет –шест родови срещи през границата ... и толкоз – пей сърце! То и песните си ги знаем – Охридското езеро... Биляна...
Тази узряла в Белащица праскова май има повече самочувствие.

ШОФЬОР И ОВЧАР СПОРЯТ КОЙ Е ПО-ГОЛЯМА ОВЦА

Когато куче ухапе човек – това е новина.
Когато човек ухапе куче – това е сензация.
Това са аксиоми от обучението по журналистика.



Дали с тях може да се обясни как така мерцедес помита
на пътя до Съединение 22 овце и ги прави на сурова
дроб-сърма с вкус на гума и горещ асфалт?
Едва ли. Нито е много ясно по какъв начин цяло стадо се озовава „изведнъж” на шосето.

Ако се абстрахираме обаче от трагедията на мъжа с размазаните животни, и тази на водача със съсипаната кола, и не задълбаем чия е вината, ще останат два факта. Че в България все още има овце и че те най-вероятно удържат да са почти колкото мерцедесите.

КАТ ще изследва кой е по-голяма овца – шофьорът или чобанина, но това няма да промени горчивия факт, че милионите возила в страната нямат вимета, а намаляващите животни дават все по-малко мляко.
Тази сутрин водещите новини пак ми напомниха, че световните запаси от петрол намаляват. Касиерката в супера ми доказа с касова бележка, че месото поскъпва. Нормално е да се замисля, дали ако бензинът изчезне тази нощ и колите спрат да се движат, месото, млякото и сиренето ще поевтинеят. По-скоро биха станали
страшно скъпи.
Защото по-голям убиец на говеда от един ускорен мерцедес може да бъде само лошата политика на държавата към селското си стопанство.
 

Още един тъп продажен политик в парламента – това вече не е новина в България.
Затова „България излиза от кризата” е заглавие с вкус на сензация. Много бих искал новото българско правителство да направи поне едно заглавие за света „Пращат за скрап политическата класа от прехода”.

Апропо: преди една година в едно село едно теле удари паркираната ми кола и й изкриви калника. Сега ми е смешно, но си мисля – дали на добитъка в България не му е писнало по-рано отколкото на хората.

СПАСЯВАНЕТО НА ДАВЕЩИТЕ СЕ Е ДЕЛО НА САМИТЕ ДАВЕЩИ СЕ...

Има една стара приказка: дай на един човек пустиня и му кажи, че е негова – и той ще
я превърне в градина. Вземи една градина (може и райско кътче)
и кажи на обитателите,
че е ничие – и за никакво време ще го превърнат в пустиня.

Това е основна движеща сила на цивилизацията и затова всички утопии (колкото и красиви да са) за комуни и духовни общества си остават утопии.
Днес отново поемаме в цикъла на нов 4 годишен парламентарен мандат. С ново правителство и нови лица. Блажени, всички които се подпират по кафенетата и си представят как новото ще напълни хладилникът им. След някой и друг месец ще бъдат разпнати между бляновете си и реалността.
Тъжно и скучно е в една държава, в която апатията е по-силна от религия, да твърдиш, че всеки трябва да си погледне ръцете и да не ги държи на биреното си шкембе, а на дръжката на лопатата, но само това е изходът да си направим държавата по-богата, по-подредена, чиста и сигурна.

Ако трябва да повторим подвига на Германия, която е изравнена със земята през 1945 г. със сегашния си масов манталитет, ще ни трябват сигурно още 200 години.

И ако някой смята, че планът „Маршал” е направил това, което е днес най-голямата икономика в Европа, той явно бърка кое е брашно и кое е мая.
 

Ако 10 000 лентяи и дървени философи гласуват в района си, вероятността техният народен представител да е дърдорко и мързеливец е огромна.
 

По тази проста аритметика сами пълним парламента си с крадци, лъжци и безродници. Как иначе – като целият (почти целият ) народ сънува пари от наеми, рента, далавери и еврофутбол. Все едно да те пуснат в обор с магарета да си намериш антилопа.

След тези юлски дъждове, гората пак се закваси с гъби. Красиви манатарки, пачи крак, масловки..... И винаги в такова време се сещам за бай Иван от Добралък, който обикаля дъбравите около селото и продава на изкупвачите с бусове сушени манатарки за хиляди левове всяка година.
 

И в своята дълбока планинска „провинция” има дързостта да спечели сам повече пари за година от тримата си дипломирани в София внука, които лъскат кафенетата на Витошка. Но историята нямаше да е толкова фрапантна, ако те не бяха на 24 – 27, а той на над 80.

МЕЖДУ БОМБИТЕ И ЧЕТКИТЕ В КИЛЕРА

ЕДНА БЕЗРАЗСЪДНА ПАПЛАЧ НЯКЪДЕ
ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

Минаха парламентарните избори и студено пресмятам колко страсти се хвърлиха в тях. Колко пари, време, нерви и хартия безвъзвратно бяха сложени в кошчето за отпадъци на Историята. И се питам дали си е струвало.

НАЙ-ЛОШАТА МАШИНА
Може би няма друга система освен човешкото общество с толкова малък коефициент на полезно действие. Няколко милиона души се ангажират да сменят стотина. Пропорционално за България това звучи така – над 30 000 души се истеризират да „заковат” един на банката в Парламента. И той отново бяга от работа и не се получава това, което искат 30-50 хиляди души. И след 4 години отново...

В същото време, ако върху едно листо светнеш за 1/100 от секундата, хлорофилът ще реагира и листото ще произведе скорбяла. Върху тази фотохимична реакция се крепи животът на земята. Но на човечеството не му пука и ако може ще бетонира всички континенти от бряг до бряг.

КОМАРИТЕ И ХОРАТА
За последните 100 години в Европа са загинали във войни поне 100 милиона души. За да преместят няколко граници. Които в края на века доброволно са премахнати.
Парадокс ли? Явно човечеството обича да си създава проблеми. Като че ли му доскучава от време на време.
От началото на цивилизацията маларията е убила повече хора в света от всички войни взети заедно, плюс всички епидемии, вулкани, земетресения, катастрофи и промишлени аварии досега. На фона на този мрачен факт блести друг – годишно на планетата се харчат само 300 милиона долара за борба с комарите. Горе долу колкото едни избори в държава като нашата, която едва намираш на глобуса.

СЛЪНЦЕТО И МОДАТА
Всяка секунда в недрата на слънцето 600 милиона тона водород се превръщат в хелий. Цели 8 секунди пътува до Земята произведената по този начин енергия. от която зависим тотално. Люлеем се на този тънък „проводник” в космоса, но мислим 300 пъти повече време за мода (очила, полички, потничета) отколкото за парниковия ефект.

ЦВЕТЪТ НА ТОАЛЕТНАТА ХАРТИЯ
На 5 февруари 1958 година поне 30 милиона души са били заети в семейни и битови скандали и поне 1000 са получили инфаркт заради спор какъв цвят да бъде еди какво си вкъщи. Както става и днес.

(Илюстрация Салвадор Дали)

Само че точно на този ден един американски бомбардировач изпуска и изгубва в океана една термоядрена бомба – 1000 пъти по- мощна от хвърлената върху Хирошима.

По време на студената война, докато населението чете за аферата Уотъргейт и за селските обноски на Хрушчов, са изпуснати и изгубени още три водородни бомби. Едната пада в Средиземно море!

Но най- изумителното. От един милион души, осведомени за последното гадже на Деми Мур и за бедрата ( в см) на Мария Шарапова, само 100 знаят (и искат да знаят), че освен тези 4 водородни чудовища, в световния океан лежат, паднали от самолети, още 50 обикновени (!) атомни бомби.

Като се замислиш, човечеството прилича на една пияна компания, която с крясъци се носи на някаква яхта по течението. 50 процента се вълнуват от това кого да ощипят по дупето, останалите – дали шампанското няма да свърши. Всички безразсъдно твърдят, че за курса си има боцман, а боцманът ги псува в същото време, защото му пречат да спи.

Така че пиша тези редове, а вие ги четете единствено заради милостта на Бог, който явно доста обича творението си. Засега.

СВЪРШИ ЛИ 20 ГОДИШНИЯТ ИЗРОДЕН ПРЕХОД???

Изборите от 05.07.2009

НЕКРОПОЛЪТ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ТРУПОВЕ

Още един цветен балон, който обираше през 1997 възторжените погледи на милиони, се спука и падна. И жълтото легна в килера на историята - до онези сини носни кърпички, които за комисиони ликвидираха оръжейната ни индустрия и индустрията като цяло. До старовремските червени калпаци, които, в ината си, давиха народа в хиперинфлация и лъжи. И до всички самовлюбени бални рокли от всякакви цветове и модни течения.
И Симеон Кобурготски (самопровъзгласилият се месия) си отиде от политиката.
С жалките 3 процента доверие от 05/07 т.г. „Националното движение Симеон Втори” (НДСВ) (каква мерзост и гордост да наречеш партията си на теб...!) доскърца до спиране, както една демонстрация, когато остане без демонстриращи.

ИСТИНСКИЯТ КРАЙ НА МОНАРХИЯТА

Да долетиш от Мадрид и да се правиш на фокусник, който за стотина дни ще промени народопсихологията и ще развърже преплетените свински черва на изродената икономика, беше евтин политически трик. Народът го прие, защото тогава нямаше друга толкова романтична лъжа като неговата. И защото протестният вот беше вече кипнал. Това, което Тодор Славков сега върти като свой марков лаф „Върнете ми държавата!”, Симеон Кобурготски си го правеше ежедневно – гори, парцели, имоти в София...Не се посвени дори да погледне към в. Мусала. Груб икономически реваншизъм заради референдума за монархията от 1946г. Липса на дейсвия и обогатяване на лексиката с термина „крадливи юпита”. Това беше НДСВ.
След време тези избори на парламент ще станат известни и с друго: България за втори път се измива от идеята за монархия – този път завинаги.

КРАЯТ НА МИТА ЗА ВСЕМОЖЕЩАТА СТОЛЕТНИЦА.

БСП се смалява заради застаряващият си електорат.
И подобна на жена, притеснена от възрастта, прекалява с червилото и приказките за опитността си.
Преди повече от 10 години, тя показа че не може да прави икономика и с камъни беше изгонена от парламента на 10 януари.
В това си управление БСП даде ясно да се разбере, че националните идеали и отговорността за бъдещето на държавата са я напуснали така безнадеждно, както менструалния цикъл си взема „сбогом” с всяка бабичка. Тази партия позволи тотално разграбване и корумпиране – и не само даде кабинета си за бардак, ами страстно игра във всички мръсни танци.
На тези юлски избори столетницата доказа, че не може и друго – да прочете началната страница на учебниците по политология и политически маркетинг. Такава безидейна и самоубийствена кампания едва ли друга партия е правила в Европа след края на Втората световна война.

НЕВИЖДАНА ГЛУПОСТ И НАРЦИСИЗЪМ.

При толкова ясни прогнози, че на изборите ще има и елемент на протестен вот, да правиш негативна кампания и черен пиар на опонентите си е велика глупост. Все едно да гасиш пожара у вас с туби олио. Или да препоръчаш на болен от краста да ходи гол в копривата.
Червените слогани „Ние сме на ваша страна” и „Познаваме се, няма да ви подведа” бяха толкова тъпи, че ако бяха разлепили плакати с „Не можем повече!” щяха да генерират повече симпатии и гласове. Един от най-безличните културни министри в историята ни събра наглостта да се яви за кандидат не къде да е, а в Пловдив. Като емблематичен представител на столетницата и Стефан Данаилов не си даде сметка, че от „На всеки километър” мина почти половин век. А ако познаваше Пловдив наистина, щеше да знае че вече не е модерно да си правиш плакати с Амфитеатъра. Ама то като не знаеш партизанин ли си или император....

Горделива, самонадеяна и самовлюбена, БСП обърка дори собствения си твърд електорат с милиони брошури със сталинистка вяра и партизанска патетика. Кой ги писа тези изречения не е ясно, но помагат за по-лесно повръщане при препиване.
 

Е, СЕРГО, СЕГА КОИ СА ЦИРКАДЖИИТЕ?!

Ако си спомняте, преди време обединената опозиция връчи една масово подписана от народа петиция за оставка на управляващите. Тогава министър председателят Сергей Станишев се държа като инфантил, а не като държавник, посрещайки носещите я с думите „Здравейте, циркаджии!” Подписката беше ясен знак, че се задава буря. А премиерър се държа като на рокерски събор. Затова – каквото повикало такова се отзовало. Който гледа на народа като на дресирани зверове, него го ядат мечките.

МАРКЕТОЛОЗИ, ПОЛИТОЛОЗИ И ДРУГИ ПЛАТЕНИ ПАЧАВРИ
Добре е, че има и чужди телевизионни канали, защото нашите са задръстени от политиканстващи водещи и дежурни социолози. Вярно е, че сме малка държава, ама Стойчо Кънчев, Райчо Андреев и Яна Мирова единствено да се въртят като на детска дрънкалка пред камерите 15 години....
Днес и те са изненадани от вота на народа. Не били предполагали...щели да анализират допълнително... Ами като не я разбирате тази професия....оставете я. Гледайте си милионите, които направихте от стъкмистика.
Не видяхте ли последния месец, че Бойко Борисов почти не прави нищо по кампанията на партията? Като в айкидото реши да използва енергията на противника? А народът се кефеше по кафенетата от тая му хватка, като на филм със Стивън Сегал.

Като си помисли човек колко пари се потрошиха по печатници и телевизионни клипове. И по билбордове. Голяма лапачка за всички социолози, пиари, съветници, имиджмейкъри и рекламни пиявици, които пееха в партийните централи, че Марица и Дунав могат да текат от морето към изворите си.
 

ВМЕСТО ЕПИЛОГ:
ГОЛЕМИТЕ НАШЕНСКИ ПАРАДОКСИ

Като в антибиблейски сюжет българският политически елит мамеше народа 20 години по лабиринта на кадровите игри и манипулации с надеждата да забравим кое е морално, честно, достойно, да забравим, кой кого избира и най-вече да свикнем на още по-голямо търпение от прословутото ни магарешко търпение.

За тези 20 години в България политическата каста се оказа най-голямата мафиотска структура в страната, което не даде възможност на уличната престъпност да израсне и да се политизира – и тя си остана улична. В класическия документален „филм” за мафията, клановете контролират хазарта, проституцията, наркотиците и купуват дори политици. В българския вариант самата политическа върхушка се занимаваше с тези „пера” и от време на време купуваше някой уличен престъпник да гръмне някого.

Като в пералня с разноцветни дрехи всички изпускаха от цвета си, докато стана едно сиво бъркало с по-големи и по-малки сараи и хотели – от Витоша до Синеморец.
От тук така мирише на корупция и лъжи, че чак когато сегашните европейски комисари захванат старческите си мемоари, ще разберем защо сме влезли в ЕО – дали заради покрити критерии или заради геополитически планове.

В прехода към демокрация и свободни пазари стана модерно да си алчен, арогантен и безпричинно богат. Стана по-вълнуващо да имаш 50 хиляди с неясен произход, отколкото 1 милион с надлежно платени данъци.
И най-тъжното: мързелът и нихилизмът станаха стил на живот.

ПОЗАТА НА ЩРАУСА

Бих искал този преход да е свършил.
Това, което ни се случваше досега е в резултат на волското търпение и на тъпата „изтънченост” с която толкова хора се гнусяха да гласуват.
Както се видя, мнението на всеки от нас има значение. Когато се правиш на аполитичен, заприличваш на щраус със заровена глава. Но в тази поза задникът ти стърчи най-високо и най-удобно.

ОТКРОВЕНО ЗА ДИВОТИЯТА

АКРОПОЛА, АКРОПОЛА!!! А НИЕ ?
Внасяме „know how”, а изнасяме don’t know”.

И досега това беше известна туристическа дестинация. Милион и половина посещения всяка година – от всички краища на света. И докато си говорехме с приятели колко далновидни са гърците да заместят всички достъпни статуи с копия и да хвърлят нощем парчета мрамор покрай алеите (за търсачите на автентични сувенири, които биха свалили и истинска гръмотевица от ръката на Зевс – за спомен), гърците пак направиха огромна крачка напред в туризма. Изсипаха един чувал с милиони, за да направят музей на Акропола.
Да-а-а ... , видяхме по новините – модерна сграда, удобна, вписана добре в пейзажа – с всички външни и вътрешни комуникации. За да покажат онова, което не може да се покаже в самия Акропол.
И съвсем основателно очакват от догодина по 2,5 милиона туристи. В условията на световна рецесия това е една огромна тръба, която налива пари в южната ни съседка. Ако правилно умножавам 2.5 млн. по 5 евро за вход, това са 12.5 милиона евро само от влизането в музея. Поне 20-30 пъти повече ще глътнат хотелите, ресторантите и всички други, предлагащи услуги и стоки в сектора. Ще спра да пиша всякакви коментари, ако от тази река туристи в Гърция не се изтръскат за годината около половин милиард евро. Да не забравяме круизите с всякакви лодки, фериботните такси, сувенирите, подправките, кафетата, бензина, таксите, такситата...
В същото време, мила родино, в тебе има 40 000 паметника на културата и нито един не е нито защитен, нито експониран така, че да достави удоволствие на туриста и той да си хвърли парите с усмивка. Американците направиха стъклена пътека над Гранд каньон в Колорадо, а ние не можем да намерим Перперикон къде е.
Мадарският ни конник едва личи, Старосел тъне в прах и лабиринт от разбити пътища, Побитите камъни са един малък крайпътен варненски боклучарник, Белоградчишките скали бяха рекламирани през интернет (в рамките на една световна инициатива) на самите българи, хълмът на който се е зародил животът в Пловдив преди 8000 години, е едно бунище, благодарение на безотговорността на тълпа фриволни съветници и кметове, които се сменят като в гол купон от мандат в мандат.

Дивотия, дивотия, дивотия...
Ако можехме да продаваме дивотия, апатия, нихилизъм, мързел и самочувствие, щяхме да сме световна суперсила и надписите на Чейз Манхатън Банк и входните табели на Токио щяха да са дублирани и на български.
УВИ!

След толкова полюции на тема модерен археологически музей, историческите съкровища на Пловдив пак ще седят в малка сграда, строена преди 130 г. Онази сграда, на Понеделник пазара, я сринаха, защото стана ясно, че мечтаният музей на тракийското изкуство не може да се самозароди и израсне от само себе си, както мухоморките в гората.

На мястото на каменното Марково тепе ще има (леле, колко модерно!!!) Мол „Марково тепе”. С който ще смаем гърците, американците, японците, хъскитата в Аляска и най-вероятно и марсианците. И който съвсем сигурно ще върти толкова пари годишно, колкото химическите тоалетни на Акропола за седмица.

Много се смях през 1990 година на една шега, че сме имали план да внасяме от света „know how”, а да изнасяме don’t know”.
А то не било смешно... А реално.

АВТОРЪТ НА ОСЪДЕНИ ДУШИ ХОДЕЛ С РЪКАВЕЛИ
СЪС ЗЛАТНИ КОПЧЕТА МЕЖДУ ОВЦЕТЕ

Прав е „дивият” Стоян Сариев, който казва, че на прекрасната ни родина
не й трябва нищо друго освен 10 години немско управление.

Професори от аграрния университет няколко пъти са ми разказвали спомени за автора на „Тютюн” и „ Осъдени души” – Димитър Димов, който освен голям писател бил и известен преподавател по животновъдство. С което само са увеличавали въпросителните ми около личността му. И без това трудно се свързват двата факта – интелектуален, познавач на тънките нрави, висшето общество и точния изказ с попрището на професор по животновъдство. Не стигат тези крайности, но той идвал на упражнения по овцевъдство в безупречен костюм, вратовръзка и ръкавели и започвал да показва как се стриже овца, как се дои, как се проверява за паразити и все такива оборни дейности. И в края на занятията изглеждал все така спретнат.

Разказвали са ми и други истории – пред Шератон в София спира тежък мерцедес с българска регистрация - от последните модели. Излизаща от хотела германска делегация се зазяпва по колата. А от нея излиза някакъв мазен цървул с джапанки и провесен търбух под края на потника. И немците започват да хълцат и да звънят на психолозите си в Мюнхен.

Защо започвам с това?
Тези дни автобус прегази 16 души на събор на Спасовден на Бакаджиците. Прави се експертиза за техническото му състояние. При трагедията на Бяла, преди години – по същия начин. Когото автобусът с деца падна в река в Сърбия – пак се правиха експертизи. На друго място някой пуснал строителна машина, но било еди какво си и станало еди какво си – и загинали еди колко си. На друго място събаряли сграда, паднала стена и затиснала еди кого си.
Не казвам, че човек може да предвиди всички гадости на Мърфи, си мисля, че ако хората се съсредоточават върху това, което ще правят и са се подготвили сериозно за него, злополуките ще са по-малко.

Не може да засилиш 2-3 тона кола с 60 км в час и да зяпаш наляво - надясно като от виенско колело. Не може на строеж да идеш с джапанки и да се чудиш как ти е влязъл пирон в петата. Може и друго да ти влезе, ако си без каска, ако ходиш като шматка или използваш пръстите си за фазомер.

Защо трябва да се хаби толкова енергия и време за експертизи, репортажи и съдебни процеси, след като белята е станала? Когато може с един малък преглед, една малка оперативка да се види каква е готовността и на техника и хора, преди да ...
Може ли да си мислиш, че нещата са наред, когато бачкаторите сутрин си говорят колко ракия са изпили до среднощ или когато на висок строеж работници се замерят с бутилки с вода?

Ами чисто българската дивотия – шофьор на градски автобус спира пред павилион за баници и 80 или 100 души го чакат да си купи закуска. Такъв да го уволниш веднага, услуга му правиш- това е дебил, който нито знае кога ще огладнее, нито откога докога е на работа, нито защо живее. А да уважава другите – най-малко.

Нагласата да правиш нещо, желанието да го направиш перфектно, самодисциплината да го извършиш като истински професионалист е това, което липсва на толкова осъдени души по дебрите на Балканите. Затова, макар хората по цялата планета да са с по две ръце, едните вдигат небостъргачи, а другите правят колиби. На едните небостъргачите издържат на урагани с 240 км/ч, а другаде паднала стара греда. Ама такава дето се канела да падне от 3 години. И убила няколко души. Или овце?!

ПО ЕДНО ВРЕМЕ НАСТАНА СНОЩИ...

ЗВЕЗДИ, ЗВЕЗДИ И ТУК-ТАМ ЛУНА... А НАРОДЪТ ЛЕЖИ ПИЯН ОТ БИРА И ОБЕЩАНИЯ.

И пак са избори. Пейте, водачи, тез сладки песни, които се утаяват като тапи в ушите на хората. и с мазните си калеми, му пречат да чуе друго. И ти пей, народе, защото не се свършиха хората, които ти обещават светло бъдеще и дълги трапези – и така те освобождават от бремето сам да вземаш решения.
Колко по-лесно е денят да мине между жалоните на сутрешното кафе, обедното „първо-второ-трето” и вечерната ракия. А те, „там горе” да му мислят. Не стига че им живеем, ами и да ги следим ли.
Има един виц, който отразява народопсихологията, по отношение на управлението, по-добре от цял том статии:
-Дават го утре и другиден да вали.
-Да правят каквото искат.

Задават се избори за евродепутати и пак трябва да се избират непознати хора, предложени от партийни централи. Какъв цирк, каква дивотия.

Перверзията дотам е пропила живота, че електоратът гледа как лидерите се боричкат, сякаш гледа шоу с кучета и кокал. А кокалът е собственото му утре.

На всичко отгоре започнаха и летните жеги. Ще плъзнат кърлежи и комари и медийни кампании как да се пазим от 15 вида трески. И продажбите на репеленти ще се изравнят с тези на праховете за пране и на дъвките.

Да му мислят комарите и кърлежите, като ги запукат с пръскачките. Въпреки, че нито едно кръвосмучещо насекомо не е толкова кръвожадно както един кандидат депутат с неговото бръмчене:
„Това, което аз мога да ти обещая, никой друг не може
да ти го изпълни”.

ЩАСТИЕТО В БУТАН Е ЕДНО,
А В ЗАБУТАН - ДРУГО

Кралство Бутан има министерство на народното щастие.
И съответно и министър. Грижата на който е ти и семейството ти да сте щастливи. Ако сте бутанци,
разбира се.

Това е все едно някоя сутрин да се събудите и да видите Емилия Масларова да храни кокошките в двора ви, за да може да си изпиете кафето на спокойствие. Инфарктна работа – направо неразбираема за балканската изстрадала душа – калена на унижения, ограбвания, подигравки и стрес от страна на държавата.

Дори да ходи по къщите на хората и да раздава усмивки и обещания, работата на този бутански министър е по-смислена от заниманията на всички крадливи копелета, които се титулуват така по нашите географски ширини.

Ако вземем за стандарт това хималайско държавно устройство, бих могъл да назова няколко душевни ведомства у нас:
МИНИСТЕРСТВО НА ИНТРИГИТЕ, КЛЮКИТЕ И ДОСИЕТАТА – занимава се основно със собственото си преструктуриране, с избиране на колкото може по-неподходящ министър и със съсипване на националното спокойствие.
МИНИСТЕРСТВО НА ТЪГАТА - грижи се за тягостния, безпомощен и вял имидж на държавата по света.
МИНИСТЕРСТВО НА ИГРИТЕ И БЕЗПРИЧИННОТО ЩАСТИЕ – организира играта „ заменки на имоти”, в която не всеки може да се включи (заради мизата), и в която малцина отбрани са безпричинно щастливи. Основно задължение на министерството е да контролира тази игра, така, че държавата да е винаги губеща. Друга негова задача е да следи храните във всички съседни царства да са по-евтини от тези в неговата страна.

МИНИСТЕРСТВО НА ПРИКАЗКИТЕ – основно задължение е писането и четенето на приказки за много възрастни. Зад фентъзи фасадата му се правят опити, подобни на едни други в една друга държава (в периода 1939-1945) – колко дълго може да живеят хората при крайни лишения и стрес.
МИНИСТЕРСТВО НА ДЕТСКИТЕ ЛАБИРИНТИ – Строи временни лабиринти от правила, наредби и учебници, които променя всяка година, за да не могат децата и родителите им да намерят смисъл в системата. Лабиринтите са направени така, че най-умните, които намерят изхода, задължително да влизат в кръвната система на други държави и да се гнусят дори от мисълта за завръщане.

МИНИСТЕРСТВО НА ФОЙЕРВЕРКИТЕ – прави заря от новини и съобщения всеки месец. С ракети и конфети за сметки обстрелва електромери, водомери, телефони и казани за боклук – и всеки път все по-високо.
МИНИСТЕРСТВО НА НИЩОТО. Занимава се с теория на черната и празна асфалтова дупка. Грижи се дупките в държавата да не намаляват, а да се увеличават. Както и таксите за тях.

МИНИСТЕРСТВО НА ИЛЮЗИИТЕ – произвежда слухове за своята дейност – борба с бедствията, злите сили, демоните и авариите.

Националния спорт в Забутан прави хората
по своему щастливи

Конско ежедневие в Бутан

МИНИСТЕРСТВО НА ИНАТА - прави сечено на всички икономически теории и дава накъсо всички чужди съвети в областта на финансите. Едно от най-хуманните, съществували някога. Чрез непрестанни инфлационни и пирамидални упражнения, цели да освободи хората от робството да парите и да ги върне в доброто старо време на натуралните размени.

Нещо като животът в Бутан, само че преди 1000 години. Защото днешният Бутан прави 95 процента от брутния си вътрешен продукт от продажби – на пощенски марки, сувенири, както и от такси. А това, което най-много продава е впечатления от самата страна – сиреч – туризъм. За реални долари, евро, динари, крони и .....т.н.

Ето това е разликата между бутанците и забутанците. Последните живеят забутани в легендите за славното си минало, големия си потенциал и неувяхващите си надежди.

ВНИМАНИЕ! БАТМАН НА ПИСТАТА
СТРАСТИ В СТРАСТНАТА СЕДМИЦА

Вчера получих sms с пожелание за весела коледа. Не мога да повярвам, че това се случва в началото на страстната седмица, но е така. Хората бъркат рождеството на Христос със смъртта и възкресението му.

Като връх на всичко свещеници съдят държавата в Страсбург и я осъждат да им заплати 672 милиона лева. Това са фактите.
Ама те каквито свещениците такива и вярващите.

Да кажем че държавата изплати тези 672 милиона лева. Откъде ще ги вземе тя. От нас, разбира се. Защото ние сме държавата. Т.е. свещениците ще вземат от вярващите стотина милиона долара. Ще глобят един вид стадото си, задето самите те са станали връх на сребролюбието и алчността. Ама в държавата не живеят само източноправославни християни. В държатата не живеят дори само християни. Защо тогава битките за властта в източноправославната църква да стават национален въпрос. И защо държавата и църквата трябва да имат вземане-даване.
Ама тия, така наречени свещеници, станаха много нагли. Карат се за заплати, имоти и пари като обикновени мафиоти. Правят заменки на атрактивни терени, ходят със свити от адвокати и бодигардове. Дали им остава време да четат Библията? Защото нали основното им занимание е да разнасят Божието слово и да учат на смирение и обич.

Джей Лено имаше една шега – че като видел църква с гръмоотвод на покрива, това винаги му говорело за липса на достатъчно вяра. Ами, разбира се. Те като си се знаят какви са, не гръмоотводи, ами бункери с гръмоотводи трябва да си направят върху главите. Което пак е липса на вяра – че Бог е всесилен. Данте наистина е бил пророк, пишейки, че в кръговете на ада се пекат много „вярващи” бабички и други суперрелигиозни на вид индивиди.

Алтернативни и неалтернативни синоди в България се бият за власт и имоти. И занимават света със себе си. Явяват се в телевизионни студиа, пишат статии. Тези свещеници са по-светски настроени от най-големите атеисти.
В църквата още преди да се обърнеш сгърчена жена сграбчва свещта ти и я хвърля в кофа с вода – за да остане повече восък за ново леене. А до нея надпис, че „...само свещта купена от църквата е истинска жертва пред Бог...”

Апропо:

А после сектите им били виновни, че отвличали народа от църквата. Никой не го спира да идва при вас, вие го гоните, господа свещеници.

през зимата имах страхотно преживяване на Пампорово. Докато си слагахме ските, до колата ни спря едно BMW. От него излязоха двама свещеници, свалиха си расата, облякоха си екипите и грабнаха сноубордовете от багажника. Засичахме се няколко пъти по пистите – караха като фурии.

Затова не се стърпях да седна на масата им една вечер на Студенец. Питах ги, какво би станало ако се спуснат от Снежанка поне веднъж с черните си одежди. Казаха, че още на другия ден ще ги отлъчат от църквата. Но никъде в Библията не пише, че свещеникът няма право да кара ски или борд - контрирах аз. „Това е положението!” – затвориха разговора те.

После си помислих – остави сложния дебат за догмите и канона. Как би реагирало едно дете, ако види свещеник с расо да прави снежни ветрила на Маркуджиците или на Банско. Има ли опасност да възкликне – Виж, Батман на пистата!?

А после заспах. И сънувах красивата планина и новия сняг. В цялото съвършенство, в което ги е създал Бог. За всички.

АНТИГЛОБАЛИСТИТЕ ТРЪГВАТ НА ДЖИХАД

Жул Верн се оказа лош фантаст. Но добър прогнозист. Фантазиите му за пътуване до дъното на морето се сбъднаха и се оказаха не толкова трудна задача за хората от 20 век, Така стана и измислиците му за Луната. Нийл Армстрон и Бъз Олдрин си кацнаха като момченца, снимаха се, взеха си камъни и се върнаха като от изкачване на Еверест. А след тях и още 10 души се разхождаха по Луната. Някои дори с луноход – едно малко бъги на друго небесно тяло.

И Рей Бредбъри с неговите „Марсиански хроники” ще се окаже лош фантаст, но добър пророк. Особено след като откриха следи от микроорганизми върху скали от Марс.

След срещата на върха в Страстбург през тази 2009-та и Джорж Лукас е на път да се окаже слаб фантазьор, но добър прорицател. След опожарените хотели и улични битки, Страстбург е арена на една малка гражданска война и прилича повече на Бейрут от средата на миналия век, отколкото на спокоен европейски град, в който се чертаят мирни инициативи. Антиглобалисти, събрани от целия свят се биха със силите на реда, охраняващи лидерите на света. Е, това не ви ли прилича на „силите на бунтовниците” в конфликта им със силите на мрака от „Империята отвръща на удара”.
Това не е битка на хора от различни етноси, вероизповедания, нации или раси. Това е битка между сили опитващи се да направят света една глобална банка с няколко милиарда работни места и други които искат да се запази истинското богатство на цивилизацията – разнообразие в културните, езикови и икономически идентичности.

Шейховете си държат парите от петрола в Чейз Манхатън Бенк, американци държат нефтени сонди по целия свят, японци притежават купища фирми в Америка.

А Бил Гейтс направо могат да си го назначат за кмет на „Голямото село” както той самия именува света, в който продава програмите си.

А малките хора си се мразят и страхуват едни от други. Току им дадат хапче за омраза с надпис „Близък изток”, „тамилски страсти”, „корейски разлики”. Да се чуди човек за какво се избиха 50 000 000 души през Втората световна, като днес Франция, Германия, Великобритания, САЩ и Япония са голямата петорка. А първите три вече на практика са една държава. Затова ли Дрезден беше изравнен със земята?

Антиглобалистите крещят и манифестират. Виждат как големите „лордове” тикат света към един голям площад, на който се пие само кока и пепси, гледа се Сони и Панасоник, кара се Тойота, Опел и Форд, яде се хамбургер, пуканки и се гледат филми. Всеки работи 8 часа, спи 8 часа и сънува сънища по поръчка в останалите 8 – пред телевизора.
И ако са запалили един хотел, то е заради безсилие да спрат валяка на Императора.
И походът на антиглобалистите съвсем не случайно започва да заприличва на „джихад”.

УРБАНИЗАЦИЯТА РАЖДА ЧУДОВИЩА

Канибалите може да станат като педалите.

Ученик влезе в училище и уби 11 свои връстници.
Мъж нахлу в старчески дом и откри безразборна стрелба. Убита са 4 души, ранените са 6. Мъж уби двете си деца и жена си и после се застреля.
Жена запали децата и после се обеси.
Неизвестен мъж със снайпер уби за една седмица 4 случайни минувачи.

Това е една безкрайна хроника. Безкрайна, защото тепърва започна.

Още преди 35 години са правени опити с плъхове, които най-точно се доближават по социална структура и поведение до човешкото. Резултатите от тези изследвания, при които на гризачите непрекъснато е стеснявано жизненото пространство, биха могли да бъдат записани като предсказание за развитието на човечеството.

При стесняване на лабиринтите, в които е настанено плъхското общество, се забелязва силно нарастване на неврозите и стреса при животните.
При следващото стесняване се наблюдава ярка ескалация на агресивността.
Когато клетките били стеснени още и животните буквално се прескачали, започнали да се наблюдават масови прояви на убийства и хомосексуализъм.
При последната фаза зачестили случаите на канибализъм.

И това ако не са прогностични резултати.
През 1900 година градското население на земята е било 2 %. През 2007 година вече половината от човешката популация живее в градове, които наподобяват пренаселеността при онези опити с плъхове. При това жизненото пространство в градовете непрекъснато намалява, заради уплътняването на строителството.
Резултатите са същите – Сега само в Германия се изписват 4 милиона рецепти с антидепресанти годишно. В САЩ се изписват над 20 милиона такива рецепти. На всяка улица цъфти психокабинет. Гейове и лесбийки се събират на многохилядни митинги.

Новините се пълнят със случаи на неоправдано и непредизвикано с нищо насилие. Зачестяват спонтанните убийства – при които няма мотив, причина или логика.
И все по често човек изяжда друг човек – украинският човекоядец, японецът който убива и разчленява канадска студентка и си я готви редовно. Японецът, който побърка Австралия с канибалския си апетит, французинът….

Скоро потомците на канибалите от о. Борнео, които днес преживяват от туризъм (като разказват спомени за дядовците си канибали и продават сувенири) ще останат без поминък.
Движим си се по резултатите от свръхнаселената колония 1:1.

А в същото време милиони селски къщи само в Европа стоят празни. В чиито дворове марулите могат да растат без нитрати, месото расте без стимуланти, луканката е без канцерогенни стабилизатори, млякото е ароматно и гъсто, сиренето е без тебешир, сладката са без оцветители и химични подсладители….. и т.н. и т.н.

Да се чудиш какво става. Сякаш в главите на хората още преди 100 години са монтирани чипове, които дават команда – „Бягай в града, в голямото стадо, което се изпотъпква!”
И хората бягат като дрогирани мишки.

НАЙ-ЗДРАВИТЕ ТОЯГИ СЕ ПРОДАВАТ В КНИЖАРНИЦИТЕ
МЛАДИТЕ ДОМАКИНИ ДА ПИПАТ САМО МАЛКИ ЧЕКИИ

От както влязохме в Европа, българските полицаи започнаха много често да карат колите си пияни.

До такъв извод може да стигне един наивен гражданин, гледайки и четейки новините напоследък. Тук хванат един с промили, там друг блъсне кола и кръвната му проба „кипне” от етанола. Трети направи сбиване и го хванат като форсира на зигзаг по улицата.

Има и такива, които нарушават основното правило на пиещия и каращ униформен – да не напускаш територията на „личното” РПУ или поне на окръга, покрит от собственото ти РДВР. И биват залавяни от недружелюбни колеги с друга регистрация на патрулките.  А е обществена тайна, че с онази карта, закачена с връв на ризата, много защитници на закона, давеха в алкохол принципите и биваха скатавани от колеги по силата на поговорката „Гарван гарвану акт не пише”.

Но колкото и да не му се иска на униформения бабаит и той влиза в Европа и вече не може да коли и беси в района си. Или както казват „ по трудния начин” мнозина ще разберат, че да си представител на закона, значи пръв и най-строго и ти да го спазваш.

Разглезена, ленива и безотговорна от собствената си досегашна безпринципност, системата не може да реши един прост казус, който също наводнява медиите напоследък – „младият шофьор”.

Предлагат да не се разрешавало на млад шофьор на кара кола над еди колко си кубика на двигателя. А забранява ли му се да притежава такава кола? Очевидно не. А трябва ли на някой да му забраниш тогава да използва собствеността си? Да му забраниш априори, преди да е злоупотребил с която и да е част от който и да е закон.

По принцип всички замислени и обсъждани рестрикции към младите шофьори са вид дискриминация, породена от неспособността на системата да се справи с дисциплината по българските улици и пътища.

А то всичко е измислено. И уредено от закона за движение по пътищата и правилникът за приложението му.  Днес българската пътна полиция просто трябва да си застане на мястото и да лови нарушителите, а съдът също да чете закона и да налага санкции. И да не приема смешни доводи на защитите като „ударих се и се уплаших и пийнах от багажника едно, да се успокоя”. Както и нарицателното „ клиентът ми искал да се скрие от дъжда и влязъл в чуждата кола само за малко.”

Защо този клиент не разбие витрината на някой скъп магазин и да се сгъне между щендерите с „Версаче” или  „Прада”?   И дали един съдия ще приеме такъв довод, ако собствения му автомобил е станал заслон на изплашил се от есенните листа нехранимайко?

Та и младите шофьори. Имаш ли книжка, отговаряш като всички. Иначе както тръгна дебатът утре ще обсъждаме до каква дължина да са кухненските ножове, ако ги купува млада невеста, която сега се учи да готви. Или с каква мощност да са стереоуредбите, ако ги продават на младежи. Защото както знаем те обичат да надуват докрай и тонколоните и автомобилите.

П.П.

Преди години се нанесох във вход на жилищен блок, в който един млад лайнар (извинявам се за думата) тероризираше 18 апартамента по цяла нощ с музика, от която трепереха трегерите. Съседите му се бяха предали, а дежурните по РПУ съветваха по телефона как на другия ден да търся кварталния и да пиша жалби.  Защото в България да оставиш без сън 50 души, които на другия ден са нетрудоспособни, не е престъпление)

Момчето се оказа разбрано. Трябваше няколко нощи подред да му обяснявам спокойно, че не може така. И да удрям със здраво дърво по вратата му, защото не си чуваше звънеца.

Как беше? Кучето бяга според тоягата. Така си е. Все едно песът дали е с униформен или е  обикновен тийнейджър. 

А най-здравата тояга от Хеопс  си остава законът.

ПРАЗНИКЪТ СВЪРШИ, КЪДЕ МИ Е САЛАТАТА?

Празникът на лицемерието премина успешно. Става въпрос за 8-ми март. Или по-скоро в рамките на санитарните изисквания – изкупиха се стотици хиляди цветя, поръчаха се безброй салати и се поднесоха също толкова на брой дрънкулки – по-евтини и по-скъпи.

В зависимост от това колко е гузна съвестта на мъжа. Много жени се напиха самостоятелно.

Имам предвид без мъже, които да ги ухажват или поне да им правят компания. По две, по три и на цели тумби едно солидно съсловие от нежния пол си поръча питиетата в чисто феминистка обстановка. Както живели в делника, тъй и на празника.

А много жени не го и празнуваха. Сякаш разбиращи, че това е като да избереш един ден от годината, в който на коня заедно с товара да му сложиш и венец от маргаритки, те категорично отказват да го приемат за нещо повече от труден делник. В интерес на истината, в тази фатална нощ, в която ресторантьорите пеят хвалебствени песни до касовите си апарати, по масите имаше и много двойки, които страстно, лакомо, безапелационно, ексхибионистично и  продължително се целуваха.

С онези целувки, по време на които можеш да диагностицираш и сливиците на любимия. Но тези хора съм сигурен, че и днес се целуват, тези дами съм сигурен, че и тази нощ няма да минат само с целуване.

Поради простата причина, че някой ги обича, а не защото празнуват осми март като чиновник около национален празник. Между другото в ума ми се е запечатала една картина от  автогара Юг в Пловдив.

Сгърчена от работа жена на около 65-70 г, стиснала в ръце две огромни чанти с багаж (равен на двойното тегло на пълната екипировка на американски морски пехотинец) стремително пресича булеварда със загражденията, за да не изпусне градския автобус на отсрещната спирка.

Под кръстосания огън на десетки мъжки погледи и на фона на десетки таксиметърджии, които я проследиха както касиер проследява падаща от пачката банкнота. Та си мисля, че денят на Клара Цеткин ще стане празник, когато жената получи истинско внимание, а не убити цветя за вазата. Както и че ще станем гражданско общество, когато видя полицай да помага на инвалид да пресече улицата.

8 ми. март ден на въстанието на
работничката срещу робството в кухнята
Долу гнета на домашния бит

АКЦИИТЕ В КОКОШАРНИКА СА НАЙ-ДОХОДНИ

Кризата във Великобритания заличи по 40 000 лири от осигуряванията на всеки възрастен човек в страната. Икономистите изчисляват, че сумарно за Обединеното кралство това значи над 2 трилиона лири загуби.

Мисля си, че с парите, които е изгубил само един стар британец, 100 български пенсионери биха променили драстично стандарта си за цяла година. Но това са несъстоятелни търсения.

Истината е, че кризата наистина удря яко страните с развити фондови пазари, където част от богатството е под формата на акции, които хвърчат в центрофугата на борсите. Колко филми гледахме – нагоре, надолу – клюмващи индекси, борсови агенти крещят, хора фалират, хора забогатяват. Но „токът спря”, центрофугата спря и на дъното й като есенни листа нападаха мечтите на милиони да забогатеят от игри с ценни книжа.

Това става и с пенсионните запаси на милиони европейци – те са в пенсионни фондове, които пък са акционерни дружества, чиито активи...които търгуват... които влагат ....дрън-дрън.... и т.н.

А „ценните книжа” на най-популярния днес в България пенсионер още квакат в кокошарника и докато прочетете този коментар, ще са донесли лихва от по няколко яйца с големи жълтъци – от онези, които ги няма по магазините.

Кравата на бай Гоче от Ръжево Конаре, не е спряла да преживя заради  това, че индексът Дау Джоунс е клюмнал, нито се депресира от коментарите за нивото на инфлацията в Бенелюкс. Добичето дъвче сено и дори се чувства много окрилено от факта, че тревата по полето започва да зеленее. Изправя се гребенът и на нейния стопанин, защото е преживял още една зима – въпреки всички усилия на управляващите.

Жалко, че очевидния факт „да се произвежда, за да се оцелее” е все още замъглен от блянът на милиони да живеят в бетонни кафези – както зайците в клетки една над друга в големите ферми.

Днес урбанизацията прилича вече на дивотия – сто души се махат от нивите си и се качват на една могила насред полето. И започват да крещят – аз правя телевизия, аз съм военен, аз правя проекти, аз...продавам телевизори...аз...

А долу останали 3-4 копаят домати и пипер, та ушите им плющят. И всичко щеше да е наред, ако онези от могилата не протягаха ръце към  нивите и не хленчеха „Ау-у, много скъпо”.

О, неразумни, и по-скъпо ще става. Ще гледаш с носталгия времето, когато доматите през лятото са били „само по два лева за килограм”.

Днес българите продават земите си за жълти стотинки, именно поради сбърканата концепция да се живее непременно в град. И отказват да разберат защо англичаните, с които именно започна този коментар, трайно се заселват в селата му.

100 МИЛИОНА ГЛЕДАТ КЪМ БАНСКО

От подобни заглавия на новоизлюпения български рентиер лигите стигат до колената.

Но всички знаем, че това са хората, които гледаха по телевизията спусканията за световната купа по ски в края на февруари, а не желаещи да купят или наемат имот в ски курорта.

100 милиона души слушаха по много пъти всеки ден (докато траеха състезанията) думата „България” – много от тях са я чули за първи път. При това в позитивна рамка.

Друг подобен случай е, когато „дивият” и уж недодялан Христо Стоичков държеше златната топка. Както и всеки път, когато слагаше коженото кълбо да си почине малко в мрежата на чуждата врата.

Да той през цялото време, докато рекламираше България, не спря да учи света и на най-страстните хамалски идиоми по отношение на секса, но ние му прощавахме на момента. А милиони по света му се радваха.

От страстните му призиви за лелята, мамата и т.н. имиджът ни не пострада и милиметър. Планетата просто научи, че там, където се е родил Камата, има таланти и хора със страсти.

Колко по-порнографско и тъжно е, когато ни сочат за трафик на проститутки, за проказоподобна корупция, източване на пари от програми и олигарси, които „придобиват” градове.

Колко по-срамно е, когато наш политик запъва като ренде на чеп, когато се опитва да говори на чужд език в чужбина? Много по-срамно е, от всички храчки и псувни на футболистите ни по световните терени.

Та да се върнем на Банско. Светът разбра, че имаме високи сини планини и сняг по тях. При това в излишък. Въпреки че нямаме дял нито за височината, нито за валежите, поне убедихме феновете на ските, че можем да организираме спортна проява на ниво.

Дали е перверзно и несериозно спортът да носи повече рекламни дивиденти от всички усилия на учени, писатели, режисьори, художници и музиканти, плюс всички политически и чисто рекламни хватки?

Не - светът си е такъв от първите олимпийски игри в Античността. В природата на човека е да се състезава и всяка надпревара и победа го вълнува повече и от най- изкусната кражба или най-високия изпят тон.

ОПОЗИЦИЯТА БУХВА ОТ МАЯТА НА ЕВРОПА

Нищо ново – под слънцето, в държавата... Зимата си е зима, снегът си е бял, пътноподдържащите служби пак изненадани и все така немощни да поддържат проводимостта на основните артерии. Села без ток и вода, до които не стига и хляб.
Митниците работят в сянката на здрача – от единия им чучур бълбукат пари за бюджета, а от другия шурти за черните партийни каси на управляващите, които събират енергия за турбините на приближаващите избори. Пак ще са нужни милиони за плакатно вентилиране на съзнанието на електората и за безспирни и скъпи тв дебати, интервюта и показни акции. С една дума – митниците работят както от преди 17 години, здравната каса се източва – а с това и „кръвта” на болните.
Новото е, че бедните хора в България станаха гладни- както казва депутатката Мария Капон.
Новото е, че никога опозицията не е била така решителна да изгребе пяната на текущите скандали и да стигне до дъното на тенджерата, където като тлъсти калкани лежат конкретните имена на големите престъпници. Никога опозицията не е била толкова гневна, от късата лъжица на прокуратурата, с която се гребе само отгоре-отгоре.

Дали тази стръв за истина, правосъдие и чистене на корупцията не е вдъхновена от близостта на Европейската комисия. Както съпротивителното движение през 1944, както Варшавското въстание в с.г., както надигането на българското население в Пловдив, когато Калоян тръгнал към него.
Няма нищо лошо, в това някой да добие смелост, когато усети, че на помощ му идва чуждата дебела тояга. Но не е ли въпрос на оцеляване и израстване да можем сами да разрежем плътта и да изцедим отровата – както самотно загазващите сървайвари. Ами ако наблизо няма лекар, ами ако я няма учителката, за чиято ръка се държим.

Нали е много тъжно с едната ръка да развиваме историческите карти, на които пише, че сме били голяма сила в Европа, а с другата да молим някой да дойде да ни очисти от кърлежите?!

Нищо ново и в Пловдив. Пристанището, от което ви пиша, все още не е обект на интереси от страна на олигарсите. Но единствената причина е, че като виртуално, то не е отбелязано в регулацията на града.

БИВОЛ В БЕЗКРАЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕХОД

Въртим се в пералнята на събитията – корупция, скандали, увеличение на цени, избори, политически интриги, спад на производството, девалвация на образованието, катастрофи и показни убийства.

И без да усетим направихме 20 години преход.
Рекордьори в Европа. Даже си свикнахме с тази фраза и живеем без да се замисляме.

А пеленачетата от 1989 г. вече са 20 годишни – сериозни млади хора и още по-сериозни претенденти за място в икономическия и социален водовъртеж.

Тази сутрин, на кафе с един приятел, направихме и друго откритие – Социализмът, който смятахме за неразбиваем, всъщност е живял в държавата ни само два пъти по-дълго от самия преход.
Възможно ли е отърваването от стария строй и правенето на общество с нови порядки да продължи 40-45 години? Напълно вероятно.
Той самият преход в основата си е чисто икономически процес. Главно - прехвърляне на собственост и развитие на нови производства на мястото на стари. А всичко друго е неизменната пушилка около огъня.

Защо толкова дълго? – пита се човек. И, наистина, колко още дълго?

Гледах един ужасен филм за Африка по National Geographic - хиени нападнаха бивол и той затъна
дълбоко в едно блато.

Нито могат да го убият, нито той може да избяга – патова ситуация. И започнаха да го ядат жив от към опашката. И го ръфаха до самите кости, а животното още мучеше и нищо не можеше да направи. И така го изядоха.

Интересна асоциация с нашия преход.

Преди 20 години в мрака на слепия ентусиазъм и блатото на всевъзможни интереси, глутница хиени от мазетата на Държавна сигурност и офисите на търговски представителства във Виена заръфаха икономиката
ни – бавно и методично.

Нямаха смелостта като в Китай (компартията да се обяви за основен капиталист – с едно движение да скъса със старото), а дъвчат предприятие по предприятие и декар по декар, имот по имот – досущ кучета зад мучащия 20 години бивол.

И ако на оня африкански бивол му бяха сложили един телевизор пред муцуната, приликата щеше да бъде смайваща.

КОНКУРИРАМЕ СЕ С ГРАНД КАНЬОН И ДЯВОЛСКИЯ ГРАД

Американците много се гордеят със своя Гранд кениън. И имат право. Феноменът е дълъг 450 км, на места дълбок до 1.5 км и толкова живописен, че 1 милион души пристигат от целия свят годишно да го зяпат.

Хората са направили удобни площадки за наблюдение, предлагат разходки с хеликоптери и лодки... Туризъм и бизнестуризъм, както го разбират световните шампиони по продаване на впечатления.

Днес интернет ни качи на арената и имаме всички шансове да станем финалисти в тази битка за гледки, чрез нашите Белоградчишки скали.
Между 200 кандидатури със скални феномени от целия свят, събираме гласове, чиято бройка в началото на тази седмица ни прави 3-ти в класацията.
Може да се окаже, че според световното мнение нашата забележителност е сред седемте скални чудеса на планетата.
Не че някога сме се съмнявали в самобитността на това кътче от държавата си. Не че не сме отпечатвали картички и диплянки. Но сме си първолаци в рекламата и търговията.

Ако тази красива крепост и скалните композиции бяха в Австралия или САЩ, машината за рекламиране и правене на пари би разбила лагерите си да произвежда съобщения и покани към всичко живо.

Да, ние сме прекрасна туристическа дестинация.
Но нямаме инфраструктура, нямаме опит и най-вече търпение да изпипаме нещата – както се шлифова диамант и от лъскав камък се превръща в безценно бижу.
Или циментираме или (извинете) засираме. Първото го направихме с морския бряг, а второто с Рила, Пирин, Родопите и т.н.

Липсва ни и самочувствие, че сме значими. Нерядко си мисля, че сме като деца, които не са обичани като малки. Не искам да слагам всички под общ знаменател, но какво би се чувало по света за Етъра, ако беше английски? Един от най-красивите етнографски музеи в света. Кралството би го наредило до Стоунхендж.

Така, че първото нещо, което трябва да направим е да гласуваме в конкретния случай. А после и да попътуваме, за да разберем, че светът е голям и има много красиви места. И че, ако имаме лоша слава, заради политиците си и заради някои крадци и маргинали зад граница, далеч не сме най-лошото място в Европа.

Между другото, може да видите как изглежда едно друго място в България, което не е класирано като интересно в нито един от туристическите ни указатели. То минава за скромно и сиво в сравнение с другите ни забележителности. Малко закачливо пътеписче за него има в „TERAFANTASTICA.COM” , раздел пътешествия,
под заглавие „Камъни и мистерии”.

БАЛЪТ НА ВАМПИРИТЕ

Завърши срещата в Давос. Прословутата ежегодна среща на световните ръководители. В известния ултрачист, приглушено лъскав и строго охраняван швейцарски курорт.
Макар да се отказаха от пиршествата, лъскавите балове и претоварени с храна маси, световните величия останаха с единия крак в лицемерието. Защото самото обсъждане на тема като „световната криза” в хотелите на Давос прилича на пир по време на чума.

Лозунгът, който издигнаха тази година, държаните пак далече зад бариерите, антиглобалисти като че ли отразява сърцевината на проблема „Балът на вампирите”.

Съвсем логично е тази среща да завърши с униние и липса на официално решение за справяне с кризата. Съвсем естествено е точно тези хора, които в курорта пилеят половината си време да се снимат заедно, да не намерят рецепта за глобалния икономически колапс.
Не са ли всъщност те част от виновниците да се стигне до световна рецесия?

Нали точно Давос си постави за цел още преди десетилетие да глобализира света и да премахне много граници – в търговията и най- вече в капиталовия бизнес. Не е ли това именно кризата – че развитите дадоха модел да се върви към развитие с глобално кредитиране от световни банки и паяжини от транснационални финансови структури?

Днес виновните се събират, за да търсят причините и да предлагат лекарство. Но може ли душевно болния да си предпише сам лечение?

Наскоро един човек, финансист, дарил 1.4 милиарда долара за благотворителност, беше гост в шоуто на Дейвид Летърман. Самият Тед Търнър заяви, че кризата е болест на свръхпотреблението и на масовото използване на кредити. Човекът ясно каза, че животът с кредити е начин да харчиш повече отколкото имаш и рано или късно щеше да се стигне дотук.

Най –интересно е, че г-н Търнър прогнозира дълга криза. Според него светът (най-вече Америка) трябва да се върне почти 50 години, когато хората харчеха наличните си и спестени собствените пари.

А тогава нямаше форум в Давос. Не че съм срещу тези срещи. Но има нещо много коварно в глобалния бизнес. И нещо много ограбващо. Най-малкото- отиваш на друг континент и тръпнеш за екзотика, а ти сервират кола, гледаш същите сгради, коли, дрехи, очила и дори салати.....
Затова ми хареса мъничко това „Балът на вампирите”.
Той завърши. Спете спокойно, деца. Разотидоха се по държавите си.
Апропо: Вашият прибра ли се?!

ДОБРЕ ДОШЛИ В ПОЛИЦЕЙСКАТА ДЪРЖАВА

Всяка година в България около 50 000 души биват регистрирани в полицията като „криминално проявени”.

Това са всички хора, които по един или друг начин са били замесени (най-малко в скандал) в някакво нарушаване на реда и се е наложило задържането им в участък дори за няколко часа.

Виновни или не, не е важно. Самият факт, че дежурен екип те е сметнал за опасен на момента и те е прибрал за справка, те прави постоянен „жител” на специализирания регистър. Със снети пръстови отпечатъци и евентуално събрани проби за миризма и ДНК.

Тук не говорим за някакво произнасяне на съда, според което ти си виновен и съответно осъден.
При конституционната гаранция на презумпцията за невинност и при явния факт, че самата полиция може да те счете са невинен и незамесен - ти влизаш в регистрите като „криминално проявен” благодарение на един простичък факт: задържан при инцидент и разпитван в участък.
Въпреки че от тези 50 000 души на година 10 000 биват оправдани, едва на около 500 бива заличена дамгата „криминално проявен.

С такива темпове, струва ми се, за около 20 години 1 милион българи ще присъстват в регистрите, а след 50 – почти всички пълнолетни.

Представете си държава, в която всички хора с право за гласуване се водят криминално проявени! Това криминална държава ли ще бъде или полицейска?
 

По-скоро второто. Завършена полицейска, която отива натам да регистрира всеки свой поданик още от рождението му като опасен и да събира негови
лични данни.

Всички кошмари на фантастите се сбъдват. Преди много години един филм „Бразилия” потресе света с прогнозата си, че след време най-важното министерство е това на информацията – което събира всякакви данни за всеки и няма човек който да не бъде следен денонощно.

Но да се върнем в настоящето. Светът не е същият вече, нали. Угрозата да бъдем арестувани на футболен мач (само защото сме близо до буйна агитка) или на митинг (където от 1000 нормални един лумпен чупи бутилка зад нас) или при „нерви” в дискотека няма ли да отнеме от смелостта ни – както да сме спонтанни в радостта си така
и да отстояваме правата си?

Няма ли всеки, който излиза на улицата в защита на демократични свободи, да се сблъска с червейчето на страха, докато облича палтото си вкъщи. И не иска ли точно това държавата?

Защото какво е виновен обикновеният полицай, чието длъжностно задължение е да намастили пръстите на всеки който е задържан по подозрение? И да го пусне в картотеката? Виновен е законодателят, който е съставил закона.
А законът е такъв, за да има повече притеснени с тази мярка. Т.е. повече уплашени. Т.е. 50 000 имена годишно – простете за повторението. Защото така по-лесно се управлява. Но нали идеята за лесно управление е на тоталитарната структура. А идеята на демокрацията е СПРАВЕДЛИВО,
а не „лесно”.
Тогава какво правим?

ИСТИНСКИТЕ ГРАЖДАНИ НА СВЕТА

Жители на Атина се вдигнаха в защита на една чистачка в метрото, която беше заляна с киселина. И тази жена не е потомка на древни елини, а българка. Гастарбайтерка - както се казва в друг район на Европа. Станаха гърците от удобните си дивани, излязоха от топлите си къщи, за да протестират в дъжда срещу насилието и беззаконието, спрямо една чужденка.
„Константина, не си сама!” е написано на плакати, които четат камерите на кореспондентите и на полицията.  Трябва да си надрасъл много собствения си егоизъм и удобния еснафлък, за да си усложниш живота със зимни протести, заради някой непознат.

Трябва да си роден хуманист, да имаш ценности, надхвърлящи собственото и национално благополучие. Трябва да си истински гражданин на Европа.
Ето, такова поведение е признак за гражданско общество. Такова мислене прави от индивида гражданин на света, а не броя на пътуванията му между континентите.
Ако човек няма такова състрадание и благородство, каквото гърците демонстрират в случая, към нашата сънародничка, той се е превърнал в лоен чувал и социопат. И никакви коли, плазми, дрехи и банкови сметки не могат да спасят нито държавата му, нито душата му.

СТАРИТЕ ОБУВКИ ГОРЯТ КАТО НАПАЛМ

Баронеса Yessir от Европейската общност, която страшно много прилича на нашата Меглена Кунева, сутринта ми обясни, как е почти варварско да искаме да си пуснем отново реакторите при вихрещата се енергийна криза. Принцесата, която беше хранена почти десетилетие в Брюксел с български национален продукт, и чието най-силно оръжие в преговори е “Yes, sir!”, даде пред камерите и друго смайващо обяснение - как съюзът ще защити енергийните си потребности Ами той, съюзът, нямал единна енергийна политика и видите ли, всяка страна сама трябвало да се спасява.

Дори Германия била малка да преговаря с газовите и нефтени гиганти. Ваше Потребителско Височество, ами не става ли дума точно за това – щом всяка страна в ЕС сама се спасява, нашето спасение да е в добрата стара АЕЦ, която да си стегнем и пуснем?!

Между другото, Негово Безпардонно Безочие Симеон Кобурготски нареди на партията си тези дни да тръби, че ще се бори да пусне реакторите. След като самият мрънкащ идалго преди години на своя глава предаде ядрената ни енергетика и обеща да затворим и кокошарниците около Козлодуй.

Не е ли връх на наглостта, неговата едноименна партия
да се прави сега, че ще се бори да ги пусне. Така е, идат избори, защо пак да не пуснат онази страхотна фабрика, която от лъжи и обещания произвежда места в парламента.
 

Както усещате, скъпи съотечественици, не само страните от евросъюза ще се спасяват енергийно сами. Ами и ние трябва да направим същото – защото нито някой в София, нито по-далече го е еня за бай Крум от Крумово.

Между другото един гражданин от Столипиново открил,
че старите обувки са много калорични и горят като напалм. Само че много запушвали комина. Е, какво да се прави – ще чистим комините по-често. След като не можем да си изчистим политическите боклуци, които 20 години ни предават.
 

П.П.

„И САМ ВОЙНЪТ Е ...САМ!” -
каза старшината в казармата, след като не
беше сигурен как точно завършваше фразата

ХЛЯБ И СЛАДКИ ПРОГНОЗИ

Римляните поне са осигурявали и зрелища. Днес управляват по-евтино.
Новините са като листа по тротоара, които вятърът обръща и никой не помни. След 15-те милиона лева за дрехи на чиновниците, които държавата ни задели, се завихриха десетки други теми – убийства, катастрофи, банкови обири, студентски протести, газова кризи, неработещо парно, златни глобуси и „грами”-та.

Бетонобъркачката на медиите пере очите и ушите на хората и те едва чуват куркането на собствените си празни черва, камо ли да видят, че държавата тихомълком се е измъкнала от тяхната улица. Не мога да проумея как така една държава ще има резерви за седем дни да си стопли болниците, училищата, сиропиталицата...

Нима ние избираме управляващите с мандат една седмица?
Не съществува ли държавата именно, за да работят нормално болниците, улилищата....? Как може след завъртането на един кран в Украйна, министрите да обявят, че промишлеността ни спира? Една седмица и ...2 % от брутния ни вътрешен продукт го няма.
Това ли е сложната ни административна машина, която издържаме – да лапа отчисленията ни като багер, а да осигурява стабилност колкото една барака от летви.

Уви, парното ще заработи, после ще дойде пролетта, на човек ще му стане по-ведро
и ще забрави това грозно чувство, че бюрокрацията
го е оставила по гащи в степта.

Ще гледа новини за военни конфликти, катастрофи с убити
и ще е доволен от това, че има диванче, на което да се изтяга.

Всъщност новините каквито и да са, минават. А после сладкият вкус на метеорологичните прогнози съвсем оправя настроението.

Защото, ако сте забелязали,
метеорологичните водещи станаха като политиците.

Все обещават подобрение. Според тях времето е добро, когато не вали и когато пече слънце. Сякаш техният хляб
го правят от гипс, а не от жито.

Аз поне доколкото си спомням от училище и есенните мъгли и пролетните дъждове и снегът са белези на нормален климат. Част от естеството.

О, НЕРАЗУМНИ ЛЕНИВЕЦО,
O, ЛЕКО ЗАСКРЕЖЕН ЗАДНИКO

Защо стана така, че 15 см. сняг всяка зима довежда до истерия медиите и като лавина забърсва всички други теми за разговори?

Какво толкова се случва, когато в градовете една
пиклива покривка едва покрие мръсотията с бяло?
Отговорът е прост – понеже и българинът се изнежва и олигавя и все повече разчита друг да му свърши работата – в случая държавата.

Той очаква от нея да му изчисти и, ако може, да му подсуши с хавлиена кърпа улицата, да му изстърже тротоарите, да му боядиса фасадата на сградата ... и да му реши въпроса с енергията. Срещу едничкото оправдание – Аз за кво плащам данъци?

Когато в градовете падне 10 см сняг и репортерките започнат да вият с микрофоните си, в хиляди села на България преспите стават по половин метър. Камионът с хляба не може да дойде, жиците се късат и токът спира, дворът става непроходим, улиците –различими само заради сградите.

Вместо да хленчат, жителите на тези места газят като снегорини, за да нахранят добитъка, с лопата на рамо отиват на центъра, цепят дърва, палят печки, а като дойдат бегълците от града, им натоварват багажници с храна.

Нима тези хора не могат да се оплакват...?

Защо милиони мъже в същото това време и в същата тази страна лежат като гъсеници по градските си дивани, преяждат като гушени гъски (гледани за черен дроб), гледат през прозореца единствения „глупак” на тротоара, който с ръженче кълве леда и въздишат, че това не е държава.

О, неразумни охлюве, както ти расте задникът от обездвижване, скоро бананите, ще започнат да ти харесват цели, а не е далеч времето, когато сигурно, ще хленчиш, че от общината още не са дошли да направят дечица на съпругата си.

Какво хленчиш, че колата ти занесла малко? Или си купи зимни гуми, или карай с разумна скорост или просто повърви пеш. Защо хем си окачваш календар с красиви алпийски преспи, хем искаш да замитат пред волана ти.

Това си е нормална зимна история. В една непривично мека зима. И всичко щеше да бъде супер, ако децата с шейните и снежните човеци бяха повече от истеричните журналисти, от неосъзнатите гейове, от хленчещите мъже и от чиновниците изобщо!!!
Честитa Нова Година, хора!!!

AХ, ТЕЗИ КОМИЦИ!

ИЛИ ЗАЩО „НЕНКА” ВЕЧНО Е БРЕМЕННА

„Комиците се похвалиха”, че техният член на екипа – Ненчо – се сдобил с реквизита на легендарния фокусник Орфи. Така в момента Ненчо бил „човекът с най-много илюзии в България.”

Да имате много здраве, момчета! Не че се хващам за думите, но най-много илюзии (не само в България, но и в цяла Европа) притежава българския данъкоплатец. Т.е. малкият човек. Вече две десетилетия не свършват илюзиите му по отношение на политиката, икономиката, управлението, местното самоуправление, че и за положението на континента. Ето това се казва голям реквизит.

А за фокусници да не говорим. Мадридския маг Ко Бургата дойде в София с една коронка в джоба и 800 дни - аха да я извади, аха да не я вади. И докато го гледаха в ръцете – скиптър ли ще покаже или асо- президент, той направи от седемте си милиона долара поне 70- 100 милиона още.

В страната на фокусниците големи номера имат дори бензинджиите.

Щом един барел нефт скочи с 1 долар, още същата нощ вдигат цените. Но, ако барелът „падне” от 150 долара на 50, трябва да мине половин месец, за да слязат с 10-15 стотинки в литъра.

Така е с хляба, тока, водата, данъците. Народът във всички тези момента си прави илюзии, че нещата може би ще се оправят -някога. И се превръща в най-големият илюзионист в Галактиката.

Хората от старите демокрации, ако гледаха шоуто в България в детайли, щяха да се хванат за главата – Хиляди фокусници, далеч по-изкусни от въпросния Ненчо от „Комиците”, са хванали Ненка (разбирай народа) и непрекъснато й слагат краката на врата. А тя мълчи ухилена с крива усмивка и мисли, че и вземат мярка за бална рокля. И се чуди защо вечно е бременна - с все повече илюзии.

Само че това си е жив мазохизъм, а не изкуство.

ОБРУГАВАНЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

САЩ имат чернокож президент. Европейската комисия разреши да се ядат криви краставици. В България хроничните инфлационни кризи се сгодяват за глобалната депресия. В Пловдив животът продължава с дългите сладки кафета, дългите сладки приказки и новите нападали листа по паветата.
Седя и гледам към реката, търсейки свързваща нишка във всичко това. Обществото прилича на започнала ферментация, в която процесите се развиват независимо от волята на този или онзи.
Какво толкова е станало? В Америка мнозинството избира... и избра личност в унисон с нравите на 21 в. Независимо какво мислят в Мисисипи, или на кой в Тексас му стяга обувката. В Европа чиновниците показаха, че се чудят как да оправдаят заплатите си. Сякаш без последната директива хората нямаше да ядат криви корнишони.

Ще речеш, че на група педали в Брюксел краставиците с лека извивка не са им харесвали, защото не могат да сядат на тях. Утре ще изсмучат от пръстите си, че не е редно да се излъчват филмите на Чаплин, защото са черно-бели и неми.
В моята мила родина, може да останеш с впечатление, че изборът на председател на синята идея е почти толкова важен, колкото и цената на дизела.

Намазани пехливани шетат от тв студио в тв студио като трубадури и ни убеждават колко е хубаво да запазим чистия ентусиазъм на 1990-та, сякаш не знаят, че за 18 години, единственото, което остана да не внасяме от чужбина, е нихилизма с който народът живее.

А в Пловдив... О мой, мил вечен град – тих, спокоен и бавен – като дълбок вир, в който устрема на новините се дави и забавя своя ход до истинската скорост на битието.

СВЕТОВНАТА КРИЗА НЯМА ДА НИ ПОДМИНЕ ПРОСТО НЯМА НАЧИН

Банки колабират, пазари се свиват, цената на златото расте на стоковите борси, правителства заседават какви спешни мерки да се вземат за стабилизация.

Българинът, преживял не едно и две финансови сътресения през последните две десетилетия, се пита какво следва. И понеже е патил, колкото повече икономисти от екрана му говорят, че е най-добре да си държи парите в банката, толкова по-често поглежда към златарския магазин. Да говорим, че е параноик, е некоректно.

През 1990, 1984 и 1996 пак плеади икономисти го увещаваха, че е добре да се довери на банковата система. И му пляскаха упойки от 300 % лихви върху депозитите. Именно така упоен от обещания, го вкараха в крематориума на хиперинфлацията и изгориха спестяванията му.

Днес слушаме подобни обещания от Вашингтон през Токио до Брюксел. Правителствата гарантират депозитите на гражданите, защото в паниката, ако всички решат да изтеглят авоарите си, ще съборят банковите системи. А затворят ли банките, с единия крак сме вече в натуралната размяна. Светът се връща назад – от стоково-паричния пазар на стоковия.  Това е колкото тъжно, толкова и добро. Защото всяко падане, на практика, е връщане към по-стабилно състояние. Все едно от еуфорията на нестабилното, но бързо, летене да се върнеш към сигурността на превоза с булдозер.

Да, светът ще стане
много по-беден.

Това прогнозистите го повтарят и по повод на привършването на петрола и по отношения на глухата улица, в която влиза Западът – свръхпотреблението. Когато имаш потребление, което надхвърля производството на блага, въжето на асансьора рано или късно се къса. Колкото и да го смазваш с печатането на банкноти.

А че светът се е попрепълнил с хартийки е очевидно. Светът е преял и с кредити. Например банките дават на строителите да строят, а в същото време дават и да гражданите да си купят от строителите. Всички живеят назаем. (А който взема кредит, взема назаем от бъдещето).

Е в един момент всичко това натежава - и от утрешния ден се срутваме в настоящето. Има натъртвания, инфаркти или само драскотини. Който има във фризера – яде, който няма – намира месото в магазина на двойна цена. Или продава ненужното и купува нещо за гърлото.

А на другия ден слънцето пак изгрява.
И вижда за хиляда и кой път това да се случва в човешкото общество.
Защото кое друго същество на земята живее на кредит???!

ВЕЛИКИТЕ СЪБИТИЯ

По повод злоупотребата с народно доверие. Или по- точно искането депутатите да вземат пенсии над 1000 лв. и да се пенсионират на 55 г.

Нещастници, вие, които искате това нещо,
не знаете ли, че и сега в пленарната зала на парламента, сте пенсионери. Даже в смисъла на нормалните трудовоправни взаимоотношения сте мърлячи, които отсъстват от работа. За четири години сте сключили с нас (вашите избиратели) трудов договор да ни представлявате срещу солидна заплата. Този договор се нарича мандат.
О.К., парите ги вземате, но как ни представлявате ???

- Като не ни познавате и не знаете какво искаме?
- Като се чудите откъде какво да завлечете под формата на консултантски услуги?
- Като не се явявате в залата за гласуване?
- Като си возите меките задници в още по-меките тапицерии на правителствените мерцедеси?

Всъщност вие какво работите, когато сте депутати (освен да си чистите ноктите със сребърни вилица – като онова хипи в „Коса” на Милош Форман)

Знаете ли, че в Конгреса на САЩ 10 минути преди заседанията в пленарната зала бие един звънец, който предупреждава народните представители да се явят за обсъждания и гласуване? И след като изтекат тези 10 минути ведомствената охрана има право да арестува всеки конгресмен, когото намери извън залата и да го затвори в специално съществуващия арест на сградата. Няма такива: бях в тоалетната, имах разстройство, спрял ми е часовника... Арестуват конгресмен, защото на практика той е избягал от НАЙ-ОТГОВОРНАТА РАБОТА В ДЪРЖАВАТА – ДА ПРЕДСТАВЛЯВА ХОРА, ДАЛИ МУ ДОВЕРИЕТО СИ.

Уважаеми мързеливци, български депутати,
за вас злоупотребата с доверие е начин на живот, а не углавно престъпление. Затова сте толкова нагли да искате изобщо заплати, че и коли и привилегии.
Всъщност какво ви прави толкова ценни за обществото, че да ви пенсионира рано и да ви дава стандарт, който друг не може да си позволи?

Имате рискова работа като полицая?
Имате трудно работно място като миньора?
Имате стресова професия като лекаря, учителя, леяра или диспечера на летището?
Или сте толкова умни, известни и уважавани, че покрай вас чужденците научават къде е България?

Всъщност вие сте (с малки изключения) некадърни, некомпетентни, груби, мързеливи, нахални, безочливи и горделиви. Вие сте храненичета на една порочна избирателна система, която отглежда партийни блюдолизци. И тази система всячески осуетява истинския вот – мажоритарния. Ако гласуваме за личности, а не за листи, няма парламентът ни да е пълен с безгръбначни продажници, народоотстъпници, нихилисти, политически травестити и търговци на национални интереси.
Каквито сте вие.

От какво сте амортизирани – от обещания, лъжи, изморителни срещи с избиратели, или от епизодични пресконференции, на които журналистите повече гледат да ви се харесат, а не да ви контролират?
Или сте толкова смели, че от защита на истината рискувате да станете мъченици?

Могат ли хора като вас да гласуват Търновската конституция или да направят акт като Съединението?
Вие си знаете, какво работите - сладка парламентарната летаргия с мазна лапачка. Знаете си, че сте като скунсовете, които вдигат опашката, щом са заплашени само собствените им задници.

Читателю,
Хайката народни избраници от последните 20 години има най-голяма заслуга за излизането на над 1 млн. българи зад граница. Заради отказ да се развива българската икономика (за да си разделят баницата (както наричат България) по-лесно) и заради продажба на национални интереси за дребни комисиони. На практика те направиха 3-та национална катастрофа.

От този имигрирал милион над половината са млади сънародници, които вместо да раждат децата си в родината, се натурализират в Америка, Канада, Западна Европа. И не само там – в Китай, Аржентина, Нова Зеландия, Корея, Япония, Австралия...., Казахстан
– само не тук.

Тези професионални лъжци и манипулатори излизат с тезата, че някои след мандата не можели да си намерят работа.

Ами, какви народни представители са (т.е. любимци), че после в един цял избирателен район, никой не иска да им отвори вратата? Или всички се отвращават от тях или те са толкова лениви, че търсят работа като в парламента (да им плащат за седене).

Да не говорим, че презумпцията е друга – като претендират, че са способни да представляват хиляди други хора, как не могат да създадат работа на себе си, ами търсят работодател. Нали като им слушаме предизборните обещания, оставаме с впечатление, че имат панацея на целия народ.

Изкрадоха държавата – предприятия, земи, фондове, сграден фонд. Сега посягат и на парите за пенсионерите. Така е – като има кой да ги търпи!

УЧИЛИЩЕ – МЪЧИЛИЩЕ,
КАК ХУБАВО СИ ТИ!

Репортер става учител, заедно с дневника носи и скритата камера. Прави филм, излъчва го по телевизията. Репортерките вият от възхищение по колегата. Продуцентите слагат „изобличителния материал” в най-гледаното време, обществото хълца учудено. Учителите са разделени – но все пак – всички ще дискутират поне седмица – и в учителската стая и по време на часовете за преподаване.

Или както казва един тракторист – Айде бе, всички пърдим в едно легло, всички после се правим на учудени, че сме умирисани.

КОГО УЧУДВА ЖАРГОНЪТ?
Родителите ли, които се карат пред децата си със същите думи „педал”, „курва”, „откачена кучка”, „смотаняк” и целия набор от класически български псувни?
Учителите ли, които въртят интриги по между си за половин работно място и 10 лв. върху или под заплатата.
Депутатите ли, които от микрофоните в парламента ръсят простотии, пиперливи забележки – на жаргон и даже на родните си диалекти?
Или ръководствата на телевизиите, които „удрят джакпота” пускайки в 20 – 20.30 часа филми като „Опасен ум”, което освен велико филмово майсторство показва как по друг начин (освен примерния) могат да се държат подрастващите.

КОГО УЧУДВА АГРЕСИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ?
Родителите ли, които се пошляпкват пред малките? Или водят истински ръкопашни боеве из апартаментите? И които не смятат за събитие биенето на деца.
Приятелският кръг ли, в който най-големата атракция е всеки да разказва как е набил някой. (При това всички са раздавали юмруци и никой никога не е бит.)
Обществото ли, което заедно със същите тези дребосъци в най-гледаното телевизионно време гледа как Стивън Сегал троши кости на хора като в пилешко шоу и никой не му бие шамар. Или онзи смешник Жан Клод ван Вам, който обърна наопаки медицината – като показва как му нанасят поне 30 тежки телесни повреди и после става и пребива една хайка тежкокатегорни биячи. Или Брус Потника, който, докато умира трудно, застрелва половината Манхатън и след като е убил (лишил от живот, усмъртил) 40 -50 души, гушка новото си гадже и се прибира да хърка.
Учителите ли, които гледат същите филми, които имат същите семейни проблеми, и чиите деца още от най-малки носят костюми на Батман, Спайдърмен, и които преди да научат как се казва чичо им, знаят по имена всички гладиатори на кеча?
Депутатите ли, които официално се заканват да „стават на кълбета”?

фото:filibe.com

КОГО УЧУДВА ЛИПСАТА НА РЕСПЕКТ КЪМ УЧИТЕЛИТЕ?
Родители ли, които разказват своите ученически дивотии на децата си? Тези, които псуват учителите, когато малките се оплакват у дома, и които дори утешават децата си с обещания за саморазправа. Тези родители, които питат каква кола кара учителя и се радват като могат да паркират джипа си до бараката на даскала, за да слезе „златния им потомък” със самочувствие.
Тези родители ли са учудени, които звънят за щяло и не щяло на децата си, въпреки да знаят, че в момента са в час?
Самите учители ли, които са станали клоуни и жонгльори в гимнастиките с частни уроци, развити от самите тях циклостилни теми и какви ли не допълнителни дейности? Тези учители ли, които „преподават” на децата „как се пише буквичката 5” (пет), или които наставляват, че „ураганът не е вятър, а природно явление”?
Обществото ли, което масово и чрез всичките си структури показва, че трупането на състояние е много по-важно от трупането на знания и по този начин нежно слага самото преподаване на знания на ешафода?

КОЙ В КРАЙНА СМЕТКА Е УЧУДЕН ОТ ТОВА ТВ ФИЛМЧЕ?
Децата ли, които преживяват далеч по-тежки унижения от показаните – вкъщи, на площадката до жилището, в тоалетните, където учителите не влизат?
Тези деца ли, чието първо унижение е, ако нямат мобилен телефон и скайп вкъщи?

Кой всъщност е учуден?
Тъжно, но не сме?
Всички.

BANCA RUPTA или
НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО

От времето, в което древните сарафи, седели на столчетата пред дъските си за финансови „операции” почти нищо в банковата система не се е променило по принцип
и до днес.

И тогава и сега тази система работи с енергията (парите) на хиляди хора, които й се доверяват и оставят финансите си в нея. На практика банката купува с отложено плащане от вложителя сто динара за сумата от 102 динара. И веднага продава тези 100 динара на някой за 110. От разликата тя се разплаща с продавача на финанси и реализира печалба от 8 динара и за себе си.

Това простичко действие (тази търговия с пари) се оказва толкова мощно (разбирай свръхдоходно) занимание, че банкирането става един от стълбовете на съвременната цивилизация.

Днес почти няма човешка дейност, която да не се прецежда през филтрите на банкови сметки.
Феноменалното е, че и преди 2500 години и сега банките имат един и същи кошмар – да не би всички вложители да си издърпат вложенията. Защото банката няма нищо друго освен парите на хората, които са й ги дали.

Преди 25 века, когато финансистите на улицата изпадали в затруднение, просто обръщали пейката (наречена банка) и викали „банка рупта” – в смисъл на „счупена дъска”. , което с малко фонетично шлифоване е довело до днешния термин „банкрут’.

Ама наистина нищо ново под слънцето, нали.

Затова няма какво ново да чуем от финансистите, когато се изправят пред камерите и микрофоните.

Те ще повтарят до безкрайност, че няма по-сигурно и оправдано място за спестяванията от банковите влогове.. Това е тяхната песен. Това е водата в тяхната мелница.

Всъщност цялата банкова система работи с парите на хора, които нямат идея какво да правят с финансовите си натрупвания.

Другите, които имат идеи, въртят парите си в свои схеми (а не в банкови) – в резултат печелят много или губят – но като статистика повече печелят. Т.е. действайки със своите пари, те извличат за себе си онази полза, която извлича банката от чуждите авоари.
Кой губи ли ???

От както свят светува – тези, които нямат идеи. И смелост.

УРАГАНЪТ „АЙК”ПОМИТА АМЕРИКА,
УРАГАНЪТ „АЗ” ПОМИТА БЪЛГАРИЯ

Всички, от CNN до последната кабеларка, отразяват последствията от урагана „Айк”.
Случи се така, че гледах тези репортажи първо в чужбина. Наистина бедствие – разломени къщи, разпиляна покъщнина, изоставени автомобили, изпочупени стълбове, разрушени пътища, вцепенени хора покрай имотите си, други отчаяно гледащи от вътрешността, през изпочупени прозорци. И всякакви предмети не на местата им -пластмаси в короните на дърветата, играчки в канавките на магистралите, дъски забити в прозорците, кабели по оградите.... И много, много боклуци навсякъде.

Когато в неделя пресякохме границата и навлязохме в милата ни родина, имах чувството, че друг ураган, неотразен от медиите, е помел отечеството ми:

Изоставени, рухнали, оглозгани къщи, разпиляна покъщнина, изоставени автомобили, в които растат треви и дървета, изпочупени стълбове, разрушени пътища (в много по-голяма степен от онези в Америка), вцепенени в бездействие хора покрай имотите си, други апатично гледащи от вътрешността на мръсните си прозорци със снадени стъкла. И всякакви предмети не на местата им - пластмаси в короните на дърветата, играчки в канавките на шосетата, милиони чантички за пазаруване (наплетени в треви, телове, клони, колове и камъни), автомобилни гуми в реките, дъски - наковани вместо капандури по дограмата, кабели по оградите.... И много, много други боклуци навсякъде.

И си дадох сметка, че този ураган ежедневно удря България – десетилетия наред. Набира сила от мързела на хората, завихря се в апатията им и като обединява фронта си с дезертиращата държавност (от кмет до президент) помита лицето на иначе красивото кътче от планетата, което обитаваме.

В Щатите ще се справят набързо – малко федерална помощ, една добра организация и много сърцатост и воля от хората да възстановят градчето си. И след месец два – оградите ще са боядисани, сградите - ремонтирани, шосетата - асфалтирани и маркирани, знаците и зеленината –възстановени, отпадъците – извозени.

А у нас ще продължим да гледаме и въздишаме по чуждия стандарт. Без да разбираме как се ражда той.
Кой ще накара кметовете ни да изчистят улиците, кой ще ремонтира собствените ни огради и ще обере сезала и найлоните от дворовете и нивите ни?

Кой ще боядиса дограмата ни и ще направи от малодушието дързост да се живее достойно?

Как иначе да бъде спрян този ураган, който се нарича „Аз” , ако не спре да подухва безстопанственост от всяко сърце.

ВИСОКИ СИЛИКОНОВИ ЕТАЖИ

През седмицата 2 бомби гръмнаха до място, което народът нарича бардак, а медиите – публичен дом.
На първо четене, ще рече човек, че са гръмнали имплантите на някоя жрица, но като размисли, се сеща,
че те, тези които обитават вертепите и надлезите, нямат
кой знае колко пари, защото им ги прибират сутеньори,
а и собствените им семейства.
Къде ти средства за импланти?
Силиконът е по високите етажи, където няколко хилядарки не са проблем да се похарчат в този месец. Или през седмицата.
Както и проституцията не е само там където мургави наглярки държат табели „Примоция – сфирка 5 лв.”
Проституира добре облеченото съседче, чийто мобилен номер е в бележника на младо бизнесменче, което (освен склада на едро в търговиите) държи телефоните на още една дузина подобни девойчета. И отговаря на повиквания от рода: Таа вечер може ли да осигурим 5-6 курви за един купон (еди къде си)?
Проституира студентката, която не иска да живее в „гадна квартира с още трима души” и още преди първата сесия си намира 50-годишен чичко. А заедно с него и нов телефон, нова самостоятелна квартира, нови дрешки и украшения.
И какво като й се води гадже?

А какво прави манекенката, която след поредното ревю
в еди кой си стозвезден хотел бива поканена с колежките
си да украси в ресторанта масите на ръкопляскащите господа? Колко от тези вечери продължават до сутрешното кафе, което рум сървис-ът носи с притихнали стъпки?

Проституират 40-50 годишни жени, които като камериерки, от време на време, преди да сменят чаршафите по стаите, ги омачкват за някоя банкнотка.

А какво правят, моля, девойките, които под аплодисментите на родата живеят с временно пребиваващ в страната чужденец с 3 деца и щастлива съпруга в Рим?

Това вече не е професия, а всенародно движение. Ако социализмът имаше толкова последователи, Кастро щеше да присъедини Щатите към Куба. Ако мафията имаше толкова членове, нямаше да избираме парламент.

Ако на всеки 1000 проституиращи жени в малката ни родина посадим по едно дърво, ще компенсираме всички пожари, бракониерски набези ... и дори посегателствата върху Амазонската джунгла.

БЕРБАТОВ! БЕРБАТОВ!

Отново имаме връх. Връх във футбола. След 1994 г.
пак взривяваме медиите с новина – Бербатов
и неговия трансфер.

Дали е най-голямата трансферна сума на острова?
Дали е рекорд за продажба на български футболист?
Дали е най-скъпият играч в Обединеното кралство?
Дали е най-известният чужденец за британците днес?

И в петнайсет раздела на Гинес да бъде изписан, не ми
се иска да забравяме, че извън търговските измерения, Бербатов даде лицето си на рекламни кампании против агресията, в защита на децата в неравностойно положение.... Човекът, който днес прави България толкова известна, колкото я направи в края на ХХ век Стоичков, доказа че не му са чужди ценностите на хуманизма.

СЕДЕМ НЕЩА, КОИТО ДАСКАЛЪТ
ДА НОСИ В УЧИЛИЩЕ

Разрешиха на учители в САЩ да носят оръжие в училище. Да защитят себе си и учениците от растящото насилие сред малолетните. Какво трябва да се разреши на българския учител да носи в училище?
*Валидол – за да се справя със стреса и да дава на учениците, които са стресирани от самия факт, че са ученици.
*Гумиран костюм – за да опази дрехите си от нашествието на дъвките.
*Речник на чуждите думи в българския език – за да е в час с нашествието на чуждиците. А и за да може да разговаря с подопечните си за нещата от живота.
*Нервнопаралитичен спрей -  за да снижава изблиците на тестостерон и естроген в самите класни стаи. А и той самия

ПОП ЗАПАЛИ МАНАСТИР

В зората на демокрацията това би било заглавие в тона на развиващия се тогава нов вестникарски език, чиито бисери са в пантеона на дивотията: „Глисти като пепелянки плъзнаха из Делиормана”, „Проститутка си играе с пожарникарски маркуч, по невнимание гаси пожар”.
„Овце изхвърлиха кораби в морето”.

От гледна точка на събитийността, действието на духовника не е кой знае какво. Все пак в тази държава преди това трима с раса, килимявки и автомати „Калашников” правиха кървава дневна баня в София. Преди това попове бяха съдени за блудство и педофилия. А още по-преди това два синода си пращаха бригади с мутри, за да решат кой ще държи свещоливниците, от които капе мек восък и твърда печалба. Та какво толкова, че някой се направил на Ван дер Любе. Кой читател или прокурор да учудиш?

То и от гледна точка на вярата не е кой знае какво. Храмът на Соломон е разрушаван поне два пъти. В Европа хиляди манастири са опожарявани и разбутвани и това не е навредило на Бог. Че нали самият Соломон при освещаването на храма казва: „Нима Бог наистина ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по-малко този дом, който построих. (3 Царе: 8: 27)
Преди 3000 години израилевия цар знаеше, че е по-важно доброто да обитава в сърцата на хората и че това повече радва Бога от всички иконостаси и постройки.

Ортодоксалната църква би трябвало да е най-смутена от този палеж, тъй като тя се е свряла в черквите и духовниците чакат хората да идват при тях, а не те да обикалят паството си. С негласната презумпция, че само нейните олтари са обиталище на Всевишния. Е, тогава наистина е страшно – слуга на Господа пали дома на господаря си.

А още по-страшно е, че когато по този начин поповете в България осветяват нощта, в нечие сърце може фитилчето на вярата да затлее. Не стигат ли рушащите се стени
и постоянните кражби на икони?

Апропо: В българската езикова традиция „поп” се казва
и на онова вертикално изправено дърво (или дървета), с което се подпира върха (при четирискатна конструкция)
или билото (при двускатен вариант) на покрива.
Та поддаде ли попа, си заминава покрива.
Но от друга страна – показва се небето!

Бизнесът с джинджифилова ракия процъфтява до стените на Бачковския манастир./ фото: filibe.com

БРЮКСЕЛ НЕ ХАРЕСВА ЕПОСА „КРАДИАДА”

Брюксел каза ясно, че вонята от финансовите мушенгии на българската администрация е вече непоносима. То не беше крадене, не беше чудо. Не беше наглост, а мерзост.
Бетонираха морето, Пампорово, Боровец, Банско с пари по селскостопански програми. От Варна до Синеморец издигнаха Великата Българска Хотелска Стена с пачки от програмите за селски и семеен туризъм.

Ако императорите от двете китайски династии (градили онази стена) станат от глината, ще се комплексират с малоценност при видението на остъклената крепост между България и водата на морето.

И каза Брюксел „не” на това. И станаха новини и нови предавания. И нови статии. Не че великата одисея на административните злоупотреби не е описана в годините по страниците на вестниците. И Омир ряпа да яде пред нашия епос „Крадиада”.

Но съдебната власт не работи и не може да роди ефективни присъди над лица от изпълнителната власт. А другият фактор, който може да промени нещата – народът – се доказа като закоравял „сеирджия”.

Вместо да излезе на улиците и да каже „Стига толкова”, той стои по кафетата и пейките и каканиже клюки и псувни.

Защото така е по-лесно.

Къде да ставаш да си правиш плакати и транспаранти и да слънчасваш по демонстрации...?

Сега Брюксел барабани по плота (не удря по балкански с юмрук по масата) и вежливо съобщава, че трябва не да местим министри, а да рестартираме политическата си система. Защото е зациклила като овирусен компютър.

Просто да си форматираме политолигархията и да си инсталираме нова легална версия. Защото тази се самонастани в мъглата на прехода.

А народът гледа, като че това е шоу по телевизията. Все едно не го засяга. Все едно е междузвездна война между други раси. А после плаче, че бил малък и бил зависим. Ами всеки който не може (или не иска) сам да си смени памперса е зависим.

ЧАЙКИТЕ НА ТАТО

Още не са почистили плажовете от купона на хипарите за първи юли и ето ти пак новина с чайки. Този път с чайките от гаражите на УБО, които са обявени за разпродаване с търг. И се събират кандидати от цяла Европа да се преборят за едно желязо, което харчи по 24 литра бензин на 100 км.

Ще се изтръскат някои с бая евро, но това е като кучето, когато се изтръсква да му паднат бълхите – много ще остане.И си мисля каква е приликата между оня, който спи
с бутилка бира на пясъка и този, който се записва за търга.

И двамата чакат деня и спят на пресекулки.
И двамата са обсебени от идеята за чайката – единият да
я има в небето, а другият – в гаража.
И двамата са крайни по отношение на собствеността – да
я няма изобщо и противното – ако можем да купим света.
И хипарят и колекционерът робуват на кумири и страсти - непременно да слушаш „Юлско утро” на първи юли, на пясъка (пък ако ще всичките ти останали 364 дни да са в клоаката на живота) и непременно да притежаваш кола, в която някой дебел задник от източния блок е пърдял (пък ако ще и никога да не я караш).

Единият мисли за другия – Тъпако, с парите, които ще затвориш в скапания си гараж, може да се купят поне сто камиона бира и да се пие до свършека на света, без да имаш други грижи.

И обратното – Дрипо, понеже имаш само капачките от бутилките и напиканите си панталони, никога няма да разбереш какво е да имаш цел и да я постигнеш.
Ирония на ирониите – две взаимно отричащи се култури, които не могат да спрат да мислят една за друга.

Хипарят в най-щастливата си нощ сънува кошмар – че на другата година и този плаж ще е застроен, а колекционерът – как хипари му разбиват гаража, крадат чайката, продават я за скрап и си купуват бира.

Затова братя и сестри, докато има бензин, подкарайте колицата си към морето, вземете си скромна квар