|
 Доклад ли бе да го
опишеш…
Близо две седмици медии и
политици обсъждаха неродената мома, даваха оценки, градяха стратегии,
чертаеха планове. Опозицията в лицето на извънпарламентарна партия дори
заяви, че е готова да застане начело на държавата веднага. Изобщо, нагнети
се революционна ситуация абсолютно по ленински: върховете не могат да
управляват, а низините не искат да бъдат управлявани по старому.
Паралелно с това западната преса избълва куп гадории за страната ни с
явния патос в една посока - под предлог, че се грижи за интересите на
българските граждани, да направи всичко възможно парите на ЕС изобщо да не
достигат до най-бедната страна в общността.
Апологет на този оксиморон
стана някой си граф Филип фон Валдердорф. Не е известно какво е казал
германският граф за аферите на Хелмут Кол, ала по повод на нашите,
съчетавайки несъчетаемото, обясни, че понеже България има завиден
икономически растеж, но политиката й е лоша (?!), трябва да ни затворят
европейското кранче, за да предизвикат всенародни бунтове, които да гътнат
правителството, че да се оправи и политиката. Май са прави генеолозите,
изследващи деградацията на титулуваната аристокрация…
Но буквално ден преди окончателното представяне на доклада в Брюксел ЕК
смекчи тона. Оказа се, че двете агенции, за които БНТ часове преди
излизането на доклада тръбеше вдъхновено, че ще бъдат лишени от
акредитация, са само със замразени функции; че изразите "няма никакъв
напредък" са сменени с деликатен оттенък за направени усилия; че въпреки
оставащия мониторинг върху съда и МВР, е вдигнат мониторингът върху
авиацията ни. И изобщо, че дяволът не е чак толкова черен, колкото го
описваха. Прекрасен повод за правителството да опери гребен, а за
опозицията - да прикрие немощта си. Но поводът е прекрасен и за още нещо -
да си кажем истината. А тя не е в полза нито на правителството, нито на
опозицията, нито на ЕК.
Повече от очевидно е, че през първата година от членството на България в
ЕС правителството на Станишев не даде дори привидни индикации, че има
намерение да овладее корупцията и връзките на властта с престъпния свят,
защото това означаваше да бие по своите и да разклати позициите си. Но
защо да не го направи една година преди края на мандата, когато вече е
като пролетариата, описан от Маркс - няма какво да губи, освен оковите си.
Това политическо обещание вероятно е причината за омекналите позиции на
ЕК.
Нейните аргументи обаче също са политически. България стана член на ЕС
заради глобални (т.е. също политически) съображения, а не защото беше
готова в каквото и да било отношение. Сега ЕК трябва или да признае пред
гражданите на Европа, че е допуснала груба грешка, на която те се
противопоставяха, или също да си подаде оставката за разхищаване на
средствата на данъкоплатците.
Но избори предстоят не само
в България, а и в ЕС. И любимата на родната десница ЕНП, която даде всичко
от себе си за приемането на страната ни, трябва някак да се оправдае за
недалновидния си ход, за да запази мнозинството си и през 2009 г. Иначе
заканите на десницата, че ще управлява след нашите избори, няма да са им
от особена полза, защото в Европарламента мнозинството ще е друго, както е
сега.
Може би опозицията е най-невинна за този доклад. Още повече, че макар и
извън властта, тя енергично ходатайстваше пред дясното мнозинство в
Брюксел за приемането на България. Но нейният голям грях е, че не удържа
позициите си у нас и че докато управляваше, не подсече корените на
корупцията и престъпността, за да не процъфтяват след нея. В такъв случай
дори и да беше на власт, едва ли днешният доклад щеше да е по-различен.
Тъй че провалът, описан в доклада на ЕК, е за всички - и за наблюдаваните,
и за наблюдаващите. А от този омагьосан кръг може да се излезе само по
един начин - ако всички признаят грешките си, забравят за политиката и
наблегнат на правосъдието и икономиката. Всичко останало са дрънканици за
болни от властови амбиции хора и скучаещи графове. |
24-07-2008
