|
Няколко причини, поради които не можем да избягаме от чувството, че
вече десетилетия сме управлявани от коалиция „Български имоти”
Калин Първанов
„Как си го представяте това да стане!?” – негодува Мирослав
Найденов, запитан дали вицепремиерът Цветан Цветанов случайно не е
ходатайствал за продажбата на несебърските дюни в местността Кокала.
За съжаление на земеделския министър много ясно си представяме как
може да е станало. В нашето въображение, а и в действителността
въпросното „това” ни изглежда като лобистка поправка в Закона за
горите в полза на определена компания, маскирана като „облекчаване
на условията за туризъм и за правене на бизнес във всички ски
курорти” (по М. Найденов). Имаме основание да се съмняваме и в други
обяснения на министъра – че не е знаел какво се внася на бюрото му
за подпис. Е, какво има да не знае, след като съпругът на
подписалата зам.-министърка е юрисконсул на цялото министерство?
„Смятате ли, че ще си позволя лукса някъде да се заиграя по този
начин?”, попита разпалено самият Цветанов и а-ха да ни изобличи в
некомпетентност.
Да, естествено, че смятаме. Освен това не можем да се отървем от
натрапчивите подозрения, че не всичко около Кокала е извадено на
дневна светлина. Когато смятаха имотите на Цветанов, той ни
уверяваше, че са 4. Преброиха му ги до 6. Вътрешният министър –
който цял живот е на държавна заплата и няма нито ден стаж в частния
сектор, първоначално твърдеше, че два от имотите са купени с пари на
тъста и на тъща му, а после уточни, че е станало и с „малка отстъпка
от приятел”. Тоест политикът Цветанов вече си е позволявал лукса да
приема подаръци от приятеля си.
„Ще дойде ден бъдещите поколения да кажат: Добре, че е бил жив Тома
Белев, а и за мене и всички вас, че са ни оставили Камчийски пясъци,
че са ни оставили Черноморието да има някъде да се разходят, да
видят врабчета, птички, червеношийки”, кълне се Бойко Борисов. Но и
за него ни е трудно да повярваме, че е твърде зелен. Или че е станал
голям защитник на природозащитниците. Борисов не беше ли премиерът,
по чието време Белев беше освободен като директор на Природен парк
„Витоша”? Префинено и с нагласен конкурс по поръчка на голяма
компания – нещо, което не успя да свърши качествено и в срок цяла
тройна коалиция. А може би по това време министър-председателят е
бил в командировка, за да брои врабчетата, или пък е изучавал
брачните песни на червеношийките?
Българските граждани отдавна са наясно с парадигмата на българския
политически елит:
Каквото и да ти обясняват, знай, че става дума за имоти
Историята на последните 15 години не може да се разкаже кратко и
разбираемо с „динамиката на политическото пространство”. Много
по-добра работа вършат роднинско-имотни сюжети като „братовчедите”
на Костов, бащинията на царя, Батко и Братко, на Цецо кумецо,
апартаментите на Андрей Иванов и спестовните му родители... Ако
някой се сети да оцвети кадастралната карта на несебърските
околности според политическите обвързаности на притежателите на
имоти, ще добием много по-ясна представа, отколкото чрез графиките
на социолозите кой къде се намира в пространството. Едва ли някой си
представя по-различна картина от паритет между основните политически
сили.
Когато стане дума за имоти, средностатистическият представител на
българския политически и управленски елит добива изражението на
наркоман в абстиненция. Агресията, депресията, нервността,
склонността към преувеличаване или направо – към лъжа, пристъпите на
паника и на параноя се лекуват само с поемането на съответната доза.
До следващата имотна инжекция. Загледайте се в годишните им
декларации пред Сметната палата - от всяка партида излиза поредната
порция имоти. Обясненията за произхода им са толкова стандартни, че
знаем какви ще бъдат още преди да бъдат дадени: заем от приятел;
кредит от банка; наследство на съпруга/та...
Последният в редицата е шефът на Държавната комисия по енергийно и
водно регулиране Ангел Семерджиев, решенията на когото бъркат
директно в джоба на всеки българин – от преуспелия бизнесмен до
мизерстващия пенсионер. Само за няколко месеца той успял да закупи
апартамент с размерите на тенис корт в Несебър, след което и да го
продаде, забравил само да го декларира пред Сметната палата. Така
най-после Семерджиев, върху чиято независимост отдавна тегнат
съмнения, се доказа като истински свободен надзорник. Независещ от
едната чиновническа заплата.
Да се взираме ли в разни служители, пък били и високопоставени, след
като дори и кариерата на бащата на нацията тръгва от един имот. Ако
Росен Плевнелиев не беше се справил с осигуряването му, сегашният
президент като нищо можеше да се казва Цветан Цветанов – друг
политик, който успешно решава имотни задачи. Както забеляза тези дни
Вени Марковски, прелиствайки старо интервю на Плевнелиев пред
„ТЕМА”, главната роля на бъдещия държавен глава в сделката с Бизнес
парка в „Младост” е била да осигури терена. Бидейки „безкрайно
гъвкав човек”, „случайно попаднал в строителството” и „неразбирайки
самия му процес”, без да е учил за това и без да се прави на „голям
шеф”, но „имайки късмета” да работи с „уникални специалисти” като
германския си шеф, който дал идеята и, разбира се, осигурил „цялото
финансиране”, Плевнелиев се е справил със задачата си перфектно.
Следва издигане в социалната стълбица и придобиване на пет луксозни
собствени имота, за да има къде да упражнява хобито си да сглобява
мебели, в която дисциплина вече е станал „световен шампион” по
собствените му признания.
В мирогледа на бъдещия президент имотът има не само чисто практична
и финансова стойност, но и свойството да сбъдва мечти: „Моите по
някакъв начин все се осъществяват... За мечтите на другите - мисля,
че също успявам. Имам един прекрасен сътрудник във фирмата, който
преди време купил парцел на морето с кредит, а сега го погасява от
заплатата, която му плащаме. Харесало му мястото. Реших да сбъдна
мечтата му да има къща край морето. Но и самият аз толкова харесах
мястото, че реших
|
до неговата къща да построя и своя. Така с неговата се сбъдна и
моята стара мечта за крайморска къща.”
I have a dream
беше казал по този повод друг политик – мечтател и визионер.
Един от най-големите проблеми на България е ограниченият кръгозор на
хора, които взимат генерални решения. За каквито и програми като
„България 2020” да говорят, ние подозираме, че мирогледът им стига
до оградата на поредния имот, побита върху дюните, в някой планински
курорт или пък в южните покрайнини на столицата. Обединението на
всички земи, населени с българи, като национален идеал е било
пропиляно от един предишен елит. Благодарение на неговата алчност и
безотговорност е загубена и „Солунската митница”, в която един от
най-известните ни литературни герои вижда материализацията на
идеала.
Без мечти не се живее и „Солунската митница” днес е заместена от
Каварненския нотариат. Обемите на двете предприятия са несравними,
но положението им е сходно – монополно, с гарантирана печалба,
запазена за тези, които пишат правилата. Къде е устроен синът на
имотната магистратка Венета Марковска, която се оказа зле прикрита
другарка на целокупния политическия елит, съдружничка на когото
трябва и консенсусна кандидатура за конституционен съдия на голяма
част от мнозинството и от опозицията? Нотариус в Каварна. Там,
където изповядваните сделки са достатъчни за поминъка на няколко
нотариални кантори, но пък броят на населението не отговаря на
нормативите за разкриване на повече от три гишета...
Друго дете – на прокурорката Галя Гугушева, също предложена за
конституционен съдия, се оказа оземлено още щом завършило висшето си
образование посредством фирмата на баба си. Проверяват го за пране
на пари. Сега разбираме каква фатална грешка е допуснал легендарният
италиански магистрат Джовани Фалконе. Ако се беше сетил да
регистрира „семейна инвестиционна компания” (изразът е на прокурор
Гугушева) и се беше впуснал в бизнеса с недвижими имоти по
сицилианските плажове, едва ли щеше да свърши в канавката на
магистрала. Същото важи и за колегата му Паоло Борселино.
Понастоящем техните имена носи летището в Палермо, но каква полза,
след като роднините им не притежават нотариален акт за него?
Липсата на въображение у българския елит придобива бедствени
измерения за държавата. Да бяха откраднали някой учен, технология
или поне произведение на изкуството, щяха да облагородят пейзажа, а
то – всички скандали се въртят около имоти. Дали не идва времето, в
което любовта на народа ще спечели този политик,
който се забърка в някоя по-артистична афера
Вижте фурора, който прави Берлускони в Италия след поредната си
сърдечна, а не имотна сделка!
В страна, населявана предимно от притежатели на дребни имоти,
мечтаещи да ги уедрят, в която „хазяйка” се нарежда сред
най-солидните професии, изгледите за промяна отдолу не са солидни.
Видимият резултат е общество на „полуграждани” и „полуселяни”, на
половинчата държавност, на условна държавна независимост, на
псевдоляво и псевдодясно политическо пространство. Според политолога
Валентин Вацев държавата България е частна собственост на така
наречения нов български елит. „Изходът е в автентичен политически
живот с реални политически сили – леви и десни, тъй като днес
в България нищо не е истинско”
- заявява той и призовава изтъняващата и просветена средна класа да
вземе мерки. Но дали проблемът не е в нейното съучастничество с
елита?
Пасивността на опозицията след последния имотен скандал е
симптоматична. Тя само засилва чувството, че в дюните са се
овъргаляли всички. И че в коалиция „Български имоти”, която ни
управлява поне от петнайсетина години, няма сини, червени и пембени.
Всички са зелени. Но не в модерния цвят на екологията, а на
американската валута.
Подходящата илюстрация дойде с новината за запора на 110 имота,
собственост на бившия шеф на пътната агенция по време на тройната
коалиция Веселин Георгиев. Заедно със семейството си той нашумя и с
изкупуването на Крива круша – обезлюдяващо село в Новозагорско.
Красивите гори и дюни изчезват, но пък на тяхно място животът ражда
цветни метафори: след като левицата стигна до кривата круша, дойде
ред и на новата десница от ГЕРБ да се задави с Кокала.
Наскоро високопоставени служители от Еврокомисията провеждали
семинар с български колеги. Казали им, че от Брюксел всичко се
вижда, че доверието към България изтънява и че на всичкото отгоре
страната ни няма влиятелни приятели, които да се притекат на помощ
или поне да си затворят очите. Попитали: знаете ли немската приказка
за барон Мюнхаузен, който сам се изтеглил от блатото за косата си?
Знаем я – отговорили нашите, – но я приемаме за абсолютна
фантастика. Рационалните западняци отвърнали, че и българите имат
подобна история, която трябва да си припомнят - за викането на
неволята...
А неволята отдавна крещи. Всички социалноикономически показатели
сочат, че България няма нужда от елит, чиито мозъчни полукълба
вместо като гънки са оформени като равни парцели в идеални граници с
прави стени. Търсят се политици, които ще спрат да гледат в земята,
за да броят парцели и имоти. Е, не очакваме от тях да бъдат чак
идеалисти, да сочат небето и да свалят звезди. Но поне да погледнат
право напред – към нови хоризонти.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)