Референдум и имитация
ГЕРБ наложи собствен въпрос за атомната централа, като се възползва от вратичка в закона. Вместо да се промушат през нея, управляващите предпочетоха с шут да я изкъртят от пантите

Калин Първанов

„Ще направя една ретроспекция на референдумите, защото смятам, че е интересно как се стигна до този момент. Ще ги прочета точно като исторически факт, за да не кажете, че ги използвам не по предназначение” – рече един народен представител.
След което ги прочете, както дявола евангелието:
„Осми септември 1946 година. В присъствие на окупационни съветски войски в България се провежда референдум, с който се променя държавността. Според официалните резултати от 4 милиона и 500 хиляди гласоподаватели в референдума участват 4 милиона и 200 хиляди, или с други думи 91%. Страшно постижение! Гласуват хората – 92% „за”. Браво! Докато танковете на Съветската армия са пред Народното събрание. По-интересно е другото нещо – резултатите не са оспорени от нито една политическа сила. Знаете ли защо? Защото между 1944 и 1946 г. не е останал никой в България, който смее да оспори Вашата власт. Затова! Следващият референдум – 16 май 1971 г. Провежда се референдум за нова конституция, забележете, чрез която се появява прословутият член 1, а именно: „Ръководната сила в обществото и в държавата е БКП.” От общо 6 200 000 гласоподаватели за тази инициатива, предложена от студенти от Варненския университет, са гласували 6 135 000 и само 15 000 са „против”. Това е успех, който дори Саддам Хюсеин нямаше да постигне. Поздравления за демократичното прилагане на референдуми! Винаги когато БКП/БСП предлага референдуми, това води до национална катастрофа!”
Сигурно вече се питате кой е този нов оратор на българската десница, тази нова звезда на парламентарния небосклон? Същите въпроси си задаваха и хилядите телевизионни зрители на шоуто „Насрочване на референдум”, състояло се в Народното събрание. Авторът на пламенната реч се казва Добромир Дилянов Димитров. 34-годишният народен представител от ГЕРБ от две години е и председател на парламентарната комисия по външна политика и отбрана, но името му не говори нищо дори на част от неговите колеги, пък какво остава за аудиторията отвъд стените на парламента. Именно на Димитров ГЕРБ възложи задачата да бъде острие по темата за АЕЦ „Белене” и за референдума, сякаш за да омаловажи още повече обсъждания въпрос. По същото време премиерът Бойко Борисов откриваше „Дунав мост-2”, а икономическият му министър Делян Добрев профуча за две минути през парламента, колкото да каже на депутатите, че се занимават с глупости, и да вбеси опозицията.
Недоумението на широката публика

кой е спикерът на ГЕРБ

беше разсеяно от ветерана Георги Божинов (БСП). „Когато продадохте „Кремиковци”, баща му беше последният директор, а докато имаше партия в „Кремиковци”, беше последният партиен секретар”, обърна се към лидера на ДСБ Иван Костов той. Това, което Божинов пропусна да спомене, е, че известният в зората на прехода Дилян Димитров в момента е мастит бизнесмен в сделките със скрап. Така да се каже - печели богато от демонтаж на това, което е строил.
Да оставим настрана твърде богатия на въображение прочит на миналото, който направи синът му (само забележете разликата от 1.6 млн. избиратели в референдумите от 1946 и 1971 г. – народ, който е преживял национална катастрофа, би трябвало да се топи, вместо да се множи!). Уроците по история явно не са били силната страна на Добромир Димитров, пък и на децата на номенклатурата не им трябваха непременно шестици, за да просперират в живота. По-важното е, че предстоящият референдум вероятно ще е със същите резултати, на които се присмиваше младият депутат: над 92% бюлетини с отговори „да”.
До този ефект се стигна, след като мнозинството на ГЕРБ уби интереса към допитването още в зародиш, подменяйки въпроса. Вместо „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”, под който бяха събрани 773 447 подписи на български граждани (от които 543 639 признати за легитимни), хората ще бъдат призовани да отговарят на безличното питане „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена

електроцентрала”. След като и Цецка Цачева обяви, че ще гласува „за” в инициирания от БСП референдум, близко до ума е, че състезание няма да има. Така формулирано, допитването лишава суверена от правото да се изкаже по въпросите кога и къде ще бъде построена централата, както и чия собственост ще бъде тя – на българската държава или на офшорка с българско потекло. Резултатите от референдума ще отворят необятен простор за

свободни тълкувания по всички тези въпроси.

Противниците на АЕЦ „Белене” безспорно имаха аргументи на своя страна. Уплашени от социологическите проучвания, че мнозинството от избирателите ще гласуват за строителството на централата, те предпочетоха да кастрират референдума, вместо да се впуснат в честна кампания, в която да убедят хората в своята правота и да се опитат да обърнат общественото мнение.
До изваждането на жилото „АЕЦ Белене” от референдума се стигна, след като ГЕРБ се възползва от вратичка в закона, даваща право на иницииране на допитване от 48 народни представители. Вместо да се промушат през нея обаче, управляващите предпочетоха с шут да я изкъртят от пантите. Така подписите на Георги Георгиев, Георги Иванов, Петър Петров, Димитър Петров, Иван Димитров Иванов, Иван Петров Иванов и на още 70 депутати от ГЕРБ, внесли новия въпрос, се оказаха по-важни от волята на над 700 хиляди български граждани.
Само си представете как би изглеждала бюлетината, ако върху нея първо беше поставено питането на ГЕРБ – „Да се прави ли нова ядрена централа”, следвано от въпроса на БСП – „На площадка „Белене” ли да бъде тази централа” (а защо не – следвани от трети въпрос относно собствеността на централата). Допитването щеше да изглежда като истинско, нали? Двата въпроса се допълват логично, а едновременно с това авторите им се конкурират. Гражданите можеха да отговорят с „да” на първия и с „не” на втория в зависимост от аргументите на спорещите страни. Само че мнозинството тръгна по най-лесния път на ревизия на референдума чрез отхвърляне на въпроса, под който бяха събрани подписите на хората.
В краткосрочен план от взетото решение печелят политиците не само от ГЕРБ. В случай на отговор с „да” на референдума двете основни партии едновременно ще обявят победа. БСП – защото са успели да „притиснат” властта и да предизвикат първия национален референдум в най-новата ни история, ГЕРБ – защото са формулирали правилния въпрос. Ако референдумът се провали, социалистите ще обвинят за това управляващите, които са обезсмислили допитването с неатрактивен въпрос. От своя страна те пък ехидно ще потриват ръце и ще сочат към опозицията – „Казвахме ли ви, че няма смисъл...”.
При минимум 20% избирателна активност в референдума и преобладаващ отговор „да” – което е най-вероятният сценарий, АЕЦ „Белене” отново влиза в дневния ред на парламента, нищо че не присъства във въпроса. Защото в момента това е единствената лицензирана площадка за строителство на Втора атомна, а сертифицирането на нова може да отнеме дълги години. Само че волята на гражданите за строителство на централата няма да е обвързана с гаранции за защита на държавния интерес по въпроса за собствеността й. А оттам - и за голяма част от социалните ползи от нейното съществуване.
В дългосрочен план от случилото се губят гражданите, губи и демокрацията. След всичко, което се случи, дали утре ще се намери някой наивник, който да агитира за референдум? Стана ясно, че събирането на необходимия брой подписи е по силите само на голяма партия от мащабите на БСП. А ако подписите случайно бъдат събрани, все ще се намерят 76 депутати, които да кажат на хората за какво точно трябва да бъдат питани.
Както се пееше в градския фолклор - „Ти им искаш младичка танцьорка, те ти пращат бабичка боксьорка”. А на всичкото отгоре ти вменяват и отговорност за прекрасния „избор”, който си направил.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема