|
Да бъдеш българин си има цена. Но дали повечето нашенци нямаше да си
разменят гражданството за милионите, които то струва за чужденци?
Димитър Събев
В изпълнение на антикризисната програма от пролетта на 2010 г., в
края на 2012 г. управляващите решиха да насърчат инвестиционната
активност, като държавата вече ще плаща за срок от 24 месеца част от
социалните и здравните осигуровки на някои новоразкрити работни
места. Приоритет имат проектите във високотехнологичния сектор и в
общините с по-висока от средната за страната безработица.
Инвестициите, които ще се възползват от държавната помощ, трябва да
създават трайна заетост (над 3–5 години) и да отговарят на
критериите за клас „А” или „Б”. Този разумен реверанс към бизнеса
наложи промени в Закона за насърчаване на инвестициите и през
открехнатата врата се шмугнаха още две насърчения, които заслужават
нашето любопитство.
Първо, приетите от парламента текстове дават възможност на кмета на
общината да продава или да отдава под наем имоти частна общинска
собственост без търг. Условието е да има инвеститори, които
съответстват на не особено строгите критерии за общински проект клас
„В”. Не че общинските търгове са гаранция за прозрачност, но все пак
българските навици за разпореждане с общата собственост – пък била
тя и частна общинска – са добре известни. Дано членовете на
парламентарната комисия по регионална политика и местно
самоуправление, които единодушно подкрепиха тази тънка промяна, са
преценили добре ползите и рисковете от това да вменят на кметовете
подобни инвестиционни правомощия.
Съвсем очаквано, далеч повече се шуми около дадената на
чуждестранните инвеститори възможност да си купят българско
гражданство. То струва не по-малко от инвестиция в размер на един
милион лева. 500 хил. евро, на пръв поглед нищо работа, но уловката
е, че горд българин може да стане само чужденец, който от една
година има статут на постоянно пребиваващ. За целта пък са нужни
други 4 млн. лв., вложени в капитала на българско търговско
дружество, както и поне 50 разкрити работни места. Тоест не можем да
кажем, че си
продаваме гражданството евтино
В същото време самият акт на покупко-продажба на нещо, което за
значителна част от народа принадлежи на сферата на идеалите, може да
има висока политическа цена. Та нали според Търновската конституция
бе нужно специално решение на Народното събрание, за да получи някой
чужденец правото да се нарече българин? За да не бъдат обвинени в
липса на патриотизъм, днешните управляващи прибягнаха до механизма
„особени заслуги към Република България в обществената и
икономическата сфера”, както гласи чл. 16 от Закона за българското
гражданство. Сега и патриотът горд, и инвеститорът сит – за първото
допринесе и отклоненото в последния момент предложение: българско
гражданство да се дава също и за инвестиции в луксозни недвижими
имоти.
Дебатът за цената на гражданството, който вероятно идва да отговори
на нуждите на конкретни инвеститори, е неволно отражение на
по-сериозна промяна. Има милиони хора по света, в чиито очи да си
българин не е обида, а рядка привилегия. Истина е, че все още не сме
в Шенгенското пространство; за българите все още важи и забраната за
работа в повечето богати европейски държави. И все пак България е
една от 27-те. Тя е под шапката на НАТО. На фона на религиозните и
климатичните глобални катаклизми страната ни изглежда все
по-привлекателно място за инвестиции.
Инерцията е страшно нещо: националното самосъзнание още се диктува
от травмиращи истории за българи, които купуват гражданство в
западните страни, за да могат да живеят и работят там. Най-вече в
САЩ1 където е предвидена възможност богатите кандидат – имигранти да
си купят гражданство срещу 1 млн. долара. Далеч по-достъпен за нашия
джоб е фиктивният брак. Ако имигрантът е готов да рискува затвор и
има нервите да се преструва пред властите пет години, американският
съпруг или съпруга ще му излезе близо 20 хил. долара. Доскоро
българите бяха само потребители на подобни брачни услуги, но вече се
отваря бизнес ниша и за фиктивни български половинки. Засега все пак
по-типичен случай е хубавата македонка, която иска да вземе
европейски паспорт, да се омъжи по сметка за българин – лесна мишена,
предвид езика. Човешките измерения на живота обикновено се присмиват
на междудържавните отношения.
Кандидат – българите
които ще се възползват от промените в ЗНИ, ще са най-вече от жълтата
раса – китайци, корейци и японци. Това загатна Диан Червенкондев,
докато бранеше правото за придобиване на гражданство с инвестиция в
имот. Но ако предложената от депутата на ГЕРБ „поправка имоти” беше
минала, тя щеше да зарадва най-вече руснаците: близо 350 хил. руски
граждани притежават къщи или апартаменти в България. За много от тях,
а и за още хиляди техни сънародници би било безценна възможност да
станат „българи”, купувайки евтин за стандартите им имот и така да
получат правото да пътуват из Европа без досадни визи. За нас щяха
да останат таксите, данъците и евентуално раздвижване на имотния
пазар. Не би.
България има опит в асимилирането на руски материал, коментира за „ТЕМА”
Божидар Димитров, бивш министър на ГЕРБ за българите в чужбина. През
1920 г. над седем хиляди белогвардейци от Врангеловата армия се
заселват у нас; през 80-те отново приютяваме много сърби, черногорци,
руснаци, украинци – хора със същия етнически характер като българите.
Днес те говорят помежду си само на български, а децата им ще са
съвсем претопени в нашия народ. България е страна с хубав климат и е
нормално към нея да се стичат пришълци – така историкът отговори на
въпроса дали очаква вълни от бедстващи мигранти, например сирийци. „Идващите
у нас сирийци са християни. Нидал Алгафари (бивш директор на БНТ,
бел.ред.) е роден в Дамаск” – успокоява Димитров.
Правото за придобиване на българско гражданство все пак ще насърчи
най-вече инвестициите от Китай. Бившият заместник – министър на
икономиката Евгени Ангелов е споделял в интервю, че у нас има не
един случай на провален бизнес с Далечния Изток заради визови
проблеми. Именно уреденият въпрос за пребиваване на китайци на
територията на Европейския съюз е довел източните милиарди в Унгария.
И ако инвестицията от общо 5 млн. лв., нужна за признаването на „особени
икономически заслуги” към Майка България е голяма хапка, промените в
закона предвиждат и нещо по-практично. Статут на постоянно
пребиваващ ще получи чужденецът, който дари 200 хил. лв. в промените
в закона предвиждат и нещо по-практично.
|
Нищо ново под
слънцето: през 212 г. император Каракала дава римско гражданство
на всички поданици на огромната империя. Според негови
съвременници така той целял да увеличи приходите в хазната,
събирайки данъци от новите „римляни”
Статут на постоянно пребиваващ ще получи чужденецът, който дари 200
хил. лв. в Националния иновационен фонд. Тук можем да си представим
следните хипотетични ситуации: заможно семейство (адвокати, лекари,
търговци), подгонено от размириците и лошия климат в Близкия Изток,
решава да се засели у нас; това струва само 250 хил. долара за двама
възрастни. А срещу милион долара седем китаеца ще получат завинаги
правото да работят в нашата Страна на неограничените възможности.
Критичната демографска ситуация в България е всеизвестна. Добре
известно е и граничещото с ксенофобия българско патриотарство. Ако
сме честни, за България е добре в икономически и социален план да
приобщава чужденци. Пришълците не са проблем; те няма да ни донесат
бедност и престъпност, напротив. Чужденците – да не кажа „само
чужденците” – могат да внесат живец в склерозиралата ни стопанска и
социална структура. Но ако се съгласим с това, трябва да се съгласим
също и че предприетите от ГЕРБ мерки са половинчати. Управляващите,
които разбираемо се опасяват да не загубят патриотичния вот, съвсем
типично са спрели на средата.
Покрай грижата за визовото удобство на инвеститорите например не са
предвидени специални улеснения за издаване на българско гражданство
на по-дребни бизнесмени от външните българи. Според статистиката на
президентството, през последните три години около 15–18 хил. души
годишно получават гражданство (има разминаване с данните на
Евростат, вероятно заради грешно подадени числа от наша страна).
След 2010 г. има напредък, но той е нищо по сравнение с унгарските
резултати. По думите на Божидар Димитров 350 хил. души годишно
стават унгарски граждани благодарение на политиката на Будапеща да
предоставя автоматично граждански права на етническите унгарци.
Директорът на Националния исторически музей не пожела да се ангажира
с отговор по телефона дали същият механизъм е приложим и към
бесарабските и македонските българи.
Инвестиции или институции
Напълно характерно, голям национален въпрос като българското
гражданство днес се разглежда като вторичен в контекста на
инвестициите. Твърде закъснелите опити на ГЕРБ в тази насока са
мотивирани с „трайно преодоляване спада на инвестиционната активност
в страната в условията на криза.” Работата е там, че според много
коментатори – както родни, така и чуждестранни – далеч не само
кризата е проблемът на инвестициите в България. Парите спират на
границата или се крият в банките също и заради общото усещане за
липса на перспектива в българската икономическа политика, а най-вече
– заради спор(т)ното върховенство на закона. Вероятно можем да се
доверим на вестник като „Файненшъл Таймс”, който в средата на 2012
г. балансирано коментира: „Докато някои инвеститори твърдят, че
никога не са имали проблем (с корупцията и организираната
престъпност), това не е всеобща гледна точка и някои без съмнение се
отказват да влагат в България заради нейната репутация.” Абонирани
сме за първото място в различните класации за процент сива икономика
и възприемана корупция в ЕС. Не е трудно да се уверим, че отливът на
инвестициите далеч не е само цикличен.
По данни на БНБ през третото тримесечие на 2012 г. у нас са влезли
161 млн. евро преки чуждестранни инвестиции – най-слаб резултат от
година и половина насам и 16 пъти (!) по-нисък спрямо тримесечията
на 2007 г. Разбира се, с изключение на продавачите на имоти никой не
желае отново да ни заливат горещи пари, които се оттеглят точно
толкова бързо, колкото навлизат и оставят след себе си болезнен
вакуум. А и самите ПЧИ гарантират изтичане на доход от страната: за
последната година инвеститорите са изнесли от България близо 1.5
млрд. евро.
Така или иначе, това е начинът, по който работи българската
икономика: разчитаме не само на чужди капитали, но и на чужд
производствен и търговски опит. Да приемем чуждите инвеститори за
константа, а тяхното насърчаване – за необходимост, включително чрез
предоставяне на улеснения за пребиваването им на наша територия. И
пак има проблем: формулата „особени заслуги в икономическата сфера”
е променлива като благосклонността на млада хубавица. През годините
се нагледахме на инвеститори, които посрещахме с червени килими, а
те кротко си източваха българските предприятия и оставиха хиляди
работници без поминък. Справка: Гад Зееви, Прамод Миттал, Майкъл
Чорни. Вместо да им измисляме заслуги, да излезем с честен
ценоразпис за услугата „ЕС гражданство”.
Измененията в Закона за насърчаване на инвестициите предвиждат
по-строг контрол. Остава да се надяваме, че буквата на закона ще се
спази. Буквите са наистина важно нещо, щом толкова сериозни въпроси
като гражданство в членка на ЕС се решават с преходни и заключителни
разпоредби към един стопански закон. Вярно е, сега партия ГЕРБ не
може да бъде обвинена нито в користолюбие, нито в липса на
родолюбие, но нейната антикризисна мярка няма и да ни даде
регионално бизнес предимство, тъй като не предлагаме нищо ново и
само следваме успешния опит на Румъния и Унгария.
В дискусията за насърчаване на инвестициите – тук съм принуден да се
съглася с опозицията – у нас досега е коментиран само интересът на
чуждестранния голям инвеститор. Да, добре е големите да разкриват
работни места, но как ГЕРБ ще насърчи онези българи или дори
пришълците, които се опитват да работят като самонаети? Как ще
подпомогне микроинвестициите? В този смисъл може да се твърди, че
Законът за насърчаване на инвестициите е антиконституционен. Та нали
чл. 6 от върховния закон предвижда, че у нас не се допускат никакви
привилегии, основани на имуществено състояние? Според чл. 19, на
всички граждани и юридически лица се гарантират еднакви правни
условия за стопанска дейност. Сега обаче е предвидено големите,
предимно чужди, да излапат цялата торта.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)