|
ГЕРБ най-сетне реши да влезе в ролята на опозиция
Любослава Русева
"Не може да си сменяш мнението три пъти на ден. Хората ще престанат
да ти вярват и това е една от причините, поради които ГЕРБ стои
толкова лековато в парламента като опозиция."
Прав е Евгений Дайнов, но се изразява твърде деликатно: ГЕРБ не стои
лековато като опозиция, тъй като изобщо не е влязла в ролята на
опозиция.
За времето, откакто функционира 42-рото Народно събрание, бившата
управляваща партия все още не е наясно със себе си. Но най-объркан
изглежда нейният лидер. Той е принуден да разрешава тежки дилеми
като тази дали да стои в парламента, щом не му се стои, но се налага
да стои, докато окончателно реши да не стои. Или пък като онази кога
точно да поиска предсрочни избори: а)веднага; б) през май; в)
никога, при положение че хем се налага да ги иска, хем няма никакъв
интерес да ги иска. Не му е лесно да борави и с инструмента „вот на
недоверие“, към който се отнасяше така презрително като премиер. Ами
по-добре да не внася, нали? Не, май по-добре е да внесе вот за
цялостната политика на кабинета! А защо пък да е за цялостната, след
като може да я разпарчетоса по сектори и да внася вотове, „ако ще и
всяка седмица” (по Лиляна Павлова)?
За да не прозвучи голословно, ще припомня накратко какво направи
ГЕРБ досега:
- На 6 юни Бойко Борисов обяви, че партията му няма да участва в
работата на Народното събрание. Оттам нататък депутатите започнаха
дружно да се изнизват от пленарната зала, но първо се регистрираха
за участие в заседание (по този начин вдигаха нужните гласове за
приемане на решения) и същевременно се отчитаха, че са на работа (за
да получат заплата).
- На 18 юни отново лидерът им каза, че ГЕРБ изобщо ще напусне
парламента, където ще се върне само когато се разглеждат изборните
закони. „Това правителство и този парламент час по-скоро трябва да
се махнат!“
- Същото Борисов каза и в средата на юли, когато призова за "час
по-рано предсрочни избори". На фона на дебатите за актуализацията на
бюджета обаче постепенно се отказа от призивите за нов вот колкото
се може по-бързо, защото "българите трябва да знаят какво струват
тези избори". Така на 31 юли лидерът на ГЕРБ хем се обяви за
предсрочни избори, хем посъветва да се проведат чак през май
догодина, за да не се дават излишни пари, тъй като "вече сме
фалирали".
- В края на август Борисов продължи с по-меката тактика, заявявайки,
че депутатите му се завръщат в парламента, за да го използват като
трибуна за контрол на властта и законодателна инициатива. Преди това
хората на ГЕРБ чинно се явиха в НС и на извънредното заседание за
прегласуването на бюджетната актуализация.
- Дойде началото на септември. И тъкмо когато всички очаквахме, че
опозицията най-сетне ще заработи като опозиция, лидерът на
гражданите за европейско развитие отново излезе с апел за незабавна
оставка на правителството и за нови избори до края на годината...
Отдавна е известно, че да се разчита на твърда дума от страна на
Бойко Борисов е проява на лекомислие, тъй че беше наивно да се
разчита на последователност и по въпроса за вота на недоверие.
„Отначало твърдеше, че няма да вкарва вот на недоверие, защото няма
как да мине, след това ни осветли, че няма да го вкарва по сектори,
защото това ще размие нещата, а днес разбрахме, че все пак ще минава
по сектори”, злъчно коментира Дайнов заедно със забележката, че „с
такива неща не може да се правят такива извъртания”.
Е, оказа се, че не само може, но и се случват, при това може да се
случат за по-малко от денонощие:
Точно за няколко часа ГЕРБ „преосмисли” позицията си, макар в
началото на месеца да обясняваше, че вотът е обречен на неуспех
заради безрезервната подкрепа на "Атака".
Във вторник следобяд, 17 септември, Борисов написа във Фейсбук, че
вот все пак ще бъде внесен и той ще е за цялостната политика на
тройната коалиция - на БСП, ДПС и "Атака". Мотивите - "лъжите и
провала им във всички сфери". Пред Нова тв Цветан Цветанов дори
уточни, че ако той е само за определен сектор, "някой може да реши",
че парламентарната опозиция харесва дадена политика, а и самата
процедура би девалвирала от "няколко поредни вота".
В сряда на обяд, 18 септември, вотът все пак „девалвира”, бидейки
сведен единствено до новосъздаденото Министерство на инвестиционното
проектиране. Обяснението беше, че след като погледал телевизия
предната вечер, лидерът на ГЕРБ внезапно осъзнал, че подходът му не
бил правилен, и вместо да разгроми Орешарски, щял да му помогне да
се стабилизира на премиерския пост.
"От това, което чух снощи от лидера на ДСБ Радан Кънев, че с пълен
вот на недоверие за 6 месеца обслужваме БСП, това е много тежък
упрек към нас и не мога да го допусна... И Кунева е казала, че не
бива да се дава комфорт от 6 месеца... Обадиха ми се и няколко души
от Протестна мрежа.”
Откога ли Борисов се вслушва в чуждото мнение? По-важното: а защо?
|
Бойко
Борисов най-сетне проумя какво може да прави в качеството си на
опозиционен лидер със съответстващите муправа и задължения
Вярно е, че да се иска вот за цялостна политика е изключителна
глупост, тъй като при ясната перспектива да не мине, той само би дал
половин година въздух на „врага”. Би лишил т.нар. опозиция от
възможност да използва този инструмент като средство за натиск, а
едновременно с това би й отнел възможности за изява. Стига да не
става дума за договорки с управляващите настоящото статукво да се
крепи поне до май, такъв ход е направо абсурден за партия, която
тепърва възнамерява да гради имидж на парламентарна опозиция.
С предприемането на стратегия за чести вотове по различни теми сега
ГЕРБ се опитва да поправи тази грешка. Дали защото сами осъзнаха, че
ще бъдат заподозрени в договорки, или някой ги посъветва да
„разбият” вота на части, Борисов в крайна сметка взе по-хитрото
решение. А то, забележете, е еднакво удобно за всички!
Ако ще и да са десетки, вотовете не може да минат. „Атака”, чийто
електорален ресурс се смалява, а във врата й диша Националният фронт
за национално спасение, ще подкрепя мнозинството и правителството до
дупка. На Волен Сидеров няма да му се падне друг такъв шанс да ги
държи за заложник само със средния си пръст. Множеството вотове ще
спомогнат мътната коалиция да се консолидира, а Народното събрание
да симулира нормална парламентарна дейност.
Както и да се репчи в момента Борисов, той си дава сметка, че ще е
сериозно потърпевш при скорошни предсрочни избори. За да си върне
формата, му трябва време, в което да се наложи като ярък
опозиционер. Надеждите, че неприязънта към новите управляващи ще
възстанови политическата потентност на ГЕРБ, засега не се
оправдават, а и Реформаторският блок се очертава като сериозен
конкурент „вдясно”.
С комплиментите си под формата на демонстрирано съгласие с Радан
Кънев, Меглена Кунева и т.н. Борисов се опитва да внуши, че те не се
състезават, а играят в един отбор. Протяга ръка, един вид, с която
обаче възнамерява да отвори и открехнатата входна врата на
реформаторската кооперация. Същият, който водеше доста
последователна за обичаите си стратегия, за да отстрани повечето
партии в РБ от десния терен, в момента се нуждае от тяхната
легитимация. Насреща самият той предлага активно парламентарно
представителство за политиките и идеите им.
Оттук нататък ухажването от страна на ГЕРБ ще става все
по-настойчиво, защото го изисква дългоочакваното влизане в ролята на
опозиция. За партията, която по същество не е нормална партия, а
организация, възникнала да капитализира публичния образ на Бойко
Борисов, това е въпрос на оцеляване. Кариерата на лидера й тръгна
надолу и пореден възход е слабо вероятен, а когато един лидер губи
авторитет и доверие, той обикновено повлича със себе си всички
наоколо.
Така наречените реформатори веднъж се изкушиха да взаимодействат с
ГЕРБ (4 септември) и се опариха от „техническата подкрепа” на
Борисов и Цветанов. Но въпросът за възможна коалиция с бившите
управляващи все още получава двусмислени отговори. „Реформаторите”
също се нуждаят от известно време, за да се докажат като
разпознаваем политически фактор, паралелно с това се пекат и други
„десни” проекти (вижте само как се е активизирал Николай Бареков!).
Съществува, иначе казано, сериозен риск РБ да приеме „приятелски”
протегнатата ръка...
Ще успее ли ГЕРБ да понатежи като опозиция, вероятно не знае и
самият Бойко Борисов. Но добрата новина е, че той най-сетне проумя
какво може да прави И в парламента, в качеството си на опозиционен
лидер със съответстващите му права и задължения.
А те съвсем не предполагат скука, напротив. Предполагат активна и
професионална работа. Стига да ги използва разумно и да не променя
по три пъти на ден позициите си, това ще е напълно достатъчно, за да
убеди немалък брой хора, че партията му все още разполага с
политически потенциал.
Да видим.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)