Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

ПодВотни камъни

 

Ясен Люцканов


Още от началото на новия управленски мандат стана ясно, че депутатският костюм не е по мярка на Бойко Борисов. Председателят на най-голямата парламентарна група трудно издържа дълго седене в пленарната зала, не е в състояние да участва в същинската работа на Народното събрание и единственото, с което се занимава, е да замисля и да прилага ефектни опозиционни маневри. Така лидерът на ГЕРБ първо проваляше кворума, после бойкотира изцяло институцията, сетне се върна триумфално, накрая внесе вот на недоверие на кабинета “Орешарски” и обяви “масирана атака”.
За това, което се разигра в НС на 25 и 26 септември, идеално пасва перифразираната пословица, че който копае процедура другимо, сам пада в нея. Идеята да провалиш собствения си вот, трябва да се признае, е оригинална. От ГЕРБ използваха отсъствието на “Атака”, като изненадаха управляващите от БСП и ДПС с отказ да се регистрират на заседанието, отредено за дебат по искането за оставка на правителството. Така не се събра необходимият кворум от 121 депутати и разискването на вота се отложи за следващия, последен възможен по правилник ден. Намерението на Борисов беше да приложи същата тактика отново. Но председателят на парламента Михаил Миков от БСП приложи, меко казано, творчески правилата и преброи присъстващите чрез квесторите, а не чрез компютърната система за гласуване. По този метод беше отчетен кворум от 207 народни представители и Миков откри заседанието, давайки ход на дебата по вота на недоверие. В отговор от ГЕРБ напуснаха залата, Борисов се закани да сезира Конституционния съд, а групата му внесе нов вот със същите мотиви.
В създалата се ситуация бяха нарушени цял куп писани и неписани правила на парламентарната практика и бяха създадени опасни прецеденти, всеки от които вбъдеще може да взриви институцията.
На първо място трябва да се отбележи, че груповата командировка на “Атака” до Брюксел няма правдоподобно обяснение освен бягство от заседанията по вота. Никога в подобни визити не се е случвало (и не е нужно) партиен лидер да поведе всичките си депутати, вместо да замине с делегация от няколко членове на ръководството и сътрудници. По този начин Волен Сидеров написа още една страница в хрониките на абсурда в НС. Предишната беше през април 2012 г., когато от “Атака” (вероятно под заплаха от разпад на групата) оттеглиха подписите си от четвъртия вот на недоверие на кабинета “Борисов”, искането на БСП и ДПС “увисна” и не беше разисквано и гласувано.
На второ място, разбира се, е бойкотът на ГЕРБ на собствения им вот. Ходът не е забранен, тъй като по
 

принцип е толкова нелогичен, че изобщо не е регламентиран. Но и това е само поредният “принос” на Борисов към институционалната традиция. Докато беше на власт, той въведе прийома премиерът или направо целият кабинет да отсъства от дебата по искането за оставка, оставяйки го изцяло на “депутатите безделници”. Лидерът на ГЕРБ утвърди и схемата на “неофициалните коалиции”, по която управляваше с плаващи мнозинства, без партията му да има 121 народни представители. В крайна сметка по подобен начин се крепи властта и в настоящия мандат...

На трето място е решителният принос за ситуацията на БСП в лицето на Михаил Миков. Не е ясно защо шефът на НС реши да брои депутатите чрез квесторите. Според правилника “проверка на кворум се извършва чрез компютризираната система за гласуване преди откриване на заседанието”. По искане на председателя или на парламентарна група може да се прави и поименна проверка и преброяване от секретарите (по правило това са 8 депутати от всички групи, които са натоварени да изпълняват някои административни функции). Квесторите имат право само да подпомагат секретарите, които в момента са четирима – по един от всяка група.
Едва ли в хода на Миков имаше по-дълбок мотив от първосигналното желание управляващите да надделеят в процедурното надлъгване. Това пролича и от изказванията по темата на председателя на ДПС Лютви Местан. Ако Миков не беше прибегнал до тази мярка, вотът просто щеше “да изгори” – да не бъде разискван и гласуван. Вместо това се състоя формален дебат в отсъствието на вносителите. Тепърва ще се изяснят последствията - исканията за ръчно преброяване на всяко гласуване са само началото.
На четвърто място е отново Борисов - с това, което направи в отговор на Миков. Лидерът на ГЕРБ предприе две разнопосочни действия – хем обяви намерение да сезира КС (тоест да поиска евентуална отмяна на проведеното заседание и насрочването му наново), хем внесе повторно вота със същите мотиви (което пък е забранено за период от 6 месеца). Отделно Борисов явно възнамерява да следва тактиката “вотове до дупка”...
Цялата тази картинка прави незначителен въпроса дали опозицията ще успее в крайна сметка да блокира работата на парламента, или управляващите ще съумеят да намерят начин да продължат напред. С такива стряскащи “бъгове” политическата система изглежда все по-нуждаеща се от преинсталиране с нова версия...

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co