|
Нов доклад от Световната банка препоръчва да намалим с пъти отпуска
по майчинство, да увеличим осигуровките, да се пенсионираме след 65
г., да закриваме болници – и да разкъсаме връзките на семейната
взаимопомощ
Димитър Събев
Призракът на Дянков продължава да броди из страната, несмущаван от
дружната анатема на политиките на бившия финансов министър. Нов
доклад от Световната банка, посветен на застаряването на населението
в България, олицетворява всичко онова, заради което отчаяните хора
излязоха на площадите през февруари. Този документ, поръчан още през
октомври 2012 г. от тогавашния министър Симеон Дянков, беше
представен преди седмици и пожъна съответното внимание, тъй като
обществото ни е особено чувствително към демографската проблематика.
За пореден път българите получиха възможност чрез медийните
публикации да се убедят, че страната ни е най-бързо застаряващата,
че скоро всеки работещ ще трябва да издържа един пенсионер, че
продължителността на живота е ниска, а пенсионната система –
продънена. Това го пише в доклада. Но в сянка останаха политическите
препоръки от вътрешните страници. Световната банка предлага, меко
казано, спорни мерки за противодействие на задълбочаващата се
демографска криза: например рязко да намалим отпуска по майчинство и
едновременно с това да накараме бабите да работят до дълбока
старост. Истина е, че изпитваме крещяща нужда от демографски
политики, но само от такива, които имат за цел оцеляването на
нацията, а не бизнес и печалби.
Поръчай си съвет
Докладът „Смекчаване на икономическото въздействие от застаряването
на населението. Възможни варианти за България” не търси само ревизия
на разходите в публичния сектор. Той призовава за дълбоки промени в
обществото, поразително съвпадащи с възгледите на министъра с
15-годишен стаж в Световната банка Симеон Дянков. Трудът оставя
впечатлението, че негативното демографско развитие е не толкова
заплаха за България, колкото интересна бизнес среда. Поразително е,
но в обстойния доклад, посветен на дългосрочните проблеми на
застаряването, дори не се споменава за мерки за насърчаване на
раждаемостта. Напротив: той предлага решения, които допълнително
биха стресирали майките.
Световната банка е огромна институция и нейните експерти са с
различни нагласи. Дянков без съмнение е знаел към кого да се обърне,
за да получи съвета, който желае. Това е повече от подозрение. В
интервю за „ТЕМА” от април 2013 г. („България плаща за сигурност
двойно повече от Европа”) вече уволненият вицепремиер препоръча на
България анализ на разходите перо по перо спрямо средните
европейски; където има по-съществени различия, те да се заличат.
Конкретното му предложение бе част от парите за сигурност и отбрана
да се пренасочат за здравеопазване. Абсолютно същият подход със
същите изводи прилагат експертите от СБ в обнародвания половин
година по-късно доклад. Тоест Дянков и експертите са си
взаимодействали по изготвянето на доклада.
Дали Дянков е поръчал конкретни изводи на Световната банка, или
Световната банка е поръчала Дянков, е въпрос от типа „кокошката или
яйцето”. Факт е, че бившият министър можеше да намери в текста
подкрепа за непопулярните си идеи. Например за още по-ревностна
пенсионна реформа: Световната банка иска от българите да се
пенсионират след 65 години, а размерът на пенсиите да не се пипа.
Препоръчват ни рязко да намалим отпуска по майчинство, което, ако не
друго, е смазващ аргумент срещу исканията за още пари през втората
година след раждането. Показателно е и кога точно Дянков е възложил
доклада - октомври 2012-а. До юли 2013-а, когато трябваше да са
следващите редовни избори, има достатъчно време за изследвания и
анализи. Министерството на финансите се е опитало да се въоръжи с
аргументи срещу щедри предизборни обещания. Събитията поеха по друг
път, но тежките съвети остават в ръцете на всеки, който иска да...
реже.
За съжаление това „държавническо” мислене далеч не е само Дянково.
Етикетът „неолиберализъм” напоследък се поизтърка, но привържениците
на този конкретен тип антисоциална политика продължават да са
гласовити и влиятелни. Те пледират за пълна ненамеса на държавата в
стопанските отношения – но същевременно настояват държавата да
осигурява печалби за частни фирми, изпълняващи публичните услуги, от
които самата тя е била принудена да се откаже. В този конкретен
случай пред лицето на застаряващото население от хазната се очаква
да субсидира фирмите, грижещи се за стари хора, както и да плаща
частните ясли за децата на изпъдените на трудовия пазар майки.
Експертни абсурди
Нужно е подобрение в харченето на държавни средства и Световната
банка без съмнение ни дава някои ценни съвети. Експертите например
изчисляват, че на 103 по-слабо посещавани български болници се падат
само 5% от болничните престои. В страни с напреднала консолидация на
здравните услуги се счита, че 13 пациенти дневно е минимумът за
малка болница за активно лечение. У нас обаче в 192 от общо 275
болници пациентите средно на ден са били по-малко. Сравнението е
многозначително, но е добре да се преведе и на езика на широката
аудитория: „консолидация” в общия случай означава закриване на
лечебни заведения.
Действително, у нас навсякъде има несъответствия със световните
стандарти: масово не се плащат осигуровки, циганското население е
многобройно, средните доходи чувствително изостават. Всичко това
прави неубедителни решенията, които не държат сметка за реалността.
Докладът на Световната банка изобилства с такива решения.
Така например закриването на маргиналните училища се посочва като
добър пример, който евентуално да бъде последван при болниците, но
се пропуска, че село без училище замира и в крайна сметка проблемите
на застаряването стават още по-остри. Твърди се, че образованието
води до по-ниска раждаемост: но нали то води и до по-ниска детска
смъртност, която за България е упорит и сериозен проблем? Франция и
САЩ, страни с висока раждаемост, не са необразовани. Някои моменти в
доклада будят искрено недоумение: на една страница се казва, че
хората в България трябва да останат на трудовия пазар до по-късна
възраст, на следващата – че възрастовият състав на учителите,
половината от които над 50 г., бил сериозен проблем. И двата извода
са валидни, но липсва идея какво конкретно да се направи.
Много спорна тема са спестяванията за пенсия. За хората би било
най-добре, ако надеждите им за осигуряване на старостта са извън
осигурителната система, тъй като и трите й стълба са гнили.
Солидарният стълб заради демографията и ниските ни доходи се подпира
от държавата, но това явно не е по вкуса на СБ. Вторият и третият
пенсионен стълб – задължителното и доброволното частно осигуряване,
са дори още по-зле. Доходността им е нищожна и се множат
подозренията, че съществуването им не е в интерес на осигуряващите
се. На този фон Световната банка невинно напомня, че отчисленията от
заплатите в абсурдния „задължителен частен” пенсионен стълб след
2017 г. трябва да се увеличат до 7%. Нещо повече, тя сериозно
предлага да се въведе универсална пенсия за всички българи в размер
на 120 лв., а който иска повече – да чака от частните пенсионни
фондове.
Най-строго е отношението на Световната банка към нашите баби.
Цитирам по английския текст: „Възможна причина за ниската заетост
сред възрастните жени е грижата за внуците, оказвана от бабите. Ако
на тези жени се даде достъп до повече икономически възможности, това
може да има позитивни ефекти върху здравето, образованието и
храненето на децата...” Я виж, Световната банка знае поговорката
„Много баби – хилаво дете”. Ако бабите спрат да тъпчат децата с
нездравословни палачинки - добре, но какво правим, щом майките по
съвета на Световната банка са се върнали на работа преди сегашните
„разточителни” 410 дни отпуск? А в страната все още няма нито хубави
и достъпни детски ясли и градини, нито доверие, че въобще си струва
да се гледат деца в тази държава мащеха.
Бунтът на кърмачките
Макар че повечето журналисти се задоволиха с разпратеното
прессъобщение, в което се говорят предимно общи приказки, втората
заръка в текста на същинския доклад гласи: „Да се намали
задължителният отпуск по майчинство от сегашните 410 дни на нещо
по-близко до препоръчителния от Международната организация на труда
минимум от 98 дни.” Това интересно предложение към най-
|
бързо обезлюдяващата страна в света не касае далечното бъдеще, а
било „спешно политическо действие”. Затова „ТЕМА” попита майките
какво мислят по въпроса. Попита ги по най-простия начин: започвайки
във форума на „БГ Мама” дискусия със заглавие „Режат ни
майчинството”. Темата не може да конкурира форумите за кърмене или
детегледачки, но предизвика интерес и за броени дни привлече 300
коментара, повечето от които задълбочени. МФ е добре дошло да се
възползва от нашия социален експеримент.
Раждането на дете е дълбоко лично комплексно решение и парите и
държавата не му влияят особено – за това сякаш са съгласни всички
интернет майки. В същото време те изтъкват, че решението за второ и
трето дете се взима далеч по-трудно. Именно това трудно решение би
спряло демографското пропадане, а тук срокът на отпуска и размерът
на обезщетението може да са решаващи. Ето някои извадки от
дискусията, които дават известно впечатление за общото настроение:
„За нас е приоритет добруването на децата, за Световната банка –
това на работодателите”; „Световната банка не може да има решаващо
мнение у нас, защото управляващите трябва да се съобразяват с нашите
условия и нашите интереси”; „Ако слушаме въпросните препоръки,
обричаме на смърт българския етнос”; „Връщането на майките на работа
всъщност може да излезе по-скъпо на бюджетите на държава, общини и
осигурителни фондове”; „Интересно как орязването на майчинството ще
насърчи хората да раждат деца”.
Апотеозът е: „Държавната политика трябва да се погрижи за всяко, за
абсолютно всяко дете, родено тук, за да я има въобще държавата след
две десетилетия.” Когато майките говорят, журналистите и
финансистите мълчат. Само един коментар: Световната банка, изглежда,
не се грижи особено и за интересите на българския работодател, тъй
като освен всичко друго тя предлага да повишим и осигуровките, тоест
разходите за труд. Общо взето, банката показва сантимент само към
балансирания бюджет на НОИ, тоест към международните кредитори.
Би било забавно да видим как някой от авторите на доклада би
обосновал пред БГ майките фалшивата си загриженост за квалификацията
им, прозираща в следния текст: „Дългите периоди на отпуск по
майчинство може да имат непреднамерени отрицателни последици за
майките.” Та нали всяка майка е свободна да се откаже от своя
отпуск? В интерес на истината трудно е да повярваме, че някой
политик би се самоубил, посягайки на единственото достойно социално
завоевание на българските семейства. По-скоро докладът е предвиждал
да спре по-нататъшните майчински искания, както и да „обере”
народния гняв, като направи по-приемливи други мерки, например
замразяването на пенсиите.
Да влязат циганите
Българските демографски перспективи вече не са реалистични без
циганите. При тях заетостта е значително под средната за страната,
но те вече формират между 10 и 20% от новата работна сила. Напълно
справедливо експертите от Световната банка считат, че трябва да се
възползваме от циганските трудови ресурси, ако искаме да се задържим
над повърхността. На преден план излиза Сизифовата „ромска
интеграция”. Вероятно тя не би била толкова невъзможна, ако в играта
бяха позволени някои по-силови хватки, например трудови войски.
Световната банка би оказала неоценима услуга на българското общество
и на икономиката, ако бе дала някой подобен работещ съвет, но не е
странно, че получаваме само констатации и банални предписания.
Според собствено изследване на СБ 33% от младите българи учат след
средното си образование – но само 6% от турците и 0% от циганите.
Средно образование завършват 59% от българите, само 21% от циганите
„изкласяват”. Поне в скоро време няма да изпитаме недостиг от
неквалифицирана работна ръка (ама може да поскъпне). Ценно
предложение в доклада е училището да бъде задължително до 16 г.
Изследванията показват, че 91% от циганчетата ходят на училище до
сега задължителните 15 години, но през следващата година, оставени
на „доброволни начала”, близо една трета от тях отпадат.
След като е уместно да се правят етнически образователни стратегии,
защо те се възприемат за табу в сферата на раждаемостта и социалната
политика? Властта потрива ръце да среже редките привилегии на
българската майка, но подвива опашка, щом стане въпрос за
източването на социална помощ от професионалните майки, гледащи
половин дузина деца в неподходящи условия.
Общо взето, циганският въпрос в разглеждания доклад само е
повдигнат, но за пореден път не е дадено предложение за решеаването
му. Явно той е твърде деликатен – но не е ли още по-деликатна
сферата на семейните взаимоотношения, в която експертите се месят
толкова грубо? Те препоръчват на българина да не разчита на
семейството си в немощните години на старостта. Това може да го каже
само някой, който не е положил и капка труд да ни опознае: за
днешния българин идеи като държава, вяра и език бледнеят пред
семейството, тоест децата. Интересно дали авторите очакват и от
т.нар. роми също да спрат да разчитат на семейните и на роднинските
връзки и да положат упованието си в ръцете на капиталовите пенсионни
схеми.
Лисицата за здравето на кокошките
Съмненията в конкретни проекти или документи на Световната банка не
са задължително белег за войнстващ национализъм. Бившият главен
икономист на банката - нобелистът Джоузеф Стиглиц, не бе съгласен с
политиката й и я напусна през 1999 г., след което написа: „Често ме
питат как умни и дори гениални хора могат да измислят толкова лоши
политики. Постоянно се поразявам колко овехтели и несъответстващи на
реалността модели използват икономистите във Вашингтон.”
Преходът от тоталитаризъм към пазарна икономика, осигурен в
теоретичен и идеологически план и от Световната банка, бе
демографски провал. Населението на Източна Европа намаля с 2.6% през
периода 1990-2011 г., за България спадът е 7.3%. Това не може да се
обясни само с миграция: икономическите успехи, където ги има, са за
сметка жизнените сокове на нациите. Затова да не се предоверяваме на
банката по въпросите на демографията. Проф. Кръстьо Петков обобщава:
„Техният модел, приложен в бедна страна, доведе до криза в
пенсионната система. Сега казват: застаряването на населението в
България е фактор, който ще се отрази и на публичните дългове, и на
икономическия растеж. Та нали преди 12 години трябваше да се започне
точно оттам? С елементарни демографски прогнози.”
Трудът на експертите все пак няма да отиде напразно, ако си дадем
сметка за няколко неща. Първо, нивото на масовата журналистика у нас
е такова, че за един доклад може да се напишат стотици дописки, без
никоя от тях да вниква в същността му. Второ, как се управлява едно
население? Като се принуждава да преглъща горчивите хапчета под
заплахата от още по-страховити инжекции. Трето, обществото ни е не
само късопаметно, но и обръгнало на заплахи. В Стария завет е
казано: Само седмица след като пророкът проглуши ушите на народа,
Ниневия отново яде и пие и нехае за идващото бедствие. Царят, тоест
политиците, отново могат да си отдъхнат.
Дългосрочният демографски проблем на България не е това, че ще имаме
твърде много старци: от официалните прогнози на НСИ се вижда, че
хората над 65 г. през следващия половин век няма да нараснат като
брой. Диспропорцията, водеща към застаряване на населението, идва от
твърде малкото деца, които се раждат. Да, нужна е бърза адаптация на
социалната и на пенсионната система и на бюджетното планиране заради
задаващата се демографска криза след излизането на бейбибумърите в
пенсия. Но истинският проблем на застаряването си остава липсата на
достатъчно деца. За него Световната банка – толкова обстоятелствена,
щом стане дума за „рязане” на социални придобивки или прехвърляне на
публични услуги към международни корпорации, мълчи.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)