|
От бизнес биографията на Росен Плевнелиев започнаха да изплуват
компрометиращи факти. Хороскопът му не предвещава светло бъдеще на
поста
Любослава Русева
"Последното ми прераждане е било някъде през 1730 година. Програмата
показа, че съм бил жена пастир в Ирландия, но не съм се прераждал
често, което било хубаво. Защото колкото по-рядко го правиш, толкова
по-стойностен живот водиш. На хората, които по-често се прераждат,
им се дават повече шансове да се поправят."
По времето, когато разказваше как заедно с приятеля си Иван правели
хороскопи в благоевградския ГУМ на един компютър „Правец 16”, Росен
Плевнелиев тъкмо бе избран за президент. В предаването „Търси се” на
бТВ (декември 2011 г.) той ни осветли и за други любопитни
подробности от своето последно прераждане – например как като ученик
свирел на бас китара, а като баща се превърнал в истински виртуоз в
поставянето на памперси. Демонстрира го с няколко акорда и с
повиването на кукла, докато водещите се радваха какъв грижовник е
станал наш държавен глава.
Е, предвид по-интимния и развлекателен характер на разговора не
можеше да се очаква Плевнелиев да се отчете за своето минало и в
качеството си на бизнесмен, пък и зрителите (или поне част от тях)
вече бяха наясно, че избирането му се дължеше преди всичко на
текущата управленска конюнктура. Все пак само две седмици по-рано, в
нощта след втория тур на президентските избори неговият политически
ментор Бойко Борисов заяви в прав текст: „Който и да бяхме извадили,
щеше да бие“, т.е. съобщи факт, който и самият Плевнелиев не посмя
да отрече.
Тук е мястото да се каже, че преди две години никой журналист не се
захвана да проучи обстойно фирмите и сделките на новия президент
тъкмо защото ГЕРБ контролираше публичния живот. Сдобивайки се с още
една институция, макар и с твърде ограничени правомощия, тогавашният
премиер можеше да бъде спокоен за бъдещето и дори си въобразяваше,
че окончателно е хванал юздите на всички власти в държавата.
„Ирландската пастирка” изглеждаше удобният сламен човек, който да
гарантира на Бойко Борисов пълен управленски комфорт.
Росен Плевнелиев старателно изпълняваше възложената му роля, дори
когато съдбата промени политическия пейзаж. След като ГЕРБ остана в
„опозиция”, той също реши да го играе контра на новото управление,
често преминавайки границите на президентските си правомощия.
Първо обяви, че сваля доверието си от кабинета „Орешарски” заради
избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, въпреки че самият той проспа
промените в закона за агенцията и пусна целия закон без каквито и да
е забележки. Сетне мина на страната на протестиращите и се обяви за
предсрочни избори („защото никой не може да ме убеди, че изборите са
нещо лошо”), макар че в парламентарната ни република не е оторизиран
да се произнася за легитимността на Народното събрание и избраното
от него правителство.
Но заемайки позиции от висините на принципността и морала,
президентът стана твърде уязвим за ответни удари. Беше логично, че
ще му го върнат тъпкано и наяве ще излязат факти от неговото близко
минало, за които пропусна да разкаже в предаването „Търси се”. Беше
логично и предварително да е готов с отговорите, за да може да
парира атаките.
За съжаление, Плевнелиев подцени противниците си. А само през
последната седмица върху него се изсипа порой от тежки обвинения.
Бяха изнесени факти и документи, че през 2007 година държавният
глава е купил имот в Гърция, като е платил 700 000 евро в брой - с
пари, чийто произход не може да докаже. Журналистът Николай Бареков,
прохождащ политик с претенции скоро да управлява държавата, го
обвини и за това, че е получил рушвет, за да уреди сделка между
фирмата, която е управлявал – „Линднер” ООД, и СИМАК ООД.
Междувременно пак се заговори за офшорните схеми, в които се е
забъркал като бизнесмен.
Отговорът на президента беше рязък, но неубедителен. Плевнелиев
заговори за клеветническа кампания срещу президентската институция,
само че не показа документи, за да докаже, че е оклеветен. По тази
причина не беше достатъчно и обяснението му, че целта била
„държавният глава да бъде поставен в зависимост, да стане удобен, да
му бъде "затворен" гласът и послушно да изпълнява указанията на
някой трети задкулисен играч”.
Че острието на атаката Бареков е продукт на познатия политически
инженеринг, няма съмнение. Но това не променя тягостното
впечатление, че сегашният български президент е изключително атакуем
по линия на бизнес миналото си. Около това минало отдавна се
подхвърлят нелицеприятни факти, а повечето от тях не са опровергани.
Сега се изнасят и документи, които едва ли са фалшифицирани. Много е
вероятно в резултат на това публичният образ на държавния глава да
се окаже силно помрачен. Меко казано...
|
Разбира се, до съд и отстраняване от длъжност едва ли ще се
стигне, най-малкото заради конституционния му имунитет. Член
104, т. 4 на Конституцията изрично казва: „Президентът и
вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може
да бъде възбудено наказателно преследване”. В т. 1 на член 104
са посочени двете изключения – държавна измяна и нарушение на
Конституцията, извършени по време на мандата.
С две думи: прокуратурата просто няма как да разследва сигнали
от миналото на Плевнелиев, докато той е президент.
Представете си обаче как ще стои оттук нататък един държавен
глава, чиято репутация е обвита в подозрения. И който гузно
мълчи или заплашва, отъждествявайки се с институцията, а
всъщност криейки моменти от биографията си зад имунитета, който
постът му предлага.
Ще изглежда жалко и недостойно, нали?
С грижливо поддържаната легенда за българския Рокфелер, който от
спане по „паргинзите” на Германия станал милионер, е комай вече
приключено.
В случая обаче големият скандал е не толкова тъмното житие-битие
на Росен Плевнелиев, колкото поредното потвърждение, че и
най-случайният човек може да бъде поставен на най-високия
държавен пост. Може, както каза един колега, просто да бъде
изваден от някой ъгъл, поизтупан и фризиран, след което да взима
съдбоносни решения за живота ни.
Тази печална история показва и друго: политическите групировки в
България се сражават като икономическите през 90-те години, само
дето не се млатят по улиците и кръчмите, а разбиват и последните
остатъци от институционален ред в страната. И навяват
съмнението, че зад кръчмите тогава и институциите сега са
незабележимите силуети на едни и същи покровители.
Атаката срещу Плевнелиев, както и начинът, по който отговаря на
нея, всъщност добре илюстрират проблема на българската
политическа класа. Или по-скоро, основния проблем, който
българската политическа класа създава на обществото: Правенето
на сериозна политическа кариера е свързано с верига от тежки
компромиси, често прекрачващи границите на закона. Следите от
тези компромиси потъват в папките и архивите на службите, след
което на повърхността започват постепенно да изплуват мръсните
тайни на „елита”.
Нездравият климат в българското политическо пространство до
голяма степен е свързан с повсеместната възможност за шантаж на
всеки срещу всеки. Проблемът е сходен с този за прословутите
досиета на бившите агенти на Държавна сигурност. Селективното
разкриване на сътрудниците на комунистическата тайна полиция е
напълно сравнимо със селективното огласяване на криминалните
досиета на прехода. В тази ситуация медиите са само трансмисия.
Между другото Николай Бареков – човекът, който с най-голям хъс
разпалва войната срещу президента, преди две години беше водещ
на предизборния дебат между Росен Плевнелиев и и Ивайло Калфин.
Ако видите записа, ще се убедите колко внимателно водещият
отклонява разговора от всеки намек за бизнес миналото на
кандидата на ГЕРБ. Няма откъде да знам дали тогава Бареков е
имал информацията, която изнася сега, но нещо ме кара да мисля,
че ако изпълняваше днешната си политическа роля, щеше да я
има...
Това, уви, не оправдава Плевнелиев. За разлика от прераждането
му като ирландска пастирка, превъплъщението му в президент не се
оказа особено сполучливо. Хороскопаджиите дори биха казали, че
сенките от неговото минало не предвещават светли бъднини на
поста.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)