|
Докато се финансират проекти под формата на партии, лявото и дясното
няма да се родят
Веселина Седларска
Ето,
това вече е преход в лабораторно чист вид. Преходът е нещо, което
трябва да те отведе до точна дата или до набелязано място. Не си
много наясно откъде да минеш и какво да правиш, но си се запътил към
точен ден или определена точка. Дали оня преход, 24-годишният, вече
свърши, или още не е започнал, все още спорим, защото не сме наясно
къде трябваше да ни отведе. Нарекохме го преход, защото тази дума е
достатъчно еластична и побира всякакви лутаници във всички посоки.
Сега обаче имаме класически преход – всички политически партии
събират сили да изкарат живо-здраво и криво-ляво до определена дата.
Датата е изборите за европейски парламент през следващата година.
Всички сметки сега се правят до май 2014 година. Тогава ДПС ще
преброи депутатите, които заедно с БСП ще вкарат в европейския
парламент, и ако те не са повече от половината на българската квота,
ще развали достлука със социалистическата партия - това се говори
къде скришом, къде не чак толкова. Дотогава либералната партия ДПС
някак ще се примирява с либералната разпасаност на членовете на БСП.
Реформаторският блок също ще разбере от резултата през май ще го има
ли, ГЕРБ – ще го бъде ли, старите националисти ще схванат отиват ли
си, новите патриоти – идват ли.
Много важно: дотогава ще е ясно и какво ще стане с Цветан Цветанов
В момента да се следи какво става с Делян Пеевски, е социално
престижно. Истинският интерес на партиите обаче е какво става с
Цветан Цветанов. Да се демонстрира непоносимост към Пеевски, е част
от видимия патос на идеята за управление с чисти ръце. Да се следи
какво става около Цветан Цветанов, е част от невидимия флирт с ГЕРБ.
Защото ГЕРБ може и да няма никаква тежест в този парламент, но в
следващия той ще е много важен.
Както ситуацията в момента е „всички мразят ГЕРБ”, така след едни
предсрочни избори ще е „всички обичат ГЕРБ”. Най-вече ДПС, които
искат да останат в управлението, и Реформаторският блок, които искат
да влязат в управлението. Нито едните, нито другите могат да го
направят без ГЕРБ. И ДПС, и Реформаторският блок го мислят и знаят -
ключът към произнасянето му на глас е каква ще е съдбата на Цветан
Цветанов. Някаква важна промяна трябва да се случи в ГЕРБ, за да
даде повод на реформаторите и на ДПС да направят стъпка към ГЕРБ,
без да изглеждат жалки в очите на избирателите и в своите. Да
изчезне Цветанов от ГЕРБ – ето това е благообразна промяна! Лошият
човек си тръгва и партията става добра. Засега Радан Кънев казва
само, че Цветан Цветанов е станал лице на проблемите на
реформаторите с ГЕРБ. Така се подготвя логиката, че ако това лице се
махне, ще се стопят и проблемите. Да не говорим за втория заек,
който ще се отстреля с този един куршум. Цветан Цветанов е човекът,
който държи местните структури, той раздава паролите преди и по
време на избори. Без него ГЕРБ няма да е същата партия. Видимо ще
изглежда, че ДПС и Реформаторският блок са направили стъпка към ГЕРБ
едва когато партията е станала по-добра без Цветанов, а истината е,
че ще го направят едва когато стане по-слаба без Цветанов. Най-добре
за тях би било да е и без Бойко Борисов, само че как да вземеш под
формата на бюлетини любовта към Бойко без Бойко?
Ако Делян Пеевски беше станал шеф на ДАНС, Цветанов най-вероятно
вече щеше да е исторически спомен и пътят на другите партии към ГЕРБ
щеше да е разчистен. Реформаторският блок щеше да има изгода от
това, само че не си направи сметка – партиите в този блок владеят
само изваждане и деление, зле са в събирането и умножаването. Като
застана зад Пеевски, Сергей Станишев си направи сметката на Мечо
Пух, че само така може да остане в управлението колкото повече,
толкова повече. А тези, които сега искат „чисти ръце”, въобще не си
дадоха сметка, че такова сметище като нашето се разчиства с „мръсни
ръце”. Такива истини стържат по слуха на идеалистите, но нека си
припомним, че зад целия този сюжет стои човек, който бе казал, че в
политиката няма морал (Ахмед Доган).
Няма голямо значение с два, три или четири процента в момента БСП
бие ГЕРБ в проучванията
При предсрочни избори БСП, дори и да бие, ще бъде в ситуацията на
ГЕРБ сега, в пълна изолация. Самият факт, че се е стигнало до
предсрочни избори, ще означава, че ДПС се е отказало от бъдещо
партньорство със социалистите. Трябва да сме слепи, за да не
забележим новото самочувствие на Движението за права и свободи.
Партията се държи като хазяин на парламента, в който квартирантите
се третират според спазването на договора за наемане.
Възходът на тази партия вече не минава през Турция, а през Брюксел.
Дали България ще притвори или ще отвори вратата на ислямския
фундаментализъм към Европа, зависи от българските турци. Много
повече от българските турци, отколкото от няколко хиляди сирийски
бежанци. А българските турци зависят от ДПС. Това, което е било
важно за българските политически инженери при създаването на ДПС,
сега е важно за инженерите на европейската сигурност. Движението за
права и свободи разбира това и вече няма да се примири с овехтялата
си роля на балансьор. Партията е в съвсем нов етап, в който ще
претендира за ролята на константа в управлението, представена като
константа в българската и в европейската сигурност. Лютви Местан към
Цветан Цветанов: „Не съм ви укорявал, че физкултурник се грижи за
сигурността на страната.” И така го укори със самочувствието, че
всеки от ДПС е по-подходящ да отговаря за сигурността на страната в
|
сравнение с един физкултурник. А тези, които продължават да питат
конституционна, либерална, демократична и етническа ли е тази
партия, приличат на оня дядо, който през 1985 година попитал кога
най-после ще дойде комунизмът и му отговорили: „О, той свърши”. Те и
протестиращите питат кога най-после ще дойде демокрацията, но
мълчанието отговаря: „О, тя свърши.” О, да, ДПС може да бъде каквото
си пожелае, докато върши работа на хора в България, а вече и на хора
в Брюксел и Вашингтон. „Ама конституцията…” Е, конституцията, както
видяхме, също свърши.
А може и да не е започвала, защото иначе щяхме за 24 години поне да
сме се ориентирали кое е ляво и кое дясно. Десните са на площада и
вдигат лозунги против статуквото – обичайно ляво занимание.
Електоратът на социалната партия – против бежанците, лидерите на
консервативни партии – в защита на бежанците. Ляво правителство с
десен премиер. Едни либерали (ДПС) при левите, други либерали (НДСВ)
драпат за десните.
Цялата тази каша бе забъркана още през 1989 година
когато повторената безброй пъти през всичките 45 години социализъм
лъжа, че БКП е социална лява партия, бе възприета като истина.
Следователно: БСП по завещание получава лявата титла. По същата
логика тези, които са на срещуположната страна, са десни. Така
лявото стана клеймо за свързаност с миналото, стигма за
ретроградност. Стигмата на лявото е много силна, тя крепне вече 24
години. А всъщност БКП никога не е била лява партия в смисъла на
демократичното ляво. Тя беше затворена, отбрана, наследствена,
контролираща, недопускаща, свирепо дисциплинираща – нито една от
тези характеристики не е лява. Но така тръгна имитацията на лявото и
сега никой не иска да се обяви за истински ляв, защото това
моментално го превръща в „червен боклук”.
Един популярен напоследък тест в интернет „Какъв сте по вътрешни
убеждения?” доведе до резултати, според които в България живеят
предимно шведи и исландци. Такъв тест не може да бъде подминаван с
ирония, той е по-достоверен от нагласени социологически проучвания.
Публикуващите резултата си в социалната мрежа хора - предимно десни
по собствените им признания, обявяваха с гордост, че са „исландци” и
„шведи”, на които им се налага да живеят в опропастената от левите
сили България. Те не си даваха сметка, че са били припознати от
теста за шведи и исландци точно защото са отметнали като отговори на
въпросите в теста левите ценности, около които са конструирани
шведското и исландското общество. Хора с леви ценности се правят на
десни, защото у нас така е по-престижно и по-печелившо. С което
отблъскват от дясното хора с наистина десни ценности.
Истинската новост през тази година не са протестите
Нито набеденият за сиромашки февруарски бунт, нито набеденият за
елитарен летен протестен маратон. Такива неща са се случвали и през
други години, и тогава пак известявахме раждането на гражданското
общество. Събития, които броят хората като наши и ваши, са много
бурни, ефектни, но обикновено нетрайни. Истинската новост на
годината е зад видимата сценография на протестите. Това са хората,
които не се присъединиха към протестите, защото са наистина десни и
не искат да обслужват имитация на дясното. Те не се въодушевяват от
дясната музика, на която се играе ляв танц. Малко са тези хора,
устойчиви са вътрешно, не са възпалени от властови амбиции – те са
потенциалът на истинското дясно, което все някога ще се роди.
От другата страна са шепата хора, които превъзмогнаха лявата стигма
и заявиха: Ние сме против десните мерки, но сме и против БСП точно
защото сме леви – те пък са потенциалът на истинското ляво, което
все някога ще го има. Нито едните, нито другите имат към този момент
бъдеще. Бъдещето на партиите у нас зависи не от това дали има идея,
а дали има практичен проект – в смисъл на преследвана цел, планирани
дейности, бенефициенти, изпълнители, консултанти и най-вече бюджет.
Истинското ляво и дясно са безплатни, те се зачеват от хора, които
се заявяват, не които припечелват. А гражданското общество ще се е
родило, ако гражданите осъзнават интересите си, държат на ценностите
си и упълномощават с вота си партия да опазва тези ценности и
интереси.
Всички имаме нужда от патос
само че и тази година нямаме основание за него – не се случи нищо
много различно. Нищо ново, освен факта, че партията на Борисов, този
най-голям самолет в българското въздухарство, има проблема на всеки
самолет – функционира само когато е горе. Всички останали
политически екипажи ще кръжат горе или ще маневрират на пистата в
очакване на резултатите от изборите за европейски парламент. След
което ще си правят сметка за новите си политически дестинации. И
вече въобще не е сигурно, че в тази работа ние, гражданите, сме
кръчмарят.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)