|
Норвегия съчетава най-големия суверенен фонд в света със своята
специфична политическа и обществена култура в един работещ модел на
държавен капитализъм
Владимир Митев
Има една държава в Европа, която е наричана от съседите си с примес
на шега и на сериозност „последната съветска държава“ или
„най-северно разположената арабска петролна монархия“. Става въпрос
за Норвегия.
Богатата на петрол и газ северна страна обаче надраства подобни
етикети. Манталитетът и политическата култура на 5-те милиона
норвежци са определено скандинавски и изобилието от пари не е довело
до изграждането на високи небостъргачи, изкуствени острови или
шикозни молове за богаташите от целия свят, както става в страните
от Персийския залив. Норвежците наистина, изглежда, са построили
„социализма в отделно взета страна“, както първите идеолози на
Съветския съюз се отнасят към своето особено държавно творение.
Норвегия притежава най-големия държавен (суверенен) фонд в света,
който към октомври 2013 г. има активи от 785.2 млрд. долара. А този
фонд на свой ред по съвсем капиталистически начин - през световните
фондови борси - се е сдобил с 1% от акциите в света и притежава
около 2% от компаниите в Европа.
След Втората световна война Норвегия изгражда свой обществен модел,
в който правителство, работодатели и синдикати си сътрудничат в
утвърждаването на държава на благоденствието, но и на силно
регулиран капитализъм. Разликата между заплатите на обикновените
работници и служители и на мениджърите им е много по-малка,
отколкото в други държави, където господства неолибералният модел.
Данъците са високи, но в същото време има щедри данъчни облекчения
за изследователска и развойна дейност.
Държавата и до днес продължава да е силен играч в икономиката
(публичният сектор дава 52% от БВП). 67% от енергийния гигант
Statoil, който е един от стълбовете на икономиката, са държавни.
Държавата е собственик и на най-големия дял в телекома Telenor, на
производителя на алуминий Norsk Hydro, на производителя на
изкуствени торове Yara, на DnBNor - най-голямата банка, и на още
важни дружества, пояснява в своя публикация британското списание The
Economist.
„Докато съседите й флиртуват със свободния пазар, Норвегия прегръща
държавния капитализъм“, пояснява британската медия. The Economist
обръща внимание и на характерните черти на норвежката политика.
Страната е сред лидерите в изследването на климатичните промени или
в аквакултурите. И държи много на културата на преговорите като
изход от конфликтите, поставя акценти върху хуманитарните политики,
постигането на устойчиво развитие, грижата за околната среда и
ползването на зелена енергия.
Норвежците дотам държат на своите социални ценности, че техният
суверенен фонд Government Pension Fund Global (GPFG) има черен
списък на компании, в които не инвестира по етични причини. Някои
пречки за инвестиции са производството на тютюн, нарушаване на
човешки права и т.н. GPFG набира средства от собственост върху
петролните полета, от данъци върху нефта и газа и от дивиденти върху
67-процентната собственост в Statoil. Всяка седмица във фонда
постъпват нови 1 милиард долара.
Всъщност нефтът осигурява 30% от правителствените постъпления.
Норвегия е осмият по големина износител на нефт в света и втори по
големина износител на природен газ на глобално ниво. Страната е и
световен лидер в дълбоководните сондажи за тези природни ресурси.
Именно суверенния фонд GPFG е един от стълбовете на норвежкия модел.
Неговата цел е да подкрепя икономиката и норвежците в бъдеще, когато
нефтът свърши. Затова и в политическия елит на страната има широк
консенсус, че само ограничени средства от него трябва да се ползват
в бюджета - не повече от 4%. При безработица от 3% и бюджетен
излишък от 13.9% от БВП през 2012 г. по-голяма подкрепа засега не е
особено необходима. Освен това има основателни опасения, че ако
повече пари се налеят в икономиката, инфлацията ще се увеличи. А
Норвегия дори и в момента е много скъпо място за живот и съответно
има високи заплати - дотам, че нейните компании не могат да се
класират за държавни поръчки в собствената си родина, защото
конкуренти примерно от Южна Корея предлагат по-евтин труд.
„Проблемът в Европа е, че в условията на дългова криза много страни
харчат пари, които нямат. А проблемът в Норвегия е, че ние не харчим
парите, които имаме“, заяви в края на септември бившият премиер Йенс
Столтенберг. Според британския в. Guardian той предложил затъналите
в криза европейски държави да погледнат към скандинавската страна
като източник на опит. Ян Петерсен, посланик на Кралство Норвегия в
Австрия, вижда сънародниците си като „твърде скромни, за да се
възприемат като модел“ (виж интервюто, специално дадено за списание
„ТЕМА“).
Вместо това парламентарните избори от началото на септември
подсказват, че в страната предстоят някои реформи, които едва ли ще
изменят коренно стълбовете на нейното благоденствие. На вота
Партията на труда начело със Столтенберг получи 30.8% от гласовете,
но загуби властта. В същото време опозиционната Консервативна
партия, водена от Ерна Солберг, набра 26.8%. Това й позволи да
състави нов кабинет заедно с получилата 16.3% антимигрантска
Прогресивна партия (на която е бил член Андерш Брейвик, злокобният
терорист, отнел през 2011 г. живота на над 70 души).
„След осемгодишно управление на левоцентристите норвежците искат
промени. Нараства недоволството. Въпреки че сме една от най-богатите
държави в света, удовлетворението от живота - от транспорта,
пътищата, регулираната имиграция - го няма. Десноцентристите смятат,
че могат да поведат страната в нова посока“, обяснява Бернт Аардал,
старши научен сътрудник към Института по социални изследвания в
Осло.
Една от очакваните промени ще е свързана с бъдещето на суверенния
фонд, който е възможно да бъде разделен на няколко по-малки фонда.
От Прогресивната партия желаят средствата от него да се насочат
повече към инвестиции в зелена енергия, международна помощ и за
развитие на по-малките градове в страната. Лидерката на партията Сив
|
Йенсен първоначално искаше повече от нефтените пари да се ползват за
социални харчения, но впоследствие заяви, че ще бъде „реалистка“
предвид възможното в норвежката политика. От Консервативната партия
пък искат да намалят данъците, да увеличат инвестициите в
инфраструктура и да облекчат регулациите за отпускане на ипотечни
заеми.
Очаква се новата коалиция да предприеме и по-твърда политика за
контрол на имиграцията. Норвегия обаче ще продължава да се нуждае от
чуждестранна работна ръка - включително за опериране на нефтените си
платформи. Aker Solutions - компания, която осигурява изграждане,
поддръжка и опериране на такива платформи, назначава ежегодно 4000
нови служители, но едва 1/3 от тях са норвежци. Няма признаци новото
правителство да се отдалечава и от традиционната за Норвегия култура
на сътрудничеството, която акцентира на взаимното уважение и
разбирателството като път към преодоляване на противоречията. По
думите на Ян Петерсен: „След нашите избори през септември вече
бившият премиер Йенс Столтенберг каза добри думи за водачката на
опозицията, когато призна поражението си. А лидерката на опозицията
Ерна Солберг в своята реч на победата благодари и похвали премиера
за неговата упорита работа през последните години. По-лесно е да има
сътрудничество, когато в политиката се проявява уважение по такъв
начин.“
Ян Петерсен, посланик на Кралство Норвегия в Австрия:
Норвежците са твърде скромни, за да гледат на себе си като на модел
за другите в Европа
 Ян
Петерсен е норвежки политик и дипломат. Той е роден на 11 юни 1946
г. в Осло. Бил е депутат, лидер на Консервативната партия
(1994-2004) и външен министър (2001-2005). В момента е посланик в
Австрия. Посланик Петерсен взе участие в конференцията
„Предизвикателствата пред съвременната диплoмация“, която се проведе
в Министерството на външните работи по повод 10-годишнината от
основаването на Дипломатическия институт. Той е член на
международния консултативен съвет на института.
Посланик Петерсен, 7 от 18-те министри в новото правителство на
Норвегия са от антиимигрантската Прогресивна партия (на която е бил
член и Андерш Брейвик - бел. ред.). Как да разбираме това
политическо развитие?
- Ще говоря от личен опит, защото аз съм бил политик повече от 40
години, а дипломат едва отскоро. Сегашната лидерка на
Консервативната партия и нов премиер е моят наследник начело на тази
формация. Като водач на консерваторите аз бях против сътрудничество
с Прогресивната партия заради популистките тенденции в нейната
програма. Разминаването ни беше по отношение на икономическата им
политика. Те искаха да харчат твърде много парите от нефта, които
страната ни събира в суверенния си фонд, а това би се отразило
негативно на икономиката. Сегашната лидерка на Прогресивната партия
според мен разбира добре ограниченията в нашата политика и е приела
всички правила, свързани със суверенния фонд. Така че днес бих
казал, че нямам проблеми с тази партия.
Свидетели сме не на случай, в който едно правителство се отворя към
партия с популистки тенденции, а наблюдаваме как една популистка
партия се придвижва към центъра. Подчертавам отново - казвам това
като лично мнение, а не като норвежки дипломат.
Норвегия е била подчинена на свои влиятелни съседи в миналото. Как
това се е отразило на манталитета на хората и на ролята и подхода на
дипломацията на страната в света?
- Ние сме били подчинени на Дания в продължение на 400 години, а
също и впоследствие на шведския крал за едно столетие. Само че под
властта на шведския крал е съществувал норвежки парламент. Ние сега
сме в отлични отношения с тези страни. Шегуваме се за миналото.
Държим и на нашия суверенитет, както и на норвежкия си национален
характер. Много сме отворени за международно сътрудничество като
ключ за бъдещето. ООН, НАТО, ЕС са важни за нас за сътрудничество.
Ние се опитваме да поставим голям акцент на многостранната
дипломация (а не само на двустранната дипломация) просто защото
нашият опит ни е научил, че това ни помага.
Вижда ли се Норвегия като модел за другите страни в Европа? Вече
бившият премиер Йенс Столтенберг заяви през септември, че Норвегия е
страна, която не харчи това, което има, а Европа харчи това, което
няма...
- Мисля, че норвежците са твърде скромни, за да се видят като модел.
Но ако другите страни имат нещо, което да научат от нас, ние ще сме
горди с това и ще се радваме.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)