|
Снимка
на белолико, синеоко и русокосо момиченце обиколи света с надпис
"Намерено е дете, търсят се родителите". Детето е намерено в
цигански катун в Гърция. Светът го нарече Русия ангел.
Веселина Седларска
Да си
мургав е нещо нормално. Да си албинос е аномалия. Векове наред
отношението към мургавите цигани е било като към черни дяволи. Една
сбъркана хромозома стана повод за уникална компенсация – досега само
един представител на циганската общност, но затова пък от целия
широк свят, бе наречен Русия ангел. Историята започна така: Черните
дяволи откраднали и държат в плен Русия ангел. И завърши така: Русия
ангел се оказа генетична аномалия на черен дявол. Щяхме ли да имаме
тази световна сапунена опера, ако русият ангел Мария беше здраво
мургаво циганче? Вероятността е толкова нищожна, колкото някой да
нарече другите две бледолики братчета на Мария руси ангели.
Продала ли е майката Сашка бебето Мария? Много вероятно.
Тъгува ли майката Сашка за бебето Мария? Вероятно много.
Преди да отхвърлите второто предположение, прочетете случката, която
ще ви разкажа, и отговорете на един въпрос. Като участник в случката
гарантирам за достоверността й. Стана земетресение и като добре
необучени българи ние, лежащи пациенти в болницата, скочихме от
леглата и хукнахме по нощници по стълбите навън. Най-голямата паника
беше, разбира се, в родилното отделение. Майките в едни стаи,
бебетата в други. Почна едно тичане, сверяване на номера, привързани
към китките на новородените и родилките, къде ми е бебето, това
моето ли е, накрая всички се изсипахме в градинката на болницата.
Денят беше студен. Огледах се, всички български бебчета зъзнеха в
пеленките си, грабнати от кошчетата в зала, за която майките до
земетресението грижовно следяха дали се поддържа топла. Циганските
бебета не се виждаше дали зъзнат, най-вероятно не, те бяха изцяло
увити в болнични одеяла. Въпросът е: Може ли да си направим извод от
тази случка, че българските майки не обичат и не се грижат за
новородените толкова добре, колкото циганските майки?
Абсурд, нали? Българките не бяха взели болничните одеяла, защото те
са мръсни, грозни, подозрителни във всяко едно отношение. Нашите
бебенца щяха да бъдат увити в предварително купени, старателно
изпрани, прилежно изгладени завивки, които ще се появят в деня на
изписването. Това е българският начин. Циганките бяха грабнали
одеялата по силата на инстинкта за оцеляване с подръчното, околното,
наличното, който се предава от поколение на поколение. Това е
техният начин. Да си направим извод, че българките са постъпили
така, защото не обичат достатъчно децата си, означава, че не
познаваме българите. Като си правим изводи за циганите, познаваме ли
ги?
Като ги мерим с нашия аршин, точни ли сме? Ето как говори циганка от
пределното социално дъно, която, попитана какво работи, отговаря:
„Копая боклука.” Копая – значи е работа. „Нямам сапун да изпера,
нямам дърва да се стопля, нямам капка олио една леща да забъркам…” и
т.н. Добре, казвам, избери си от тези неща едно, само едно и аз ще
ти го купя. Тя мисли. Представям си, че се колебае между олиото и
сапуна. Обаче тя казва: „Купи ми един крем за избелване, че виж, на
човек не ме мяза.” И като й купи крема, какво ти поиска веднага? –
пита ме един възрастен циганин, който е наясно, че техен човек в
мига, в който получи нещо, вече иска следващото. Не съм вчерашна,
имахме твърда уговорка за едно нещо – казвам, - но не очаквах, че ще
поиска крем за избелване, представяш ли си, жената си е жена, дори
когато копае боклука. „Не си вчерашна, ами си оняденшна – смее се
старият циганин. - Тя не иска крема, защото е жена, а защото е
черна. Имаме поговорка „Черно ли е, далеч от мен да е”, носим си я
от Индия. Дори черните не искат да имат нещо общо с по-черните.”
Момиченцето с хромозомна аномалия е рус ангел, здравата му сестричка
е „мръсна циганка”.
Можете ли да обясните българската народопсихология без петте века
турско иго? Всеки по-сериозен изследовател ще каже, че не. Ето какво
се е случвало с циганите през същите тези векове. 1385 г., Румъния –
първи съобщения за търговия на роби цигани. 1417 г., Швейцария – на
заседание на парламента в Люцерн е отказан достъп на циганите в
страната. 1492 г., Испания – внесен е законопроект за прогонването
на циганите. 1498 г., Германия – разпоредено е циганите да бъдат
изгонени. 1504 г., Франция – гонят циганите. 1510 г., Швейцария –
решено е циганите, открити в страната, да бъдат наказвани със смърт.
1525 г., Швеция – заповядано е циганите да напуснат. 1554 г., Англия
– смърт за циганите, които не са напуснали страната в срок от 1
месец. Прескачаме 1-2 века с подобна информация. 1749 г., Испания -
затвор за всички цигани. 1782 г., Унгария – 200 цигани обвинени в
канибализъм. 1830 г., Германия – властите отнемат цигански деца и ги
дават за осиновяване. 1872 г., Белгия – циганите са прокудени.
Толкова за толерантната Европа, която сега по повод на българските
цигани кара българите да се чувстват виновни, че наистина винаги са
били толерантни.
Циганите са хора, преминали през огромни гонения, преследване,
заплахи, страх. Хора, които поколения наред са тренирани да хукват
на път, да се крият, да се свият, да се шмугнат, да изчезват. От
Индия тръгват като кастата на „недосегаемите” (хора толкова отречени
и отхвърлени, че не трябва да бъдат докосвани), в Европа им се
налага да бъдат и „невидимите”, за да оцелеят. В студената по нрав
Англия те и до днес са номади, travellers, пътуващите. В топлата по
нрави България са йерлии, уседнали.
|
Това рус ангел ли е?
В
Европа по приблизително точни данни има около 10 милиона цигани.
Замисляме ли се как тези хора без държава, без история, без
писменост, без единен език и без обща религия успяват да съхранят
представата за общност при всичките гонения и цялото презрение,
което ги е съпровождало през вековете. Това не са евреи, които,
подложени на същото преследване, са се подслонявали в една религия,
между кориците на една Тора, в една обща вяра за избраничество, в
застъпничество на влиятелни хора и велики сили. Странно е, че тези
две преследвани с еднаква стръв общности са оцелявали по два коренно
противоположни начина. Евреите – с образование, за да се вградят във
всяка следваща среда и така да оцелеят. Циганите – с опазване от
образованието, за да не се вградят в средата, защото това застрашава
да ги претопи. Свободата – тя е на първо място в ценностите на
циганите. Свободата ги дистанцира от гаджосите (нециганите), тя
запазва целостта на пръснатото племе.
В Англия живеещите в каравани цигани нямат вид на бедни, но напускат
училище на 12 години – момичетата, на 14 момчетата. За да не станат
като всички други. Ако се направи проучване в коя европейска държава
има най-много цигани с висше образование, това вероятно ще е
България. Само в Сливен в един момент те бяха 120. Страната, която
най-малко е преследвала циганите, е постигнала най-голяма промяна в
защитните механизми на подхранвани с векове инстинкти. Сега Европа
хвали България, че е спасила своите евреи, и я укорява, че е
безотговорна към своите цигани. Това е високомерното лицемерие на
едни чистофайни администратори, които иначе трябва да признаят, че
имат задължение към всички цигани, защото докато те са ги прогонвали
и убивали, България е била за тях щадящо място.
Господ попитал един циганин иска ли да го направи цар. Циганинът от
своя страна попитал: „А за децата ми хляб ще има ли?” Това е притча
за висшия дълг на циганина – да нахрани децата. Когато това не може
да стане по обичайния начин, по който го е правил – да работи и да
получава заплата – в него се събуждат всички инстинкти за оцеляване
от околното, възможното, наличното, периферното. Просия, кражба,
социална система, която позволява раждането да се превърне в
поминък, проституция. И сега сред циганите има хора, които
притежават само телата си, нищо друго. Тялото е най-ценното за едно
номадско племе, то е преносимият ресурс. С това тяло може да се
гледа на ръка, да се пее, да се танцува, да се продава за
удоволствие. Когато си на такова дъно, че нищо от това вече не е
възможно, това тяло може да произведе само една стока – дете.
Майката на Мария Сашка е така виновна, неразбираема и отвратителна
пред България, както България е виновна, неразбираема и отвратителна
пред Европа за щъкащите си из континента цигани. И също толкова
натикана в най-черния ъгъл, също така заклеймена и по същия начин
безпросветно безпомощна да излезе от собственото си положение.
Миналата година в сливенското следствие постъпи жалба от бабата на
две момиченца, чиито родители ги водели в Гърция да проституират.
Децата бяха на 10-11 години. Не бяха руси, с интелектуални
недоимъци, едното и с глухота, което затрудни следствието да
разплете цялата история, тъй като момичетата не можеха да дадат
показания, без да им се влияе. Безинтересен случай, ангелите бяха
глуповати и черни, няма пред какво да се умилиш.
Скоро и Мария ще заглъхне, тя пък се оказа дефектен ангел.
Кандидатите за осиновяване не я взели, защото има проблем с очите.
Албинизмът често върви с други синдроми. И не е толкова рядък сред
циганите, особено сред калайджиите, които са все по-малка и
по-затворена общност при женитба. На обичайния им събор на
Тодоровден в село Могила край Стара Загора, известен като пазар на
булки, се събират малко над 2000 души. Цветелин Кънчев обаче в
първите дни на историята даде гаранции, че Мария не е циганче. После
стана ясно, че е циганче. Неловко. И ромският лидер, за да направи
още по-голяма грешка, заяви, че Мария е от миллета, значи не е
ромка. Какво е миллет? – турските цигани. Ей такива пикантерийни
дреболии съпроводиха това човешко падение да продадеш детето си.
Дебат как се е стигнало дотук – нямаше. Дебат какво да се промени в
законите и как съдът да заработи при подобно престъпление – нямаше.
Дебат как да се излезе от това положение – няма да има. Русия ангел
се оказа любопитна грешка, нищо повече.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)