|
Вместо да изпълнят със съдържание „окупацията” си, бдителните нови
комсомолци сглобяват компромати
Любослава Русева
„Пияницата в своето морално и физическо опиянение защитава и
обслужва олигархията.”
Забележителната мисъл (колегата Петьо Цеков я въздигна до ръчно
тъкан шедьовър) принадлежи на известен активист в протестите.
Изказана в опит да бъде оправдана акцията на „Ранобудните студенти“
срещу двама подпийнали преподаватели, тя беше взета на грандиозен
подбив във Фейсбук. Дори вдъхнови каламбури като „Наолигарчиха се с
водка", "Има черен дроб на олигарх", „Чувствам се олигархично“ и
т.н. Въобще падна кикот, какъвто не беше предизвиквал и шедьовър на
легендарен в ръчното тъкане бивш вътрешен министър.
Че е смешно - смешно е. Но не е само смешно. Както каза някой,
подобна мисъл напомня папска була с указания към Светата инквизиция.
Пияницата работи за олигархията, следователно е враг на поборниците
срещу олигархията, заради което заслужава да бъде злепоставян,
разобличаван и заклеймяван. Който критикува протестите и
университетската окупация, го прави не от принципни съображения, а
защото е нравствено пропаднал тип. Ето защо критиките следва да
бъдат сведени единствено до проява на „морално и физическо опияние“,
което подлежи на осмиване и осъждане.
Уви, вживявайки се в ролята на нравствена милиция, „Ранобудните
студенти” така и не разбраха, че всъщност се разобличиха сами.
Готовността им да използват непочтени средства срещу несъгласните,
включително като ги дебнат, снимат ги тайно и ги топят, представи
самите тях в крайно неблагоприятна светлина. Тяхното клипче за
двамата пияни професори издаде манталитет на комсомолци, дори нещо
още по-лошо - на доносници.
Вместо да мислят как да изпълнят окупацията си със съдържание
(защото призивът „Оставка!“, меко казано, не е достатъчен),
„ранобудните“ са изхабили енергия, за да „сгащят“ проф. Костадин
Рабаджиев и проф. Драгомир Драганов в момент на среднощна почерпка в
Софийския университет. Още енергия са профукали, за да обработят
видеото художествено, като го озвучат с подигравателни песни и го
доразвият с надписи. Нямам представа колко време им е отнел
монтажът, но по резултата личи, че е вложен доста труд
преподавателите да бъдат иронизирани и омаскарени.
Да се гледа клипчето е тягостно - особено когато двамата професори
напускат, олюлявайки се, залата, където са изловени да пушат и да
пият, но студентите продължават да ги преследват. Окупаторите дори
нахълтват в кабинет на катедрата по археология, чийто шеф е проф.
Рабаджиев, и му държат сметка защо още не е напуснал сградата на
университета. Цитират „Режимът на Окупацията" (!?) и отгоре на
всичко се позовават на правилника на СУ, спестявайки факта, че
окупацията им също е в ярко противоречие с него.
Впрочем тези бдителни комсомолци намериха сили и време и за
написването на предълъг памфлет, озаглавен "Градусът на морала.
Drink and teach". Отново размахвайки назидателно пръст, обвиниха
заснетите в нарушаването на „всякакви етични норми“ (!), а за да не
остане никакво съмнение, че са били водени от желанието да им
отмъстят, припомниха няколко пъти, че героите на скритата камера не
подкрепят окупацията. След като мнозина ги упрекнаха за
доносническото видео, няколко дни по-късно намериха сили и време и
за ръчното изтъкаване на друг шедьовър - декларация, която звучи
почти като обвинителен акт на революционен трибунал:
„С оглед на инцидента с двамата преподаватели в сградата на
Ректората на Софийски университет и последвалата реакция на
университетското ръководство и част от академичната общност считаме
за нужно да припомним на обществото настоящото състояние на
Окупацията. Взимайки решение да допуснем провеждането на учебните
занятия и пълноценното функциониране на администрацията, ние ясно
декларирахме, че пълната Окупация на Ректората продължава. В този
смисъл заявяваме, че правилата на Окупацията продължават да важат в
пълна степен за всички присъстващи в сградата през цялото
денонощие.”
Малката нощна шпицкоманда, заснела клипчето на 27 срещу 28 ноември,
очевидно се е взела на сериозно. Дотам, че вече отхвърля
„категорично лансираните срещу нас обвинения в компроматна дейност”,
обявява се „против подобни спекулации” и заявява, че няма да допусне
„изкривяване на мотивите за нашето решение”. Специално внимание
заслужава и още един пасаж от декларацията им, в който разясняват
как са стигнали до решението да направят публично достояние
инцидента със събралите се на почерпка преподаватели: „...натъквайки
се на въпросния инцидент, имахме три възможности за реакция пред
себе си: принудително да изведем нарушителите от сградата, както сме
постъпвали в подобни ситуации; да игнорираме ситуацията; да направим
проблема публично достояние. Считаме първия и втория вариант за
недопустими, тъй като физическият конфликт с преподаватели
противоречи на изповядваните от нас ценности, а безгласното
игнориране на подобни прояви би означавало, че ние сме изпуснали
Окупацията от своя контрол, което не отговаря на истината.”
След като постоянно се позовават на някакви правила и даже „режим”
на Окупацията (забележете главната буква!), ранобудниците си
въобразяват, че упражняват контрол върху университета.
Самочувствието им е обяснимо - те бяха оставени да затварят
аудитории, по едно време и целия Ректорат, а накрая се разположиха в
Аулата „до пълна победа”, въпреки че действията им нарушават
драстично академичната автономия и правилника на СУ. Както се разбра
от собственото им клипче, нощем щъкат из цялата сграда и влизат
където си поискат, позволявайки си поведение на фелдфебели.
|
Разбира се, че не е редно двама професори да се наливат в
университета в 3 часа през нощта! Но още по-нередно е самозвани
комисари на незаконната и фарсова окупация да ги преследват, гонят,
снимат и подиграват. Докато преподавателите са нарушили единствено
правилника на университета, студентите са нарушили и конституцията,
в чийто член 32, ал. 2 пише: “Никой не може да бъде следен,
фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни
действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие
освен в предвидените от закона случаи.” Нарушили са и чл. 137 от
Наказателния кодекс: „Който разгласи позорно обстоятелство за
другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба
от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.”
Но освен, че не разбират какво деяние са извършили, не чувстват
вина, не изпитват дори неудобство, окупаторите имат претенцията да
говорят от името на морала - досущ като някогашните партийни
секретари. Такива са и словесните им плетки „с оглед на”, „считаме
за нужно/недопустимо”, „категорично отхвърляме”, „ясно декларираме”,
„подобни прояви”, „мотивите за нашето решение” и т.н., и т.н.
Удивително е, че толкова млади хора са усвоили социалистическия
„новговор”, който Джордж Оруел описа така:
„Целта на новговор бе не само да осигури изразно средство за
възгледите и начина на мислене, подхождащи на последователите на
ангсоц, но и да направи невъзможен всякакъв друг начин на мислене.
Предвиждаше се, когато новговор се възприеме веднъж завинаги, а
старговорът се забрави, еретичните мисли - тоест мислите, които
представляват отклонение от принципите на ангсоц - да станат
буквално немислими, поне дотолкова, доколкото мислите зависят от
думите.“
Не е ясно как битката за „нов морал” (впрочем задължително за
новговора клише) включва прийоми като недопускане на различно от
„нашето” мнение и разобличаване на критиците. Ясно е обаче, че там,
където чуждите мисли се възприемат за еретични и водят до желание за
мъст, са налице притеснителни нагласи. Ясно е и това, че онзи, който
опитва да прикрие собствената си безидейност с агресивност, е не
само нелеп, но и опасен.
Какво всъщност искат „ранобудните”, та да приемем революционния им
порив за светъл и чист?
Досега към призивите за оставка и бутафорните сценки с картонени
пищаци те успяха да пришият две „каузи” - срещу проектозакона за МВР
и в подкрепа на украинските протести. Успяха даже да пратят
делегация в Киев, докато тук няколко храбри доброволци хвърляха
домати срещу сградата на вътрешното министерство. Уви, дори ако
подмина съмнението дали са прочели закона и знаят ли изобщо защо се
бунтуват украинците, ще се наложи да ги упрекна в пълно безсилие да
предложат нещо различно от плакатите "Червените мамути не са на
изчезване" и "Успехът се намира в студентската сила".
Един от последните плакати според репортаж на в. „Сега” от 5
декември е с надпис "Просто казвам, че за проблеми в пикочните
пътища имаме Уриналски". Другият представлявал нецензурна карикатура
на премиера на фона на картата на България. Тези плакати по цял ден
се изработвали в Аулата, като в щаба предварително си разпределили
задачите. „Сега” обяснява: "Гарваните" са нощната стража; "идеолози"
пък внасят всекидневно нови атрактивни предложения, с които
обогатяват акцията си; група "арт" реализира одобрените идеи. Има и
отдел "пропаганда", който държи връзката с медиите.”
Доста безвкусно, нали? Да не говорим, че художествената самодейност,
с която отдел „Пропаганда” (!) запознава медиите, не е достатъчна да
прикрие най-тъжното обстоятелство в окупацията: опитът студентите да
бъдат използвани като инструмент за политически реванш. Най-тъжното,
защото сред тях със сигурност има ентусиазирани и искрени идеалисти,
които си мислят, че вършват геройства и участват в правенето на
история. Такива „деца”, както умилително ги наричат
самопровъзгласилите се за лица на протеста им, които се заблуждават,
че ще видят сметката на олигархията и ще заживеем под лъчите на
сияен нов морал.
„Ние сме видели как зад красивите лозунги на революцията вървят
гладни за власт големи и малки акули, видели сме как първата линия
на идеалистите неизбежно се подменя от банда безогледни
властолюбци”, пише Георги Марков в своите „Задочни репортажи за
България”. И тъкмо идеалистите е искал да предупреди...
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)