|
Гей спортистите са поощрявани от медиите да разкриват сексуалната си
ориентация, обществото обаче не ги приема
Влади
Лазарова
Историята с хомосексуалността в спорта е стара колкото света.
Германския професор Арнд Крюгер връща лентата чак до античността.
Преобладаващите хетеро спортисти са изградили традиционен образ на
спортната култура. Според него успехите на пистата, на стадиона и в
басейна принадлежат на „нормалните“, а всички останали – открити или
прикрити гей, имат злочестата участ да бъдат заклеймявани от
обществото.
Проклятието да си признаеш в лицемерния XXI век провокира истерия в
медиите. Особено в американските. Проучване на „Галъп“ отвъд океана
от тази година сочи, че 3.5% от спортистите, които се състезават в
четирите професионални лиги - американски футбол, бейзбол, хокей на
лед и баскетбол, са хомосексуални.
Статистиката сочи, че 60 се стремят към тъчдаун в NFL, 42-ма
размахват батата в MLB, 34 се пързалят със стик върху леда в NHL и
16 играят под двата коша в NBA. Проучването обаче не изнася имената
на разкрилите своята сексуална ориентация, защото е тайно. Тайно е,
защото в действителност почти никой атлет в разгара на кариерата си
не би се навил да застане пред микрофоните и да изрече изречението,
което ще срути бъдещето му: „Аз съм гей!“
На някои им писва и проговарят. След това си носят последствията.
Медийното внимание първоначално подхранва крещящата им нужда от
подкрепа, кураж и разбиране. След месец журналистите се отегчават,
историята е изтърбушена от употреба и бива захвърлена. Също като
главното действащо лице в нея.
Например Джейсън Колинс. Ветеранът от Националната баскетболна
асоциация продължава да бъде без отбор седем месеца след като изгря
върху корицата на сп. „Спортс илюстрейтид“ и даде интервю, в което
обясни влечението си към собствения пол. В САЩ той бе похвален за
смелостта, годеницата му бе разгневена и наранена, но най-фаталното
за Колинс е, че нито един президент на клуб не е въодушевен от
идеята да подпише с него. Няма и треньор, който да го вкара в една и
съща съблекалня с още двайсетина двуметрови мъже, които поне
официално се водят хетеро.
|
Олимпийската гордост на
Великобритания в скоковете във вода Том Дейли миналата седмица
призна, че си има интимен приятел
В колективен спорт, особено мъжки, хомосексуалността все още си
е чиста присъда. През 2009 г. звездата на националния отбор по
ръгби на Уелс Гарет Томас шокира сънародниците си, че всъщност
си пада по мъже. Истерията от одобрение и одите за храброст
продължиха около година, в която 191-сантиметровият исполин
получи всевъзможни награди и бе сочен като пример за подражание
в обществото. През 2010 г. Томас се отказа.
Любопитно е колко време ще се задържи върху гребена на вълната
от морална и социална подкрепа 20-годишният Том Дейли. От
седмица насам бронзовият медалист в скоковете във вода от
Олимпийските игри в Лондон 2012 за Великобритания не слиза от
челните заглавия на Острова. Лицето му наднича от всяка корица,
домът му е обсаден от репортери. Самият той казва, че му е
олекнало и че по-щастлив в личния си живот никога не се е
чувствал.
Щастието обаче е състояние, което много бързо може да бъде
изместено от други емоции. Особено в динамичната среда на
професионалния спорт, където всичко отдавна се измерва
единствено в корпоративни интереси, а личността, особено когато
не е според разбиранията на обществото за „нормалност“, рано или
късно се оказва изметена в кьошето.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)