|
Роенето в ГЕРБ заплашва партията да повтори участта на НДСВ
Любослава Русева
Цветан Цветанов заложил два апартамента, че третият напуснал ще е...
Бойко Борисов.
Самият Борисов надали се е смял на родената в парламентарните
кулоари шегичка, въпреки че изрази „радост“ от роенето в ГЕРБ. С
бодряшкия си коментар във Фейсбук („За радост това са процеси, които
очистват партията и дават шанс на младите, амбициозните и
интелигентните хора да станат част от нас“) той по-скоро пробва да
прикрие едно сериозно притеснение:
След като в рамките на седмица от групата на ГЕРБ се изнизаха двама
депутати, тя вече наброява 95 души. Като се има предвид, че
депутатката Ирена Узунова се разболя тежко и вероятно ще отсъства
дълго, депутатите от опозицията са 94-ма. В същото време БСП и ДПС
имат 120 депутати и двамата отцепници им идват „дюшеш“ - оттук
нататък те ще могат да си осигуряват кворум, без да разчитат
единствено на „Атака“.
Балансът на силите, с други думи, беше рязко променен в полза на
управляващите, докато в ГЕРБ започна процес на...
Очистване?
Така го нарича Бойко Борисов в опит да заблуди, че не му пука заради
двамата отцепници. Даже великодушно им пожелава успех, все едно са
направили услуга на партията. Случващото се, казва той, потвърждава
необходимостта от обновление на ръководството. В превод: то е добре
дошло за ГЕРБ.
Този път обаче Борисов не изглежда чак толкова самоуверен, колкото
на 8 юли, когато обяви: „За да се разцепи ГЕРБ, трябва да се разцепя
аз, а аз, за съжаление на противниците ми, още съм цял.“ Пет месеца
по-късно той със сигурност си дава сметка, че е подценил риска от
партиен разпад, вероятно надявайки се гражданското недоволство срещу
правителството да го върне на власт.
Да, ако не бяха протестите, центробежните процеси в ГЕРБ щяха да
започнат отдавна. Решението партията да излезе в опозиция доведе до
напускането на шефове на местни структури почти веднага след
изборите. Заместник областният управител на Пловдив и шеф на
структурата на ГЕРБ в район „Източен” Георги Игнатов обяви, че
напуска (5 юни). На следващия ден и областният управител на Стара
Загора Недялко Недялков съобщи, че е прекратил членството си. За да
предотврати разпада, Бойко Борисов се видя принуден да събере в НДК
кметове, депутати и местни координатори (11 юни) и да ги предупреди,
че „има реална опасност представители на местната власт от ГЕРБ да
се огънат - къде за облаги, къде за друго“.
Впрочем тогава Борисов каза още нещо, което е важно: „Най-големият
враг на ГЕРБ е самият ГЕРБ. Имахме грешки в управлението, но и в
кадровата политика.” Тъй като знае прекрасно, че ГЕРБ не е
„нормална” партия, а организация, възникнала, за да капитализира
публичния му образ с единствената цел да участва във властта, той
беше наясно, че партийната клиентела ще се разбяга съвсем скоро. В
опозиция тя би издържала най-много месец-два, след което би
потърсила други възможности за кариерното си развитие - това беше
лесно за прогнозиране. Особено когато се наложи парламентарното
мнозинство да зависи от „Атака“, т.е. трескаво да търси по-приемливи
варианти за осигуряване на кворум...
Но протестите, ще повторя, удържаха целостта на ГЕРБ. В партията
разчитаха правителството да бъде катурнато в ранната есен и се
наточиха за политически реванш. Пробваха и открито да се възползват
от гражданската енергия (4 септември), като довлякоха автобуси в
нейна „подкрепа“, а Борисов и Цветанов демонстративно приветстваха
протестиращите. Само че не им се получи – и тогава, и през
следващите три месеца, в които недоволството продължи да затъва в
безидейност и бутафория.
Когато и на най-големия оптимист за благополучния изход на
шестмесечните протести стана ясно, че правителството няма да се
огъне пред вузузелите и картонените пищаци на „ранобудните
студенти”, очаквано се отприщи и роенето в ГЕРБ. Депутатите Георги
Марков и Светлин Танчев изведнъж се оказаха разочаровани от
политкомисарите (по Марков) и от невъзможността да изповядват
собствените си ценности (по Танчев). Изведнъж, защото досега и
двамата си траеха, а след напускането на Марков, както се разбра
междувременно, Танчев дори критикувал предателството му...
„Явно офертите са по-високи от морала на народните представители”,
допусна зам.-председателят на ГЕРБ Красимир Велчев. По ирония обаче
в предишния парламент неговата партия успя да си осигури пълно
мнозинство тъкмо чрез отцепниците от „Атака”, РЗС и „Синята
коалиция”. Отгоре на всичко практиката на политическото номадство
беше поощрена и узаконена с въвеждането на скандалния принцип
„субсидията следва депутата”, който настоящото Народно събрание все
пак премахна.
От кого и как точно са били „оферирани” отцепниците, Красимир Велчев
така и не посмя да каже. Но и на страничния наблюдател направи
впечатление едно странно съвпадение – и двамата напуснали са били...
зависими от прокурорски проверки.
Светлин Танчев например стана известен с т.нар. наркопоправка „Мери
Джейн" – поправка в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите
от 2010 г., която мистериозно бе публикувана в Държавен вестник, без
да е гласувана в парламента. След избухналия скандал комисия по
случая установи, че отговорни за това са депутатите от ГЕРБ Светлин
Танчев и Пламен Цеков (впоследствие избран за председател на НЗОК),
а докладът й отиде в прокуратурата. Танчев се прости и с поста си на
председател на комисията по европейските въпроси, при това след
драматично гласуване в групата в присъствието на Бойко Борисов, но
въпреки това сега е втори мандат депутат. Медиите коварно изтъкват и
роднинската му връзка със заместник главния прокурор Борислав
Сарафов (първи братовчеди), както и с вицепрезидента Маргарита
Попова, чиято дъщеря е омъжена за брат му.
Зависим от прокурорско разследване се оказа и първият напуснал
групата на ГЕРБ. Нещо повече, Георги Марков взе решението си да
стане независим депутат едва пет дни след като воденото срещу него
четири години наказателно производство беше прекратено. Интересно е
и друго: той е разследван за скандалната продажба на автогарата в
Свищов от 2004 г., а досъдебното производство е било образувано едва
през октомври 2012 г. През септември 2013 г. делото е изпратено в
Софийската градска прокуратура, защото Марков става депутат.
По-малко от месец след това е прекратено, след още един месец
прекратяването е потвърдено и от Софийската апелативна
прокуратура...
Тези обстоятелства навеждат на мисълта, че „моторът” на партията в
лицето на шефа на предизборния й щаб Цветан Цветанов умишлено е
подбирал зависими от разследвания и висящи дела, които да подлежат
на контрол. Политическото израстване на Георги Марков е
забележително в това отношение:
През юли 2013 г. той е избран за общински председател на ГЕРБ в
Свищов. Тогава 37 местни членове на партията подават заявления за
напускане наред с бившия депутат Аспарух Стаменов. Стаменов напомня,
че още през 2010 г. Марков е бил предложен за председател на ГЕРБ в
Свищов, но Изпълнителната комисия на партията не го е утвърдила.
Причината е посочена от самия Цветанов, който заявил, че са открити
факти, които биха дискредитирали партията.
Три години по-късно обаче Марков е сложен на избираемо място в
депутатските листи на ГЕРБ и след изборите през май т.г. става
общински лидер в район, в който структурите на партията се
контролират именно от Цветанов...
|
Георги Марков пръв напусна групата на ГЕРБ с обяснението, че не
е съгласен със стила на управлението й
Първият мандат на Светлин Танчев, който сега осъзнал, че се
отдалечавал от своите ценности и ставал съпричастен към съвършено
непродуктивна политика (така написа в мотивите си за напускане),
отново е уговорен на най-високо ниво в партия ГЕРБ. Преди това,
твърди се, влиятелната му майка е проучвала възможностите да бъде
включен в листа на БСП. Уви, бизнесдамата удря на камък, но за
сметка на това 31-годишният тогава Танчев попада на избираемо място
в листата на ГЕРБ за София-област.
Впрочем името на майка му Лиляна Тодорова изплува и около
скандалната „наркопоправка”, когато се заговори, че именно тя е в
дъното на лобирането в полза на фирма, която произвежда водка с
листо марихуана на етикета си. По онова време, както напомни сайтът
„Гласове”, тя коментира слуха, че за целта е получила 2 млн. лв., с
думите: „Имам пари и имоти, богата съм, всичко съм декларирала и
плащам данъци. За мен двата милиона са дребни стотинки”...
Фактът, че Марков става депутат, а Танчев е такъв вече втори мандат,
казва достатъчно за стила и методите на основния кадровик в ГЕРБ
Цветан Цветанов. В момента обаче, т.е. извън властта, бившият
вътрешен министър няма как да дърпа конците в МВР, прокуратурата и
съда. Срещу него има и три повдигнати обвинения. Някога всемогъщ,
днес той тежи на ГЕРБ със страшна сила, защото скритите му лимонки
започнаха да гърмят в ущърб на цялата партия. Ако следващата реколта
отцепници (а такава със сигурност ще има) отново се окаже със
зависимости, процесът на „очистване” би следвало да стигне до самия
Цветанов. И май точно това имаше предвид Бойко Борисов, когато
написа във Фейсбук, че ГЕРБ се нуждае от промяна на ръководството и
на Изпълнителната комисия.
Изглежда, и Цветанов се е „разпознал”, понеже ден след напускането
на втория депутат влезе в трескав обяснителен режим: "Не съм готов
да подам оставка. Това се решава на партиен форум. Моята лична
позиция е, че съм един от хората, които съм дал най-много за партия
ГЕРБ. В момента на база тези двама депутати, които са напуснали, в
партията има 77-78 хиляди членове. В тази посока кажете къде е била
грешката, каква е била?!"
Всъщност той е прав да чувства обида, че му се вменява вина.
Методите му за подбор на кадри бяха единствено възможните да се
изгради мощна организация, чиито членове не са обединени от
идеология и съзнание за мисия. Сборът от много лични интереси,
провидели в тази партия шанса да се консумира власт, се нуждаеше от
ефективни начини за контрол, с каквито именно Цветанов разполага.
Или поне разполагаше, преди ГЕРБ да излезе от управлението.
Логично беше центробежните процеси да започнат, когато различните
частни дневни редове се оказаха лишени от основната причина да бъдат
заедно - достъпа до обществен ресурс. Логично беше и първите
напуснали да са с петна в политическите си биографии, които
увеличават склонността им да се поддадат на „оферти”. Оттук нататък
смело може да се предположи, че разпадът ще тече в ускорен порядък,
изваждайки на светло още куп неизвестни за публиката лица и още куп
нелицеприятни подробности от партийния килер, по-точно кухня, а
най-вече трапезария...
Както и да представя това – като очистване, обновяване, освежаване,
нужда от промяна и т.н., Бойко Борисов е наясно, че ГЕРБ има всички
изгледи да повтори съдбата на НДСВ. Царската партия беше подобен
персонален проект, дори още по-мощен заради харизмата на Симеон
Сакскобургготски, но с времето почти изчезна заради спрения й достъп
до властта. Борисов е наясно и с това, че популярността му е далеч
от равнището, което имаше до 2009 година, и че отношението към него
е силно поляризирано. Покрай протестите би трябвало да е разбрал, че
недоволните от настоящото правителство не го припознават като
алтернатива, не си го искат обратно, както вероятно се е заблуждавал
доскоро.
Не бива да бъде подценявана и хипотезата, че Борисов се е договорил
за „напусканията”, след като най-сетне е отчел в каква незавидна
ситуация би изпаднала партията му при предсрочен вот. С риск да
прозвучи като теория на конспирацията, ходът на отцепниците наистина
устройва идеално всички партии в парламента. БСП и ДПС, тъй като
намериха по-приемлив заместител на „Атака”. Самата „Атака”, която ще
се върне в ролята на радикална опозиция. ГЕРБ, които хем ще
осигуряват мнозинство и ще крепят правителството, хем няма да го
правят открито, докато печелят време за възстановяване на
електоралната си кондиция.
Звучи правдоподобно, но все пак надали е така. Най-малкото защото
напускането на втори депутат затъмни новината за срещата на Бойко
Борисов с премиера на Израел Бенямин Нетаняху. Визитата в Тел Авив
беше шумно рекламирана и по линия на пресцентъра на бившата
управляваща партия, и от самия Борисов в личния му профил във
Фейсбук, където свойски написа:
"Днес се срещнах с моя добър приятел Биби Нетаняху в Израел.
Трябваше да пътувам с патериците, но нямаше как да отложа срещата,
която беше уговорена преди месец. За радост и тук срещнах огромно
разбиране от негова страна за придвижването ми, защото се оказа, че
и той е бил в подобно физическо състояние и три месеца е изпълнявал
така длъжността си, след като е скъсал ахилес при игра на футбол."
Та мисълта ми е, че Борисов не би допуснал чак такава конспирация,
тъй като е последният човек, който ще се остави да бъде засенчен от
някого, още повече от свой подчинен. И тъкмо в това се състои
основната драма на партията му:
Тя не стана, а и не може да стане „нормална” партия, защото страда
от изначален производствен дефект. Лидерът и няколко по-ярки фигури
около него олицетворяват клуба по интереси, но клубът по същество се
крепи на безлична и амбициозна клиентела, готова да се прехвърли в
нечий друг клуб, стига от него да се носи мирис на власт. За да се
очисти от нея, ГЕРБ трябва да се преформатира изцяло, до степен да
се превърне в отрицание на ГЕРБ, в неГЕРБ. Което е също толкова
невъзможно, колкото третият напуснал да се казва Бойко Борисов.
Точно така! „Най-големият враг на ГЕРБ е самият ГЕРБ”...
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)