|
Преходът се отрази и на единствената качествена стока, която не беше
дефицитна в социалистическа България. Днес Хари Потър измести Хитър
Петър, катаджиите и митничарите усвоиха наследството на
милиционерите, нови територии завземат брадърите, блондинките и
програмистите. Докато мутрите излизат от мода, политиците
продължават да са под прицел – вече не само властниците, а и
опозиционерите
Ирина
Вагалинска
„Кои
са най-здравите плочки за баня? Марка „Орешарски“ - не падат!“
Като че нищо не отличава този виц от другите, в които премиерът
срязва жена си да не му вика „мишленце“ или въздиша по време на
разходка из планината: „Е, най-после мир и покой...“, а ехото му
отвръща „...кой...кой...кой...“ Нищо освен едно – както съобщиха
медиите, лично премиерът разсмял репортерите с вица за плочките на
коледното парти на БСП. А Слави Трифонов тутакси припомнил, че тази
смешка е излязла от неговото шоу два месеца по-рано.
Какво пък, Орешарски не е първият държавен лидер, който разказва
вицове за себе си – има свидетели, че дори Тодор Живков е разчупвал
протокола с анекдоти по свой адрес. Но по негово време
телевизионните водещи не биха си и помислили да пускат политически
закачки в ефир, камо ли да натякват на лидера чия е заслугата.
Впрочем в днешните интернет времена въпросът за авторството над
вицовете става все по-абсурден, макар че из медийното пространство
все още прехвърчат искри между професионалните шегаджии и
създателите на сайтове като vicove.com.
Подгряване на вчерашния обяд
„Сегашните политически вицове често са „претоплена манджа“ –
отбелязва писателят Михаил Вешим, главен редактор на в. „Стършел“. –
Помните как първите анекдоти за Бойко Борисов се преправяха от шеги
за Чък Норис. Благодарение на Фейсбук сега всички хрумвания,
сполучливи или не, получават право на живот и се разпространяват със
скоростта на светлината. Някои доизмислят чути шеги, други
пренаписват стари вицове тип „златната решетка“ или превеждат нови
от руските сайтове. Познавам сценаристи, които редовно крадат от
интернет фолклора – днес за виц не се влиза в затвора, тъкмо
напротив: продава се добре и в шоубизнеса има глад за вицове. Питам
се дали тези сценаристи черпят хората, от които са черпили идеи?
Едва ли. Понякога новият виц спонтанно се ражда в разговор от стария.
Ето ви пример - разказвам на млади колеги какво беше при социализма:
като отворя хладилника, какво ли няма там – и масло няма, и месо
няма, и луканка няма... Като погледна глобуса, къде ли не съм бил -
и в Америка не съм бил, и във Франция не съм бил, и в Германия не
съм бил... А като вървя по улиците и гледам табелките – ами че то
всичко си е техно! „Техноимпорт“, „Техноекспорт“, „Техноимпекс“...
На това място един от колегите се замисли и каза – да, то и сега пак
е същото, пак си е техно! „Техномаркет“, „Технополис“...“
В книгата си „Сърп и пук: История на комунизма, разказана с анекдоти“
журналистът от Би Би Си Бен Луис преразказва виц от любимите на
румънците в края на управлението на Николае и Елена Чаушеску: на
партиен конгрес един от делегатите задрямва, а покрай трибуната
пробягва подплашен гризач. Гръмват викове: „Убийте плъха, убийте
плъха!“, и делегатът, още сънен, се присъединява енергично: „И жена
му, и жена му!“
Тъй като е пропуснал България в обиколките си из страните от бившия
соцлагер, Бен Луис няма как да знае, че същият виц беше популярен
тук, само че за Тодор Живков и завършваше с: „И дъщеря му, и дъщеря
му!“ Но журналистът е събрал достатъчно материал, за да установи
колко лесно прескача граници вицът в система, която опитва да
направи пресичането им колкото може по-трудно. След падането на
Стената руснаци, сърби, румънци, чехи и унгарци настояват, че са
напълнили сборници с антикомунистически анекдоти национално
производство, но страничният наблюдател няма как да не забележи
повторенията – също като в народните приказки. А ако има време да се
зарови в историята на анекдота, читателят ще открие още по-странни
сходства назад във времето.
На пръв поглед изглежда, че не може да има друго такова уникално
съчетание от фактори, насърчаващи анонимната политическа сатира,
като съветската система: насаждане на утопии, абсурдна пропаганда,
цензура, тиранична власт. Както казва Бен Луис след преглед на
анекдотите за Ленин, те са като камъчета, изстрелвани от прашката на
Давид към Голиат. Но макар да са родени след революцията, съветските
вицове имат „благородно потекло“, което може да се проследи назад
чак до XVII-XVIII век. Анекдотите за Петър Велики приличат на онези,
разказвани за Николай II. Анекдотите за последния руски цар пък
лесно се превръщат във вицове за Сталин. По времето на Йосиф
Висарионович процъфтява и по-специален тип черен хумор, който днес
се актуализира с главен герой Владимир Путин. Двамата дори се срещат
в един анекдот, който се върти по сайтовете от 2001-ва насам: Сталин
се явява като призрак пред Путин, загрижен за управлението на
държавата. „Мога ли да ти помогна“, пита Йосиф Висарионович и чува в
отговор: „Абе и аз не знам, нищо не е наред, чудя се какво да правя...“
„Как какво? Разстреляй цялото правителство и боядисай стените на
Кремъл в синьо.“ „А защо в синьо?“, недоумява Путин. „Знаех си, че
само това ще попиташ“, доволно дръпва от лулата призракът.
Популярен източноевропейски виц обяснява защо не е възможно да бъде
контролирана раждаемостта в страните от соцлагера - защото
средствата за производство са останали частни. У нас се върти във
варианта: „Защо децата са ни хубави? Само тях не правим с ръце.“
Сексуалният подтекст може и да се сметне за балканска специфика, но
иначе руското влияние винаги е било най-силно. Най-лесно се пренасят
смешки за Брежнев върху образа на Тодор Живков – като онзи анекдот
за речта по време на олимпиадата, в който вождът зацикля на „О...
оооо.... оооо“ , докато негов приближен не му прошепва, че това е
олимпийското лого. По-дълъг вариант с Живков има и вицът „Каква е
разликата между Сталин и Рузвелт? Рузвелт събира анекдотите, които
хората разказват за него, а Сталин – хората, които разказват
анекдотите за него“. В българската версия питат Първия дали е събрал
много вицове за себе си, а той отговаря – доста, за три-четири
лагера.
Нови герои и влияния
Хубавият виц не умира: само бива прекрояван според политическата
система, актуалния властник и популярните в момента жанрове. Някога
заемките са били от митовете и приказките, днес са от сериалите,
филмите и фентъзи литературата. Хари Потър измества Хитър Петър, но
все още има живот за стари персонажи и сюжети във вицовете, които
възстановяват уязвено национално самочувствие. Бай Ганьо (българинът)
продължава да побеждава американеца, англичанина и французина,
защото е оправен, оцеляващ тип и в постсоциалистически времена.
Чапай и Петка са позабравени, но Щирлиц още е популярен и в Русия, и
у нас не само заради иронията към романтизираната някога шпионска
сага. Щирлиц е глупакът от спецслужбите, който може да каже на чист
български, вървейки през гора от пънове: „М-да-а, Симеон ще да е бил
тук...“ И не е необходимо да си гледал всички серии на тв филма „На
всеки километър“, за да разбереш смешното в разговора между шефа на
полицията и подчинените му подслушвачи – някой казал, че ще минава
нелегално границата, но в суматохата не записали кой. Началникът сам
се досетил, като видял стенограмата: „Сега те пипнах, майор Деянов!
Само ти пишеш „сбогом“ със „з“!“
Логично тъпите милиционери от старите вицове сега са подменени с
неграмотни полицаи и алчни катаджии или още по-алчни митничари. Ясно
защо във вицовете, излезли около скандалите с досиетата, се усеща и
влиянието на рекламите: „Каква е приликата между бившето Шесто и „Ариел“?
И в двата случая изпират, но в Шесто те и накисват.“ Някои български
слогани са толкова натрапчиви, че скачат от софийските билбордове
право в световния хумор („Бин Ладен си мисли: "Всички ме смятат за
умрял. Благодаря Ви, д-р Енчев!“)
Ние пък взимаме готови персонажи и сюжети от световния хумор – като
програмиста: жив организъм, който превръща кофеин и пица в софтуер.
Или като глупавата блондинка, на която в Щатите се подиграват още от
началото на 80-те като реакция срещу попкултурното клише. Тези герои
се вписват добре и сред актуалните покрай риалити форматите „брадъри“,
и сред вечните тъщи, любовници, рогоносци. Все универсални
провокатори на безхитростен разтоварващ смях.
Изследвачите на вицове казват, че смешките са огледало на системата:
в тоталитарната автори и разказвачи се целят в собственото си тежко
положение. В демократичната по-популярни са анекдотите за околните (тоест
етническите). У нас в момента нещата вървят паралелно, което доказва
още веднъж, че преходът не е свършил. Ние обичаме трагикомичните
сравнения с богатия Запад: „В Америка работят, ако плащат добре. В
България работят. Ако плащат – добре!“ Успяваме обаче и да се
дистанцираме от собствените си неволи, надсмивайки се над съседите -
особено над онези в Скопие. Доминирането на македонците като герои в
българските етнически вицове съвсем наскоро беше потвърдено в
официално изследване, но и един поглед по сайтовете е достатъчен, за
да се види богатото разнообразие закачки от типа на следната
книжарска обява : ”Желаещите може да получат „Историята на Република
Македония“ и на SMS.”
През последните години у нас се обогатява дори фолклорът по области
– софиянци вече не се смеят само на шопи и габровци. Още няма
изследване дали меките диалекти в парламента и в медиите са
основната причина да се разказват все по-често вицове като този, в
който пловдивчанин попълва деветте квадратчета в кръстословицата за
„горско животно“ с „иленмайна“. Но пък сме сигурни, че първо
полицейските статистики направиха от перничаните екшън звезди, а
после започнахме да си задаваме въпроса: „Защо след посещение в
пернишка дискотека хората гледат към звездите? За да спре да им тече
кръв от носа.“
Анекдотите за борците, мутирали в мутри, вече не са на мода, но още
не са съвсем забравени. Някои от тях просто лекичко се прекрояват по
чужди мерки – като онзи за министъра/премиера, който все карал бързи
коли, та да не забрави накъде отива... Винаги може да се пусне и
някой нов виц за спортист, ако има повод – като този за жената,
заприличала на Гълъбин Боевски, защото качила 9 кила, без да усети.
Но иначе спортистите за разлика от политиците не провокират толкова
шеги и закачки.
Мишена вече не е само лидерът на една партия, нито само конкретни
имена сред управляващи и опозиция. Вярно е, че има личности като
Бойко Борисов, Волен Сидеров или Сергей Станишев, за които има
отделни папки в сайтовете за вицове. Но иначе на прицел е цялата
политическа класа, а вицовете за нея изпълняват функцията на
социален психотерапевт - поне отчасти връщат самоуважението на
електората.
Виц, анекдот или оръжие
Според образа от вицовете българският политик страда от СПИП -
Синдром на Придобитата Имотна Предостатъчност, и предпочита да
затяга коланите на чужди панталони, като предварително им е опразнил
джобовете. Той би трябвало да е завършил Хогуърт, за да изпълни поне
половината си обещания. Когато се добере до пост в администрацията,
започва да мечтае за друга магия: да изчезне народът и да остане
само бюджетът (така никой няма да му брои бонусите). Междувременно
българският политик поражда и проблем в жанра: толкова често се
държи абсурдно смешно, че не оставя много за въображението. А това
неизбежно променя естеството на вица, по определение „измислен
забавен разказ с неочакван край“. Сега все по-често вместо виц
получаваме анекдот от старомодния класически стил, в който реална
смешна история се доукрасява с поука.
В разрез с добрия вкус понякога смешките за български политици се
гаврят грубичко с физическите им недостатъци – със зъбите на Петър
Стоянов, с килограмите на Фидосова, с диалекта на Михаил Миков , че
и с патериците на Мая Манолова. Във всички случаи обаче вицът се
използва за стопяване на дистанцията в голяма компания - минаха
времената, когато „разказвам ти виц“ означаваше нещо интимно тип „доверявам
ти се, надявам се да не ме издадеш“. Докато за виц са пращали в
лагер, разказването е било равносилно на таен бунт. Сега не се
освобождава същото количество адреналин. Продължава ли да е полезно
за здравето изпускането на парата при всяка власт? „Не знам, но
забелязвам, че когато БСП идва на власт, вицовете се увеличават -
казва Михаил Вешим. - Вярно, че се получи ренесанс в жанра и при
управлението на Бойко Борисов, но тогава повечето смешки бяха
персонални срещу неговата самовлюбеност и слабостта му към
изхвърлянето, затова го и рисуваха като комиксов герой. БСП
провокира по-остра и по-сериозна сатира.“
Лично
лидерът Сергей Станишев има сериозен принос в съвременната вицова
култура. Не само защото покрай него хората си припомнят най-добрите
анекдоти от „златната
|
решетка“ - като онзи за Тодор Живков и Милко Балев, които увеличили
порциона в затворите пет пъти, а в студентските столове само три
пъти („Нали студенти тепърва няма да ставаме“). А и защото провокира
най-интересната метаморфоза в жанра.
По времето, когато БКП беше на власт, лозунгът се използваше като
сериозно пропагандно оръжие. Превърна се във виц едва с падането на
тоталитарния режим и издаването на първите сборници с бисери като: „Всяко
кебапче – куршум в сражението срещу световния империализъм!“; „Всеки
набран домат – кабърче в леглото на Кенеди!“ ; „Да не оставим нито
един пациент да умре без лекарска помощ!“. Благодарение на Сергей
Станишев БСП успя да задвижи процеса в обратна посока и да направи
от вица – пропагандно оръжие. Примери колкото искате: лидерът на БСП
придоби вкус към редовното публично разказване на анекдоти,
прицелени в опонентите, още през 2010-2011 г. Сред любимите му
вицове оттогава е този: “С какво ще се запомни управлението на Бойко
Борисов? Със Сергей Станишев – той толкова много говори за него...”
Или “Слушател се включва в радио „Ереван” и задава въпроса: „Кажете
какво да се прави с ДДС-то в България? А радио „Ереван” отговаря:
Дянков, пак ли си ти? Спри вече с тези глупави въпроси!” Ако просто
беше критикувал кадровата политика на ГЕРБ, нямаше да го цитират
толкова, както след вица: „Защо Бойко Борисов постави за здравен
министър акушер-гинеколог? Защото цялата държава в момента е с
краката нагоре.” И на Бузлуджа през юли 2012-а Станишев не изневери
на стила си: „Наскоро чух един верен виц – цялата държава е в хаос,
само престъпността ни е организирана.“ Пак по повод изборите лидерът
на БСП осъвремени шегата за българина, американеца и руснака, които
трябвало да решат кой да скочи от авариралия самолет с единствения
парашут. Във версията на Станишев Бойко Борисов провел гласуването и
го спечелил, а след като се спасил, Путин и Обама преброили 14 гласа
в негова полза от възможни 3.
Откакто е в опозиция, и Борисов се учи да използва вицовете в
междупартийната борба, вместо само да разчупва ледовете в
телевизионни интервюта с полицейски смешки. Но все още е далече по
точки зад Станишев. Дотук сме запомнили само анекдота, който
преразказа в социалната мрежа през ноември 2013-а: „Ако Мая Манолова
беше метеоролог, щеше да твърди, че зима няма, в провинцията е лято,
а хората с кожусите в София са платени от ГЕРБ.“
Персонални промени
Ясен Люцканов
Докато беше главен секретар и кмет, генерал-лейтенантът и доктор на
науките Бойко Борисов можеше да разцепи атома с голи ръце, а сълзите
му лекуваха рак (но нямаше резултати, защото той никога не плаче) .
Годините на този тип незлоблив хумор за Борисов обаче безвъзвратно
отлетяха. Как да кажеш, че пулсът му се измерва по скалата на Рихтер,
докато той печели съчувствие с епикризи за високо кръвно и снимки по
болнична пижама или с шина на крака...
С цялата власт в ръцете си във вицовете Борисов стана обект на
по-горчива ирония и сарказъм. Например - попитали го кой е виновен
за териториалните претенции на съседите ни и той имал готов отговор
- „тройната коалиция на прабългарите, славяните и траките“. Освен за
футболист на годината по форумите го класираха и при победителите в
художествената гимнастика - за постиженията му с ленти (и бухалки).
Късмет за него беше, че споделяше иронията с още доста герои в
управлението на ГЕРБ.
От златните години на „МВР пикчърс“ остана лафът, че кметовете
отиват на работа сутрин в 8, лягат по корем на пода и ако не дойдат
баретите, започват работа в 9. След скандала „Ало, Ваньо“ фолклорът
гласеше, че в телефонната централа на МС за Борисов се набира 1, за
Симеон Дянков – 2, за Цветан Цветанов – нищо. А когато плъзнаха „Цецомобилите“,
вече се говореше за SMS-и „Имате 3 пропуснати подслушвания“... В
ролята на редовен посетител на Съдебната палата Цветанов вече не е
често споменаван персонаж. За последно беше „разкрит“ как предложил
на Бойко да купят 5-6 апартамента в Реформаторския блок...
За Дянков пък се преправяха предимно стари вицове, но по
най-неочакван начин. Финансовият министър най-много харесвал жени с
мерки 90/60/90 - на 90 години, с 60 години трудов стаж и с 90 лева
пенсия. Терористи го отвлекли и искали 10 милиона откуп, за да не го
залеят с бензин и да го запалят. Завалели дарения от... бензин.
Вездесъщото радио Ереван също отговаряше на разни въпроси, свързани
с финансовия министър - рецесия е, когато съседът остане без работа,
депресия - когато вие останете без работа, а кризата ще свърши,
когато Дянков остане без работа... Кабинетът „Борисов“ заслужи и
дълъг събирателен виц (виж карето за новия прочит на Червената
шапчица). Истинско постижение при тази политическа конкуренция. В
парламента пък „незаобиколимият фактор“ Искра Фидосова редовно беше
подозирана в причиняване на земетресения и други природни катаклизми.
По изборите се разказваше виц как Ангела Меркел поискала от Бойко
Борисов консултант за подправяне на резултатите от гласуването.
Изпратен бил „най-добрият специалист“ Цветанов, но вотът в Германия
бил спечелен не от ХДС, а от... ГЕРБ. Новият мандат започна с лафа,
че Пеевски не преживял катарзис, а бил в Катар с Азис. Волен Сидеров
пък посетил детска градина и по-късно заявил в прокуратурата, че
децата първи са започнали скандала... Друг анекдот от времето на
протестите разказва как двамата с Чуколов влезли в заведение и
келнерът ги попитал дали ще желаят маса. „Не, ние си носим“,
отвърнали те.
Не всичко днес обаче е свеж хумор и бързи реакции. Последният
анекдот на блогъра Асен Генов например трудно може да предизвика
нещо повече от крива полуусмивка: „Колко полицаи са нужни, за да
вечеря вътрешният министър? Най-малко 250.“ Макар и рядко, се среща
и самоирония. Млад и красив протестиращ лумпен пита друг: „Знаеш ли
по какво си приличат Анджелина Джоли и Пламен Орешарски? И двамата
от дълго време ги свалям безуспешно“...
Отдавна обаче не е имало широко скроен политик, който спокойно да
може да отговори на въпрос в интервю кой е любимият му виц за него
самия.
„Червената
шапчица“, разказана от министри на ГЕРБ
Мирослав Найденов: Един ден Червената шапчица тръгналa да носи на
баба си храна в кошничка. Всички продукти били по стандарт „Стара
планина“. И затова бабата изгаряла от желание да получи храната -
защото ние сме това, което ядем.
Сергей Игнатов: Добрата подготовка, която дава българското училище
по география и математика, е позволила на това дете да се ориентира
само в гората. Още повече че в училище то е разговаряло с училищния
психолог и без страх е тръгнало към гората. Догодина ще въведем
часове за срещи с вълци. Колективи вече подготвят учебниците и
помагалата.
Тотю Младенов: Обърнете внимание каква потребителска кошница е
очаквала възрастните хора. Това показва социалната политика на
правителството, защото тази баба е вдовица, а вдовишките пенсии ще
бъдат увеличени. Ако осъществим пенсионната реформа, мъже и жени ще
се пенсионират на 80 години. Тогава тази баба ще работи и няма да
живее в гората.
Лиляна Павлова: Само след шест месеца тази пътечка, по която е
вървяла Червената шапчица, ще стане горска магистрала и с колите до
тази и до други баби в гората ще се отива за десет минути.
Делян Добрев: Бабата ще продължи да се топли с дърва в гората. И ако
се окаже по-изгодно с отопление на твърдо гориво, ние няма да строим
АЕЦ „Белене“.
Нона Караджова: Искам да подчертая, че къщата на бабата не е
построена в защитена местност, както твърдят еколози. Затова част от
гората зад къщата на бабата е изсечена и се предвижда строеж на ски
писта.
Симеон Дянков: Вълкът е нападнал бабата и Червената шапчица, защото
е бил гладен. Да, така е. Не отричам, но ясно искам да кажа, че пари
за храна на вълци няма. Гладни, жадни – това остава техен проблем.
Нашите вълци все пак са много по-стабилни от американските.
Свилен Нейков: Възрастните хора, ако спортуват, може да ходят при
внуците си, а не обратното. Затова предвиждаме фитнес зали в гората,
за да може старите хора да поддържат здравето си.
Вежди Рашидов: Ако имахме един хубав музей, един български Лувър,
тая баба щеше да се разхожда по цял ден из него, вместо да дивее по
горите и да я ядат вълци. Чудя се как някои хора не могат да го
разберат това! Любовта към изкуството няма възраст. Като съм бил в
Париж, много пъти съм виждал как техните бабички по цял ден са из
музеите.
Цветан Цветанов: При акция „Бабата“ със съдействието на ловец е
хванат вълкът, извършител на тежкото престъпление. Той е криминално
проявен, многократно са повдигнати обвинения към него, но интересно
защо съдът не се е произнесъл досега с присъди. Само това искам да
попитам.
Диана Ковачева: Съдебната система работи въпреки някои недостатъци.
Тя ще поеме вълка и той ще получи присъдата, която заслужава.
Убедена съм в това.
Бойко Борисов: Изял вълкът бабата. Неприятно е, но аз искам да
попитам: къде бяха правителствата предишните двайсет години, защо не
уредиха бабата в старчески дом, а са я захвърлили в гората? В Банкя
старите хора са си по къщите. И ние сега ще се погрижим за старите
хора в горите. Ето, направили сме трийсет нови пътечки. Утъпкваме
още петнайсет и до края на нашето управление ще имаме четирийсет и
пет нови горски пътеки! Само това да е, аз ще съм доволен.
Кабърчета
*Социализъм: да нахраним гладния с риба.
Капитализъм, както ни го описват: да не храним гладния с риба, а да
му дадем въдица.
Капитализъм, какъвто е наистина: не даваме въдицата, а я продаваме
на кредит, без гладния да разбере, че няма достъп до езерото с
рибата, нито има билет за риболов, защото и езерото, и рибата
отдавна принадлежат на този, комуто той вече е длъжник за въдицата...
*Камикадзе - българин, живеещ в България.
Мазохист - българин, живял в чужбина, върнал се да живее в България.
*За демокрацията в България ръководителите в страната казват или
хубави неща, или нищо.
*Срещнали се българският футбол и българското образование.
Погледнали се, безмълвно се прегърнали и заплакали...
*Първи ноември е. Рано сутринта, народният будител отново включи
ъглошлайфа.
*Африканска държава, избори. Управляващите започват да раздават
банани. Опозицията надава вой: „Айде стига с тия български номера!“
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)