Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Апокалипсис 2014

Краят на света отново се отлага – но този път само до средата на февруари

 

Ян Евтимов


Измина една година след края на света, който трябваше да настъпи на 21.12.2012 г. Пророчеството на маите обаче се оказа невярно, ако за такова предсказание изобщо може да се говори. Те сбъркаха също както великия Нострадамус, стотици телевизионни врачки и мнозина други преди и след тях.

Това бе най-дългоочакваната и “сигурна” дата на апокалипсиса след настъпването на новото хилядолетие. Умовете на вярващите в катастрофата родиха какви ли не сценарии като отключване на всевъзможни природни катаклизми, сблъсък с друго космическо тяло, отваряне на черна дупка насред Млечния път и т.н., и т.н. Той обаче отново не ни застигна, а тази “тенденция” остана и през цялата 2013 г. И въпреки многото ужасяващи природни бедствия по света не се намери нито едно достатъчно катастрофално, за да затрие целия човешки род. Но дори и великите гадатели на бъдещето - маите, които са успели да предрекат края на собствената си цивилизация, да не успяха да познаят за краха на човечеството, спекулациите за апокалипсис не спират.

Тази година за най-голяма заплаха бяха считани астероидите. Един от тях – ISON, дори бе наречен Кометата на века, заради близката си траектория до тази на Земята. Кометата на века обаче изгоря най-безславно, минавайки покрай Слънцето, а дори очакванията за наблюдението му не бяха напълно оправдани. Интересно обаче какво ще е на мода догодина.

Предсказанията стават все по-достоверни. Датите - все по-близки и по-точни. Апокалипсисът обаче упорито не иска да настъпва. И все пак - какво да очакваме през новата 2014-а?

Вселената може да изчезне още днес

Според някои физици в момента рискът от апокалипсис е по-голям от всякога и той дори може да е започнал. Вселената може би е на път да се срине заедно с всичко в нея, включително нашия свят. Накрая необятният Космос може да се смали до една малка твърда топка. И още по-страшното е, че според някои физици-теоретици този процес може би вече е стартирал някъде и “изяжда” Вселената къс по къс.

А най-притеснителното в това твърдение, което не е съвсем ново, е, че днес то намира своето математическо доказателство. Дават го изчисленията на датски учени.

Теорията твърди, че в един момент балансът на силите във Вселената неизбежно ще се промени и всяка частица от нея ще стане изключително тежка. Всичко - от песъчинка до планети и галактики – ще стане милиарди пъти по-тежко, отколкото е в момента. Според теорията в резултат на това целият материален свят ще се събере в едно малко, супергорещо и супертежко кълбо. Така Вселената, каквато я познаваме, ще приключи съществуването си.

Тази „фаза на преход” във Вселената е нещо като преминаването на водата от течност към газ, или пък загубата на силите на магнита, щом бъде нагорещен. Нещо подобно се е случило една десета от една милиардна от секундата след Големия взрив и е довело до изменения във времето и пространството. Според учените щом е имало голям взрив, то неизменно в даден момент трябва да настъпи и Голям срив. След като извършили куп сложни изчисления, датските учени стигнали до два извода: първо – Вселената вероятно ще се срине, и второ – вероятността това да се случи според техния сценарий е много по-голяма, отколкото са предвиждали предишните изчисления. Това е научният модел на Апокалипсиса.
През 2014-а, както и през всяка друга година най-много предсказания са свързани с митологията. Този път в центъра на вниманието са предсказанията за края на света, завещани ни от древните викинги.

Пророците на апокалипсиса

2014 година може да се окаже доста кратка от обикновено. Воят на древен рог в Ню Йорк предупреди, че краят наближава... и имаме време да осъществим мечтите си само до 22 февруари! Древният инструмент нададе вой вечерта на 14 ноември и сигнализира отброяването на последните 100 дни от живота на Земята.

Според легендата скандинавският бог Хеймдал ще надуе митичния рог Гялархорн, за да оповести настъпването на викингския апокалипсис, познат още като Рагнарьок (Залезът на боговете). Освен смъртта на много от скандинавските богове Рагнарьок предвещава още серия от природни катаклизми и потоп, след което Земята отново ще изплува над водата, за да започне нов живот начело с малцината оцелели. Преди възраждането на цивилизацията според викингите Земята ще бъде скована от три поредни мразовити зими без лета помежду им. След тази кратка ледникова епоха светът ще потъне в мрак.

И ако това не ви звучи достатъчно апокалиптично, то науката отново се намесва, за да даде и точната дата на края. Експерти по скандинавска митология са изчислили, че денят на страшния съд ще настъпи на 22 февруари 2014 г., когато ще падне бог Один. Легендата предрича земетресения, потоп и отровен въздух, след което Земята трябва да започне отначало като един утопичен свят с безконечни ресурси и богатства. Засега обаче единствената индикация за началото на края е един рог, който нададе вой по време на викингския фестивал в Ню Йорк.

Ако обаче и апокалипсисът с интересното име Рагнарьок не ви е впечатлил достатъчно, то ето няколко вечни и напълно възможни (универсални) сценария за края на света.


Вечните катастрофалните сценарии

Черна дупка

Гигантска черна дупка внезапно се появява в близост до Земята – като последица от експериментите с Големия адронен ускорител в ЦЕРН. Тук е мястото да спомена, че тази теория вече е напълно опровергана от науката. Но пък се появи друга, според която черната дупка ще се приближи към планетата от дълбините на Космоса. В резултат на това нашият свят ще бъде погълнат или раздробен от нейната гигантска енергия.

Има няколко вида черни дупки. Ако Земята бъде уловена от притеглянето на свръхмасивна черна дупка, която се предполага, че се намира в центъра на Млечния път, то опасността не е единствено за нашата планета, но и за цялата галактика. Масата на такава черна дупка е милиони пъти по-голяма от тази на Слънцето. Според повечето теории такива черни дупки съществуват в центровете на повечето галактики и нашата също не прави изключение. Ако тя се активизира, заедно със Земята ще бъде „погълната“ и цялата Слънчева система.

Тази апокалиптична теория донякъде наистина съдържа рационални разсъждения и се базира на научни факти, но със сигурност няма да се случи в близкото бъдеще. Физиците твърдо са на позицията, че адронният ускорител на ЦЕРН изобщо не вещае подобна опасност. А за да бъдем погълнати от свръхмасивна черна дупка, Млечният път първо трябва да се сблъска с друга галактика.

Нанороботи

В романа “Жертвата” на Майкъл Крайтън от 2002 г. американска компания разработва по поръчка на Пентагона изкуствени микроорганизми, които да служат като наблюдателни камери. Но нещо се обърква и генномодифицираните бактерии успяват да избягат от лабораторията, обсебвайки всичко живо, което обитава пустинята – от зайци и змии до хора.

Самостоятелно нанороботите не са голяма заплаха, но в големи количества атакуват целта като рояк. Дали подобно нещо ще се случи, обаче зависи изцяло от това дали създателят им (човекът) ще ги дари с нужния изкуствен интелект. Някои писатели фантасти дори предполагат, че нанороботите сами могат да развият подобен интелект, като превземат компютрите по целия свят. Те дори може да формират своя войска от роботи, които да воюват с хората.

Възможен ли е наистина подобен сценарий? Минироботи, които сами организират работата си, има и днес – под формата на изкуствени насекоми например. Хипотезата, че тези машини ще спрат да се подчиняват на хората и ще започнат сами да взимат решения, е далеч по-недостоверна. Също като големите роботи те биват създавани, програмирани и произвеждани от хора, така че човешкият фактор е незаобиколим.




Слънцето изпепелява Земята

Космическата съдба на нашата звезда е предначертана – през следващите поне 6 млрд. години тя ще продължи да грее както досега. Едва тогава тя ще се превърне в червен гигант. Това, което не се знае, е какво ще се случи в този момент със Земята, но във всеки случай няма да е нищо хубаво – независимо дали ще бъде погълната от Слънцето, или ще бъде брутално изпепелена. Едно е сигурно – животът на нашата планета няма да оцелее.

За разлика от останалите сценарии тук не се спори за правдоподобността на твърдението. Както казахме, пътят на Слънцето е предначертан и това рано или късно ще се случи. Но това е толкова далечна перспектива, че едва ли си заслужава днес да се тревожим от нея.

Взрив на гама-лъчи

Избухванията на гама-лъчи са същински космически спектакъл – поне докато можете да ги наблюдавате от безопасно разстояние. При тях за кратко време се освобождава такава енергия, каквато Слънцето отделя за милиарди години. Ако подобно явление обаче се случи в близост до нашата планета, то може да сложи край на живота.

Предпоставки за развитието на подобен катастрофален сценарий са гама-изригванията в непосредствена близост до нашата Слънчева система. Може да възникнат от експлозия на свръхнова или сливане на неутронни звезди. Учените са изчислили, че подобно явление ще е опасно за нас, ако се случи на разстояние по-малко от 3000 светлинни години. Астрономите описват визуално изригването като сигнал от морски фар. Резултатът обаче би бил напълно катастрофален за планетата. Земята е удряна многократно от гама-взривове дори и в днешни дни, но това остава незабелязано от обикновения човек. Преди точно 9 години (27 декември 2004 г.) подобен взрив на над 50 000 светлинни години от Земята застигна и нас, но не бяха регистрирани сериозни щети за планетата. По-опасно всъщност е UV лъчението от Слънцето, от което ни пази озоновият слой.

В сравнение с другите сценарии този все пак е реалистичен и действително представлява опасност за живота на планетата. Според много учени именно това е причината за масово измиране на живота на Земята преди около 453 млн. години.


Удар от Космоса

Дали заплахата ще е голям астероид, метеоритен дъжд или сблъсък с друга планета, опасността от неизвестното (в случая от Космоса) винаги е тревожила човечеството. Всъщност космически тела падат на Земята ежедневно, но повечето изгарят в атмосферата. За момента на учените са известни над 9000 големи астероида, чийто път се засича с този на нашата планета и застрашават Земята със сблъсък. От тях поне 900 са с диаметър от най-малко 1 км. Една пета от тези обекти още не са засечени от земните радари. Това вече се случи с метеорита от Челябинск. Над 1600 пострадаха на 15 февруари 2013 г., когато небесното тяло се взриви в небето над Югозападна Русия и за разлика от Кометата на века никой не подозираше за неговото съществуване, не го очакваше и не подозираше за опасността, която пада от Космоса.

Един голям метеорит би могъл да потопи цял континент, ще последват вълни цунами, земетресения и всякакви катаклизми, а в резултат на това ще загинат вероятно милиарди и климатът на планетата ще се измени катастрофално. Все пак преди 13 000 години вероятно такъв метеорит е пратил Земята в поредния ледников период. Така водещата хипотеза за изчезването на динозаврите е и сред най-големите заплахи за човешкия род.

Планетата на маймуните

Животинските видове се появяват и изчезват – организмите, населяващи Земята, многократно и коренно са се изменяли. От едноклетъчни към многоклетъчни. Това важи както за растенията и животните, така и за хората. Така че защо еволюцията да не доведе и до края на човешкия вид?

Различни сценарии разглеждат развитието на интелигентен живот в моретата или пък сред други бозайници, а защо не и появата на нов вид. Някога планетата е била царство на големите влечуги, “Планетата на маймуните” разглежда вероятността за еволюция на приматите.

Това обаче не е реалистично на този етап. Еволюционните процеси отнемат твърде много време. Еволюцията на човека до хомо сапиенс е отнела около 200 000 години. Няма как приматите или други животни изведнъж да надскочат интелектуално хората. По-актуален е въпросът дали хората ще стигнат по-далеч, и колко, в своя еволюционен процес? Вследствие на постиженията в медицината и развитието на технологиите естественият отбор, който е водещ при еволюцията, е загубил доста от влиянието си върху човека. Така някои изследователи се страхуват, че пътят на човешкото развитие е към края си, а други дори смятат, че може да стартира процес на дееволюция и оглупяване на хомо сапиенс поради липсата на природен натиск за усъвършенстване на жизнените функции на човека.

Супервирус

Той би бил перфектният убиец на човечеството – невидим, непредвидим, силно заразен, един унищожителен супервирус. По-опасен от испанския грип, който в началото на миналия век причинил смъртта на 40 млн. души. По-смъртоносен от ебола, птичия грип (H5N1) и HIV, взети заедно. Подобна епидемия, способна да заличи почти цялото човечество, е пророкувана от безброй научнофантастични филми, книги, футуристични предсказания. Кога наистина ще се отвори кутията на Пандора?

Човечеството е успяло да се справи досега с множество епидемии – от чумата до десетките смъртоносни болести, а организмът ни дори е развил естествена защита срещу някои от тях. Тук обаче говорим за нов, непознат и невиждано смъртоносен вирус. В съвременния свят една подобна епидемия би могла да пламне моментално и за часове да стигне до почти всички краища на земното кълбо, разпространявайки се светкавично от едно-единствено и ограничено огнище на зараза - като британското летище Хийтроу например.

Подобен сценарий звучи наистина зловещо и застрашително. Защото е наистина достоверен. Експертите обаче не вярват, че е възможно да се развие точно такъв универсален супервирус, който да предизвика глобална епидемия. Ако един вирус действително е толкова смъртоносен, че да причини смъртта на милиарди, то той би се замоунищожил, защото ще остане без своята хранителна среда. Ако пък той е „по-предпазлив“, то тогава не би могъл да повали цялото човечество. А хората са доказали, че могат да се борят с всяка подобна заплаха, защото се адаптират отлично към условията на планетата и имат забележителен репродуктивен успех. Супервирусът би бил много смъртоносен сценарий, но дори при него човечеството има шанс да оцелее и да се възстанови напълно.

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co