Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Те не казват, но ние си знаем

Диагнозата за настоящето е прогнозата за бъдещето 

 

Веселина Седларска


Въпросът вече не е дали лесно или трудно се прави прогноза за българското бъдеще. Въпросът вече е дали е възможно или невъзможно да се направи прогноза за бъдещето в България.
Българското прогнозиране е опит да се ориентираме в бъдещето при пълна дезориентация в настоящето. Държавата е мащабно нещо, да сведем опитите си да се ориентираме до малките рамки на една личност. Волен Сидеров. Дали е изучавал опита в борбата срещу колониализма в Куба, или просто е плажувал? Куба е далече, трудно е да се установи. Той хвърлял ли е тапи по сервитьори в ресторант в Брюксел, или е вечерял кротко и скромно? Брюкселският ресторант е по-близо от кубински плаж, но и по този въпрос не бяхме изчерпателно ориентирани. Така си остана „недопустим скандал” за едни и „долна клевета” за други. Сидеров набил ли е някого във Варна, или таен агент на енергийната мафия си уреди място в самолета до Сидеров, за да го вкара в сценарий? Варна е поне близо. Но и там, ако изобщо нещата бъдат доведени до край, то ще е не защото се е случило в български град, а защото е замесен чужд дипломат. Ако е толкова трудно да разберем какво се случва с една-единствена публична личност, как можем да разберем какво предстои да се случи с цяла една държава?
В същото време: нали всички сме наясно какво всъщност се е случило и в Хавана, и в Брюксел, и във Варна? Нашите радари са безгрешни, ние сме така тренирани да ловим сигнали, че ги хващаме на всякакви вълни. Да не говорим, че вярваме повече на собствените си антени, отколкото на експертизи.

Нашето доверие в експертизите на записи и снимки погина

още когато ни казаха, че опорната точка „Нахранете журналистите!” била манипулирано навързване на същите думи в друг контекст.
И пак в същото време: как реагира властта? Властта, от която очакваме да изяснява поведението на политиците, предлага в новия Наказателен кодекс член 146, който може да прати в затвора фотографа на онези снимки от кубинския плаж и варненската аерогара. Властта предлага политик да не може да бъде сниман освен при публични прояви. Забележете – разрешението е не за публични места (както е в обичайната демократична практика), а за публични прояви. Т.е. Волен Сидеров може да бъде сниман по време на публична дейност (заседание, митинг), но не и на публични места (ресторант в Брюксел, плаж в Куба, аерогара във Варна).
Отново в същото време: какво правим ние? Ние спорим дали Волен Сидеров е искрено или престорено смахнат. Дрогиран, пиян или простак? Това е темата, която пасва на сложните ни души и на конспиративните ни умове.
Ето такава е диагнозата на нашето настояще: случват се едни неща, за които се изказват коренно противоположни версии, но, общо взето, всички сме наясно каква е истината и за да не сме чак толкова наясно, ще бъдат въвеждани нови затъмнения. Каквато е диагнозата на настоящето, такава е и най-сигурната прогноза за бъдещето – всичко това ще продължи. Разликата този път е, че нещата, които не знаем дали ще се случат през тази година, са повече от нещата, за които сме сигурни, че ще се случат.
Да се предвидят зимните месеци на 2014-а е толкова невъзможно, колкото беше през зимата на 2013-а. На 9 февруари миналата година все още беше скучна редовна зима, на 10 февруари най-каненият в телевизиите социолог каза, че всичко ще свърши безславно до седмица, а на 20 февруари страната вече беше без правителство. Дали подобен гняв ще изведе хората на улиците и през тази година, не е сигурно, сигурното е, че до оставка на това правителство няма да се стигне нито толкова бързо, нито така лесно. И още едно е сигурно: няма да са синдикатите тези, които ще поведат хората към площадите. Синдикатите говорят сърдито, но нашите антени долавят сигналите на споразумението им с правителството да кротуват. Капката на гнева може да прелее от съвсем дребно, случайно, дори странично събитие. А това, че чашата е пълна, личи от най-обикновено преминаване с отворени очи по улицата: ликвидирани магазини; увеличени цени на стоки без каквото и да е друго основание освен последен опит да не се фалира;

фалирали граждани, изцеждани от икономика пред фалит

Цяло чудо ще е, ако зимата премине в граждански зимен сън. И още по-голямо чудо ще е, ако улиците се напълнят с организирани гневни хора при сегашното изтощение и отчаяние. Прогноза – зимата ще премине в полусънно състояние, в което ще се редуват дрямка, кратки кошмари и неразбираеми бълнувания.
Пролетта ще мине под знака на изборите за Европейски парламент. Почти сигурно е, че събитието няма да консолидира нито лявото, нито дясното. Дори обратното. Лявото за първи път е възможно да има алтернативна листа, а дясното ще се равнява на толкова бройки, колкото десни хора искат на всяка цена да оглавяват листи. Зад всичко това ще се леят водопади от думи за принципност, каузи и други възвишени цели, но всъщност ние пак ще си знаем, че става дума за прицелване в европейска заплата. В националистическия сектор положението ще е или-или. Не тази или онази кауза, а този или онзи човек. Изобщо не сме сигурни как ще вървят текущите и бъдещи съдебни премеждия на политически фигури, съвсем сигурни сме, че ще се забавят или забързват с оглед на европейските избори.
У нас всички избори са важни не заради текущите проблеми, а с оглед на следващи избори. Така ще е и с майските избори за европарламент. Всеки ще се изкара победител, като се сравни с каквото му е изгодно, но и всеки ще си направи сметката.

Накрая ДПС ще връчи сметката си на останалите

и ще стане ясно как ще се върви по-нататък. Правенето на социологически проучвания не е по-надеждно занимание от правенето на прогнози, така че само европейските избори ще дадат отговори на най-важните политически въпроси:

 

Икономическите прогнози за 2014 г. са умер4ено оптимистични, което ние с антените си на грамотни хора почитаме като умерено песимистични

 

 

Струва ли си ДПС и БСП да продължат заедно? Ще търси ли ДПС нов партньор? Ще си направи ли сметката БСП, че сега е в състояние да спечели избори, така че в нейна полза е да ги предизвика? Разпада ли се ГЕРБ? Събират ли се достатъчно избиратели около Реформаторския блок? Кой от националистите е по-национален? Ще се появи ли нов политически играч? Играчи? В този смисъл европейските избори са

не просто лотария за избор на 17 луксозни емигранти

но и достоверно проучване на нагласите в страната, и до това всъщност се свежда единствената им полезност.
При цялата несигурност със сигурност сега повече от всеки друг път искаме не толкова да дойдат нови лица, колкото искаме стари лица да си отидат. Очакването на нови лица е израз на надежда, мечтаното сбогуване със стари лица е показател за отвращение. Отвращението изяде надеждата. И тъй като остана самотно на терена на отношението към властта, на отвращението вече не се гледа като на контрапродуктивна емоция, а като на легитимна гражданска позиция. Протяжният летен протест всъщност се сведе до заявяването не на искане, а на чувство: не казваме кои искаме, но не искаме тези.
През 2013-а България горя долу и замръзна горе, защото да си отвратен е позиция много привлекателна, но не върши работа. Тя се представя като борба срещу статуквото, а на практика го укрепва. Тя кара старите лица да се окопават, а новите да се свенят да се оповестят. В мига, в който се заявят, те влизат в матрицата на съмнителните. Всеки нов политик в този момент се възприема като продължение на статуквото, което започна със „стани, да седна” и стигна до „щом еди-кой си може, защо не и аз”. Мина времето на лидерите самотни умници, на единаците спасители.
Протестът щеше да е наистина умен и красив, ако беше предложил нова формула на мястото на компрометираното, изхабено и вече обречено лидерство. По-трудни формули, но не и невъзможни – работни екипи около няколко национални цели, да речем. Подобно послание се постара да излъчи Реформаторският блок с обявяването на шест стъпки. Нашите чувствителни антени обаче прихванаха сигнали, че и там съгласието се постига не толкова с разговори за целите, отколкото със споразумения коя ключова личност какво ще получи. А това е добре познатото старо, рециклирано по нова технология. Реформаторският блок преодоля политическата си погнуса към ГЕРБ в момента, в който осъзна, че „Движение 22 септември” (с претенции за още по-дясно) няма намерение да се гнуси от ГЕРБ (най-малко дясното). И това сме го виждали.
Парадоксът на протестите е, че искайки оставка, просто оставка, само оставка, те бетонираха сегашната власт до момента, в който самата власт не реши, че й е по-изгодно да се преформатира. Не е сигурно колко дълго още лицата на протестите ще черпят сила от ината си, а не разум от практичното мислене. Но е сигурно, че ако правителството подаде оставка, то няма да е заради тези протести, а заради добре направени сметки.
Дали през тази година ще има повече от едни избори, не зависи нито от „умните и красивите”, нито от „бедните и простите”. Нито от опозицията, каквото и да значи тази дума в този момент. И от премиера дори. Отговорът на въпроса за предсрочни парламентарни избори най-вероятно ще се роди в главата на Ахмед Доган. Засега още е само питанка. Конспирацията, която обикновено си представяме като добре планирана и реализирана акция, изобщо не изглежда така. Българската конспирация е
комбинация от хаос и бързо пресмятане каква полза може да се извлече от хаоса. Хаосът е налице, но за пресмятането са нужни няколко величини, които ще станат известни на изборите през май.
Икономическите прогнози за 2014-а са умерено оптимистични, което ние с антените си на грамотни хора прочитаме като умерено песимистични. Пожеланието в новогодишното приветствие на президента за „чиста и свята република” ще бъде изпълнено 33.33 процента – със сигурност ще останем република.
По време на писането на този текст въпросът „възможно или невъзможно е да се правят прогнози за бъдещето на България” скоропостижно остаря. Появи се още по-нов: има или няма смисъл да се правят прогнози?

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co