|
Как да стопим жилищната бедност на фона на растящите цени на
недвижимите имоти? Каузата не е невъзможна, подсказват от „Хабитат
България“
Искра
Ценкова
Снимки Кирил Константинов
Пред френския прозорец на просторния хол Вероника смята да постави
бяла маса и ваза с цветя в средата й. Тук ще си почива с чаша чай в
ръка, докато 2-годишната й дъщеря Ева играе пред очите й сред
потъналия в зеленина двор. Вероника Георгиева вече мислено обзавежда
семейното жилище, израсло почти пред очите й в края на една от
костинбродските улички. Младата жена разглежда сайтове за интериорен
дизайн, мебелни магазини – имат част от нужната им покъщнина, но
жилището е голямо, нуждае се от дообзавеждане. Съпругът й Милко и
трите им деца също нямат търпение да стъпят в новия си дом. „От
много години мечтаем за наша къща, но на практика това беше
неосъществима мечта. Нямаме спестявания.
Доходът ни е много нисък
за петчленно семейство, нито една банка не би ни отпуснала ипотечен
кредит. Това, което се случи, прилича на чудо. Животът ни се промени
фундаментално и светкавично“, признава Вероника, докато разглеждаме
дома, който майсторите доизкусуряват.
В съседната на Георгиеви къща Стефан Кетев обяснява: „Тук ще е
холът, тук - трапезарията. Ето я спалнята, до нея е детската. Галя,
голямата дъщеря, си е заплюла таванската стая.“ Двете еднофамилни
сгради са еднотипни – бели, просторни, ергономични, изградени от
най-качествени материали, а цените им са невероятно ниски. Бъдещите
им обитатели също си приличат – семейства с по три деца, без
собствен покрив, доскоро заклети квартиранти. Доходите им са
гарантирани, но са по-скоро скромни. Стефан работи в кабелна
телевизия, съпругата му е учителка по английски. Милко е строителен
работник, а Вероника е в отпуск по майчинство. Георгиеви живеят общо
с 900 лв. месечно, от тях плащат и квартирата си в „Обеля“.
Вноските, които ще правят за новия си дом в следващите 20 години,
месечно ще са под 300 лв. , по-малко от наем на тясна софийска
квартира.
Шансът да се сдобият с мечтания дом ги спохожда ненадейно. Всичко
започва през пролетта на 2013 г., когато Стефан спира случайно
поглед на
обява, залепена на спирка
в Костинброд. Така разбира за жилищната програма на „Хабитат
България“. Кандидатстват, а в началото на септември не могат да си
намерят място от радост. Одобрени са. По подобен начин късметът
застига и Георгиеви.
„Хабитат фор Хюменити“, най-мащабната в света неправителствена
организация, посветила се на каузата за елиминиране на жилищната
бедност, се появява в Америка през 1976 г. Организацията вече е
стъпила в 90 държави на всички континенти и е помогнала на повече от
3 млн. души. Напоследък се притича на помощ и на хора, загубили
покрива си по време на кризисна ситуация като земетресенията в Хаити
и Япония, на пострадалите от разрушителния тайфун над Филипините.
Националният клон стъпва в България през 2001 г. Освен че гради нови
жилища за социално слаби, организацията работи и за това повече
българи да живеят в топъл и ремонтиран дом - чрез безлихвено
микрофинансиране на семейства с ниски доходи. През 2005 г.
реализират първия си строителен проект в столичния квартал „Левски“
– многофамилна сграда с 8 апартамента. Невероятно ниската цена на
жилищата по строителната програма на „Хабитат България“ се дължи на
ниската им себестойност. Постигат я с помощта на корпоративни
дарители, гарантиращи преференциалните цени на строителните
материали, и чрез труда на многобройни доброволци от цял свят. В
строежа на двете костинбродски къщи например са участвали доброволци
от над 20 страни, включително от Корея, Южна Африка, Саудитска
Арабия, САЩ. Групите идват по линия на „Глобул вилидж”,
международната доброволческа програма на „Хабитат фор Хюменити“.
Доброволците не само даряват труда си, но трябва да заплатят за своя
сметка и всички разноски по пристигането и престоя си. Те участват и
финансово в построяването на социалните жилища със задължителни
дарения. За сметка на това трупат с активността си кредити за
следване в университет. В повечето случаи това са млади хора от
заможни семейства, чиито дневни са повече от месечната заплата на
човека, в строежа на чиято къща участват.
|
Ниската цена на жилищата
за социално слаби семейства е постигната с помощта на
корпоративни дарители и с труда на стотици доброволци
„Закупихме земята за своя сметка. Циментът ни е дарен от завода в
Златна Панега, тухлите, керемидите, тръбите, мазилките, разтворите,
замазките, дограмата също са ни дарени или закупени от фирмите
производители с много големи отстъпки. Семействата изплащат
разсрочено постигнатата от нас себестойност на жилището, без
начислени лихви, търговски печалби. Оскъпяването е само с официално
обявената в страната инфлация, разясняват от„Хабитат България“.
Първата копка в Костинброд е в края на юни 2013 г. с голяма
група от доброволци от 9 държави
Под ръководството на професионалните майстори младите хора
разчистват терена, издигат оградата. През август в строежа се
включват и български доброволци, сред които и студенти по
архитектура. Всички доброволци трябва да се запознаят с бъдещите
новодомци, за да знаят в чия полза е безвъзмездният им труд.
Философията на „Хабитат България“ не е да даде наготово и даром дом
на нуждаещите се, а те също да участват в строежа му с доброволен
труд. „Носех тухли, помагах при измазването на къщите. Виждах как
домът ни расте от нищото пред очите ми“, усмихва се Вероника. Стефан
пък се гордее, че сам е направил хидроизолацията на дома си.
Най-голямата му дъщеря Галя е участвала в сглобяването на
арматурата, бъркала е мазилка заедно с майка си, носили са керемиди
на майсторите. Галя казва, че край строителната площадка е открила и
много нови приятели от цял свят, с които сега е в интернет връзка.
Особено е впечатлена от доброволците от Саудитска Арабия - колежани,
дошли у нас заедно с преподавателите си. Повечето - от семейства на
дипломати, на шейхове, но на строителната площадка носели чували с
цимент наравно с всички, хранели се заедно с тях от пластмасови
кутии на открито и непрекъснато я молели да разказва за традициите и
културата на България.
Всъщност просторните еднофамилни къщи в Костинброд няма да са само
две. Скоро
до тях ще изникнат още две
Първата им копка предстои, тепърва ще се подбират сред кандидатите и
новите щастливци. От организацията разкриват, че в строежа им в
началото на май ще се включат 20 доброволци от САЩ, а в края на
същия месец и колежани от Швейцария, доброволци от американската
църква в Париж, корпоративният екип на „Винербергер“ от Виена -
компанията, която е основен партньор на „Хабитат България“. Мечтата
им е да реализират следващия си проект на софийски общински терен.
На фона на огромната армия от нуждаещи се, колко са две, четири или
дори 10-20 семейства, сдобили се с покрив над главите си? Капка в
морето, ще кажат някои. „Даваме си сметка, че организацията ни не
може да помогне на всички, какъвто и да е бюджетът й. Жилищата в
България стават все по-недостъпни. От 2001 г. цените им непрекъснато
растат, доходите на хората обаче намаляват. Искаме с дейността си да
демонстрираме добрата практика на „Хабитат фор Хюменити“, която е
непозната у нас. И да подскажем, че при наличие на воля обществото
може да се организира и да помогне на много повече хора. Ако
представителите на бизнеса, на общините и неправителствените
организации обединят усилията си, жилищната бедност няма да е
толкова голяма“, казва Минчо Бенов, директор на „Хабитат България“.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)