|
С врагове като Георги Първанов лидерът на БСП няма нужда от
приятели!
Любослава Русева
Парадоксално, но факт: опитът на бившия президент да разцепи
партията ще доведе до нейното сплотяване и ще укрепи позициите на
соцпредседателя. Първанов предоставя на Станишев чудесната
възможност най-сетне да се отърве от вътрешната опозиция. Само след
четири месеца може да се окаже, че го е снабдил и с алиби при
евентуален пореден посредствен резултат на БСП на евроизборите.
А ето и най-пряката полза от рестартирането на проекта АБВ:
отклонява вниманието от „тежката зависимост” (по самия Първанов), в
която е изпаднала партията било по политическа, било по семейна
линия. Насочва разговора за лидерството на Станишев в удобна за
самия Станишев посока. Благодарение на интригата, че Първанов
възкресява движението си в задкулисна договорка с ГЕРБ, Станишев ще
опакова далеч по-благоприлично амбициите си да остане начело. Или
поне да запази статуквото, явявайки се основен бранител на БСП от
коварните попълзновения на „предателите”.
Като открито се включва в критичния хор срещу управлението, бившият
президент прави на опонента си още две безценни услуги.
Първата е, че противниците на настоящото управление се оказват в
близост до ярко олицетворение на явлението, срещу което протестират
повече от половин година - непрозрачността при взимането на
съдбоносни за страната решения. Това би трябвало да ги разколебае,
доколкото споменът за бащинството на Първанов при сглобяването на
предишната и не по-малко проблематична тройна коалиция е все още
жив. Жив е и споменът за проруските му позиции и обвързаности,
покрай които опасенията на някои критици, че целта на днешната власт
е да ни „извади” от ЕС, изглеждат нелепо.
Оттук произтича и втората безценна услуга - на фона на Георги
Първанов председателят на ПЕС Сергей Станишев има шанса да
препотвърди своята „европейскост”. Иначе казано, да се прелегитимира
като европейски политик в момент, когато авторитетът му сред
европейските социалисти е сериозно помръкнал. Заради гражданските
брожения срещу управлението, подкрепено от ксенофобска формация,
Станишев рискуваше да не осъществи бляскава кариера на брюкселски
терен (публична тайна е, че има тежнения към поста на еврокомисар,
щом през юли се сформира новата Еврокомисия), докато сега парашутът
му се отваря отново.
Впрочем благоприятните за лидера симптоми са вече налице:
- Веднага след реанимирането на АБВ провадийската организация беше
спешена да номинира Станишев за водач на евролистата на БСП. В нея
беше включен и отявленият му вътрешен опонент Георги Кадиев, което
би следвало да се тълкува по логиката, че постът сломява всяка
съпротива. Наблюдението е на колегата Галя Горанова, която
предвижда, че ако провадийският челен опит бъде приложен в цялата
страна, първановистите ги очакват интересни кадрови изкушения.
- От неофициални допитвания сред соцдепутатите стана ясно, че с
изключение на обичайните заподозрени като Кирил Добрев
възнамеряващите да подкрепят авантюрата на бившия държавен глава се
свеждат до една голяма...нула. Е, склонен да я подкрепи бил и
депутатът Страхил Ангелов, само че под сурдинка и с витиевата
уговорка за „преодоляване на някои принципни различия с проекта”.
- Кръгът около Сергей Станишев застана в пълна бойна готовност, а
зам.-председателят на БСП Димитър Дъбов уставно докладва, че
основните партийни организации, общинските и областните структури на
партията реагират ОСТРО на намерението за регистриране на втора лява
листа. На въпрос дали няма елемент на режисура в тази кампания,
Дъбов отговори: "Не, спонтанна е, както беше спонтанна и преди 3
години. БСП има своя инстинкт за оцеляване. Сега той отново сработва
и това, което се случва, действа мобилизиращо на членовете и
симпатизантите ни."
Само преди месец и половина подобна консолидация изглеждаше трудно
възможна. Нещо повече: в началото на декември 2013 г. местен шеф на
БСП заплаши с оставка заради зависимостта на партията от ДПС. Тогава
зам.-председателят на кърджалийската община Кирково Димитър
|
Сергей Станишев с новогодишната баница с късмети
Манчев обяви, че балансът при кадруване в област Кърджали и
регионалните служби е все в полза на Движението за права и свободи
(„Към днешна дата - 8 регионални и областни служби са на ДПС срещу 2
на БСП”) .
Междувременно критиките, че соцлидерът е зависим и от семейното си
обкръжение, се задълбочиха след публикация в германското сп.
„Шпигел”. От нея се разбра, че евродепутатът Инге Гресле е поискала
от комисията по бюджетен контрол на Европарламента да разследва
договор с фирмата „Актив груп” за популяризиране на европейските
избори. Тънката подробност тук е, че фирмата е собственост на
съпругата на Станишев, а германецът Мартин Шулц, понастоящем
председател на Европарламента, беше номиниран от ПЕС като кандидат
за президент на новата Европейска комисия.
Дори в случая да не става дума за конфликт на интереси, съмненията
за задкулисно кадруване из българските коридори на властта добиваха
все повече плътност и все някога щяха да принудят лидера на БСП да
даде конкретно обяснение - отвъд фалшивата реторика за ценностите,
идеите, каузите и метафорите за „покълналите стръкове на надеждата”.
Макар веднъж да го даде, Станишев продължаваше и продължава да е
уязвим за ред кадрови решения, взети в най-близък, чак интимен
кръг...
Уви, вече никой не наднича зад тези кулиси, тъй като взорът на
публиката е прикован върху гръмналата на сцената пушка. Позовавайки
се на Чехов, Първанов се ласкаеше от мисълта да изиграе ролята на
пушката, но очевидно не си даде сметка, че ще се простреля сам в
краката. Не толкова защото го направи късно и неубедително, а понеже
хем гръмна, хем не предизвика развръзка. Точно обратното: зададе нов
сюжет, предложи интересна завръзка, напълно обсеби вниманието ни.
Улисани да го гледаме и да го обсъждаме, изведнъж всички забравихме
за „злодея”. Даже решихме, че този злодей е жертва на долна интрига,
което го направи и донякъде симпатичен.
Ако все още разполагаше с ресурси да възкликне като Тарас Булба: „Аз
те създадох, аз ще те убия!”, Първанов отдавна да се е разправил със
собственото си отроче. Творението му обаче се еманципира, окопа се
на председателския пост (близо 14 години!) и към момента е на
практика несменяемо. През цялото това време се научи как да
оправдава изборните загуби (шест на брой!) и да оцелява с
безпогрешен, като че вроден инстинкт за самосъхранение.
По ирония на съдбата ще се окаже, че вместо да го затрие, неговият
създател ще му вдъхне сили за живот. Ще го белоса и колоса. И ще го
направи, без да иска, разбира се! Следвайки мотото „Колкото по-зле,
толкова по-добре” (по Станишев), Първанов ще изгори като политик
съвсем скоро.
Това нямаше да ни вълнува чак толкова, ако не засягаше живота ни. Но
понеже той минава под мотото „Колкото по-зле, толкова по-зле”,
подобни сюжети са вече уморителни и обидни. До степен да не ги
забележим, по-лошото – да им се вържем.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)