Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Интернет будител

Българката Антоанета Миланова грабна две от важните награди на образователната организация Edublog и показа как технологиите ще преобразят класната стая

 

Елица Димова


Онлайн организация, базирана в Австралия и САЩ, всяка година тръгва по петите на най-добрите образователни блогове в света, подрежда ги в списък по заслуги, а на финала раздава награди на отличниците. Напълно непознатите на родна почва призове – Edublog awards, звучат като поредната интернет класация без особен смисъл, но от десетина години насам те са най-точният индикатор за промяната, която настъпва в класната стая с развитието на технологиите. “Появиха се в най-точния момент – когато всички масово заговориха за вредата, която интернет нанася на образователната система. Бил опасен, пречел, разсейвал децата... И от Edublog се нагърбиха със задачата да докажат обратното - че интернет може да подобри обучението, да го направи по-атрактивно и ефективно, подпомагайки развитието на учителски, студентски и ученически блогове”, споделя Антоанета Миланова, една от първите българки, попаднали в световния списък на отличниците.


Първи блог стъпки


Когато австралийците надникнали в блога на Антоанета “Моменти от класната стая”, реагирали светкавично. “Току-що бях спечелила двете си награди за 2013 г. и поисках от тях да ми изпратят виртуалните значки, които да сложа на страницата си. Имейлът им започваше с: Уаааууу...”
Пробивът е значим – в среда, в която английският език е на почит, четири-пет български блога без чуждоезични версии печелят част от най-важните награди на Edublog, а Антоанета е първата в света, която взима две първи места в една и съща година. “Моменти от класната стая” е отличен за най-добър индивидуален блог и за най-добри споделени технологични ресурси, прибира и още няколко второстепенни награди (за цялостен принос и най-добър учителски блог). Екипната награда за 2013-а е за Земеделската професионална гимназия в Сандански, а от блога “В час” е най-влиятелната блог публикация за отминалата година.
След толкова признания отвън нямаше как да не надникнем в класната стая на учителя блогър Антоанета Миланова. Виртуално и реално. При първото ни връхлетяха десетки образователни приложения, забавни софтуери за класната стая и куп домашни експерименти като например как да си забъркаме изкуствен сняг за Коледа с крем за бръснене и сода. Или как да си направим танцуващи спагети, слънчева фурна и да надуем балон със сода и оцет вместо с хелий. При второто? Оказахме се напълно неподготвени.


Класна стая от бъдещето


В началното училище в град Божурище, където Антоанета преподава, денят върви в дежурния си ритъм. Мъглива утрин, шумно междучасие и ябълки за закуска. Само в класната стая на ІІ б клас нещо не е както трябва - чиновете са събрани приятелски на групи, в средата на стаята две деца махат съсредоточено с ръце, хващат невидими плодове и ги хвърлят с отработени движения във виртуалните кошници на лаптопа пред тях. Друга петорка второкласници редят пъзели и смятат с таблети, а отсреща няколко хлапета движат безжични мишки и отговарят на тестови задачи от мултимедийната дъска. След малко Антоанета надува свирката, групите се сменят и всичко започва отначало.
„Не всеки час е така - потушава първоначалния шок от видяното Антоанета. - Използваме технологиите в свободно избираемите часове, но винаги когато един образователен софтуер може да направи по-интересен урока, го включвам в програмата”, допълва учителката. Признава, че търсенето и тестването на забавни и полезни софтуери понякога й отнема дни, но резултатът си заслужава. Образователните игри в училището й са на особена почит – най-успешния български образователен софтуер „Енвижън” (многомишковата технология), който вече е в над 1000 училища у нас, е дело на две момчета от Божурище. Виртуалният лов на плодове в час също е тяхна разработка: Jumpido e първият български образователен софтуер, който използва възможностите на естествения потребителски интерфейс. „Базиран е на технологията Kinect for Windows и използва движенията на тялото, за да превърне учениците в активна част от учебния процес”, допълва Антоанета.
Техниката, с която ІІ б клас разполага, е на училището, но учителката блогър сама е купила един-два таблета, за да няма сърдити в час. „Нося и лаптопа си, когато трябва. Но въпросът не е в техниката – днес тя е мобилна, лесна за употреба, достъпна, а в желанието на колегите”, категорична е тя.


Блог обучение за начинаещи


Часовете на Антоанета са различни и интересни, но не децата са мотивът й да започне блога „Моменти от класната
 

 

 

стая”, а учителите. „От години имаме сайт на класа, който редовно пълня с любопитни интернет помощници. Доволни са и родителите, и децата. Помагат си за домашните, забавляват се заедно и най-важното – учат и усвояват нови умения. С времето обаче разбрах, че много мои колеги имат желанието да включат технологиите в часовете си, но се затрудняват да направят първата крачка.” Осъзнава, че просто група в социалната мрежа, в която да пуска линкове с образователните си находки, не е достатъчна. Нужно е място, в което да разкаже детайлно как работи този или онзи продукт, за какъв урок е подходящ и каква е крайната му цел. „Така се появи блогът ми през 2010 г. В началото опитно зайче беше дъщеря ми – тествах всяко приложение върху нея, а после го описвах подробно и го пробвах в час”, разказва Антоанета. Днес ежедневно в блога си получава десетки въпроси, благодарности, съвети на колеги. Дори с най-запалените стотина български учители блогъри скоро ще се съберат на семинар, за да обменят интернет опит и знания.
„Страхувам се обаче, че в класната стая все още нищо не се е променило от времето преди и след интернет. Много училища не са обезпечени технически и това забавя процесите. Технологията не е панацея, но днес отглеждаме мобилно поколение, за което знанието не е недостъпно. Интернет ресурсът е световното познание на един клик от тях. Затова и ролята на учителя днес е съвършено нова: да подтикне детето само да потърси знанието, а не да използва компютъра предимно за игри. Има една китайска поговорка: Учителят отваря вратата, но ти сам трябва да влезнеш. Наша е задачата да породим онова чувство у детето, което да го накара само да потърси информацията, която му трябва.”


Челен опит


Теорията на Антоанета, че днес учителят не е в ролята на знаещия, а на този, който мотивира, все още звучи твърде далечно. „Днес класната стая просто не може да бъде източник на знания в онзи смисъл, който ние, старите поколения, познаваме. Тя трябва да бъде работилница за умения, да създаде мотивацията, да натрупа опит, а знанието ще дойде само. Като потребност...”, неотстъпчива е началната учителка.
След повече от 20 години стаж в училището в Божурище за нея не е трудно да очертае промяната, която са донесли технологиите в час. „Поколението, което се изучи без образователни интернет помощници, израсна по-плахо. Ние сме малък град, в час обстановката е почти семейна и когато децата влезнат в софийските училища, се стряскат. Много често се връщат отново в Божурище, защото така и е не успяват да свикнат със средата. Бяха потиснати от големия град. Технологиите обаче промениха всичко - днешните деца, които общуват по Скайп, използват активно интернет за обучение и забавление, нямат този комплекс. По-отворени и комуникативни са. И не се чувстват изолирани, когато си тръгнат оттук”, смята Антоанета.

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co