|
Българката Антоанета Миланова грабна две от важните награди на
образователната организация Edublog и показа как технологиите ще
преобразят класната стая
Елица
Димова
Онлайн организация, базирана в Австралия и САЩ, всяка година тръгва
по петите на най-добрите образователни блогове в света, подрежда ги
в списък по заслуги, а на финала раздава награди на отличниците.
Напълно непознатите на родна почва призове – Edublog awards, звучат
като поредната интернет класация без особен смисъл, но от десетина
години насам те са най-точният индикатор за промяната, която
настъпва в класната стая с развитието на технологиите. “Появиха се в
най-точния момент – когато всички масово заговориха за вредата,
която интернет нанася на образователната система. Бил опасен,
пречел, разсейвал децата... И от Edublog се нагърбиха със задачата
да докажат обратното - че интернет може да подобри обучението, да го
направи по-атрактивно и ефективно, подпомагайки развитието на
учителски, студентски и ученически блогове”, споделя Антоанета
Миланова, една от първите българки, попаднали в световния списък на
отличниците.
Първи блог стъпки
Когато австралийците надникнали в блога на Антоанета “Моменти от
класната стая”, реагирали светкавично. “Току-що бях спечелила двете
си награди за 2013 г. и поисках от тях да ми изпратят виртуалните
значки, които да сложа на страницата си. Имейлът им започваше с:
Уаааууу...”
Пробивът е значим – в среда, в която английският език е на почит,
четири-пет български блога без чуждоезични версии печелят част от
най-важните награди на Edublog, а Антоанета е първата в света, която
взима две първи места в една и съща година. “Моменти от класната
стая” е отличен за най-добър индивидуален блог и за най-добри
споделени технологични ресурси, прибира и още няколко второстепенни
награди (за цялостен принос и най-добър учителски блог). Екипната
награда за 2013-а е за Земеделската професионална гимназия в
Сандански, а от блога “В час” е най-влиятелната блог публикация за
отминалата година.
След толкова признания отвън нямаше как да не надникнем в класната
стая на учителя блогър Антоанета Миланова. Виртуално и реално. При
първото ни връхлетяха десетки образователни приложения, забавни
софтуери за класната стая и куп домашни експерименти като например
как да си забъркаме изкуствен сняг за Коледа с крем за бръснене и
сода. Или как да си направим танцуващи спагети, слънчева фурна и да
надуем балон със сода и оцет вместо с хелий. При второто? Оказахме
се напълно неподготвени.
Класна стая от бъдещето
В началното училище в град Божурище, където Антоанета преподава,
денят върви в дежурния си ритъм. Мъглива утрин, шумно междучасие и
ябълки за закуска. Само в класната стая на ІІ б клас нещо не е както
трябва - чиновете са събрани приятелски на групи, в средата на
стаята две деца махат съсредоточено с ръце, хващат невидими плодове
и ги хвърлят с отработени движения във виртуалните кошници на
лаптопа пред тях. Друга петорка второкласници редят пъзели и смятат
с таблети, а отсреща няколко хлапета движат безжични мишки и
отговарят на тестови задачи от мултимедийната дъска. След малко
Антоанета надува свирката, групите се сменят и всичко започва
отначало.
„Не всеки час е така - потушава първоначалния шок от видяното
Антоанета. - Използваме технологиите в свободно избираемите часове,
но винаги когато един образователен софтуер може да направи
по-интересен урока, го включвам в програмата”, допълва учителката.
Признава, че търсенето и тестването на забавни и полезни софтуери
понякога й отнема дни, но резултатът си заслужава. Образователните
игри в училището й са на особена почит – най-успешния български
образователен софтуер „Енвижън” (многомишковата технология), който
вече е в над 1000 училища у нас, е дело на две момчета от Божурище.
Виртуалният лов на плодове в час също е тяхна разработка: Jumpido e
първият български образователен софтуер, който използва
възможностите на естествения потребителски интерфейс. „Базиран е на
технологията Kinect for Windows и използва движенията на тялото, за
да превърне учениците в активна част от учебния процес”, допълва
Антоанета.
Техниката, с която ІІ б клас разполага, е на училището, но
учителката блогър сама е купила един-два таблета, за да няма сърдити
в час. „Нося и лаптопа си, когато трябва. Но въпросът не е в
техниката – днес тя е мобилна, лесна за употреба, достъпна, а в
желанието на колегите”, категорична е тя.
Блог обучение за начинаещи
Часовете на Антоанета са различни и интересни, но не децата са
мотивът й да започне блога „Моменти от класната
|
стая”, а учителите. „От години имаме сайт на класа, който редовно
пълня с любопитни интернет помощници. Доволни са и родителите, и
децата. Помагат си за домашните, забавляват се заедно и най-важното
– учат и усвояват нови умения. С времето обаче разбрах, че много мои
колеги имат желанието да включат технологиите в часовете си, но се
затрудняват да направят първата крачка.” Осъзнава, че просто група в
социалната мрежа, в която да пуска линкове с образователните си
находки, не е достатъчна. Нужно е място, в което да разкаже детайлно
как работи този или онзи продукт, за какъв урок е подходящ и каква е
крайната му цел. „Така се появи блогът ми през 2010 г. В началото
опитно зайче беше дъщеря ми – тествах всяко приложение върху нея, а
после го описвах подробно и го пробвах в час”, разказва Антоанета.
Днес ежедневно в блога си получава десетки въпроси, благодарности,
съвети на колеги. Дори с най-запалените стотина български учители
блогъри скоро ще се съберат на семинар, за да обменят интернет опит
и знания.
„Страхувам се обаче, че в класната стая все още нищо не се е
променило от времето преди и след интернет. Много училища не са
обезпечени технически и това забавя процесите. Технологията не е
панацея, но днес отглеждаме мобилно поколение, за което знанието не
е недостъпно. Интернет ресурсът е световното познание на един клик
от тях. Затова и ролята на учителя днес е съвършено нова: да
подтикне детето само да потърси знанието, а не да използва компютъра
предимно за игри. Има една китайска поговорка: Учителят отваря
вратата, но ти сам трябва да влезнеш. Наша е задачата да породим
онова чувство у детето, което да го накара само да потърси
информацията, която му трябва.”
Челен опит
Теорията на Антоанета, че днес учителят не е в ролята на знаещия, а
на този, който мотивира, все още звучи твърде далечно. „Днес
класната стая просто не може да бъде източник на знания в онзи
смисъл, който ние, старите поколения, познаваме. Тя трябва да бъде
работилница за умения, да създаде мотивацията, да натрупа опит, а
знанието ще дойде само. Като потребност...”, неотстъпчива е
началната учителка.
След повече от 20 години стаж в училището в Божурище за нея не е
трудно да очертае промяната, която са донесли технологиите в час.
„Поколението, което се изучи без образователни интернет помощници,
израсна по-плахо. Ние сме малък град, в час обстановката е почти
семейна и когато децата влезнат в софийските училища, се стряскат.
Много често се връщат отново в Божурище, защото така и е не успяват
да свикнат със средата. Бяха потиснати от големия град. Технологиите
обаче промениха всичко - днешните деца, които общуват по Скайп,
използват активно интернет за обучение и забавление, нямат този
комплекс. По-отворени и комуникативни са. И не се чувстват
изолирани, когато си тръгнат оттук”, смята Антоанета.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)