|
За Първанов и Станишев ще се съди по местните им хора
Веселина Седларска
Бях се зарекла никога повече да не пиша за този човек. И не от
страх, че той ми подхвърля на улицата реплики като „Защо не си с
охрана, не те ли е страх, че ще те убия?”, „Кой ти поръча да
пишеш?”, „Колко ти платиха?”. И той знае каква съм аз, и аз знам
какъв е той – в смисъл, в себе си той много добре знае, че никой не
ми е платил, и аз пък знам, че няма да ме убие. Бях се зарекла да не
пиша просто защото има неща, които са предостатъчни в една бройка.
Мартин Славов е героят от оня запис в интернет отпреди година и
половина, в който като лидер на сливенската организация на БСП се
договаря с местен бизнесмен да му преотстъпи правото си да бъде
кандидатиран за кмет срещу 100 хиляди лева. Записът си стоеше от дни
в мрежата, а хората мърмореха, че не са го изслушали докрай, защото
или почнали да повръщат към десетата минута, или им бил прекалено
дълъг, твърде просташки, гнусен на места и т.н. От върховете на БСП
също нямаше никаква реакция. Това ме потресе повече, отколкото
самият разговор. Сливен е малък град, тук всичко е ясно. Двамата
участници в разговора Мартин Славов и Галин Кънчев на теория бяха
партиен лидер и бизнесмен, а на практика двама пишман предприемачи
пред фалит, които се дуеха един пред друг като два проскубани пуяка.
Но в надприказването си казваха някои факти, обясняваха някои
ходове, които си бяха самата грозна истина за това как се правят
избори в България. И най-важното: стояха като на длан с цялата си
морална нищета пред избирателите си. А избирателите се гнусяха и
нямаха време да ги чуят.
Затова дешифрирах и пуснах в много съкратен вид оня скандален запис.
Каква ти поръчка, в редакцията даже не знаеха какъв текст ще
получат, както и аз не знаех дали ще им се стори достатъчно важен
един местен лидер, за да се занимават с него. Както не знаят и за
това, което пиша сега, а и аз не знам дали ще го публикуват, тъй
като това всъщност не е журналистически текст, а нещо като писмо до
читателите. Пиша го по три причини. Първо: няколко души тези дни ме
попитаха чий човек е Мартин Славов – на Първанов или на Станишев, за
да се ориентират кого да не подкрепят. Второ: преди седмици в сайта
„Бивол” бяха публикувани две писма на Мартин Славов до Кирил Добрев
и отново нямаше никаква, никаква реакция на заетите със себе си
лидери на БСП. Трето: Мартин Славов и в момента съди почтен човек,
който се опита да предизвика слушане и обсъждане на оня запис в
самата партийна организация. Предложението било бойкотирано и като
последствие се появи в интернет. Сега Славов съди този партиен член
и твърди, че гласът от записа не е негов, съдът няма пари за
експертиза. А и още един почтен човек, преживяващ от дребен занаят,
тези дни ми изплака, че общинският съветник Мартин Славов му дал
знак, че ще се доразправи с него.
Точно така: след целия оня шум Мартин Славов продължава да е
общински съветник от БСП и тези дни решава дали общинските съветници
в Сливен да вземат заплата 1470 лева, както си бяха наумили (към
този момент под натиска на обществеността мераците са паднали до 550
лева). Преди година и половина председателят на Общинския съвет Соня
Келеведжиева, интелигентна и уважавана в града учителка, бе свалена
от поста си, защото името на съпруга й било споменато в оня запис.
Но главният герой Мартин Славов си остана общински съветник и
председател на комисията по евроинтеграция, международно
сътрудничество и партньорски инициативи. Другият главен герой от
записа Галин Кънчев изчезна от България и безуспешно се издирва от
няколко банки.
Писмата, които тези дни партньорският сайт на Уикилийкс пусна, не са
нови, те са от декември 2009 година. Писани са от Мартин Славов до
Кирил Добрев и според хората, които ги пуснаха, използваното в тях
кодово име Бай Иван се отнася за Георги Първанов.
„Киро здравей!
Искам да споделя с теб една идея, която мисля, че ако я реализираме
ще бъде много ценна за нас и за бай Иван. Неотдавна имаше едно
интервю с бай Иван и от всичко което каза той най-важното беше, че
от тук нататък негов приоритет ще бъде икономиката и лобирането пред
големи инвеститори. Това много ме впечатли и реших да помисля по
въпроса.
Ето какво измислих: Единствената голяма глобализаторска фирма гигант
и хегемон в бранша си, която не е в България e ……(споменава се името
на голяма фирма). Години наред тя е номер едно по-най различни
критерии, имат над 200 магазина в цяла Европа (включително Гърция,
Чехия, Словакия, Румъния), но нямат позиция в България. От една-две
години едни гърци се мъчат да откриват магазин, но постоянно
отлагат. Сега говорят за не по-рано от 2012-2013. Те са
представители за Гърция и Кипър и явно искат да лапнат и България,
но не им стигат силите… и по-добре. Предлагам ти, да поговориш по
този въпрос с Явор К., Корнелия Н., Атанас К. и Драго и да ги питаш
дали имат повече инфо по въпроса. На база на инфото, което ще
получиш от тях да представиш идеята на Бай Иван и да го накараш да
покани ЛИЧНО собственика на фирмата. Покана от такъв ранг за такъв
човек е нещо голямо и ако той се съгласи да гостува в България това
ще е удар в десетката.
1. Бай Иван ще извлече голям дивидент като инициатор на антикризисна
инициатива (лична загриженост за нови инвестиции в страната,
по-малко безработица и т.н.)
2. Той лично, става гарант за благоприятен инвестиционен климат в
България и … рейтингът му хвръква още по-нагоре
3. В срещата трябва да вземат участие наши кметове от по-големи
градове (Варна, Русе, Благоевград, Пловдив), които също да потвърдят
готовността си за сътрудничество.
4. Трябва да се убеди господина да открие директно (не чрез Гърция)
тяхно представителство в България и да планира откриване на 4-5
магазина в близките 4-5 години
|
В навечерието на партийния си конгрес през 2012 година Георги
Първанов и Сергей Станишев посетиха Сливен в два последователни
дни. И при двете посещения местният тогава лидер на БСП Мартин
Славов беше до съответния лидер.
5. Естествено, за шефове на това представителство трябва да бъдат
предложени наши лични хора (ще има закупуване на терени, изграждане
на офиси, назначаване на хора и т.н.)
6. В последствие строителството на магазините да се извършва от наши
читави фирми.
7. За регионални управители също да бъдат назначавани наши читави
хора, а дори и за обикновени служители да можем да помагаме на млади
хора за работа и т.н. и т.н.
Помисли и ти.
Поздрави
Мартин”
Нещо да ви изненада? Мен лично не. Така се прави у нас, май че и по
света. Е, има неща, които изненадват по-запознатите със
социалистическата идея: например това, че левите хора са по природа
алтерглобалисти и не е нормално техните лидери да мечтаят за
посещение от шефове на „глобализаторски” (по Мартин Славов)
компании, за да припечелят лично. А след това – за да спечелят
избиратели – да се борят срещу мултинационалните компании, които
убиват местната икономика. Останалото, общо взето, е вече прието за
нормално в България – и закупуването на терени, и „нашите лични
хора”, и „нашите читави фирми”. Тук няма престъпление, а и да има,
не е консумирано, защото ония гърци все пак успяха да докарат
компанията у нас (в полза на кой знае чии други читави хора и
фирми). Това, което е важно за нашите обръгнали на далавери, но все
още надяващи се на някаква остатъчна почтеност души, е тонът на
писмото, моралният облик за думите. Второто писмо е още по-малко
изненадващо, затова само няколко реда от него:
„Киро здравей,
Срещнах се с човека Х.Ков. Много искат да ми вземат линията, но не
ставало да я заменят за дълга. Предлагат ми да купят линията за 100
хил. лева в брой (което е без пари) и да ми уредят на ново нещата в
ОББ за 10 години, от които 2 гратис.
Ако ще приемам тази схема, то поне да ми отпуснат и 300-350 хиляди
лева (150-160 хил. Евро) оборотни и така цялата „работа” да стане за
около 600 хиляди Евро (450 + 150 нови). Мога да им дам три имота за
обезпечение. …
Помогни ми, моля те, с каквото можеш при Х.Ков. – аз знам как да се
отблагодарявам.
Приятен уикенд със семейството
Поздрави
Мартин Славов”
Хората в Сливен тези дни не питат кой е Х.Ков., питат чий човек е
Мартин Славов – на Станишев или на Първанов. И преди, и сега – не
знам. Знам само, че след всичко това Славов е общински съветник от
БСП и от него се очаква да решава тежките проблеми на един беден и
оредяващ град. Знам, че един почтен човек е разкарван по съдилищата
само защото е попаднал на скандален запис и е казал на общинската
партийна организация, че е редно - преди да гласуват за общински
председател - да чуят записа. Знам за още неколцина, които треперят
под заплаха от отмъщение. И знам, че всичко това няма смисъл да
влиза в разследващи институции, защото ще приключи с „липса на
достатъчно доказателства”. Знам, че става дума за ненаказуемо
явление – изпортен морал, комплексарско самочувствие и компенсаторно
високомерие. Мартин Славов не е калинка, той е образован, умен
човек, на когото кой знае защо не му върви много. Далеч по-глупави и
мързеливи от него нямат неговите бизнес неволи. Това всъщност е
най-парадоксалният резултат от българския преход – устроихме си
живот, в който всички сме едновременно и жертви, и мъчители.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)