|
И да не вярвате в мрачни теории, ще ги видите онагледени
Веселина Седларска
“Със селото стана същото, каквото с хляба – когато го режехме преди,
го прегръщахме. Сега го колим.” (баба Цонка от Градец, 91-годишна)
Българското село няма да оцелее, ще оцелеят български села.
Дотолкова български, доколкото ще са в България, а не защото в тях
ще живеят православни българи. Селата, които ще оцелеят, ще бъдат
населени или от мюсюлмани, или от роми, а храмовете ще са или
джамия, или евангелска църква. Това е бъдещето на селата.
Българското село – онова, което на практика е било България векове
наред, е минало.
В Горно Александрово тази сутрин не знаят какви са новините. През
нощта някой е отмъкнал жиците между три електрически стълба баш в
центъра и сега селото е без ток. Нощното турне минало и през
съседното Драгоданово, там са оголили шест стълба. Полицаите знаели
кои са крадците, ама какво от това. Цигани? „Абе те ползват
цигани за черната работа,
ама шефовете им не са цигани
Не виждаш ли, че е пипано майсторски, тия хора са работили в енерго,
от Карнобат някаква групичка била, уж я знаят и все не могат да я
пипнат.” Това го говорят старците на площада, всеки от които е
провел доверителен разговор с познат полицай. „Гледай сега, жиците с
алуминий са ги оставили, взели са само с бакъра.” Бакър е мед. Върви
между 7 и 9 лева на пунктовете за вторични суровини. „Кмете, кажи на
енергото да си сменят бакърените жици с алуминиеви, да се спрат тия
кражби.”
Кметът обаче търси държавническо решение. Той се казва Петър
Костадинов, на 28 години, с диплома по публична администрация и с
енергия, с която може да се управлява ООН, камо ли едно село от 670
жители. Горно Александрово е спретнато и преметено като от млада
булка. „Кандидатирах се, защото това е моето село. Мога да направя
за него повече от някой пришълец, който е решил да си дочака
пенсията на този пост”, казва Петър Костадинов. Той е циганин.
Кметът има по-лесно решение: пунктовете за изкупуване на вторични
суровини трябва да станат държавни или общински. Да видим тогава как
се предават за сметището находища от мед или паметници. Така кметът
бързо и лесно намира решение на задача, в чието условие той приема
за дадено, че: а) има държава; б) държавата е загрижена за проблема;
в) иска да го реши.
Същата нощ в близкия Сливен някакъв се опита да отмъкне временната
метална табела пред Стария бряст, с която се призовава да се гласува
за бряста в европейския конкурс за дърво на годината. Намира се в
най-централното и осветено място на града. Човек от общинската
охрана случайно видял как минувач нарамва табелата, настигнал го и я
върнал на мястото. Кой да види и да спре професионални крадци на
жици в Горно Александрово, в което
няма нито осветление,
нито полицай
За да спрат кражбите, трябва някой да хване крадеца в началото или
да не купи краденото на края. Обаче и началото, и краят са зейнали
порти, през които може да мине всяка кражба. Условията на задачата
всъщност са различни: а) няма държава; б) на никого не му пука; в)
никой няма намерение да си мръдне пръста да реши проблема.
В исторически план, ако България е къща, селото е било най-важната
стая, но не само защото там е долапът с храната. Там е било и
огнището, където са се изковавали железните норми за уважение, дълг,
приличие, труд, твое и мое, там са подредени нотите на вътрешната
мелодия на България, която звучи в състояние на нравствен покой.
Когато се казва, че във всички тежки времена селото е спасявало
България, то не е просто защото там винаги ще се намери нещо в
мазето и в курника. А защото в селото векове наред се е намирал
кладенецът с живата вода за българина. Оттам извират законите на
общото добруване: трудът е твоето спасение, не посягай на чуждото,
дай хляб на гладния, подай ръка на по-слабия и по-стария, мери със
сърцето, не с окото, защото окото насита няма…
Когато не е било позволено на българите господ да им говори на
техния език, съвестта на селото го е правила. Селото е пазител на
истината, че твоята цена е според мярката, изкована тук, сред само
истински неща – земя, челяд, стадо, градушка. Цената ти не е според
ведомостта, в която по-късно като гражданин ще трябва да се
подписваш много често след демонстрация на лоялност, имитация на
работливост, лицемерни хватки и други неща, които селото не смята за
естествени, защото не е виждало нито да растат по дърветата, нито да
се раждат в кошарите. Тази жива вода вече я няма, изворът е
замърсен, затлачен, пресъхнал.
Селянинът е бил ведно с цялото село в онази стая, където се държат
стандартите за бяло и черно, добро и зло. Гражданинът е сам в своята
панелка, когато трябва да намери оправдание за всеки свой компромис.
Метафората е преувеличена и обобщаваща, но това се е случило, когато
селяните започват да се движат към града през миналия век. Всяка
по-голяма стъпка на историята прегазва първо селото. И ето го този
преместен от селото в града народ – изпреварил селото толкова, че
вече да не може да се върне в него, но и изостанал от света толкова,
че да не може да се присъедини.
В Горно Александрово има стотина здравноосигурени лица – децата и
пенсионерите. Доста хора от селото работят за един известен винпром,
на сиво. Без трудови договори, без осигуровки, без стаж. За рязането
на лозя сега получават по 6 лева на ден. Ако откажат да работят без
трудов договор, винпромът ще вземе хора от съседно село. Кметът не я
разбира тази бъркотия: „Ако държавата не може да задължи
работодателите да са коректни с работниците, кой може?” Той
продължава да решава задачки под условие, че има държава. По същата
причина продължава да пише жалби до прокуратурата за обида на
длъжностно лице по време на изпълнение на служебните му задължения
след всеки
|
Кметът
Петър Костадинов: „Кандидатирах се, защото ме е грижа за родното ми
село и мисля, че мога да направя за него повече от някой пришълец”
случай, в който на събрание някой му кресне, че „няма един циганин
да ми дава акъл”. Прокуратурата пък продължава да му връща жалбите,
защото били от частноправен характер. От близо 700 жители стотина са
българи. От 20 починали през миналата година 16 са българи. От 9
родени през 2013-а нито едно не е българче. От всички участници в
няколкото самодейни състава в читалището нито един не е българин.
Репертоарът е изцяло по български обичаи и танци.
Ремонтът на читалището е единственото, за което са инвестирани пари
през мандата на кмета. Парите са дадени от „народа на Съединените
щати”, както пише на табелката. Американците правят военни
тренировки на полигона „Ново село,” на пет-шест километра по въздух
от селото. По тази причина читалището е лъснато, обаче 20 кози
абортирали. Ветеринарят казал, че не се знае, но хората, които
разсъждават в по-геополитически мащаби от кмета, ги знаят тези
работи. Бай Стоян е един от тях: „Покрай Съветския съюз поминувахме.
Купуваха ни кривата продукция за хатър. Щото им бяхме наблизо. Сега
сме далече от новите братя, няма за какво да ни крепят.”
77-годишният човек няма и представа, че с тези четири кратки и
прости изречения описва една от най-мрачните теории за големите
световни сметки, в които при последните изчисления за нашата страна
е отредена по географски причини
жертвената роля на
буферна територия
Тя гласи следното: намираме се в епицентъра на геополитическото
противостоене, вече не сме първа периферия на една империя, вече сме
в самия край на друга империя, буферна територия между два свята,
санитарна територия между две религии, териториите нямат нужда от
държавност, те са терен за безпросветен народ в насипно състояние и
няколко олигарси, които ще се редуват с кратки правителства.
Тази теория щеше да звучи много понаучному конструирана, ако я бях
чувала само от социолога доц. Иво Христов. Щеше да е прекалено
цинична, ако я бях чувала само от двамина депутати в приятелски
разговор. Но когато всяко копче на дистанционното и всеки делничен
разговор я илюстрират, нещата стават сериозни. Пак от теорията: ще
се оформят два-три мегаполиса, останалото ще бъде социално
посредствено
население
в разпад
Горно Александрово е с една обиколка напред в сравнение с други
села. Преди 17 години тук убиха мъж и жена за бутилка ракия. Преди
три години убиха баба Неделя за една пенсия. „Сега по-малко се краде
- казва кметът Петър Костадинов. - То и не остана какво да се краде.
Сега проблемите ни са други. Да разкрием още едно работно място за
допълнителна група в детската градина. Да ремонтираме училището,
защото два рейса с наши деца ходят всеки ден в Блатец на училище, в
което учениците от Блатец на практика са само 8 на брой.”
От политическа коректност кметът пропуска две уточнения. Първото: в
повечето села има негласно споразумение циганите да не нападат
местни имоти, а да гастролират в съседни села. Така селата приличат
на незащитени средновековни поселища, през които всяка нощ може да
мине някоя чужда орда и да отмъкне, да изнасили, да убие. Второто: в
Блатец, докъдето разкарват с рейс учениците от Горно Александрово,
има много повече от осем местни деца, но български, и родителите им
ги пращат на училище в града, за да не са с циганчетата. Само след
години в селата няма да има такъв проблем, защото няма да има
български деца. В Горно Александрово има красива черква, но няма
поп. Пасторът е местен и активен колкото всеки пастор. Българските
села все повече ще приличат на Горно Александрово, дано поне имат
късмет да си намерят толкова образован и амбициозен кмет като Петър
Костадинов.
Дядо Стоян кръстосва площада („Какво да правя у нас, като
телевизорът не върви без ток?”). Разказва на жена си какво става в
селото, защото тя е починала миналата пролет и негово задължение е
да я държи в течение. „Аз го харесвам кмета. Циганин, българин,
какво значение има? Човек. Старае се момчето. Сега пък жандармерия?
И какво ще направи жандармерията, то белята вече направена. Тъй
направена, че не знам кой може да я оправи. Язък за децата, язък за
децата…”
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)