Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

100% същото
 

Преизбраният с пълно единогласие лидер на ГЕРБ така и не намери сили да се освободи от бремето „Цветанов”

 

Любослава Русева


Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса!
От реч на Тодор Живков



Тъкмо такъв „коренен поврат“ се случи на 16 февруари в зала 3 на НДК. Чудно е даже защо изобщо се проведе т.нар. Трета национална конференция на ГЕРБ, след като лидерът спокойно можеше да се преизбере самичък и да публикува речта си във Фейсбук...
Вярно, в тази реч Бойко Борисов обяви, че партията не е лидерска. Броят на заместниците му нарасна на трима, беше избрана и Изпълнителна комисия, която „ще взима решенията“. Много демократично - спор няма, само дето за Борисов гласуваха 100% от делегатите, а неговата дума, както винаги, се оказа решаваща за абсолютно всичко. Без да срещне несъгласие, без да допусне дори плах опит за някаква дискусия, председателят на ГЕРБ всъщност демонстрира, че партията си е лично негово притежание. Нещо като „Казваме Борисов, подразбираме ГЕРБ, казваме ГЕРБ - подразбираме Борисов“. И нещо като партия на победилия комунизъм в условията на демокрация (по Валерия Велева).
А можеше ли да бъде различно?
Не, разбира се. ГЕРБ не е „нормална” партия, а организация, възникнала, за да капитализира публичния образ на Бойко Борисов с единствената цел да участва във властта. Простичко казано, без Борисов няма ГЕРБ, така както вече няма и НДСВ без Симеон Сакскобургготски. Уверенията, че тя не е лидерска партия, звучат също толкова абсурдно, колкото твърдението на Цецка Цачева, че при управлението на ГЕРБ Северна Корея е била по-различна държава.
Впрочем в Северна Корея властта се предава по пряка и съребрена линия, тъй че на този фон преизбирането на лидер с пълно единогласие изглежда като демократична процедура. Все пак делегатите на конгреса формално можеха да гласуват „за” Бойко Борисов или „против” Бойко Борисов, което не е никак малко. Не може да става и дума за култ към личността, понеже с почти същото единодушие бяха гласувани анблок и спуснатите от лидера негови заместници: 1102-ма души бяха „за” Борисов, 1101 - за Цветан Цветанов и за кметовете на София и Бургас Йорданка Фандъкова и Димитър Николов. Избор имаше, ще повторя с лека ирония, пък нека Лютви Местан да казва, че „ГЕРБ стават все по-същите, същата авторитарна партия, макар че вече е по-правилно да се говори за авторитарен дуализъм, при който председателят е в тежка зависимост от заместника си”.
Веднага се сетихте за кой заместник става дума, нали?


За разлика от кръвожадния Ким Чен Ун

който хвърли чичо си на кучетата, Бойко Борисов не само не се освободи от Цветанов, но и затвърди позицията му на „дясна ръка”. Бившият вътрешен министър, който е подсъдим по две дела и е обвиняем по трето, ще продължи да отговаря за структурите и за парите на партията, което на практика означава, че отново ще я владее. След като беше преизбран, Цветанов дори обеща да работи „както досега”, което прозвуча твърде заплашително...
Дали става дума за наистина тежка зависимост от заместника, може само да се гадае. Факт е обаче, че Борисов така и не намери сили да го измести на по-заден план, въпреки че наяве излязоха ред обстоятелства, които компрометираха и Цветанов, и партията.
И въпреки сигналите, че иска да се освободи от това бреме.
Още преди няколко месеца Борисов възложи на Цецка Цачева да „движи нещата” в парламентарната група с обяснението, че „Цветанов има съдебни дела и ежедневието му не е в парламента”. Причината обаче беше различна - от ПГ на ГЕРБ тъкмо бяха напуснали двама депутати със сериозни петна в политическата биография, които са позволявали на втория човек в партията да ги държи в ръцете си. Нещо повече: разбра се, че той умишлено е подбирал зависими от разследвания и висящи дела, които да подлежат на контрол.

Скритите му лимонки

обаче започнаха да гърмят в ущърб на ГЕРБ, защото вече извън властта бившият вътрешен министър няма как да дърпа конците в МВР, прокуратурата и съда. Че някога всемогъщият Цветанов започва да тежи на партията със страшна сила, разбра и самият Борисов, който написа във Фейсбук, че ГЕРБ се нуждае от промяна на ръководството и на Изпълнителната комисия.
Е, промяна се случи, но тя е символична. Оставането на Цветанов беше балансирано с новите двама заместници, с което лидерът демонстрира, че ужким се е дистанцирал от него. Организационната работа обаче отново е в ръцете на доскорошния му първи и единствен заместник, т.е. той пак ще има решаващата дума за партийните структури, реденето на листи и предизборните кампании. В речта си пред

 

"Новото ръководство" на ГЕРБ избрано на последния конгрес

 

конгреса, която продължи цели 32 минути, самият Цветанов демонстрира бодър дух и самочувствие, за да не остане никакво съмнение, че е стожерът на партията. Докато правеше обзор на цялата история на ГЕРБ от 2006 г. досега, не пропусна да напомни и това, че в началото тъкмо той е бил формалният председател, тъй като законът забраняваше на тогавашния кмет Бойко Борисов да заема такъв пост.
Андрей Райчев: „Отвинтването на главата на Цветанов като мина от сапьор е неизбежно, но трябва да става много бавно. Всяка секунда той държи смъртта на Борисов в ръцете си. Цветанов може да гостува в едно телевизионно студио и след като излезе, на минутата Борисов ще е паднал.”
Няма съмнение, че бившият вътрешен министър знае много неща, които вероятно притесняват лидера. Но има и друго - Цветанов изгради ГЕРБ, познава актива, той владее структурите по места. „Партията е негова”, каза Борисов, когато обясняваше защо ще го остави като шеф на предизборния щаб въпреки оглушителния скандал с незаконното подслушване от миналата година. И беше прав да му е признателен:
методите на Цветанов за подбор на кадри бяха единствено възможните, за да се изгради мощна организация, чиито членове не са обединени от идеология и съзнание за мисия. Сборът от много лични интереси, провидели в тази партия

шанса да се консумира власт

се нуждаеше от ефективни начини за контрол, с каквито именно Цветанов разполага. Или поне разполагаше, преди ГЕРБ да излезе от управлението.
По ирония красноречив пример за определящата роля на бившия министър при кадруването е третият напуснал парламентарната група на ГЕРБ само ден след конгреса. Бившият шеф на Националната агенция по приходите Красимир Стефанов беше вкаран в листата на партията от Хасково по-скоро в знак на благодарност. Стефанов ръководеше приходната агенция, когато данъчните проверяваха имотното състояние на Цветанов по сигнал за 6 апартамента. След петмесечната проверка лично той обяви, че министърът на вътрешните работи е с чисти сметки и потвърди версията му за заем от тъста и тъщата.
Всъщност ако не беше имотният скандал, днес президентът на България щеше да се казва Цветан Цветанов. Но понякога съдбата се оказва благосклонна.
Не и към Борисов обаче. Очакванията, че главата на заместника му ще бъде „отвинтена”, се засилиха, след като го насмете заради нападките срещу главния прокурор, но бързо бяха отхвърлени с откровената реплика: „Ще бъде груба грешка да бъде махнат.” Министърът, чийто управленски мандат ще бъде запомнен с безогледен натиск върху съдебната система, зрелищни арести и раздаване на „присъди”, явно ще виси на шията на лидера, докато ГЕРБ съществува. Или поне докато делата срещу него най-сетне не сложат точка на политическата му кариера. Или пък и двете, защото ако роенето в парламентарната група продължи, току-виж се сбъднала ироничната прогноза на един приятел, че накрая в партията всички ще станат независими, а зависим от заместника си ще остане единствено Бойко Борисов...
А иначе за оставането на Цветанов в ръководството на ГЕРБ би трябвало да почерпи не толкова самият той, колкото управляващите. Най-малкото по две причини: сериозна пречка е партията да привлече Реформаторския блок (неслучайно на конгреса нямаше негови представители) и е чудесна мишена в предизборната кампания. Няма нужда, тъй да се каже, от черен пиар, защото фокусирането върху личността, стила и методите на Цветанов стига.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel Co