|
Къде се крият истинските икономически проблеми на България
Димитър Събев
Българската икономика показа слаби признаци на съживяване в края на
миналата година, но оптимизмът не е уместен. Според първоначалната
оценка на националната статистика през четвъртото тримесечие на 2013
г. брутният вътрешен продукт се е покачил с 0.4% на тримесечна и с
1% на годишна база.
Това е най-бързият прираст на икономиката за последните две години -
и въпреки това темпът е подчертано бавен, още повече за развиващ се
пазар като нашия. Другите източноевропейци в Европейския съюз се
справят далеч по-добре, на първо място Румъния, където БВП скочи с
5.1%. Анализаторите обясняват успеха на северната ни съседка с
добрата реколта, с мощния износ от заводите на „Рено”, но и със
съживяване на вътрешното търсене. Разполагаемият доход на румънците
се покачва и това дърпа нагоре националната икономика. Далновидното
решение на Букурещ по време на кризата да не преследва на всяка цена
балансирани бюджети, както и привличането на международни кредити е
в основата на сравнително ниската безработица - 7.1% за декември,
значително под нашите 13.1%.
България, както и другите нови членки на ЕС, силно зависи от
конюнктурата в еврозоната. Покрай завръщането на растежа на Стария
континент и потушаването на дълговата криза може да се очакват
по-добри дни и за нас. Така или иначе сега България е в групата на
бавно развиващите се. Причините не може да са само външни, щом
страни като Румъния и Унгария се справят чувствително по-добре от
нас. Някои от вътрешните пречки отдавна се коментират: политическа
нестабилност, усещане за корупция, административна преса върху
бизнеса. Други задържащи фактори са по-скоро табу, най-вече
отнемащият поне 5% от растежа валутен борд. Признава го сам Стив
Ханке - професорът, неправилно сочен за „баща на българския валутен
борд”. Назад ни дърпат и твърде скъпият банков кредит, и липсата на
икономическа, в частност индустриална структура след приватизацията,
дори ниските данъци и рекордно ниското равнище на държавен дълг,
които обуславят липсата на публичен ресурс за интервенции в
икономиката.
Но най-тежки удари българската икономика понася от влошената
демографска ситуация. Напоследък често се коментира, че не се раждат
достатъчно българчета. По-рядко става въпрос за това, че днес
бейбибумърите масово излизат в пенсия и пазарът на труда се оголва.
Оказва се, че онези почти 5 млрд. лв., които държавата допълва към
изтънелия бюджет за пенсии, са маловажен проблем. Без достатъчно
хора, които да произвеждат и да консумират, икономиката се спаружва
независимо от внушителния износ на суровини, който „пудри”
статистиката за БВП.
Правителството говори за повторна индустриализация, но тя няма как
да се случи - не заради липса на капитали и управленски капацитет, а
поради недостиг на хора. Дори в модерни времена индустрия не може да
се развива без пролетариат. Селата и малките градове на България
почти изчерпаха потенциала си да осигуряват заводска работна ръка. У
нас се губи цяла прослойка, ключова за растежа - средните
производствени специалисти, т.нар. сини якички. Хората се струпват
около полюсите: на високообразованите, които най-често се изкушават
от нещо по-добро в чужбина, и на непретенциозните работници с ниска
трудова култура и с ниски житейски хоризонти. Затова обществената
структура се огъва, може и да се счупи. Парадоксално, но факт - при
висока безработица няма достатъчно трудови ресурси.
Представително изследване на БАН установи, че 11% от българите в
трудоспособна възраст са готови да емигрират и да търсят препитание
навън. Това съответства на 480 хил. души, а около 50 хил. души се
готвят да напуснат страната още тази година. Това е почти толкова,
колкото българчета се раждат годишно в наши дни. Според друга оценка
на Министерството на труда и социалната политика България обезлюдява
с 35 хил. души годишно. Загрижени за бъдещето, работодателите искат
да им бъде разрешено да наемат малолетни и да уволняват без
обезщетение. Ако готвените от Българската стопанска камара промени в
трудовия кодекс бъдат приети, избиращите работа в чужбина пред
манчестърския капитализъм у дома ще стават все повече. БСК на
всичкото отгоре настоява за по-кратък отпуск по майчинство, за да
могат майките да запълват пробойни на пазара на труда. Цената на
този ход - още по-ниска раждаемост - явно не плаши бизнеса.
|
България няма да престане да съществува толкова бързо, защото
гурбетчиите пращат пари вкъщи: официалната сума, която емигранти
превеждат в България, миналата година е с 40% по-висока от преките
инвестиции на чужди компании. Но обществото се омаломощава,
държавността изтънява и това няма да остане без последствия в нашия
сложен географски регион. Понякога ни предлагат утешението, че ако
съвсем закъсаме за хора, може да поканим българите от диаспората.
Всъщност действащата у нас след 1997 г. рамка е способна да
омаломощи и да отпъди още няколко милиона българи.
За да се възстанови икономиката на България, са нужни не просто
инвестиции, а радикални, системни промени. Нужни са нов паричен ред,
институционално пренареждане, коренна промяна на мястото на
държавата в обществото. Не е сигурно, че тези належащи промени ще се
случат, тъй като тоталните реформи никога не са били по вкуса на
управляващите партии. Оставени на маргиналите, в това число на „Атака”,
сериозните идеи като например скъсване с неоколониалното робство
олекват в публичното пространство.
С отдавна забравен ангажимент към стопанския живот правителството
все пак се надява да събуди икономическия растеж. Не е трудно да се
докаже, че само с покачване на БВП няма да се оправим. Вече споменах
за спорния ефект от износа на суровини. А ако повишим енергийната
ефективност, БВП на практика ще се понижи - но ще живеем по-добре.
БВП освен това е агрегатен показател. Ако едно лице спечели 7 млн.
лв., за статистиката това означава, че БВП на човек от населението
се е покачил с 1 лев. За последната година по данни на БНБ, броят на
депозитните милионери сред българските граждани се е увеличил с 85,
те са извадили от стопанския оборот и са сложили в банките близо 200
млн. лв. Тези пари не се просмукват надолу към населението, противно
на пропазарните теории. Според сполучливия израз на проф. Джон
Куигин у нас има твърде много икономически зомбита, които смучат от
живеца на обществото и на икономиката. Бюрокрацията далеч не е
единствен виновник за икономическата депресия.
Тъй като разполагаме с всички тримесечни данни за 2013 г., може да
направим първа оценка на ръста на БВП за цялата минала година. При
0.9% средногодишна инфлация и 1.7% номинален ръст реалният прираст
следва да е 0.8%. Но тъй като през последните години средната грешка
между експресната и крайната оценка на НСИ е 150 млн. лв. за
тримесечие, на практика може да се окаже, че годишният ръст ще е
0.9, или 1%. Вероятно ще постигнем двойно повече от очакваните от
Европейската комисия за нас 0.5% растеж. Но това не променя много.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)