|
Европейските социалисти започват ударна предизборна кампания „от
врата на врата”
Любослава Русева,
пратеник на „ТЕМА” в Рим
„Ние може и да имаме постове, но сме близо до хората - нека да
седнем на една маса в една кръчма с европейците, да чуем проблемите
им.”
Лидерът на ПЕС Сергей Станишев започва речта си на италиански в знак
на уважение към домакините. Представителите на 36 леви партии и
организации в Европа го слушат внимателно в Двореца на конгресите в
Рим, построен по поръчка на Мусолини за Световното изложение през
1942 г. На същото място, уточнява по-късно Станишев, е провеждала
най-висшите си форуми и италианската компартия, а Вечният град не е
избран случайно за начало на предизборната кампания: „Продължаваме
нашата вечна борба за справедливост, човешко достойнство,
солидарност, равни права и възможности за всички в Европа.”
Датата е 1 март и всички делегати са закичени с мартеници, които
Станишев нарича „символ на надеждата”. А надеждата навярно според
него е Партията на европейските социалисти да победи на изборите
през май.
В момента обаче социологическите проучвания дават
крехка преднина
на ПЕС
пред основния й конкурент в лицето на Европейската народна партия.
Въпреки че ЕНП управлява Европа по време на най-тежката криза през
последните пет години, на социалистите се налага да впрегнат цялата
си енергия, за да убедят гласоподавателите в предложената от тях
социална алтернатива. По тази причина 30 000 активисти на партията
вече са ангажирани в кампания „от врата на врата”, като преди това
всеки ще премине специален курс на обучение как да представя приетия
на конгреса манифест на ПЕС.
Ако някой ви позвъни на вратата, със сигурност ще чуете следната
оферта:
Изравняване на минималните работни заплати във всички страни -
членки на ЕС. Осигуряване на работни места чрез рестартиране на
икономиката. Гарантиране на равенство. Зачитане на културното и
религиозното разнообразие. Връщане на прозрачността в политиката и
управление, ориентирано към проблемите на хората.
Звучи клиширано, но манифестът описва основните проблеми през
изминалите пет години и предлага решения. Например:
Проблем. Близо 27 милиона европейци, които искат да се трудят, не
могат да си намерят работа, включително и почти четвърт от младежите
в Европа. 120 милиона европейци живеят на или под прага на бедността.
Решение. Европейска индустриална политика, насочена към малките и
средните предприятия. Край на социалния дъмпинг чрез въвеждане на
ясни правила, които да гарантират равно заплащане за равен труд
навсякъде в ЕС.
Проблем. Европейците трябваше да платят за грешките и
безотговорността на нерегулираните финансови пазари. Спасяването на
банките коства на данъкоплатците 1.6 трилиона евро.
Решение. Регулирането ще накара банките да служат, вместо да
ограбват. Инвеститорите трябва да поемат отговорността за загубите
си, а не само да разпределят ползите от своите печалби. Ще има таван
на бонусите на банкерите и ще бъде въведен данък върху финансовите
транзакции.
Проблем. Десницата използва неолиберални политики и ограничи
възможностите на хората да се възстановят след времената на криза.
Политиката на икономии засегна европейските икономики и нанесе
най-големи щети на онези, които имаха най-малка вина за нея.
Решение. Повече място за маневри за инвестиции чрез националните
бюджети, които да разширяват, вместо да свиват икономиката. Строго
охраняване на публичните средства и премахване на излишните разходи.
Борба срещу данъчните измами и укриването на данъци (в размер на
около един трилион евро на година).
Според Станишев десетте акцента в „пътната карта” на ПЕС би трябвало
да изградят „Европа на напредъка, която закриля”. Макар да не е член
на Българската социалистическа партия, в конгреса на ПЕС участва и
премиерът Пламен Орешарски, който каза почти същото. „Имаме нужда от
политики за икономически растеж, тогава фискалната консолидация ще
бъде лесно постигната. Имаме нужда от политики за заетост като
алтернатива на обезщетенията за безработица.”
На този фон някой може да припомни, че преди да дойде на власт, БСП
обещаваше 250 000 нови работни места, но безработицата се увеличи,
като младежката вече достигна 30%. Такива работи обаче не се говорят
на един конгрес, чиято основна задача е да мобилизира...
Впрочем с нея най-добре се справи Мартин Шулц, пък и новата му роля
го изискваше: председателят на Европейския парламент беше официално
номиниран за шеф на бъдещата Европейска комисия. „Искам да бъда
първият председател на комисията, който не е резултат от задкулисна
сделка в офис на Брюксел, а резултат от демократично гласуване. Има
само една възможна сделка, която ние, европейските социалисти, можем
да приемем - това е сделката с европейските гласоподаватели!”,
обърна се към делегатите Шулц и си пожела след 5 години да види една
нова Европа.
Мартин Шулц беше лансиран като единен кандидат на ПЕС още през
ноември миналата година, а на конгреса събра 368 гласа „за“ (двама
от делегатите бяха „против“, 34-ма, сред които и британските
лейбъристи, гласуваха „въздържал се“). Идеята с предварителното
посочване на кандидатите за шеф на ЕК е всъщност негова и
представлява сериозен политически експеримент, който трябва да
превърне евроизборите в състезание на територията на цяла Европа.
|
Сергей
Станишев, лидер на Партията на европейските социалисти, открива
конгреса с реч на италиански
„Имитирайки националните избори чрез превръщането на лидера на
печелившата партия в „министър-председател”, Шулц се надява да
провокира гласоподавателите да надскочат вътрешнодържавните си
притеснения”, писа „Икономист” през май 2013 г., добавяйки
ироничната забележка, че „много държави често гледат на
европейските избори предимно като на
шанс да изритат националното
си правителство”
В речта си пред ПЕС Шулц говори на немски, английски, италиански
и френски. Като евентуален наследник на Жозе Мануел Барозу обяви,
че би поставил акцент върху два особено важни въпроса: борбата
срещу безработицата и регулирането на финансовия сектор. „25%
младежка безработица в Европа е неприемлива. Трябва да се въведе
данък върху финансовите транзакции, а за бизнеса да важи
простият принцип „държавата, която печели, е държава на данъците”.
В речта си след номинацията Мартин Шулц почти разплака
делегатите с въпроса: „Все още ли сме в състояние да усетим
болката?” Леко театрално той ги призова да се поставят на
мястото на младеж, изпратил 300 CV-та и получил 300 отказа, или
на семейство на средна възраст, което губи работата си и не може
да си плаща ипотеката. „Само ако успеем да споделим болката на
хората, ще успеем да възстановим доверието им и да спечелим
изборите”, заключи Шулц и залата избухна в аплодисменти.
Предстои да видим дали подобни призиви са достатъчни и за
аплодисментите на избирателите.
Кой е Мартин Шулц
Изключителен оратор. Говори като родния си немски още пет езика
- английски, френски, италиански, испански и холандски.
Преминава с лекота от един на друг, проявявайки забележително
чувство за хумор. Речите му са толкова стегнати и в същото време
емоционални, че успява да разсмее и да изправи на крака и
най-заспалата публика. „Дори един от естествените му противници
- британският министър Дейвид Камерън, намира речите на Шулц, с
които открива срещите на високо равнище в ЕС, за ободряващи“,
пише сп. „Икономист“.
Кандидатът на ПЕС за председател на Европейската комисия е
типичен „селф мейд мен“ - няма висше образование, изкарва само
един курс на обучение за продавач на книги. На 24 години има
проблеми с алкохола и е близо до мисълта за самоубийство, но
успява да превъзмогне кризата.
58-годишният Мартин Шулц е роден в малко градче във ФРГ до
границите с Холандия и Белгия. След завършване на средното си
образование работи в издателския бизнес, а през 1982 г. отваря
собствена книжарница във Вюрзелен.
Започва политическата си кариера на 19 години в Германската
социалдемократическа партия. На 31 години е избран за кмет на
Вюрзелен в най-голямата по население провинция Северен Рейн -Вестфалия.
Заема поста 11 години. През 1994 г. е избран за евродепутат, а
от 2004 г. ръководи групата на социалистите и социалдемократите
в ЕП. Поема председателството на Европейския парламент в средата
на януари 2012 г.
Името на Мартин Шулц нашумя, след като през 2003 г. тогавашният
италиански премиер Силвио Берлускони го сравни с нацист. На
критиките на германския евродепутат за конфликт на интереси
Берлускони отвърна, че в Италия се снима филм за нацистките
концлагери и Шулц ще бъде идеален за ролята на надзирател.
Последва остра германска реакция, като тогавашният канцлер
Герхард Шрьодер поиска официално извинение.
Съпругата му е специалист по ландшафтна архитектура и градински
дизайн. Двамата имат две деца. Мартин Шулц обича футбола – преди
40 години травма му попречила да стане професионален футболист.
Сред любимите му книги са "Леопардът" на Томази ди Лампедуза и
всички книги на Ерик Хобсбаум.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)