|
Осем месеца по-късно Реформаторският блок е по-безличен,
по-безпомощен и по-безсмислен от създаването му през юли 2013 г.
Веселина Седларска
Чудя се онази сговорна дружина, дето планина повдига, за какво е
отделила повече време – за сговарянето или за повдигането.
Сговорите у нас са трудна работа. Те започват с една-две обединяващи
идеи и завършват със стотина-двеста разединяващи. Колкото по-упорито
се говори за идеи, толкова повече трябва да сме сигурни, че става
дума за личности. Има една случка, която досега съм се въздържала да
разказвам, защото е преразказ и следователно не е ясно дали е 100
процента истина. Но прилича на истина около 101 процента. Когато
Желю Желев бе избран за президент, мой познат срещнал двама души от
Грозден и им казал, че хубави неща ще се случат в селото, щом вече
си имат президент. Както знаем, философът Желев прекарва няколко
години от живота си в родното село на съпругата си, след като в
средата на шейсетте години на миналия век е уволнен от университета,
обявен за немарксист и запратен по етапен път в Грозден. Та тези
двама грозденци познавали новоизбрания президент доста добре и
разказали на моя познат следното: „Много добър, много умен, много
честен човек. Караше едно зелено балканче, с него ходеше на риба.
Имаме един зевзек в селото, затапил му ауспуха и ни кани да видим
какво ще стане. Какво да стане, балканчето не ще да запали. Сеир.
Хич не му мина през ума на Желев да провери ауспуха, мъчи се човекът
назад-напред по улицата, зевзекът се хили… Все ни се искаше
държавата да я поеме някой, който е хем толкова честен като него,
хем да се сеща защо не върви моторчето, но Господ май не ги дава
тези работи на едно място…“
Наистина не ги дава. Така започна демократичното управление на
България, че и по-лошо – Филип Димитров също не би се сетил.
Най-малко пък би се сетил, че точно Желев ще подпуши с честността си
немощното демократично моторче на българското управление. Така
набързо и безславно в синия сектор на българската политика мина
ерата на идеалистите и дойде Иван Костов, който без никакво съмнение
е по-наясно с ауспуха, отколкото с добротата, честността и други
неща, заради които всяка власт запраща приносителя в затънтени
краища като Грозден. Сините идеалисти не се оправиха материално.
Сините материалисти решиха да компенсират, като се оправят идеално.
През всичкото това време
нито един сговор не събра синята дружина
за толкова дълго време, за колкото може да се повдигне една планина.
Съвсем очевидно е вече, че планината България няма да бъде
повдигната и от дружината, наречена Реформаторски блок.
Осем месеца по-късно Реформаторският блок е по-безличен,
по-безпомощен и по-безсмислен от създаването му през юли 2013 г.
Най-неприятната версия при учредяването на блока беше: неуспелите да
се вредят в парламента се събират, обединени от обидата и от страха,
че оттук нататък ще са винаги сред изпадналите. Най-приятната
съответно: когато демокрацията е застрашена, демократи преодоляват
своите различия и се обединяват, за да защитят с общи усилия
демократичните ценности. Осем месеца по-късно преобладава версията:
нито знаят какво правят, нито пък нещо ще направят.
Причините за това са поне няколко
Продължават сериозните съмнения, че Реформаторският блок е свързан с
един олигархически кръг, Радан Кънев обяви подкрепа за протестите,
зад които само слепци не видяха същия олигархически кръг. В
столицата лидерите на Реформаторския блок внимаваха да не се набиват
на очи на протеста. Но в останалата част от страната, където хората
не излязоха по площадите, протестните агитки се свеждаха точно до
местните лидери и ръководства на партиите от Реформаторския блок. Не
това учуди избирателите – нищо по-естествено политици, които току-що
не са влезли във властта, да искат падането й. Това, което изуми
гражданите е, че четвърт век по-късно претендиращите да са лица на
демокрацията скандираха основно „червени боклуци“ като аргумент за
оставка на правителството. През всичките тези години българските
демократи
не можаха да родят друга идея
освен онази, която на тепсия им поднесе историята – антикомунизъм.
Тази безпомощност е отчайваща и за най-синия избирател. Точно по
тази причина много сини избиратели бяха гласували през май за ГЕРБ,
защото са се нагледали на безплодието на остатъците от СДС. Така ДСБ
остана извън парламента, а само два месеца по-късно нейни
представители решиха, че най-умното поведение при този провал е да
извадят аргумента „червени боклуци“ отпреди четвърт век.
Партиите от Реформаторския блок изобщо не си дават сметка, че в
очите на избирателите те са сред виновниците за провалилия се преход
редом с „червените боклуци“. И ако от „червените боклуци“ не се
очакваше кой знае какво, то „сините“ излъгаха надеждите, подиграха
се с очакванията. Какви са „червените“ се знаеше, от „сините“ се
очакваше да са всичко онова, което „червените“ не успяват да бъдат.
А те се оказаха същите. Познайте при кого отива в подобни случаи
по-голямата порция от наказанието на избирателите – при този, в
когото повече са се излъгали.
С какво започна своята биография Реформаторският блок – с признание,
че иска да чуе от хората защо партиите в него не можаха да преминат
прага пред парламента? С извинение, с разкаяние, с признаване на
вини? С нито едно от всичко това. При цялата си претенция за
новаторско и творческо отношение към възпалената политическа
обстановка в страната реформаторите започнаха точно със същото, с
което всички всякога. С имитации. Едната от тях е наистина
новаторска: Иван Костов напусна лидерското място в ДСБ и излезе от
политиката. Някой да вярва в това? Другата е творческа: създаден бе
Граждански съвет, който да бъде висш ръководен орган на сборуваните
партии в Реформаторския блок. Някой да вярва, че е граждански и че е
наистина ръководният орган?
|
Меглена Кунева се очертава като голямата губеща в Реформаторския
блок
Реформаторският блок не спира да демонстрира своята дясност, като
сочи за свой най-голям враг БСП. Те са „червените боклуци“, „мафия“
също така. И в нито един момент не свързва с определението „мафия“
ГЕРБ, независимо че управлението на ГЕРБ беше най-очевидното досега
управление с мафиотски похвати. “Вратата към БСП и ДПС е зазидана.
Те я зазидаха с действията си в настоящото управление. За всеки друг
зависи доколко може да следва реформаторските политики, които
предлагаме. За момента те са много различни от това, което сме
виждали досега от ГЕРБ. Много различни.” С такива думи
Радан Кънев отваря вратата на капана,
но ние някак не можем да си представим как Бойко Борисов се втурва
да се настани вътре, за да си осигури парченце от сиренцето. Да
увърташ за ГЕРБ, не е нито честна, нито перспективна политика от
формация, създадена с най-кресливите претенции за чест и
перспектива.
Вместо да си говорят по тези парещи теми с избирателите,
ръководителите на Реформаторския блок правят ритуални
букетно-банкетни турнета из страната, рецитират кухи вричания за
заедност, общуват с последователи в сектантски формати, почитат
паметници и литургии. Наистина е странно как едни хора, които не
могат да направят и милиметър отклонение от най-втръсналите,
най-лесните и най-безсмислените начини за общуване с избирателите -
въпреки че това зависи единствено и само от самите ръководители, -
претендират, че ще направят реформи, които ще зависят от всичко и от
всеки.
Колкото и да са били партиите в Реформаторския блок (седем, шест,
пет), на практика те са две – България на гражданите и Демократи за
силна България. Съответно лицата: Меглена Кунева и Радан Кънев. Тези
двама души държат да бъдат приемани като политическа двойка. Само че
единият от тях не е свободен да си избира друга двойка извън тази, в
която вече е. Каквото и да си мислите за взаимоотношенията,
зависимостите, самостоятелността, съгласуваността и контрола между
Лютви Местан и Ахмед Доган, то е същото, каквото е между Радан Кънев
и Иван Костов, макар да е по-малко известно и коментирано. Хората,
израснали политически край Иван Костов, са неспасяемо програмирани
да бъдат монополни притежатели на истината, докачливи и при
най-малкото съмнение в тяхната непогрешимост. Говореше се, че Радан
Кънев е поне по-диалогичен от Костов. И може би наистина е. Но
когато си привързан на толкова къса каишка към някого, нямаш много
възможности да бъдеш себе си. Радан Кънев се държи като майката и
бащата на формацията Реформаторски блок, но истината е, че дали
блокът ще просъществува, не зависи от него, а от голямата губеща –
Меглена Кунева.
Реформаторският блок ще просъществува толкова време, колкото Меглена
Кунева ще продължава да не разбира, че даде всичко срещу нищо. И че
е в схема, премислена хладнокръвно и до този момент изпълнявана по
план. Схемата е следната. На изборите през май 2013 година за
комбинацията „Демократи за силна България и Български демократически
форум“ гласуваха 103 638 души. За „Движение България на гражданите“
115 190. Партията на Меглена Кунева влезе в реформаторски брак с
най-голям чеиз – най-много привърженици и субсидия от над 1 млн.
лева (каквато ДСБ не получи, защото надхвърли прага от 1 процент в
коалиция, а не самостоятелно). Кунева донесе в блока хора и пари,
както и самата себе си – идеален водач на листа за европарламент. С
последния куршум се удари и втори заек – с качествата си за
евродепутат тя не остави никакъв терен за евроамбициите на Надежда
Нейнски и така принуди този непредвидим враг-приятел на Иван Костов
да се самоликвидира. Костов с чисти ръце, Кунева на топа на устата,
а когато топът я изстреля в Брюксел - край на партията й.
Иван Костов, нарекъл по-рано Кунева „червена кукувица, която се
опитва да снесе яйце в синьото гнездо“, се направи на човек, който
няма нищо общо с плана яйцата не само да бъдат снесени, но и
излюпени, за да се напълни най-после синьото гнездо с нови
избиратели и пари от субсидия. Сега тя е партньор, но за да
продължава да се чувства не повече от кукувица, Меглена Кунева е
подложена на постоянно напомняне на подбрани факти от биографията й
от сините фенове, а след това снизходително-високомерно защитавана
от Радан Кънев. Така дружина не се сговаря. Реформаторският блок ще
просъществува само толкова, колкото може да бъде поддържана тази
лицемерна схема от тези, които я осъществяват, и най-вече от онези,
които я търпят.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)