Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Наши хора в ада

От какво най-много се страхуват специалните пратеници на телевизиите в горещи точки на света

 


Светослав Спасов

 

В телевизиите те са нещо средно между външни министри и комисари по бедствията и кризисните ситуации. Или пък са полицаите, понеже излизат на улицата, когато другите се крият и залостват вратите. Ирак, Афганистан, Турция, Сирия, Украйна – през последните години работата на специалните пратеници в горещи точки по света става все по-напечена. Тези дни почти всички национални телевизии в България показаха филмите за ситуацията в Украйна. Най-многостранно събитията в Киев отрази Елена Йончева. Филмът й по TV7 бе със заглавие „Кой спечели Украйна?”. Чрез кадри и разговори с хора на барикадите, с политици и с политолози тя разказа за т.нар. Десен сектор, който контролира Майдана в момента. В Десния сектор влизат крайнодесни и полувоенни формирования. Журналистката разговаря с техни представители, които разказаха, че идват предимно от Западна Украйна, че имат военна подготовка и че някои са въоръжени. Йончева изброи общо 19 барикади, групирани на три вала. Протестиращите й обясниха как отблъскват силите на Беркут и как правят коктейли „Молотов”.
След това репортерката се премести от другата страна на фронта и се опита да говори и с хората от правителствените спецчасти. Те не бяха никак словоохотливи, но поне почерпиха Елена и оператора с чай. „Когато тръгвах към Киев, още не знаех, че Десен сектор е станал толкова силен и важен – разказва тя. - Установих го едва там, на улицата. Видях как момчета с черни дрехи стоят пред Парламента и го охраняват, някои от тях и със секири. Попитах ги дали имат доверие на депутатите, а те ми отговориха: „Те вече знаят как трябва да гласуват.” Все по-често започнах да чувам и думата „дерусизация” на Украйна и т.н.
Елена Йончева без съмнение е най-опитният военен репортер, който днес работи в ефира. В кариерата й има пътувания в Косово, Чечня, Израел, Афганистан, Алжир, Ирак, Венесуела, Колумбия, Сомалия. Правила е филми още за действителността в Албания, Северна Корея и в много други държави. „Когато в края на войната в Ирак интервюирах опитния военен кореспондент на CNN Питър Арнет, той каза следното: „Най-страшно за един военен репортер е тишината“ - спомня си тя. - Дни по-късно разбрах какво е имал предвид. Тогава за пръв път над Багдат настана пълна тишина. Не стреляха нито американците, нито иракчаните. В този момент всички журналисти, които бяхме длъжни да живеем в хотел „Палестина”, по силата на някакъв инстинкт се събрахме на групи. Докато имаше боеве, всеки сам решаваше къде да застане и как да работи. Когато настъпи тишината, нещо ни накара да се съберем. Тръгнах към града с един португалски екип. Часове по-късно в един от кварталите иракчани стреляха по нас, после ни нападнаха, ограбиха ни и ни държаха 4-5 часа в плен.”
Йончева е може би единственият журналист в света, опитал се да направи държавен глава свой информатор. По време на конфликта в Косово тя се намира в Албания и търси начини да премине затворената граница между двете страни. Казват й, че от Италия с фериботи в Албания пристигат косовари, които след това продължават към фронта. Репортерката си урежда интервю с президента на Албания Реджеп Мейдани. Замисълът е да разбере дали наистина в Дуръс акостират кораби и може ли да влезе с някой от тях в Косово. Задава и много други въпроси – за войната, за ситуацията на Балканите, за отношенията България–Албания. По средата вмъква и питането, което най-много я интересува. Мейдани категорично отхвърля да знае нещо по темата. По-късно журналистката вижда с очите си фериботите с бойните групи. С една от тях стига чак до района на сраженията. От интервюто с Мейдани излъчва единствено изречението, в което албанският президент отрича страната му да помага тайно на косовските албанци.
„Единственото място, към което наистина събирах кураж да замина, беше сирийският град Алепо през миналата година – признава Елена.- Уплаших се, защото за там липсваше каквато и да е информация. Никой не ходеше в Алепо. Следях западните телевизии и виждах, че репортажи оттам почти липсват. Екипите стигаха в покрайните на града и после се връщаха. Никой не смееше да нощува в Алепо. А моята цел беше да вляза в града и да разбера какво се случва, да се срещна с всички страни в конфликта. Всички обаче казваха, че в момента Алепо не е достъпен за журналисти. За такъв филм е трудно да се намери и оператор“.
В крайна сметка Елена прекара 16 дни в Алепо и се върна с филма „Бунтовниците от Алепо“, който получи Голямата награда „Свети Влас“. Заедно с нея в Сирия отиде операторът Николай Николов, с когото тя бе работила в Сомалия и Израел.
"Мисля, че е погрешно да се подценява работата на българските журналисти в конфликтни точки и да се разчита само на големите американски или европейски агенции – обобщава Йончева. - През последните десет години телевизионната журналистика по света все повече започна да се превръща в инструмент на войната, в пропаганда. Тук все още имаме тази свобода Тук все още имаме тази свобода да отразяваме нюансите в събитието, да избягаме от онази черно-бяла интерпретация на случващото се по света. За съжаление, тя е по-лесно смилаема за аудиторията. Журналистиката се превърна в продукт, който трябва да се продава. В критериите все повече влизат понятия като себестойност и количество. Все повече се превръщаме в шоу-програма, която трябва да забавлява и шокира, а не да информира пълноценно и да подтиква към размисъл. Някои големи чужди медии следват външнополитическата позиция на страната си. Това невинаги дава свобода на журналистическото разследване. По време на войната в Ирак се заговори за патриотична журналистика. Нашето общество е минало през това, тук го наричаме пропаганда. Накрая и журналистът, и обществото плащат скъпо за нея. Добри репортажи и филми на военни теми все още може да се видят по Би Би Си или от френски колеги... Другите все повече превръщат телевизията в шоу. Много по-лесно е да кажеш: „Настъпва трета световна война”, защото това лесно се продава, отколкото да направиш сериозен анализ.“
По bTV ситуацията в Украйна следи най-опитният военен кореспондент на медията Десислава Ризова. От ноември досега тя за пети път е пътувала до столицата Киев. Миналия уикенд bTV излъчи последните й два филма - „Окървавената земя“ и „Битката за Украйна“. Специалният пратеник показа кадри от стрелбата в най-кървавата нощ, в която снайперисти стреляха по демонстрантите, от полевия лазарет, в който загинаха много хора и от двореца на избягалия президент Виктор Янукович.
„Сблъсъкът между правителствените сили и демонстрантите завари журналистите неподготвени, защото същия ден на посещение в Киев бяха външните министри на Полша, Германия и Франция – разказва Деси. - Затова никой не вярваше, че точно в този ден ще се стигне до сблъсъци и кръвопролития. Първите кадри направихме от балкона на хотел „Украйна“, който е над самия Майдан. Стрелбата наистина ни свари почти по пижами. По-късно разбрахме, че в същата стая един етаж над нас е имало снайперист. Когато демонстрантите завзеха хотела, започнаха да разбиват вратите с шутове, включително и на моята стая, в търсене на снайперистите. После казаха, че са намерили трима и че те били руснаци, но самата аз не съм ги виждала.“
За последните десетина години Деси е отразявала конфликти и напрегнати ситуации в Ливан, ивицата Газа, Афганистан, Иран, Чечня, Ингушетия, Сирия... Тя е репортерът на bTV, който отиде в Москва веднага след атентата на летище „Домодедово“. След няколко дни пък заминава за Ирак и Йордания, където ще обиколи бежански лагери и ще види как кризата в Сирия се отразява на възстановяването на доскоро също размирната държава. „Ирак май е единствената страна във война, в която още не съм ходила – изчислява репортерката. - Обещах на майка ми да не ходя, но сега вече там е много по-спокойно и мисля, че за нея вече няма да е такъв голям стрес.“
Първата „революция“, както Деси нарича командировките си, е в Киргизстан. През 2005 година част от народа на бившата съветска република въстава срещу тогавашния президент Аскар Акаев. По същото време журналистката работи във вестник „Монитор“. „Тогава все още само мечтаех да стана военен кореспондент – признава тя. - Помолих главния редактор Петьо Блъсков да ме изпрати да проследя събитията на живо. Не знам как се нави, като се има предвид, че българите слабо се интересуват какво се случва в Киргизстан. Пристигнах съвсем сама в столицата Бишкек. Положението в града приличаше на това в Киев в момента: едни хора искаха да свалят президента и бяха окупирали централния площад.“
 

 

 Водещият на новините на Нова Николай Дойнов често снима в конфликтни зони.

 

През 2003 г. френски фоторепортер снима как Елена Йончева бяга от унищожен иракски танк

 

Специалният пратеник на бТВ Десислава Ризова вече пет пъти пътува до Киев


Първата вечер преминава сравнително спокойно. Деси пише дописки и прави снимки, които по-късно праща в България от интернет клуб. На следващия ден решава да наблюдава множеството пред двореца от шестметрова платформа, на която има и много други протестиращи. Докато е там, специалните части атакуват и започват да бият демонстрантите. Преди да се усети, че е в опасност, Деси получава удар по главата с палка и изпада в безсъзнание. „Когато се свестих, на тила ми имаше огромна дупка, в която спокойно можех да си вкарам пръста – показва тя. - Усещането беше ужасно. Намерих линейка, която бързо ме закара в болница. Там ме зашиха с котешки черва, понеже други конци нямаше. Работеха без упойка и ми срязаха дрехите да видят дали нямам и други поражения. След това ме завиха в един чаршаф и ме оставиха да се възстановявам. Скоро болницата започна да се пълни с ранени, за които нямаше дори котешки черва. Обадих се пак на майка ми, с която се бях чула преди около час. Казах й, че ситуацията се е попроменила и че междувременно са ми счупили главата. Тя звънна в редакцията на вестника и там започнаха да правят усилия да ме приберат, тъй като същия ден границите на Киргизстан със съседните държави бяха затворени. С един брониран мерцедес, който наех срещу доста пари, стигнах границата с Казахстан, където имаме посолство. Бях с бинтована глава и почти обездвижена. Междувременно от МВнР направиха постъпки и когато стигнах КПП-то, киргизстанските граничари отвориха за няколко секунди границата. Отсреща ме чакаше кола на българското посолство.“ Година по-късно Деси пак се връща в Киргизстан, за да отрази народното недоволство срещу следващия президент на републиката.
Като най-комична случка от многобройните си странствания Деси разказва историята за ливанското дете, на което преди време тя помогна да стигне при родителите си. Журналистката е в Бейрут, когато разбира, че бабата и дядото на 8-годишно момче са загинали и че малкият е останал без роднини, тъй като майка му и баща му живеят в България. Малчуганът прекарва известно време в посолството ни в Бейрут, от което молят екипа на bTV да го транспортира до България. „Стигнахме с таксито до сирийската граница, където граничният пункт бе окупиран от хиляди бежанци – спомня си Деси. - Казах на момчето, което беше изключително палаво и непослушно, да не мърда от колата. След това отидох до КПП-то да дам на войника удостоверието от посланника, че караме малкия при майка му и баща му, а не организираме трафик. Върнах се, но малкият вече бе изчезнал. В този момент сърцето ми спря, защото си дадох сметка, че вероятно никога няма да го открия. Започнах да се лутам в морето от бежанци, когато за мое най-голямо щастие го открих в една канавка да гони жаба.“
Специално заради Ризова и заради другите репортери, които пътуват до конфликтни зони, в bTV купили две каски, две бронежилетки и очила за предпазване от осколки. „Вече сме екипирани много добре – признава журналистката. - На първото си посещение в Киев през ноември отидох с колоездачна каска. Тогава обаче никой не очакваше да започнат да стрелят и аз си мислех, че всичко, от което може да ми се наложи да се крия, са летящи камъни.“
В Нова телевизия до размирни територии най-често пътува
водещият на централните новини Николай Дойнов. Досега той е направил филми за войните в Афганистан и Сирия, за възстановяването на Ливан и за първите седмици от сблъсъците в Киев. След това протестите бяха поети от репортера Данаил Глишев, който и в момента е в бившата съветска република. „Преди да започна да отразявам военни конфликти и да се запаля по външната политика, дълги години бях криминалният репортер на „Нова“ – разказва Дойнов. - Следях съдебни дела и отразявах работата на полицията. С течение на времето обаче в интереса ми към ресора настъпи промяна. Съдебната система в България е доста консервативна и промените в нея стават бавно. Когато веднъж я изучиш, тя престава да те изненадва. Затова се увлякох по международното положение, защото то никога не престава да се развива и да те кара да учиш нови и нови неща.“
Най-драматичните мигове Ники преживява в Сирия. Отива там по покана на сирийска организация в София, която симпатизира на опозицията. Казват му, че за пътуването трябва да реши веднага, защото колите тръгват още същата вечер. До Истанбул стигат с автомобил, след което самолет ги оставя в пограничния град Хатай. „Планът беше да минем границата в този район, защото той се контролираше от бунтовниците – спомня си Дойнов. - Те бяха готови да ни предоставят документи за армията на Башар Асад, за оръжията за масово унищожаване, които тя използва. Докато правехме интервютата, над главите ни се появи правителствен изтребител, който започна да обстрелва района със снаряди. Бунтовниците отвърнаха с огън от автоматите си. Дадох си сметка на какво сме попаднали, когато изтребителят вдигна във въздуха един хълм на само неколкостотин метра от нас. Почувствах се много странно, защото изпитах пълна безпомощност. Бягах към укритията и знаех, че животът ми е в ръцете на един пилот, натискащ някакво копче. Най-смешното бе, че точно в този момент бях разговарял с офицера, който отговаряше за зенитната отбрана на революционерите. Каква зенитна отбрана, тези хора стреляха с „Калашников“ срещу свръхзвукови самолети?! При тази атака на изтребителя много хора бяха ранени, но аз не пострадах изобщо. Затова смятам, че съм човек с късмет.“

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co