|
Държавата може да спечели милиони, връщайки си собствеността на
електрическите подстанции. Пасивността й вече отне два човешки
живота
Димитър Събев
Електротехникът Йордан Минкин излиза от дома си в снежната буря на
24 януари за нощно дежурство. Той работи в електрическата подстанция
в Ихтиман, разположена на територията на Чугунолеярния комбинат, на
няколко километра извън града.
Малко след полунощ телефонът на сина му, който е в аварийния екип на
„ЧЕЗ Разпределение”, иззвънява: „Идвай бързо и извикай линейка!”
Когато пристигат, Йордан вече лежи овъглен на земята. Колегата му
Иван Пейчинов е обгърнат в пламъци - умира малко по-късно в
болницата. Йордан и Иван са известни като най-опитните и стабилни
работници в подстанцията. „Два месеца след трагичната авария никой -
ни държава, ни електроразпределително дружество, нито даже заводът,
на чиято територия е разположена подстанцията и чийто служители са
загиналите, не ни е изказал съболезнования - разказва съкрушената
вдовица Снежана Минкина. - Почерниха ми къщата!”
Изглежда абсурдно, но е факт: от много години подстанцията в Ихтиман,
която осигурява тока на целия град и на околните села, общо над 17
хил. души, е с неизяснен собственик. На теория подстанцията е
държавна, но само за това ли има да мисли родната власт. И енергото,
и собственикът на завода са с „чисти ръце” - никой не ги задължава
да инвестират в безопасност.
Това обяснява плачевното състояние, в което се намира подстанцията.
Още през 2011 г. Минкин, Пейчинов и още осем техни колеги изпращат
заявление до директора на завода, до директора на НЕК и до кмета на
общината: „Вече не сме в състояние да изпълняваме задълженията си по
обслужване на елекроподстанцията.“ Липсват резервни части и
консумативи, заплатите се бавят с месеци. Охраната на завода не
допусна екипа на „ТЕМА” до обекта, очевидци твърдят, че е в ужасно
състояние.
Този трагичен инцидент, който остави цялата община без ток за 12
часа в най-лютата зима, бе предизвестен. От години ЮДИЦ -
неправителствена организация, поставила си за цел да подпомага
държавата с експертни менения по законовата уредба и пропуските в
нея, предупреждава, че призрачният статут на подстанциите ще вземе
човешки жертви. Подстанцията в Ихтиман е давана като конкретен
пример за съществуващия риск.
Абсурдът е, че държавата има огромен интерес да реши този проблем:
ако тя потърси правата си, Националната електрическа компания ще
почувства значително финансово облекчение. Какво ще направим?
Непотърсени милиони
Проблемът тръгва оттам, че много подстанции са разполагани на
територията на промишлени обекти, които след това са приватизирани.
Независимо от това подстанциите остават държавна собственост. В
Закона за енергетиката е записано, че при приватизация на енергийни
обекти, които снабдяват повече от един потребител, те не се включват
в предмета на сделката. Тези обекти освен това трябва да се
прехвърлят на съответното енергийно предприятие (§ 4, ал. 11 от ПЗР
към закона). Сходни са насоките и в предишните, отменени енергийни
закони. ЕРП са задължени да изкупят подстанциите. Срокът за това
първоначално бе до края на 2011 г., после бе отложен до края на
2015-а. По всичко личи, че и удълженият срок няма да бъде спазен.
Днес властта ангажира вниманието на гласоподавателите с идеите си за
отнемане лицензите на ЕРП, което не изглежда нито реално, нито
продуктивно. Далеч по-мудна е тя, когато трябва да потърси своите
истински права, които законът й вменява. Цената на всяка
електрическа подстанция се измерва в милиони, съответно ЕРП имат да
изкупуват доста: установени са 40 електрически подстанции, които са
във владение на трети лица, т.е. са придобити чрез сделка за
приватизация. Освен това в капитала на НЕК има 207 други
електрически подстанции с актове за държавна собственост и 93
подстанции без такъв акт.
Вижда се, че държавата напълно законно може да принуди ЕРП да й
предоставят средства, вероятно съпоставими с онези 320-350 млн. лв.,
които ВЕИ централите, ЕРП и НЕК не могат да си поделят. Цитираните
по-горе данни за подстанциите са установени от междуведомствена
работна група, формирана в края на 2010 г., в която участват 13
висши ръководители в секторите енергетика и сигурност. До
съставянето на тази група се стига, след като Ирен Савова,
председател на Сдружение ЮДИЦ, сигнализира министър-председателя за
непотърсения държавен интерес. Предложението на адвокат Савова е
държавата да заведе дела в две посоки: първо, срещу частните фирми,
които имат документ за собственост - сделките да се обявят за
нищожни в тази им част и държавата да възстанови собствеността си
върху подстанциите. Втората група дела би следвало да е срещу ЕРП,
които да заплатят на държавата наем за ползване на енергийните
обекти за 5 години назад, както и да бъдат задължени най-сетне да ги
изкупят.
Бойко Борисов е ентусиазиран, групата, оглавявана от тогавашния
заместник-министър Делян Добрев също е активна, но приватизационната
мъгла е толкова гъста, че са нужни година и половина, за да бъдат
събрани необходимите за анализа документи от цялата страна.
Заключението е, че Законът за енергетиката действително е нарушен по
отношение на подстанциите, препоръката е адв. Савова да бъде
упълномощена да предяви съответните искове от името на държавата.
Устремът се разбива в Министерството на регионалното развитие и
благоустройството - министър Лиляна Павлова отказва да даде старт на
съдебния процес. Вместо това тя препоръчва събраните документи да
бъдат изпратени на областните управители за допълнително съгласуване.
Така събраната с толкова труд документация е „разпердушинена”.
Същевременно държавен интерес за много милиони остава непотърсен.
Такса пренос – за кого?
„Считам, че държавата няма правни основания за завеждане на съдебни
искове за установяване на собствеността си и евентуални пропуснати
ползи, предвид факта, че към момента ел. подстанциите са включени в
капитала на търговските дружества” - аргументира се Павлова. Меко
казано, странно отсъждане: подстанциите действително са
|
Работното място на Йордан Минкин - Чугунолеене - Ихтиман
включени в капитала на търговските дружества, но не следва да е така.
Именно затова е нужно държавата да води дела - за да си ги върне в
съответствие със закона. По-голям проблем е, че и новото
правителство, уж толкова строго към ЕРП, не търси това разпиляно
държавно имане.
Повдигнатият проблем има поне три измерения. Най-важното касае
безопасността. Нужно ли е подстанции и трафопостове (и тяхната
собственост е неизяснена) да гърмят едни след други като коледни
пиратки и цели региони да стоят без ток, за да се задейства
най-сетне държавната машина? Конкретно за подстанцията в Ихтиман -
там поне от 30 години не е правен сериозен ремонт.
Електроенергийният системен оператор (ЕСО) изчерпва отговорността си,
като плаща около 18 хил. лв. месечно на собственика на завода, сега
пернишката фирма „БМБ-Метал”. При десет наети електротехници и
очаквана печалба за „собственика”, пари за поддръжка никога не
остават. Запознати коментират, че състоянието на подстанцията е
наистина ужасяващо: прозорците са изпочупени, вътре безпрепятствено
вали дъжд и сняг. По земята са разпилени метални стърготини.
Загиналият Йордан Минкин неведнъж е коментирал: „При някоя буря няма
да излезем живи оттук.” По отношение на трафопостовете - през
октомври 2012 г. един гръмна в жилищен блок в Бургас. По чудо
инцидентът се размина без жертви.
Второто измерение е финансово. Освен България и може би Албания не
са известни много случаи национална електрическа компания да върви
към фалит. Явно държавата ни е наистина много богата, щом не търси
своето: както собствеността върху подстанциите, които в момента са в
трети лица, така и задължителното им изкупуване, така и такса за
ползването им със задна дата. От тази гледна точка медийната война
между министъра на енергетиката Драгомир Стойнев (надлежно уведомен
за спорния статус на подстанциите) и ЕРП изглежда като изстрел извън
мишената.
Парите не изчерпват въпроса: встъпването на държавата в своите
законни права би имало и дисциплиниращ ефект за стопанските субекти.
Общата практика на трите работещи в България ЕРП самоволно да
прихващат суми от фактурите на НЕК говори за пренебрежение към
държавната власт, без да коментираме кой на кого какво дължи. Ако
потърси правата си във връзка с подстанциите, държавата не само ще
помогне на закъсалата НЕК, но и ще даде сигнал, че спазва своите
закони. ЕРП може да бъдат и по-отговорни към държавата, в която
реализират печалби.
Във всяка месечна фактура българските домакинства плащат на ЕРП и
такса за пренос на ток. При положение че подстанциите са в подобно
състояние, а всъщност са и държавна собственост, не следва ли ДКЕВР
да преразгледа кой да е получателят на тази такса? България няма
нужда да отнема лицензи, още по-малко да национализира
електроразпределителните дружества. Напълно достатъчно е
институциите да се постараят да защитят обществения интерес. В
противен случай пренебрежението към тях ще е напълно оправдано.
Объркани институции
Становищата на ЕРП по въпроса бяха обобщени преди месец в материал
по темата на в. „Труд”. Дружествата твърдят, че нямат средства да
направят свои подстанции и затова продължават да ползват
съоръженията с неуточнена собственост. А нямат средства, защото
ДКЕВР им предоставя недостатъчни суми за инвестиции. Така или иначе
частните електроразпределители са наясно, че този проблем съществува
- за разлика от държавния ЕСО, който твърди, че всички подстанции си
имат собственик и затова смисъл да се водят дела няма.
Друга държавна структура - Министерството на икономиката и
енергетиката, все пак счита, че подстанции за връщане има. То дори
планира тези седмици да обяви конкурс за адвокати, които да го
представляват в предстоящите съдебни дела. Сдружение ЮДИЦ, което е
най-навътре в казуса и което всъщност обърна вниманието на
държавните органи за непотърсената собственост, има основания да се
чувства засегнато. Ирен Савова твърди: таксата за адвокатите няма да
бъде никак голяма, тъй като тя зависи от данъчната оценка на
въпросните обекти, която е ниска. За Савова въпросът е принципен, тя
дори е предлагала в многобройните си срещи с институциите да
представлява държавата „про боно”. И други адвокати да си изберат -
свежда поглед тя - но това безхаберие най-сетне да приключи.
Министерството на енергетиката вероятно скоро ще изкара коза „подстанции”
в зрелищната си битка с ЕРП. Пет години след първия сигнал, след две
човешки жертви то може да потърси отдавна загубените държавни
милиони. Ако някоя друга държавна структура междувременно не го спре.
Но състоянието на обектите е такова, че въпросът скоро сам ще
потърси своето решение.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)