Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Западът - принципен, мечката – сита

Москва декларира, че с Крим териториалните претенции към Украйна се изчерпват. Западните страни отговориха с демонстративни, но меки санкции

 

Димитър Събев


„Плашат ни със санкции, но ние и без това живеем в условията на редица ограничения, и то твърде съществени за нас, за нашата икономика, за страната... Постоянно се опитват да ни заврат в ъгъла, защото имаме независима позиция, отстояваме я, наричаме нещата с истинските им имена и не сме лицемери.” След стегната, но въздействаща реч в Кремъл президентът Владимир Путин подписа договора за присъединяване на Република Крим към Руската федерация и така влезе в историята.
Според някои – като самозабравил се агресор. Други виждат в него силния човек, който най-сетне връща на Русия полагащото й се място под слънцето. Има и по-нюансирани мнения: това, което столетия исторически превратности не успяха да сторят, Путин постигна само за час. Той затвори за Москва сърцето на Киев, градът майка на руския народ.
Строго икономически коментар на анексирането на Крим от Русия е невъзможен. Днес Москва изглежда готова да понесе огромен финансов товар, но да защити жизненото си пространство. Съблазнявайки Украйна, Западът прекрачи червената линия и Русия премина на друг режим, в който нефт и газ, злато и валутни резерви, банки, акции, имоти в чужбина и т.н. имат стойност на първо място като оръжия в сблъсъка на цивилизациите. Присъединяването на Крим ще струва на руския бюджет много пари, експерти коментират за ежегодни трансфери от над 2 млрд. долара. Но това, както и западните санкции, няма да спре Путин.


Не дразнете звяра


Позовавайки се на „изключителна заплаха за националната сигурност и външна политика”, ден след референдума в Крим администрацията на президента Обама публикува списък с 11 имена, които нямат право да влизат на територията на САЩ и чиито активи ще бъдат блокирани. Сред наказаните са бившият президент на Украйна Виктор Янукович, премиерът на Крим Сергей Аксьонов, вицепремиерът на Русия Дмитрий Рогозин, сътрудниците на Путин Владислав Сурков и Сергей Глазев. Първият дипломат на ЕС Катрин Ащън посочи от своя страна 21 руски и украински лица, които ще понесат същите санкции. Насрочената за юни среща на Г8 в Сочи вероятно няма да се състои, но решение за изключването на Русия от клуба на Великите сили няма. Канцлерът на Германия Ангела Меркел е против.
Светът единодушно определи мерките срещу Русия като „меки”. Известно е, че първоначалният европейски забранителен списък е включвал 120 руснаци, сред тях шефовете на „Газпром” и „Роснефт”. Показателно е, че американското финансово министерство говори за „санкции, свързани с Украйна”, а не за санкции срещу Русия. Има две основни причини за този по-внимателен тон. Западните страни до последно не знаеха докъде се простират руските териториални претенции. Щом се разбра, че Москва няма да бъде пасивен наблюдател в украинската криза, те предупредиха, че размерът на санкциите ще зависи от мащаба на руската експанзия. Поглъщането на Крим бе очаквано, но Западът даде да се разбере, че ако Русия си вземе и Харков, и Донецк, ще последват истински икономически санкции.
Дали защото е разбрал предупрежденията, дали защото териториалната цялост на западната съседка му е нужна, Владимир Путин декларира: „Не искаме разделяне на Украйна.” Пазарите посрещнаха тези думи с облекчение: златото поевтиня, а рублата най-сетне поскъпна спрямо долара. Разбира се, 50 копейки са незначително движение, след като за година руската валута загуби 20% от стойността си.
Втората причина Западът да мери думите си е близка до ума: както се изразиха експертите от Morgan Stanley, Русия е твърде голяма, за да бъде санкционирана. През 2012 г. стокооборотът между Русия и ЕС надхвърли 336 млрд. евро. Русия е важна далеч не само като износител на нефт и газ, но и като огромен пазар за европейска продукция. Износът от ЕС за Русия само на машини и автомобили е за над 61 млрд. евро. Разбираемо е, че в момента компаниите активно лобират в европейските столици за затопляне на отношенията с Москва. Бизнесът на САЩ с Русия е 10 пъти по-малък от европейския, което хвърля светлина защо Америка е по-пламенният защитник на демокрацията и териториалната цялост на Украйна.
Франция продава на Москва два бойни кораба „Мистрал” на стойност 1.2 млрд. евро. Износът на германските производители за Русия през 2012 г. е за над 38 млрд. долара, предимно продукция с висока добавена стойност. Германският внос от Русия е за 24 млрд. долара – на енергоносители, без които „моторът на Европа” ще застине. Дори само по тези причини канцлерът Меркел няма да обяви кръстоносен поход за Крим. Лондон също не е готов да заколи златната гъска. Поне 5% от най-скъпите имоти в британската столица се изкупуват от руски олигарси. Акции на 50 мощни руски компании се търгуват на Лондонската фондова борса, надуват оборотите и осигуряват комисиони за брокерите. 60% от хляба на адвокатите в Лондонския търговски съд идва от клиенти от Източна Европа. Британският концерн BP държи почти 20% в световния петролен лидер „Роснефт”. Разбираемо е, че съветниците на Дейвид Камерън подсказват на премиера „да не подкрепя засега търговски санкции или да затваря Лондонския финансов център за руснаци”.
 

Червеното финансово копче


Дори на пръв поглед маловажен факт, че децата на руските богаташи учат в елитни британски училища, означава приход от поне 100 млн. паунда годишно. Кой политик ще затвори портфейлите на олигарсите за родния бизнес година преди избори? Коментаторът Бен Джуда заяви в The New York Times: “Руският президент Владимир Путин знае: щом им плащаш, ти ги притежаваш.”
Всеизвестно е, че Европа силно зависи от вноса на нефт и газ. Но Русия има и други икономически червени копчета. Москва разполага с близо 500 млрд. долара валутни резерви, в т.ч. американски ценни книжа за 131.8 млрд. долара (към януари). Сривът на рублата наложи масирани интервенции на централната банка, но руската хазна остава внушителна (494 млрд. долара към 7 март по данни на Bloomberg). Ако ножът опре до кокала, една тотална разпродажба ще срине цената на американския дълг и поне временно ще спре финансирането за Вашингтон.
Още по-страшно за САЩ, но и за ЕС ще бъде, ако Русия по подобие на Иран спре да приема долари в замяна на своя нефт и газ. Тогава ролята на зелените пари като световна резервна валута ще се разклати. Подобна политика ще навлече големи щети и на самата Русия, но страна с претенции за Велика сила е готова на саможертви, ако бъде изправена до стената. Най-голяма вреда на Запада ще донесе стратегическо решение, далеч не толкова зрелищно като споменатите три „хитрини”. Ако Москва обърне гръб на Европа и трайно насочи търговските и политическите си интереси към Китай, Индия и неамериканския арабски свят, Западът ще се сдобие с противник, по-зъбат от прословутата руска мечка.

В Крим се радват на резултата от референдума
 


Виждайки заплахите от нова Студена война, самият Рон Пол, идеологът на Чаената партия в САЩ, заяви, че след Ирак, Афганистан, Либия и Сирия, а и предвид огромния си външен дълг, Америка не разполага с ресурси да „спасява” Украйна. Освен това Пол определи политиката на Вашингтон към Киев като лицемерна и декларира: „Твърдо вярвам, че жителите на Крим имат пълното право да прехвърлят суверенитета на своя полуостров към Русия, ако желаят.”
Мнозинството в Белия дом вероятно мисли по сходен начин, но едва ли публично ще го признае – не е добре за патриотизма. Демократът Барак Обама наскоро увери колегата си Путин по телефона, че „САЩ и международната общност” никога няма да признаят референдума в Крим, който нарушавал украинската конституция. Но не погази ли украинската конституция също и приветстваният от САЩ пуч срещу Виктор Янукович? Този аргумент, изказан в Бундестага от левия депутат Грегор Гизи, накара Меркел да сведе глава. Друг е въпросът, че прояденият от корупция бивш украински президент силно допринесе за провала на своята държава.
Така или иначе световната политика следва нашата максима „дума дупка не прави”. Със завидна упоритост публиката продължава да се групира в лагерите на „фили” и „фоби”, но дали всъщност Москва и Вашингтон не са договорили отдавна анексирането на Крим? За какво ли си говорят часове наред външните министри Сергей Лавров и Джим Кери? Сигурно за същото, за което Чърчил и Сталин, докато драскаха следвоенната карта на Европа на хвърчащото листче...


Тихо, да не дойде МВФ


През целия XX век историята доказваше, че чувството на национална неудовлетвореност поражда политическа нестабилност и води към войни, включително световни. В течение на 20 години Русия, победителят във Втората световна война, преглъщаше геополитически обиди. До един момент това бе здравословно за разпрострялото се руско его, но миловидният американски дипломат, раздаващ кексчета на протестиращите в Киев, дойде вече в повече. Нахлувайки в историческите й територии, Западът сам допринесе за поредното конституиране на притихнала Русия като военна Велика сила.
Да припомним как избухнаха протестите в Киев. През ноември Янукович отказа да подпише споразумение за икономическо асоцииране с ЕС и тогава проевропейски настроените украинци избухнаха: срещу него и срещу целия олигархичен модел, изсмукващ държавата. Но приемането на споразумение с ЕС означаваше също и покана за Международния валутен фонд. Под ръководството на Кристин Лагард МВФ днес разработва теоретични студии, изясняващи защо строгите икономии са всъщност вредни. Но за Украйна МВФ предвиждаше само уволнения, замразяване на заплати и прекратяване на социални привилегии. Експертите на фонда дебело подчертаха, че място за компромиси в случая няма.
Плановете на МВФ за Украйна не са се променили. Харвардският професор Майкъл Оренщайн твърди, че за Киев е приготвен най-големият план за икономии, който Източна Европа някога е виждала, и това ще доведе до хаос в страната. Сегашният премиер Арсений Яценюк е готов да подпише всичко, но Западът не трябва да му позволява, леко наивно твърди икономистът. Цената на реформата само в енергийния сектор се очаква да достигне 100 млрд. евро – насреща е бодрото обещание на Европейския съюз за средносрочни заеми за Украйна в размер до 1 млрд. евро. Енергийните субсидии за населението, достигащи 7.5% от БВП, действително трябва да се свият – но постепенно, след възстановяване на политическата стабилност, като олигарсите поемат част от социалната цена.
Според изследователския отдел на Deutsche Bank пазарите оценяват вероятността за фалит на Киев на 13% (към 17 март). По данни на Bloomberg доходността на украинския дълг в момента е 12.5%. Ситуацията е тежка: доходност над 8% се смята за признак за задаващ се банкрут, а Киев се бори с подобна цена на дълга още от средата на миналата година. И макар външните заеми на Украйна да са под 25 млрд. долара – поносима сума за държава, разполагаща с толкова ресурси, гражданското неподчинение лесно може да доведе до неплатежоспособност, а тя – до още по-изразена загуба на национален суверенитет.
Украйна днес е провалена държава, в смисъла, който влага в тази фраза Ноам Чомски. Русия носи вина, но по-голяма е отговорността на самите украинци, допуснали установяването на олигархично държавно устройство. Доскоро се смяташе, че Украйна може да просъществува само с икономическата помощ на Русия. Днес ситуацията е противоположна: новата власт в Киев ще се задържи само ако демонстрира враждебност срещу Москва – и с това оправдае нови и нови заеми от Европа и САЩ. Заеми за Украйна ще има, но далеч не толкова щедри като руските. Дълговете ще се обслужват, положението на хората няма да се подобри. Много заводи и мини ще бъдат затворени. С девствено попълнение като Украйна обшият европейски пазар ще се оживи.
Българите вече сме вървели по този път на непопулярните икономически реформи в условията на институционален дефицит и без достатъчен финансов ангажимент от страна на западните ментори. Дори след седем години в ЕС жизненото ни равнище остава отчайващо ниско. Перспективите за Киев са даже по-лоши – освен ако някое далновидно правителство не успее да постигне национално обединение и да капитализира средищното положение на страната между Изтока и Запада. Но на този етап това изглежда невъзможно, или поне изключително трудно.

 


 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co