|
Интернет платформата Farmhopping се оказа спасителна сламка за
по-изобретателните малки ферми у нас
Елица
Димова
В очертаващата се нулева година за биопроизводителите един
младежки проект добива все по-голяма популярност. Социалната онлайн
платформа Farmhopping - одобрена и финансирана от фонда за
стартиращи проекти Eleven, от година реализира ударно идеята си да
свърже устойчиви малки производители с екоориентирани градски хора.
За няколко български ферми иновативният проект се оказа спасителната
сламка за 2013-а, а за други - предизвикателство, към което все още
поглеждат плахо.
Как работи Farmhopping година след старта си? Колко ферми и
фармхопъри си подадоха ръце в идеята да споделят проекти, умения и
средства в името на природосъобразното фермерство и споделената
консумация?
И не на последно място: кой как и защо се опитва да копира
българския Farmhopping?
Ако преди осем години бяхме попитали Роси, Михаил и Руслан какво е
farmhopping, вероятно и те щяха да вдигнат объркано рамене. Тогава
тримата приятели се вълнуват повече от катерене, пътувания и ски,
отколкото от фермерски проблеми и органична храна. Но пътят им
изглежда предначертан: Мишо винаги е мечтал да има малка селска къща
с животни, за които да се грижи. И лесно увлича другите след себе
си. “Свързан е със земята, както аз никога не съм била - пораснах в
София, учих в Лондон, а ваканциите прекарвах при баба отново в
града. Добре, че поне обикалях планините”, споделя Роси Митова,
съосновател на проекта Farmhopping.
„По време на едно пътешествие Мишо попадна в чаровна малка ферма в
полите на Пирин планина. Собственикът й Тодор е изключително
магнетичен и отдаден човек, който отглежда традиционни застрашени
домашни породи като каракачански овце, дългокосмести кози и
български пастирски кучета, но както повечето малки фермери у нас, и
той беше заплашен от жестоката конкуренция на конвенционалните
стопанства”, спомня си Роси. С времето Мишо все по-често се отбива
във ферма “Перун” и решава да помогне, като финансира отглеждането
на две от овцете в стадото. „И изведнъж всичко се преобърна -
усмихва се Роси. - Мишо се влюби в мястото, а ние покрай него
нагазихме в проблемите на фермерството, защото когато си отстрани,
не осъзнаваш колко е трудно. Посещавахме Тодор често и започнахме да
мислим варианти как да помогнем на „Перун”.“
Тогава Роси все още учи Investment and Financial Risk Management в
Лондон и се подготвя за кариера в сферата на инвестиционното
банкиране. Затова и най-логичното решение за нея е банковият кредит.
„Или подкрепа от еврофондове, различни фондации... Но в този момент
се сблъсках с хора, които са изтеглили заем за фермите си, не са
успели да го върнат и са им взели животните или земята”, спомня си
момичето. Така се ражда първоначалната идея на Farmhopping-a:
интернет проект, с който хората да следят как Тодор се грижи за
фермата си и да му помагат финансово, осиновявайки животни. За целта
Мишо, Роси и Руслан създават Фейсбук страница, свързват се с няколко
чужди издания, следват две-три интервюта в щатски медии и цял куп
имейли от малки ферми, но не български. „Всички до една поискаха да
направим подобни проекти и за тях. Оказа се, че малкият фермер си е
малък навсякъде по света
без значение дали говорим за САЩ, Индия, България или Египет, те
имат едни и същи проблеми, трудности и нужда от подкрепа и гласност.
Дори само от уебсайт, който да е лесен за употреба и добре
поддържан”, добавя екипът на Farmhopping.
От този момент нататък тримата приятели започват да умуват над нови,
по-гъвкави канали за комуникация, които да свържат малките
производители с потребителите. „Хранителните кооперативи вече
набираха популярност и у нас, но те са само част от цялата картина.
Ние искахме да увлечем емоционално хората в живота на малките
стопанства, да ги направим съпричастни с проблемите, грижите и
радостите, а фермерите - по-инициативни и изобретателни в
привличането на нови клиенти.” През 2012 г. Мишо, Роси и Руслан са
напълно наясно какво искат да направят: глобална интернет платформа,
която дава технологично решение на фермери от цял свят да създават
бързо, лесно и евтино свое онлайн присъствие, включващо профил, в
който да разкажат за себе си и да предложат продукция или услуга на
потребители от близо и далеч. На финала проектът им Farmhopping
обединява няколко бизнес модела: принципите на споделената
консумация, груповото финансиране (от типа Kickstarter) с възможност
хиляди интернет потребители да подпомагат фермите с малки суми,
както и евтин вариант за създаване на онлайн присъствие за връзка с
клиенти, до които иначе трудно производителите биха достигнали.
Идеята печели финансиране от 25 хил. евро от Eleven и прекарва около
три месеца в програмата за акселерация на фонда. Всички пари отиват
за изграждането на интернет портала, а официалният старт е в
началото на 2013 г. с няколко чужди и български ферми.
„В началото родните производители бяха плахи - имаха нужда от
разясняване на концепцията, докато чуждите се включваха, без да
питат много. Първите, които ни подкрепиха, бяха основно фермери
идеалисти, които обичат земята, добре информирани са и търсят нови
начини да се развиват”, разказва Роси. Днес вече българските ферми
са около трийсет, а в платформата участват и две щатски, една от
Индия, от Бали и една ферма от Хавай. Екипът на Farmhopping посещава
лично всяко стопанство на територията на страната, но не в ролята на
контролен орган, а за да събере впечатления. „Фермите сами носят
отговорност за предоставената информация, сертификати, снимки,
продукти и услуги - грижат се за всичко, свързано с покупката от
началото до края, включително пакетите, които предлагат, и цените,
които сами определят. Регистрацията е безплатна и за ферми, и за
потребители. Когато има плащане, тo се депозира директно в сметката
на съответната ферма, а 10 процента са за платформата. Екипът ни си
запазва правото да сваля профили веднага щом някой сигнализира за
нередности”, допълва Роси.
За една година работа и десетки разговори на екипа с хората от
малките стопанства и с техните клиенти фармхопъри, изглежда, че
проектът се справя. „Често питаме с какво платформата им е помогнала
през тази една година и не крия радостта си, че за много от фермите
Farmhopping вече осигурява продажбата на 50-60 процента от
продукцията.
|
Роси Митова
От Дивата ферма в село Горно поле в близост до гр. Маджарово в
Източните Родопи например се похвалиха, че за първа година
продукцията им е останала в България. Преди са изнасяли всичко
навън.”
Новаторската социална платформа не ограничава фермерите да предлагат
само продукция, което е още един шанс за по-изобретателните от тях.
“Стоките са чисти, сезонни и има дълги паузи в предлагането през
годината.
Така, от една страна, с Farmhopping фермерите си гарантират, че има
кой да изкупи продукцията им днес, утре или след няколко месеца, и
от друга - трябва да предложат още нещо в неактивния си период. Има
и ферми, които са далеч от потребителите и е икономически неизгодно
да изпращат храна. Понякога дори невъзможно. И предлагат различни
услуги”, обяснява Роси. Като възможност за посещение на стопанствата
за семейна почивка или различни курсове по пермакултура,
строителство с естествени материали или дегустации. Срещу 160 лв.
например в Родопите предлагат нощувка във фермата и развлечения като
търсене на диви пчели, тур за минерали и фотографско укритие за
лешояди. Други пък събират средства за изграждането на пчелни кошери
и развъждането на пчелни семейства. „Крайната себестойност на един
кошер е 200 лв., а на едно семейство (рой) е 70 лв. Половината от
продукцията от спонсорираните кошери ще даряваме на дом за сираци,
посочен от вас”, е написано в профила на друга ферма.
„Изключихме опцията да помагаш безвъзмездно - решихме, че е честно
да получиш нещо в замяна. Така стана по-лесно и за чуждите ферми от
САЩ, Египет, Индия и др.”, допълват от екипа. Фермата от Индия
например развива принципите на пермакултурата, но предлага не свежи
зеленчуци, а пакети за йога класове (в зависимост от престоя от 288
до 2880 долара). Ако нямаш възможност да отидеш, но пък харесваш
мястото и идеята, може да дариш двайсетина долара и да получиш ръчно
изработени бижута. В момента екипът на Farmhopping е в преговори и с
ферма от Бали, която ще предложи луксозното кафе Kopi luwak от
изпражнения на азиатска палмова цивета. „Този случай е изключение от
правилото за икономически неизгодното пласиране на хранителни
продукти, защото дори с транспортните разходи за доставка цената,
която предлага фермата, е по-добра от тази за пакет кафе, предлагана
в Лондон”, допълва Роси.
От по-малко от месец на сайта е активна и
опцията “хранителни кооперативи” -
група хора, които пазаруват организирано от местни ферми. У нас
подобни неформални сдружения съществуват в големите градове, но се
броят на пръсти, а Farmhopping за първи път дава възможност на фирми
или приятелски кръгове да сформират свой кооператив, свързвайки се
онлайн с желаните ферми и определяйки количество, място, дата и час
за доставка. „Услугата функционира от двайсетина дни и вече имаме
пет корпоративни кооператива от затворен тип (само за служители на
съответната фирма). В софийския „Бетахаус” се случва първият отворен
- не е задължително да си член на компанията и ако ти е удобно, може
да идваш на място, да поръчваш и да купуваш свежа храна”, допълва
Роси.
Междувременно тримата приятели сформират и екип от ментори, сред тях
архитекти, адвокати, биолози и др., които отделят от времето си про
боно, за да помагат на малките производители. Последното преброяване
в платформата сочи, че регистрираните фармхопъри са над 3000, а 350
от тях активно пазаруват и помагат. „Всичко се случва много бавно,
но ние сме социален проект: работим без маркетингов бюджет, реклама
и заплати. Следващата очаквана стъпка е първият кооператив в Англия,
което означава включването в проекта на много английски ферми. Ако
се развие добре, надяваме се Farmhopping да превземе Европа”,
допълват от екипа.
Засега проектът им от части е копиран в Щатите и Франция, но и в
двата случая акцентът са хранителните кооперативи. „При нас бизнес
моделът е изграден около фермите, не около кооперативите. Те са
водещите”, категорична е Роси, която е време да се оттегли за
уговорен скайп разговор с момче от Щатите. Идеята му е да копира
концепцията на тримата българи, но в друга пазарна ниша: farmhopping
за градски фермери, които отглеждат собствена продукция на балкона
или в задния двор на кооперацията, в която живеят. И преди нечия
червена лампичка да светне, Роси намига: „Вече сме запазили домейна
Gardenhopping и чакаме най-удобния момент.”
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)