|
Столицата Тиле може и да не е била точно в Сакар планина, но
безстрашни келтски племена все пак са живели в пределите на днешна
България, убедени са членовете на клуб „Армуда“
Искра Ценкова
Снимки
Петър Ганев
Прегръдка с ръце прегънати в лактите, с широко отворени нагоре длани.
За да видят всички, че не носим оръжие или камъни. Сурен ни
поздравява по келтски, докато чакаме да пристигнат и останалите 12
келтомани от клуб „Армуда“ в село Сакарци. Идват от различни краища
на страната - от София, Бургас, от селата Лесово, Хлябово и Синапово,
от Тополовград. Стичат се с автомобили, за да отбележат заедно и по
келтски в първия ден на пролетта празника Остара.
Сакарци е малко селце след Хлябово, вдясно по пътя за Тополовград.
Казват, че от близкия връх Вишеград с просто око можеш да видиш
Одрин. Къщиците му са 20-ина - кирпичени, повечето порутени и
необитаеми, а в тия, които все още се крепят, живеят осмина. Преди
4-5 години един се споминал, но се родила Първомира, дъщерята на
Иван и Галя Дишлиеви, и
спасила селото от демографски срив
Сакарци и до днес си живее близо до корените – без мобилни телефони,
без интернет, както се полага на келтски център. За келтското му
настояще обаче не са отговорни неколцината англичани, уелсци и
ирландци, купили къщи в района, а Сурен Исраилян - арменец, роден в
Баку.
От 5 години насам малкото общество у нас сe събира регулярно,
обединено в сдружение „Келтско наследство“, плаща редовно членския
си внос и е убедено, че келтската култура ще възроди селцето, пък
дори и района. Това вече е ясно. В този красив, но затънтен край
близо до българо-турската граница изведнъж се появил чужд инвеститор
и започнал да строи немско селище. Покрай кризата обаче пусковият му
срок се бави. Но пък чуждите инвестиции повлекли крак в Сакарци.
Дошъл един швейцарец, бивш председател на Световната федерация по
борба, и вложил пет милиона лева за строеж на СПА комплекс с модерен
фитнес, за да има къде да лагеруват немскоезичните отбори по борба.
Сега селото чака с интерес през август първите посетители на
възстановителния център. И отбелязва с гордост - с такава инвестиция
не могат да се похвалят дори съседите от Тополовград и Харманли.
Българските наследници на безстрашните и непобедими антични племена,
които владеели цяла Европа, имат различни професии: Николай Велинов
и Лили Язова са архитекти, Сурен е съсобственик на рекламна агенция,
имат си и застрахователен брокер, бизнесмени, пенсионери.
„Как станах келт ли?” - смее се Сурен и щрихира биографията си.
Завършил е журналистика в Ростов на Дон, дошъл в България през 1980
г., воден от любовта си към хубава българка, и заживял в Бургас.
След 34 години вече е натурализиран българин. „Но нали знаеш – казва,
- ние, арменците, сме разпръснати по целия свят.”
Има леля в Париж, през 2008 г. й погостувал. Там се запознал с
французин от Бретан. Седнали двамата една вечер в ресторант,
надигнали чашките и се разприказвали на хубав английски. С всяка
изпита чашка ставали все по-близки. По едно време зачервили бузи, а
французинът събрал кураж и му доверил на ухо тайната си. „И да знаеш,
приятелю, аз не съм французин.“ Спокойно, потупал го по рамото Сурен,
и аз не съм българин. Французинът почти изтрезнял. Че какъв си
тогава? Арменец, прошепнал Сурен. Аз пък съм келт, признал си
бретанецът. Е, значи
и двамата сме индоевропейци
- прегърнал го Сурен. Оттук нататък цяла вечер келтската тема не
слязла от устата им. Така Сурен научил, че в Бретан живеят французи
с келтско самосъзнание, които и до днес отбелязват келтските
традиции и празници. Историята разказва, че присъствието на келтски
племена в тази част на Франция датира още от VII век преди Христа.
Бретаните се преселвали там в продължение на два века от Уелс и
Корнуол. И до днес френската провинция говори на келтския диалект -
бретонски, наследник на галобретонския. Апропо - за тези, които не
са наясно, келтите не са един народ, а много племена.
Вдъхновен от срещата си с тайнствения келт, Сурен се заловил да
научи колкото се може повече за великата древна цивилизация. Така
разбрал, че според едно изследване, цитирано от Божидар Димитров, 10
% от българите са с келтски произход. Че през III век преди новата
ера на територията на Одриска Тракия – сега отчасти България,
отчасти Турция, за около 6-7 десетилетия е имало келтско царство със
столица Тиле. Константин Иречек обаче погрешно я нарекъл Туле,
смятал, че тя е била някъде край град Тулово, Казанлъшко. Учените
все още водят разпалени дискусии както за траките, така и за келтите.
Двата народа може и да не са се обичали, но щом Александър Фол
въвежда понятието трако-келтика, значи не са воювали помежду си,
умува Сурен.
След като изчел доста за келтската история, арменският ни зет
заинтригувал с нея и приятелите си. Поспорили къде точно са живели у
нас келтите – в Странджа-Сакар или по-надолу към Люле Бургас, или
към Сърбия и Македония. Накрая единодушно приели, че този въпрос и
занапред ще е спорен, учените сигурно никога няма да се обединят
около едно мнение, но на тях това не им пречи нито да популяризират
културата, нито да се самоидентифицират като келти. И купили около
пет декара земя в село Сакарци, за да имат своя територия. Иван
Дишлиев пък направил в частния си имот келтски клуби и закачил на
оградата му табелка с надпис „ Армуда“.
Армуда е сорт круша
но и старото име на Сакарци. Избрали го, защото без минало няма
бъдеще. От една година насам двамата архитекти от София Николай и
Лили усилено работят върху проект, свързан с келтската култура,
който да намери място върху имота на сдружението, а новите келти
смятат да кандидатстват с него за финансиране от еврофондовете. В
подкрепа на идеята кметът на Тополовград Божин Божинов упълномощил
наскоро Сурен да отправи покана до кмета на Дъблин – да посети
малкото ни келтско общество.
И вие ли сте келти? Нашите уважения, ама ние не знаехме досега за
вас, зарадвали им се в столицата на Ирландия и ги посрещнали като
високопоставени гости. Нашите келти обаче нямали късмет да се
срещнат лично с градоначалника на Дъблин - точно този ден той не бил
в града. Но пък споделили с дъблинчани, че искат да направят в
България музей на келтската култура. Ще го нарекат Лабаронанта, по
съвет на известен келтолог от Катедрата за средновековни и келтски
изследвания в университета Абъристуит в Северозападен Уелс. Когато
запитали писмено светилото как да кръстят келтския си музей,
професорът ги посъветвал да е на мястото, където смятат да се
простира музеят.
Местността се нарича Мараманкова долчинка, тоест е имот на
Мараманкови, но в буквален превод думата означава „приказливец“.
Оказало се, че и сред келтите имало
|
бърборковци, а на бретонски на тоя, дето много приказва, му казват „лабарос“.
Долина е „нанта“, та така се появило
името Лабаронанта
- разяснява Сурен Исраилян малко преди началото на възстановката на
Остара.
Николай се смее - преди да срещне Сурен, не предполагал дори, че е
келт.Тогава открил сащисан, че цели 17 години подсъзнателно е давал
келтски имена на всички свои проекти и фирми. През това време е
работил във Виена, трупал е опит в реставриране на замъци и църкви,
в строеж на небостъргачи. Келтският град в село Сакарци е вече в
главата му , както и в главата на Лили - ландшафтен архитект. В
схемата за музея на открито са предвидили място за ритуали, жилищен
кът, терен за игри на открито - кърлинг, стрелба с лък. Ще правят
възстановка на занаяти, които са упражнявани в късната желязна епоха
- ще дялкат дърво, ще леят желязо, ще пекат глина.
Чувам, че правиш келтско селище, мога да работя с кожа и метал,
обърнал се към Сурен още в началото човек от селото. Местните се
вълнуват, келтското селище ще им доведе туристи, занапред няма така
да кукуват. За да видят какво значи гадаене по келтски или как се
събужда от зимния сън природата с тояга и подканяне: „Събуди се,
Майко земя!”
Последното го видяхме с очите си навръх празника Остара. Видяхме и
Щерьо от село Хлябово в ролята на пазача на огъня, Сабина - като
пазач на земята, Николай – на водата, а Лили – на въздуха. Сурен
влиза в ролята на разказвача, а Иван Дишлиев - на друида, жреца при
келтските народи, представителя на най-висшата каста. Ритуалът,
които се възпроизвежда пред очите ни, е нещо като посвещаване в
келтство.
„Не ми трябват кой знае колко клиенти, и сега съм доволен“,
скромничи Иван Дишлиев, член на управителния съвет на сдружение „Келтско
наследство“. Той и втората му съпруга Галя са сакарци от 2001 г.
Напуснали Тополовград и в селото започнали живота си отначало. Първо
си купили мястото, бивш разсадник на Горското. Сложили едно фургонче,
а след това малко по малко вдигнали комплекса – днес с рибарник и
басейнче, с кръчмичка и стаи за нощувка на непретенциозни клиенти.
Келтският клуб привлича англоговорещите чужденци от всички околни
селца. Идват от Хлябово, от Срем и Главан. Уелсците пристигат
облечени
в традиционните си келтски дрехи
Правят си караоке партита, пеят заедно песни на Том Джоунс и „Бийтълс“,
един от тях дрънка и на китара. Англичаните също се чувстват в свои
води. Само един от тях се дърпа: келтите опожарили Лондон през 61
година, а той като истински лондончанин от тогава име е сърдит.
А ЧЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДНЕШНА БЪЛГАРИЯ СА ЖИВЕЛИ, МАКАР И ЗА МАЛКО,
КЕЛТИТЕ, НЯМА СЪМНЕНИЕ, ВЪПРЕКИ ЧЕ НОВИТЕ КЕЛТИ СЕ ОПИТВАТ ДА
УБЕЖДАВАТ В ТОВА РАЗПАЛЕНО ДОРИ УЧЕНИТЕ. ПИШЕ ГО В ПОСОБИЕ ПО
ИСТОРИЯ ЗА ЧЕТВЪРТИ КЛАС.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)