Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Волна програма
 

Или как Волен Сидеров се „самонагради” за ролята си на русофил

 

Любослава Русева



Русофобите са развълнувани и доволно потриват ръце. Ако довчера се носеха слухове за благосклонността на руското посолство към „Атака”, то вече има доказателство, че Волен Сидеров е „троянският кон” на Русия в България:
Лидерът и същевременно водач на партийната листа за евровота откри предизборната си кампания в... Москва. Че даже беше награден с орден „Звезда Отечества”!
Скандално е наистина политик от държава членка на ЕС да прави подобни демонстрации. Особено в момент, когато отношенията между Русия и Европейския съюз са обтегнати заради Украйна, а властта опитва да балансира с клишета за евро-атлантическите ценности.
Скандално е и друго – на церемонията Сидеров оплю ЕС като „марионетка на САЩ” и заяви, че съюзът или трябва да се промени, или направо да се разтури. Каза още: „Ние („Атака”) смятаме, че България трябва да е неутрална във военно отношение и да не членува в НАТО... Когато у нас има правителство на „Атака” и аз съм министър-председател, България ще излезе от НАТО и ще върне пълноценните отношения с Русия, която смятаме за братска страна."
Тъй като покойната пророчица Ванга не е предрекла кога Волен ще стане министър-председател (а може и да е предрекла, но засега сме на буква Б, като Бареков), датата на излизането ни от НАТО още е неясна. Ясно е обаче, че решението на Сидеров да открие кампанията си за Европарламента в Москва целеше да предизвика скандал, или по-точно внимание. Предвид оклюмалата си електорална кондиция той добре усети настроенията по най-важната външнополитическа тема и за пореден път се захвана да ги употреби вътрешнополитически.
Поне едно трябва да му се признае: Волен някак успява да осребри текущите ни „неволи” в името на личната си изгода. Преяждането на ДПС с власт му свърши работа през 2005 г., както и четири години по-късно. Гневът срещу „колонизаторите” в лицето на частните европейски ЕРП-та го вкара и в сегашния парламент. В момента низвергнатите русофили са просто новият му таргет, който той ловко ухажва с определението „преобладаващата част от българския народ, който обича руския народ и който помни, че от турско иго го освободи не Европейският съюз, а братска Русия”.
Впрочем със същия апломб Сидеров пишеше точно обратното, когато беше главен редактор на в. „Демокрация”:
„Никой не се замисляше колко е ненормално, че след войната не сме имали официални контакти на високо ниво с най-голямата западна държава – САЩ... Върху д-р Желев (тогавашния президент – бел.ред.) ляга тежката задача да увери Запада, че България, известна досега предимно като придатък на Московската империя, е решила да става правова страна, която ще обезпечи сигурност и гаранции за западните инвестиции.” (1990 г.) След година призова да подкрепим САЩ и във войната в Персийския залив: „Срам ме е, че нито един български войник не замина за Кувейт.” А ето какво твърдеше и в статията си „Да освободим Альоша от наряд”: „Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионна кула. България го е правила. Гнусотата на голямата демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робство. А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго освен робство хората не са узнавали. Предполагам, че в бъдещите буквари и енциклопедии определението за съветската армия ще бъде „Страж на робството до разпадане на империята”. За мен утешително и радостно е, че ще доживея това време. Както е радостно разтурването на Варшавския договор.”
Двадесет години по-късно Волен изглежда прероден и се е накокошинил да ни вади от НАТО, че и да разтурва ЕС. Но, както казваше Маркс – не Карл, а комикът Граучо: „Ето моите убеждения. Ако не ви харесват, имам и други”...
Доста нелепо, нали? Още по-нелепо е обаче как всички се вързахме и на номера му да се представи за върл русофил:
Волен отива в Москва. По покана на кого? Пълна мистерия. Единствената информация е по линия на пресцентъра на „Атака”, който ни уведомява, че Сидеров открива кампанията си, а орденът „Звезда Отечества” му е връчен от космонавта и два пъти Герой на Съветския съюз Борис Волинов. Пак пресцентърът информира, че отличието е присъдено от Горната камара на руския парламент.
Всички медии, включително опозиционни сайтове и блогове, надлежно цитират подадената информация. Малко по-късно във vestnikataka.bg (надсловът му е „Истината е свята, свободата е мила”) се появява и дописка с тържественото заглавие „Сидеров се срещна с руски парламентаристи в Москва”. Никой обаче не обръща внимание, че в нея не е

 

 

Волен Сидеров получава наградата си в Москва

 

споменато нито едно име на руски парламентарист. Единственият, с когото лидерът на „Атака” се среща, е Юрий Шувалов, представен като „член на Висшия съвет на партия „Единна Русия“ и директор на Управлението за връзки с обществеността и медиите на руския парламент”. В превод: пресаташето на Думата. Не точно Г-н Никой, разбира се, но човекът, който осигурява контакти или пък отбива набезите на желаещите да се срещнат с депутати.
На самата церемония 79-годишният Борис Волинов, пенсиониран в далечната 1990 г., връчва на Сидеров „Звезда Отечества”. Орденът обаче няма нищо общо с Горната камара на руския парламент, а е нещо като значка, връчвана от сдружение на частни предприемачи. „Звезда Отечества“ е корпоративна награда, учредена от неправителствената организация Международен форум „Мировой опыт и экономика России”. Обществено-икономическата организация, обединяваща различни предприятия в Русия, е подкрепена от администрацията на президента, само че действа напълно самостоятелно и връчва ордените по собствено усмотрение. Нещо повече: изработените от „СП – Колумб“ ООД отличия се поръчват, когато има заявка от желаещ да бъде награден. Според разследващи руски журналисти „Звезда Отечества” може да се поръча за сумата между 320 000 и 450 000 рубли. Хонорар получава и връчващият отличието в зависимост от ранга му...
Николай Кононов, compromat.ru:
„Чували ли сте за златния медал на Петър Велики „За трудова доблест”? В държавния хералдически регистър такъв не съществува. След 1990 г. обаче се появиха много фондове, съюзи и обединения, които присъждат ордени и медали. Просто бизнес. Естествено, „лауреатите” трябва да поемат разходите за изработката на отличията и организацията на церемонията.” На руски това звучи така: „Расходы на изготовление ордена и организацию торжественной церемонии счастливчик должен взять на себя.”
По същия начин Форум „Настоящие друзья Буратино” връчва орден и медал в памет на... Буратино. Но ако това все пак звучи донякъде несериозно, съществува огромен набор от отличия с гръмки названия като „За доблест”, „За вярност към Родината” и пр., както и официален ценоразпис за получаването на аристократична титла от Российское дворянское общество „Новая элита России”.
Мария Забродина, „Правда – инфо”:
„С пълномощно от Министерството на правосъдието организацията може да удостои с дворянска титла всеки, който е готов да си плати. Княз струва 12 000, граф - 8000, а барон – 5.5 хиляди евро. Копие от паспорта, две фотографии и автобиография са напълно достатъчни, за да получите титлата само след седмица и да ви наричат Ваше сиятелство.”
Ако продължи да бъде русофил и в близките месеци, Сидеров може да се възползва от изгодната оферта. Че току-виж вдигнали цените или пък му се наложило да влезе в нова роля...

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel Co