|
Или как Волен Сидеров се „самонагради” за ролята си на русофил
Любослава Русева
Русофобите са развълнувани и доволно потриват ръце. Ако довчера се
носеха слухове за благосклонността на руското посолство към „Атака”,
то вече има доказателство, че Волен Сидеров е „троянският кон” на
Русия в България:
Лидерът и същевременно водач на партийната листа за евровота откри
предизборната си кампания в... Москва. Че даже беше награден с орден
„Звезда Отечества”!
Скандално е наистина политик от държава членка на ЕС да прави
подобни демонстрации. Особено в момент, когато отношенията между
Русия и Европейския съюз са обтегнати заради Украйна, а властта
опитва да балансира с клишета за евро-атлантическите ценности.
Скандално е и друго – на церемонията Сидеров оплю ЕС като „марионетка
на САЩ” и заяви, че съюзът или трябва да се промени, или направо да
се разтури. Каза още: „Ние („Атака”) смятаме, че България трябва да
е неутрална във военно отношение и да не членува в НАТО... Когато у
нас има правителство на „Атака” и аз съм министър-председател,
България ще излезе от НАТО и ще върне пълноценните отношения с Русия,
която смятаме за братска страна."
Тъй като покойната пророчица Ванга не е предрекла кога Волен ще
стане министър-председател (а може и да е предрекла, но засега сме
на буква Б, като Бареков), датата на излизането ни от НАТО още е
неясна. Ясно е обаче, че решението на Сидеров да открие кампанията
си за Европарламента в Москва целеше да предизвика скандал, или
по-точно внимание. Предвид оклюмалата си електорална кондиция той
добре усети настроенията по най-важната външнополитическа тема и за
пореден път се захвана да ги употреби вътрешнополитически.
Поне едно трябва да му се признае: Волен някак успява да осребри
текущите ни „неволи” в името на личната си изгода. Преяждането на
ДПС с власт му свърши работа през 2005 г., както и четири години
по-късно. Гневът срещу „колонизаторите” в лицето на частните
европейски ЕРП-та го вкара и в сегашния парламент. В момента
низвергнатите русофили са просто новият му таргет, който той ловко
ухажва с определението „преобладаващата част от българския народ,
който обича руския народ и който помни, че от турско иго го освободи
не Европейският съюз, а братска Русия”.
Впрочем със същия апломб Сидеров пишеше точно обратното, когато беше
главен редактор на в. „Демокрация”:
„Никой не се замисляше колко е ненормално, че след войната не сме
имали официални контакти на високо ниво с най-голямата западна
държава – САЩ... Върху д-р Желев (тогавашния президент – бел.ред.)
ляга тежката задача да увери Запада, че България, известна досега
предимно като придатък на Московската империя, е решила да става
правова страна, която ще обезпечи сигурност и гаранции за западните
инвестиции.” (1990 г.) След година призова да подкрепим САЩ и във
войната в Персийския залив: „Срам ме е, че нито един български
войник не замина за Кувейт.” А ето какво твърдеше и в статията си
„Да освободим Альоша от наряд”: „Не знам друга нация да е възпявала
така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници,
по-високи от телевизионна кула. България го е правила. Гнусотата на
голямата демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да
обожаваш този, който ти носи робство. А там, където е стъпил ботушът
на Альоша, друго освен робство хората не са узнавали. Предполагам,
че в бъдещите буквари и енциклопедии определението за съветската
армия ще бъде „Страж на робството до разпадане на империята”. За мен
утешително и радостно е, че ще доживея това време. Както е радостно
разтурването на Варшавския договор.”
Двадесет години по-късно Волен изглежда прероден и се е накокошинил
да ни вади от НАТО, че и да разтурва ЕС. Но, както казваше Маркс –
не Карл, а комикът Граучо: „Ето моите убеждения. Ако не ви харесват,
имам и други”...
Доста нелепо, нали? Още по-нелепо е обаче как всички се вързахме и
на номера му да се представи за върл русофил:
Волен отива в Москва. По покана на кого? Пълна мистерия.
Единствената информация е по линия на пресцентъра на „Атака”, който
ни уведомява, че Сидеров открива кампанията си, а орденът „Звезда
Отечества” му е връчен от космонавта и два пъти Герой на Съветския
съюз Борис Волинов. Пак пресцентърът информира, че отличието е
присъдено от Горната камара на руския парламент.
Всички медии, включително опозиционни сайтове и блогове, надлежно
цитират подадената информация. Малко по-късно във vestnikataka.bg
(надсловът му е „Истината е свята, свободата е мила”) се появява и
дописка с тържественото заглавие „Сидеров се срещна с руски
парламентаристи в Москва”. Никой обаче не обръща внимание, че в нея
не е
|
Волен Сидеров получава наградата си в Москва
споменато нито едно име на руски парламентарист. Единственият, с
когото лидерът на „Атака” се среща, е Юрий Шувалов, представен като
„член на Висшия съвет на партия „Единна Русия“ и директор на
Управлението за връзки с обществеността и медиите на руския
парламент”. В превод: пресаташето на Думата. Не точно Г-н Никой,
разбира се, но човекът, който осигурява контакти или пък отбива
набезите на желаещите да се срещнат с депутати.
На самата церемония 79-годишният Борис Волинов, пенсиониран в
далечната 1990 г., връчва на Сидеров „Звезда Отечества”. Орденът
обаче няма нищо общо с Горната камара на руския парламент, а е нещо
като значка, връчвана от сдружение на частни предприемачи. „Звезда
Отечества“ е корпоративна награда, учредена от неправителствената
организация Международен форум „Мировой опыт и экономика России”.
Обществено-икономическата организация, обединяваща различни
предприятия в Русия, е подкрепена от администрацията на президента,
само че действа напълно самостоятелно и връчва ордените по собствено
усмотрение. Нещо повече: изработените от „СП – Колумб“ ООД отличия
се поръчват, когато има заявка от желаещ да бъде награден. Според
разследващи руски журналисти „Звезда Отечества” може да се поръча за
сумата между 320 000 и 450 000 рубли. Хонорар получава и връчващият
отличието в зависимост от ранга му...
Николай Кононов, compromat.ru:
„Чували ли сте за златния медал на Петър Велики „За трудова
доблест”? В държавния хералдически регистър такъв не съществува.
След 1990 г. обаче се появиха много фондове, съюзи и обединения,
които присъждат ордени и медали. Просто бизнес. Естествено,
„лауреатите” трябва да поемат разходите за изработката на отличията
и организацията на церемонията.” На руски това звучи така: „Расходы
на изготовление ордена и организацию торжественной церемонии
счастливчик должен взять на себя.”
По същия начин Форум „Настоящие друзья Буратино” връчва орден и
медал в памет на... Буратино. Но ако това все пак звучи донякъде
несериозно, съществува огромен набор от отличия с гръмки названия
като „За доблест”, „За вярност към Родината” и пр., както и
официален ценоразпис за получаването на аристократична титла от
Российское дворянское общество „Новая элита России”.
Мария Забродина, „Правда – инфо”:
„С пълномощно от Министерството на правосъдието организацията може
да удостои с дворянска титла всеки, който е готов да си плати. Княз
струва 12 000, граф - 8000, а барон – 5.5 хиляди евро. Копие от
паспорта, две фотографии и автобиография са напълно достатъчни, за
да получите титлата само след седмица и да ви наричат Ваше
сиятелство.”
Ако продължи да бъде русофил и в близките месеци, Сидеров може да се
възползва от изгодната оферта. Че току-виж вдигнали цените или пък
му се наложило да влезе в нова роля...
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)