Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Жени с история - Мария Балканска
 

Тя е славна акробатка, съпруга на цирков доайен и майка на двама синове, които влизат в „Колелото на смъртта“. Общува с Пол Маккартни, Шер, Джони Кеш, а вечер жонглира с тенджери. Животът й съвсем буквално протича на ръба. На ръба на копф-трапеца.

 

Катерина Хапсали



Седем деца. Толкова трябвало да роди крехката дама срещу мен. Но два пъти прави спонтанен аборт, три пъти се налага да прекъсне бременността заради професията си. Така остава с двама синове, Александър и Николай. Те пък стават звезди в „Колелото на смъртта“ - един от най-опасните номера в историята на цирка. И двамата падат от колелото. И с двамата се гордее.
Друга жена на нейно място надали би изглеждала така на 70 – ведра, пълна с шеги и завладяваща енергия. Жена, която не поглежда с горчивина назад.
Седим сред купища албуми и афиши в дома на фамилия Балкански. Легенди се говорят за смелостта на тези хора, за желязната дисциплина и въображението им под купола. И ако Александър Балкански – стожерът, се е превърнал в емблематичен образ, съпругата му Мария страни панически от медиите.
„Да сте ме виждали да се показвам напред-назад? Не и след края на цирковата ми кариера!“
Но ето ни – уютно настанени в тази къща, която е логично продължение на цирка. „Виждате ли как сме нашарили тази карта на Америка? Това са маршрутите, които сме изминали! А ето ги тук мъжът ми и децата с папа Йоан-Павел II – той обожаваше цирка, макар че след тази визита във Ватикана през 1986-а си имахме проблеми в България... Това са медали и награди, тук сме с двете деца на сина Сашо във фермата за слонове на майка им. Тази снимка е с Шер, преди да почне с всички тези операции... А мен нали ще ме направите красива?! Ако не изляза добре, изобщо не ме пускайте!“
Нормално е Мария да е суетна. Не само защото толкова трудно се съгласява на медийна изява. А и защото през целия си живот е била център на внимание в най-престижните циркове по света. Понякога се налага да си сложи

по три чифта мигли -

когато е твърде високо под купола на цирка, а трябва артистично да пърха с очи. Свекърва й, легендарната Лола Малеволти, която е и постановчикът в семейството (в буквален, но и в преносен смисъл), държи за всеки номер снахата да е с различна прическа, да заслепява не само с умения, но и с блестящ външен вид. А често трупата има по три представления на ден.
Докато слушам за годините, прекарани в декориране на тоалети, в пътувания, построяване на цирка, в отглеждане на рояците деца по караваните, започва да ми се завива свят. Възможно ли е да готвиш за цял полк, потънала в изпаренията от разнокалибрени тигани, а по-късно да обираш аплодисментите в Медисън Скуеър Гардън?!
„Не ми беше тежко - категорична е Мария. - Всичко е лесно, има ли любов.“
Къде успя да намери такава мултифункционална дама, питам съпруга Александър, който вече е успял да се настани до нас. Трудно им е да са разделени дълго. Не само на копф-трапеца се държат здраво един за друг.
„Такава беше, много оправна, но в последно време нещо й се завързаха ръцете” - бърза да приземи жена си Александър.
„Завързаха се, и то на фльонга!” - гордо съобщава Мария.
Избухва смях.
Такава е тяхната любов. На скуката й става скучно в този дом. Макар че смехът може да е опасен – именно заради някаква закачка Александър изпуска съпругата си веднъж. Вече са родени двамата им синове, Балкански е измислил номера с копф-трапеца. Седи на глава върху съоръжението, демонстрира виртуозни гимнастически умения, а в същото време взима жена си за ръце, а трапецът се вдига до... краен предел.
Разбира се, обезопасяване няма. И най-малката грешка може да коства нечий живот.
Питам Мария не е ли изпитала поне веднъж страх.

„Нямаш време да се сетиш за страха!

А и за смъртта не съм мислила, честна дума. Страхът води само до комплекси.“
Мария запазва самообладание и по време на инцидента. Действието се разиграва в Полша, съпрузите си говорят, трапецът започва да се вдига, а те се смеят.
„А когато в такъв момент човек се разсмее, силите го напускат!” - категоричен е Александър.
„Мими, изчезват ми силите с този смях, ще те изпусна!” - пробва се да звучи строго, но веселието е заразително.
Слава Богу, само на два метра са от земята, когато ръцете им се пускат. Мими се приземява, както е с огромни токове на краката си. Котка по гръб не пада?
„Всъщност моят учител в акробатиката, големият Лазар Добрич, го наричаше „маймунски рефлекс“ - умението да знаеш във всеки един момент къде си! Ако го нямаш този маймунски рефлекс, си загубен.“
При Мария, за разлика от мъжа й, това умение не е наследено. Семейството й няма нищо общо с цирка. Майка й, която ще изиграе огромна роля в живота на това семейство, е домакиня. Бащата има ресторант и печатарски цех, след национализацията работи какво ли не. Но и двамата окуражават щерката, когато им съобщава, че ще участва в конкурса за изпращане на български деца в московското цирково училище.
Девойката е вече 7-и клас, пълна с амбиции да покори Съюза. Председател на журито е именно Лазар Добрич. „Изпитът беше в тогавашния дървен цирк. Аз бях запленена от артистите – всичко в социализма беше толкоз сиво, а тези хора грееха, дошли от гастроли из Европа. Много красиви ми се видяха – все пак за цирка освен талант трябва да имаш и фигура, и глава. Минах изпитите, не беше трудно – трябваше да направим шпагат, да се набираме на лост. По онова време аз бях с коса до под кръста, вързана на конска опашка. И всички артисти възкликваха, като я видят! Но договорката с московското училище се провали... Тогава Лазар Добрич реши да направи акробатика само от момичета.“
Така Мария дели времето си между гимназията и репетициите в цирка. Започва работа, запознават се със Сашо Балкански. А любовта не пламва изведнъж. „Бяхме много добри колеги, даже, щом се спречкаше с някое от гаджетата си, Сащо ме пращаше аз да оправя нещата!“

Женят се за 6 дни

Стават гаджета на Нова година – в зората на 1963-а, а подписват на 6 януари, между две нейни представления. Александър е войник в спортна рота.
„Дойде в цирка: „Хайде, ще ходим на едно място.“ Къде? „Ами... Отиваме да се женим!“ Изобщо не ме попита дали искам.“
Вместо да идат у родителите на Мария, след гражданското младоженците отиват в дома на Лазар Добрич. „Браво, Мими, ти взе най-хубавото момче! - грейва учителят. - А майка ти знае ли?“
Именно Добрич вдига телефона и съобщава новината. Мария и до ден днешен си спомня думите му, които казва на майка й: „Ти знаеш ли, че нашият мушморок се омъжи?“
След първоначалния шок майката на Мими се успокоява. Щом е за Сашко - може! И Александър е съвсем млад – едва година по-възрастен от Мария, но има зад гърба си няколко поколения елитен цирк. Прапрадядото на Балкански е Джозеф Джунтини, фигура в световната история на цирка. През 1820 година решава да напусне бедната до крайна мизерия Италия и да замине за Русия. Там циркът е на изключително ниво, а отношението на публиката под купола е като в храм. Джунтини се установява в град Самара и за един век семейството става изключително богато - къщи, земя, баржа с бурлаки... Развъждат коне, известни са с висшата си школа по езда. Но идва революцията, наследниците на Джозеф са изкарани като за разстрел пред къщата: дядото на Александър, бабата – бременна с петнайстото дете... Четиринайстото дете е майката на Сашо Балкански, Лола.
Взимат им всичко, но ги оставят живи. Единственото, което Вирджиния, бабата на Сашо, успява да вземе, са два наниза златни монети до коляното. Семейството потегля към Одеса, месец и половина ще продължи мъчителното пътешествие. Нейде по пътя Вирджиния заболява от коремен тиф. Умира, погребват я по пътя. Съпругът й взема двата наниза с монети, слага ги на врата на лелята на Александър.

9 от 14 деца загиват

преди семейството да се добере до пристанището в Одеса. Там им вземат и нанизите с монети, останалите живи деца са полуголи. Но за късмет в Одеса е пуснала котва италианска гемия с парен мотор, която раздава храна на бедните католици. Капитанът приютява оредялата фамилия, а един моряк се сеща да пробие чували и да направи наметала за децата... Тогава Лола няма и две годинки.
Гемията потегля за Италия, но спира във Варна за припаси.

Когато дядото на Александър слиза с децата да се разтъпче из града, среща там... брат си, който е станал царски художник и скулптор при княз Фердинанд.
„Това е съдбата! Каквото трябва да стане, неизбежно ще се случи! - разпалва се Мария. - Представи си ги тези братя, без да си имат координатите, без толкова години да са чували един за друг... Да се срещнат случайно в този град!“ Художникът Джунтини дава пари на семейството, окуражава ги да останат в България. „Къде ще ходите в Италия, голяма немотия е! А тук царицата Йоанна е италианка.“
Фамилията се установява в Пловдив, трите оцелели момчета започват работа като хамали в тютюневите складове. Там връзват и въжетата, за да се упражняват и да не губят форма.
Съдбата взема, съдбата дава. През 1920-а лелята на Александър се омъжва за Александър Кацаров, представител на една от най-богатите пловдивски фамилии. А той

продава няколко ниви и с парите прави цирк

И пак заради жена си става клоун в него. Днес е известен като един от най-лиричните клоуни в историята на това изкуство.
Това е циркът, в който се запознават родителите на Александър Балкански – баща му Димитър е гимнастик, има партерен акробатичен номер с Лола. Загива, когато Сашо е малко момче, буквално срязан на парчета от един влак.
Следва национализацията, бедните години... „Всъщност толкова бедни бяхме - спомня си Алекснадър днес, - че с мама живеехме в една войнишка палатка зад цирка. Вътре имаше само 4 дъски, един войнишки дюшек и 2-3 черги. Майка ми имаше един примус и едно алуминиево канче... Това беше цялата ни покъщнина! Спомням си една сутрин – дъжд, потоп, а мама пали примуса, слага канчето и водата... В една книжка имаше малко завита захар. В друга - мъъъничко масълце! И надроби един хляб, ама не знам как го чупеше, като камък беше! Някак успя да направи попара. Започнахме да се храним -

3 лъжици на мен, една лъжичка за нея

И пак 3 лъжици на мен... Това са истинските майки!“
Заради италианската жилка по времето на социализма наричат семейството „фашисти“. Често идват милиционери да следят дали децата не говорят помежду си на италиански. Но любовта към цирка не утихва.
„Не сме били тъжни - подчертава Мария. - През много перипетии минахме, но знаехме, че всичко в крайна сметка ще се нареди.“
И защото пътят не е бил кратък, нито лесен, съпрузите не се главозамайват, когато години по-късно, вече в САЩ, сред феновете им се нареждат колосални фигури като
Пол Маккартни, Мик Джагър, Елвис Пресли, Джони Кеш... Като че ли с най-топло чувство си спомнят точно за Кеш: дошъл в гримьорната след представлението, попитал те ли са артистите от трапеца. „Искам да ви изпея една песен, да ви благодаря за този красив номер!“
Свалил китарата от гърба си, сложил крака на стола и запял.
Пет години изкарва артистичното семейство в Щатите. Връщат се в България заради роднините. Александър-старши отхвърля предложения за работа в американската армия и космическия център. „Много искаха да тренира летците им - казва гордо Мария, - но нямаше как: големият ни син беше вече тук.“
Българските власти обаче посрещат семейството на нож. Започват да привикват Александър, да го разпитват за американските му контакти. Проблеми.
И в този момент се намесва майката на Мария – отколешна приятелка на Тодор Живков, и тя от Правец.

„Довечера има правчанска вечеринка.

Облечете се хубаво.“
Така инструктира Мария и Александър.
Отиват на събирането, а първият човек, който става да танцува с Тодор Живков, е именно Мария. Понякога един танц решава всичко.
„Тодор Живков беше истински почитател на цирка - спомня си Мария Балканска. - Понякога го питаха защо вместо под купола не ходи в Народния театър, а той отвръщаше: Дорасъл съм само до цирка!“
Също толкова запален фен на това изкуство се оказва съветският вожд Леонид Брежнев. Когато след цял ден разговори на високо равнище Живков го кани на вечеря, Брежнев отсича: „Не съм гладен! Искам да ходя на цирк.“
Зет на Брежнев по онова време е народният артист на СССР Евгений Милаев. Неговата гримьорна и до днес седи с името му в стария московски цирк на „Цветной булевард“.
Така се случва, че съпругът на Мария – момчето, израснало с попарата от примуса - да седне между двама толкова могъщи в онези дни мъже.
Успехите – и в цирка, и в обществото – не разглезват децата във фамилия Балкански. И Александър, и Николай говорят по 6 езика, и двамата се учат добре, и двамата стават виртуозни циркови артисти.
„Но когато изпълняваха в двойка „Колелото на смъртта“, аз се стараех да не ги гледам! - признава майка им. - Седях на вратата на вагона и слушах музиката... Има един момент, в който музиката спира. Тогава изтръпвах, че нещо може да е станало! Но после публиката избухваше в ръкопляскания.“

Именно аплодисментите успокояват Мария

Така знае, че синовете й са оцелели. И този път.
Номерът с „Колелото на смъртта“ е съвсем неметафорично плашещ. „В Германия бременна жена пометна, като гледаше Сашо и Николай. Линейки, ужас... А във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг излезе заглавието: Българските хамстери лазят по нервите на германците.“
Мария така и не вижда падането на Николай. Но става свидетел на това на Александър. В София.
„Никога не съм удрял моята жена - намесва се отривисто Александър-старши, - но ето тогава щях да й посегна! Почна да крещи:„Сашко, детето мииииии!“, а аз просто знаех, че всичко ще бъде наред. Бях сигурен!“
От центъра на манежа Александър се изстрелва в ложите. И се разминава единствено с множество натъртвания. Факт, който родителите свенливо наричат „чудо“.
Днес фамилията е сякаш по-обединена от всякога. Всички са впрегнати в цирк „Балкански“ и макар двамата синове да са директорите сега, думата на Александър-баща е все така тежка. Внуците вече са пет. Двама живеят в Америка, плод на връзката на Александър-син с дресьорката на слонове Патриция Зербини, а трите деца на Николай живеят с родителите си тук.

 


„Искам внуците сами да изберат с какво да се занимават - казва Мария, - но като гледам как в началото на сезона направо изпадат в транс... Няма да можем да ги отпратим от цирка. То и майката на мъжа ми е искала той да стане инженер.“
На тръгване питам кой е бил последният инфарктен момент за фамилия Балкански.
Оказва се борбата с 8-сантиметровия тумор на големия син Александър... Всъщност нещо далеч по-плашещо от „Колелото на смъртта“.
„Но и през това минахме, има Господ!” - просълзява се Мария.
След няколко часа в този дом съм склонна да й вярвам.

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel Co