|
Името на Спасово не тръгва от чудодейните изцеления или поне още
недоразчоплената му история мълчи по въпроса
Искра
Ценкова,
снимки Кирил Константинов
На Спасовден вратата между тоя и оня свят лекичко се открехва, а зад
нея просветва нещо различно, необяснимо и тайнствено. Казват, че ако
бездетни, болни и сакати легнат и преспят под самодивското цвете
росен в нощта срещу мистичния празник, на сутринта ще се събудят
изцелени. Много и различни истории с еротичен привкус се разказват
за магическата сила на тоя ден, в който яловите жени лягат на
поляната до вълшебното цвете, пазени от мъж, с когото не трябва да
са в кръвна връзка. Зачеването в тая тайнствена нощ не се брояло за
прелюбодеяние, а за небесно чудо. В чирпанските села споменават, че
в тоя ден под цветето росен
нощували и бездетни мъже
но никой не обяснява как точно зачевали жените, които бдели над
мъжкия сън под звездите. Въпреки че думата „спасение“ е кодирана в
етимология на християнския празник, името на чирпанското село
Спасово не идва заради някакви чудодейни изцеления или поне
недоразчоплената му още история мълчи по тоя въпрос. Спасово си има
свое Спасение.
Четвъртък е, всяка година денят на Спасителя се отбелязва на 40-ия
ден след Великден, затова винаги е четвъртък, но датата е различна.
По обед празнично облечени спасовци поемат вън от селото към
хълмистата местност Спасовец, за да запалят свещица за здраве и
благоденствие в новия си параклис „Възнесение Господне“, а след това
да хапнат от курбана, да се повеселят заедно. Мястото на параклиса е
необикновено, крие силна енергия, застанеш ли на него, усещаш как
обновителните сили мравучкат от пръстите на краката чак до върха на
главата ти. Още повече ако от тоя ухаещ на цъфнали билки хълм се
разлива изцелителният глас на Валя Балканска, покорил и небето, и
земята, а гайдата на Петър Янев разтваря и разтърсва душите.
Родопската певица не за пръв път е в чирпанското село. Точно в
Спасово на 10 ноември я заварва вестта за падането на Тодор Живков.
Местните още помнят как след концерта си Валя сложила поднесените й
цветя пред паметника на Вичо Бончов, народен певец и гъдулар,
единствения увековечен от народа ни с монумент. После развеселената
компания отишла на почерпка в стаята на селския кмет. Изведнъж
телефонът звъннал, а от другата страна на жицата партийният секретар
съобщил за падането на властта, всички стаили дъх, а Валя запяла с
цяло гърло и жизнерадостният й глас изпълнил цялата стая.
Фактология на паранормалното
Тазгодишният празник е специален за Спасово. Местните са поканили
отново Валя и Петър Янев, за да осветят с песен местността Спасовец,
на която с общи усилия преди 12 години вдигнали параклис.
Всичко започнало с появата в селото на Стела Димитрова, известен
екстрасенс и лечител от Пловдив. Необикновената свръхсетивност на
биоенерготерапевтката многократно е подлагана на научни експерименти
у нас и в Русия. Преди 12 години кметицата на Спасово я кани да ги
спаси от незапомнена суша. Половин час след тайнствените заклинания,
които Стела отправяла към небето, дълго чаканият дъжд рукнал. От
този ден спасовци напълно й се доверили. Не се усъмнили в действията
й и когато тръгнала след невидимата енергия, повела я на юг от
селото към хълма Спасовец. „Лъченията ми подсказваха, че енергията
идва от света на мъртвите“, разказва навръх мистичния празник
екстрасенската. Всъщност на това място и до днес има останки от
гробища. А в Спасово още има хора, чували от по-стари, че някога
жените преливали на хълма гробове.
Мястото е уникално не само заради чудната гледка, която се разкрива
от него, то съхранява ценни исторически свидетелства от дълбокото
минало.
„Селището се ражда в края на II век след Христа и се превръща в
истински град. В него е изграден езически храм, посветен на Митра,
бога на Слънцето, почитан от римските легиони, възприет от Пантеона
на персийските богове. През 324 г. от н.е. е преименувано в град
Елена, на името на майката на Константин Велики“, разказва Недялко
Костадинов, председател на местната земеделска кооперация, отпуснала
значителна част от парите, с които е вдигнат параклисът.
Археологическите проучвания отдавна са доказали, че районът на
Чирпанските възвишения е бил един от най-важните
центрове на развитие на тракийската култура
още от V век пр. Христа.
„Тук са живeли траки, българи, славяни. В района е имало 12 черкви и
манастири, казват му Чирпанската Света гора - разказва спасовецът
Илия Илиев, дългогодишен директор на музея в Чирпан. И продължава: -
Един от върховете в
|
Валя
Балканска и гайдарят Петър Янев
Средна гора носи името Калоян. Според легендата цар Калоян разпънал
шатрата си в подножието му и от върха ръководил боевете за
освобождението на района от византийците. Точно там има и
византийски гробища.“
Местните казват на прохода през Стара планина, който води към
Търново, Попската пътека. След като турците превзели старата
столицата, Патриарх Евтимий бил изпратен на заточение в Бачковския
манастир. След турската потеря, която го съпровождала, вървели
поклонници, сред които имало и хора от Карасура.
Карасура е най-значимият археологически обект в Чирпанския край,
крайпътна станция при селищната могила Калето, разположена на Друма,
както местните наричат централния римски път, свързващ Европа с
Азия. На почти еднакви разстояния по него са били построени пътни
станции. Пътниците спирали на тях, за да починат конете им, а те да
пренощуват на закрито.
През 1981 г. екип български и немски археолози започват разкопки на
мястото. Проучванията доказват, че до XIII век то е имало голямо
транспортно, търговско-политическо и стратегическо значение.
Археолозите откриват значителни останки от човешка дейност още от
енеолита до IV- III в. пр.Хр. При проучването има материали и
податки, доказващи, че наоколо са се издигали храмове на Асклепий -
бога лечител, на Плутон - бога на подземните богатства, на Аполон.
Археолозите разкриват и три порти, десет кули, църковни и жилищни
постройки както в укрепената част, така и извън нея от
късноантичната и средновековната епоха. „Най-голям разцвет на
селището се отбелязва от края на XI в., особено през XII-XIII в. То
не само се разраства и достига огромната площ 1000 дка, но тук са
намерени неповторими за Югозападна Европа находки. Явно тук се е
родил един нов град, с непознато до сега име, който е играл много
важна роля. Аз съм на мнение, че тук е бил
град Алексиополис, изграден от Алексий Комнин
Големите, вдълбани в земята зърнохранилища може би са използвани за
снабдяване с храна на участниците в Третия кръстоносен поход под
предводителството на германския крал Фридрих Барбароса“, пише д-р
Вендел, който води немския екип.
След като турците превземат Пловдив и Стара Загора, крепостта
Карасура им се опира. Разгромяват я, като събират войските си, после
избиват населението, разказва бившият музеен директор Илия Илиев.
Спасилите се бягат към Средна гора, но озверелите орди ги настигат в
местността Кангеле, Кървавото дере. Някои хукват към Търново. После
тръгват след изпратения на заточение Патриарх Евтимий. Прехвърлят
връх Калояновец и се прощават с патриарха в местност, на която дават
след това името Прошлов припек. Няма как да се завърнат по родните
места, Карасура е разрушена. Избират тоя хълм с чудната гледка и го
наричат Спасовец или Спасение. А днешните спасовци вярват, че тоя
зареден с толкова много духовна енергия хълм пак ще ги спаси.
Въпреки че неумолимо се топи, селото няма да изчезне от картата на
България.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)