|
САЩ и Европейската комисия напляскаха непослушна България и вече
няма да си играем с опасния руски газ. Великите сили бързо ще ни
намерят газов заместител
Димитър Събев
Турция, изглежда, ще се окаже големият печеливш от засилващото се
противопоставяне между Москва и Запада. Пречките, които Брюксел
слага пред „Южен поток”, може да наложат промени в трасето на
газопровода и той да стигне до пазарите в Южна Европа през страна
извън Европейския съюз, закани се президентът Владимир Путин в края
на май. Енергийният министър Танер Йълдъз побърза да отговори, че
турско участие в руския проект е „приемливо и възможно”.
Подобно стечение на обстоятелствата би било загуба за всички с
изключение на Анкара. Стратегията на САЩ и Великобритания за
сдържане на Русия ще се осуети. Москва ще трябва да предостави
специални преференции на Турция и ще загуби търговски позиции – да
не говорим, че комшиите най-вероятно ще държат да препродават руския
газ. Разходите по проекта ще се повишат и купувачите в Южна Европа
няма да изпитат особено ценово облекчение.
Ефектът от спирането или прекрояването на „Южен поток” върху
България ще е сериозен. Заемът от 620 млн. евро към „Газпром” стои,
но няма да ги има транзитните такси, които да го погасяват. Губим
възможност да пренасяме собствен газ по руската инфраструктура. Ще
се лишим от инвестиции, равняващи се на 2% от БВП годишно, както и
от няколко хиляди временни работни места. Зависимостта от украинския
транзит и рискът от нови газови кризи ще се запазят. По-изгодните
цени на „Газпром” в замяна участието ни в „потока” няма да оцелеят.
Най-тежко за българския манталитет ще е да наблюдаваме как съседът
печели, докато ние за пореден път сме се отказали от националния си
интерес под външен натиск. А скоро след загубата на място в „Южен
поток” политическата класа под диктовката на големите приятели ще ни
компенсира с масов добив на шистов газ.
Икономиката е излишна
Поне зрънце национално самоуважение ни е останало. По думите на
карикатуриста Христо Комарницки „през Територията премина тиха вълна
на унижение”, след като министър-председателят на Република България
засвидетелства пред света васалното положение на страната ни. Трима
американски сенатори, водени от републиканеца Джон МакКейн,
поговориха при закрити врата с премиера, след което Пламен Орешарски
внезапно обяви, че се е разпоредил изпълнението на проекта „Южен
поток” в България да спре, докато Брюксел не разреши.
Би Би Си предаде: „България ще спре да работи по подкрепяния от
Русия газопровод „Южен поток” след критики от ЕС и САЩ.” Този развой
на събитията не е толкова „сензационен”, както пишат руските медии,
но серия детайли действително превръщат ситуацията в унизителна за
нас. Орешарски говори за „посещение на високо равнище от страна на
САЩ”, но дипломатическият добър тон не предполага сенатори, тръгнали
на полуофициална обиколка в чужбина, да се приемат с толкова почести
от премиер и президент.
МакКейн е толкова загрижен за „енергийната независимост” на България,
че ни нарежда от кого да купуваме и да не купуваме. Не става дума
само за прословутата фраза, че иска по-малка намеса на Русия.
Спътникът му Кристофър Мърфи намекна за „огромно пространство за
сътрудничество, когато се договаря новото търговско споразумение
между Европа и САЩ”. Изтекли документи показват, че САЩ и
Европейската комисия уговарят улеснен внос на течен газ от Америка в
Европа в рамките на Трансатлантическото партньорство за търговия и
инвестиции (TTIP). Той ще е по-скъп, но и по-демократичен.
Политологът Огнян Минчев подхвърли, че Орешарски нарочно е избрал да
съобщи за спирането на работата по „Южен поток” точно след срещата с
американците – за да настрои обществото, а и да прехвърли
отговорността за непопулярното решение. Звучи хитро, а дали е така?
Военният министър Ангел Найденов, емблематична фигура в
социалистическата партия, наскоро призова за повече съвместни учения
и разполагане на повече войници на НАТО в нашите бази. Докато в
Европа се настаняват пет изтребители В-2, способни да носят ядрени
бойни глави, България реконструира авиобаза „Безмер”. Явно
българското правителство вече може да взима само правилните решения.
След започването на войната в Ирак през 2003 г. американската
енергийна дипломация вече не учудва с откровения си тон. Но и
Европейската комисия, свикнала да действа завоалирано, не се
прикрива. Противно на прочутия лозунг на Бил Клинтън „It’s the
economy, stupid”, само глупак ще реши, че икономически съображения
определят европейската позиция към руските газови тръби. Комисарят
по енергийните въпроси Гюнтер Йотингер заяви, че докато ситуацията в
Източна Украйна не се нормализира и Москва не признае правителството
в Киев, „със сигурност няма да стигнем до политическо решение за „Южен
поток”.
Възможно е МакКейн да е свършил мръсната работа на Европейската
комисия, но резултатът остава същият: осуетяване опита на България
да води собствена енергийна политика. „Политическият натиск (върху
България) е голям – твърди неназован служител в ЕС пред „Файненшъл
таймс”. - Не е изненада, че решението беше оповестено след среща с
МакКейн и още няколко американци.”
Червеният змей бълва синьо гориво
Формално Европейската комисия е недоволна от българските газови
инициативи заради липсата на прозрачност при провеждането на търга
за възлагане на строителството на тръбата на наша територия. Това у
нас не прави впечатление, но е факт, че срокът за подаване на
документите беше смешно кратък, а победителят – известен от повече
от половин година. В този смисъл слагането на „Стройтрансгаз” на
Генадий Тимченко в списъка на санкционираните от САЩ фирми изглежда
превантивен, добре информиран ход за спиране на руския проект.
Сухопътният участък на газопровода, който трябва да мине през
Северна България, е оценен на 3.6 млрд. евро. Твърди се, че сумата е
силно раздута, включително заради ненужно скъпи екологични мерки.
Това са много пари и е логично ЕК да настоява голямата поръчка да
отиде при европейски фирми – вместо към руски и български. Както
отбелязва Михаил Крутихин от консултантската компания RusEnergo, ако
„Газпром” трябва да строи „Южен поток” по всички правила на ЕС,
проектът ще загуби смисъл за монополиста.
Прокарването на тръбите на „Южен поток” не влиза в противоречие с
Третия европейски енергиен пакет, настояващ за разделяне на
производството от преноса. Това изискване касае оперативната фаза,
не строителни дейности – тоест газопроводът може да се строи, дори
разногласията между Москва и Брюксел за режима на тръбопровода да
остават нерешени. Това беше тезата на „Газпром”, удобна и за нас: да
мируваме и да вземем каквото може, докато силите се разберат.
България се оказа слабото място в плановете на „Газпром”. Комисията
първо скръцна със зъби и когато това не подейства, прибягна до
по-сигурни методи да убеди София да стои по-далеч от руските
стратегии. Забавяне възстановяването на платените по европейски
проекти суми бе напълно достатъчно да дестабилизира бюджета.
Умишлено или не - може само да гадаем, но по същото време, когато
правителството се опитваше да не чува какво Брюксел му говори за
газопровода, бяха спрени плащанията по важните оперативни програми „Околна
среда” и „Регионално развитие”. Президентът Росен Плевнелиев намекна,
че същото се готви и за ОП „Транспорт” и „Конкурентоспособност”.
|
И за да не стават повече грешки, ЕК за пореден път върна за
преразглеждане нашия текст на Споразумението за сътрудничество,
уреждащо европейското финансиране за България до 2021 г. Това стана
в петък, 6 юни, ден преди посещението на американските сенатори.
Премиерът Орешарски наистина може да е търсил драматичен ефект,
оповестявайки своето решение (?) за спиране на строителството на
газопровода точно тогава.
Руските медии бързо отбелязаха, че комисията извива ръцете на
България. Путин коментира пред студенти, че „никой не се отказва
доброволно от енергийна кооперация с Русия”. Но тези внушения са
недоказуеми, а българската практика в усвояването и в обществените
поръчки дава достатъчно поводи за санкции. Руските медии са на
мнение, че България не е виновна за това. Още един враг точно сега
би дошъл много на Москва.
Нов тип „Братство”
Все пак си заслужава да се замислим, че като цяло газът в Северна
Европа струва по-малко, отколкото в Южна. Позицията на Брюксел
лишава не само България от транзитни такси и преки чужди инвестиции,
а и предприятията в цяла Южна Европа от евтино гориво. Газът за
индустриални нужди в Белгия например струва 3.29 цента за кубически
метър без данъци, в Холандия 3.07 цента – докато в Италия е 3.52
цента, а в Гърция – 4.51 цента. Германия и Дания са с по-високи цени
на синьото гориво, но техните икономики са толкова силни, че се
нуждаят от спирачки, за да не счупят крехкия европейски баланс.
Отказвайки руския газ, Северът всъщност брани конкурентните си
предимства спрямо Юга – и обрича най-потърпевшите от дълговата криза
страни на енергийна бедност.
По ирония евтиният газ в Северозападна Европа, която днес кове
съдбата на България, се дължи не само на находищата в Северно море,
а и на руския „Северен поток”, работещ от 2011 г. По същия начин
както в плановете за „Южен поток” северната руска газова ръка минава
по дъното на морето и излиза на сушата в страна от Европейския съюз.
Голямата разлика е, че северните тръби достигат до Германия, която
диктува тона в европейската политика, докато южните в България.
„Южен поток” е недопустим за сегашната Европейска комисия по няколко
причини. Не всички от тях са оправдани. Енергийната зависимост от
Русия е наистина голяма и неприятна, но Русия не използва енергията
като лост за влияние върху западните сили. Жертви на руската газова
прегръдка са по-малки страни, и то в периметъра на историческия
руски интерес.
По-сериозният аргумент е, че ако „Южен поток” заработи,
газопроводите на Украйна ще станат до голяма степен излишни. След
пускането на „Северен поток” в експлоатация, през Украйна минава не
повече от 60% от руския газов транзит. С южния газопровод обемите
през тръбите на „Братство” ще се свият двойно. Това не само лишава
предалия Русия Киев от транзитни приходи, но и чувствително
обезценява украинската преносна инфраструктура.
Съответно планът за приватизация на „Нафтогаз”, който е достигнал
последна фаза и като купувачи са определени огромни
европейско-американски консорциуми, ще се провали. Правителството на
Арсений Яценюк няма да събере достатъчно пари, за да върне дълговете
си на Москва, още по-лошо – приходите от Украйна за играчи като
Shell, ExxonMobil и Chevron са под въпрос.
Русия може да попречи на газовата еманципация на Украйна основно по
два начина: първия, да спре да продава газ на Европа, което е слабо
вероятно, дори след подписаното през май дългосрочно газово
партньорство с Китай. Алтернативата е „Южен поток” – като и тук
вариантите са два. Първият е „Газпром” да се откаже от позицията си
на монополист и да клекне пред европейските правила. Вторият е
Турция.
В тръбопроводите Анкара вижда нов източник за растеж след изчерпване
потенциала на приватизацията и недвижимите имоти, коментира
истанбулският политолог Кан Еримтан. Но турската стратегия за „Тръбопроводистан”
надали е по вкуса на Русия, която бяга от един своенравен транзитен
партньор не за да скочи право в обятията на друг. Руската позиция на
този етап изглежда патова, но все пак да не подценяваме руската
шахматна мисъл.
Шистов язовир
Природата и политиката не търпят празни пространства. След като пред
„Южен поток” беше поставен бент, наивно е да мислим, че нещата ще
продължат да текат постарому. В началото на май Майкъл Фелън,
британски енергиен министър, заяви, че страни като България, които
силно зависят от вноса на руски газ, трябва да разработят
собствените си находища – на шистов газ.
Енергийният комисар Гюнтер Йотингер от доста време лобира за добива
на шистов газ като алтернатива на руските доставки. Не е трудно да
си представим решение на ЕС, което ще обяви българския мораториум
върху метода на хидравличното разбиване като нарушение на
конкурентното право на общия пазар. Както и с различния от Южния
Северен поток - все ще се намери вратичка в регламента, която ще
спести сондите на плодородната германска и френска земя.
България беше най-засегната от газовата криза през 2009 г., а
стойността на интерконекторната връзка с Турция се оценява на малко
над 100 млн. евро. Брюксел дълго време не намираше за нужно да
приоритизира този проект за една от най-зависимите от руски газ
страни. Нашите интереси си остават наша грижа. Това касае и
опозицията срещу фракинга.
По-глупава ли е Полша, след като разработва шистите си с такъв
ентусиазъм? По сведение на агенция Bloomberg, която поддържа
секцията „Устойчивост” главно за да разпространява добри новини за
фракинга, в началото на годината премиерът Доналд Туск е уволнил
един твърде стриктен министър на екологията, за да се отпуши
бизнесът. Енергийните лобисти се надпреварват да хвалят Турция,
където премиерът Реджеп Ердоган управлявал с твърда ръка и не
допуска екологични протести, за разлика от мекия ЕС. В Тракия вече
работят сонди за шистов газ.
Най-голямата стойност за България от „Южен поток” – тръбопроводът,
който трябваше да доставя 63 млрд. куб.м газ от Нови Уренгой до
Австрия, Италия и Балканите, е, че правеше излишен добива на шистов
газ на наша територия – и така би предпазил пейзажа, почвите и
подземните ни води от една мръсна и агресивна технология.
Статията
се публикува със специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)