|
Парадоксалното е, че министърът на образованието и науката беше
уволнен хем внезапно, хем със закъснение
Любослава Русева
„За съжаление министърът (Сергей Игнатов) не ме чу, когато му казах
в петък, че въобще думата корупция не мога да я чувам, а камо ли да
ми се говори от учени на площада. Помолих го да направи необходимите
промени в този фонд. Той реши да ме убеждава в обратното.”
Тези думи на премиера са единственото обяснение защо уволни така
внезапно министъра на образованието и науката. От тях излиза, че
едва във въпросния петък, 25 януари, Бойко Борисов е забелязал
протестиращите вече три месеца учени, както и че се е почувствал
безсилен да пречупи упорството на Сергей Игнатов по отношение на
Фонд „Научни изследвания”.
Да ви звучи невероятно?
Важно е да се отбележи още нещо:
Отново в петък, 25 януари, изобщо не личеше, че премиерът е
недоволен от просветния си министър. Напротив, Игнатов се изяви в
сутрешния блок на bTV веднага след пространно интервю с Борисов,
като не остана никакво съмнение, че присъствието му в студиото е по
настояване на самия министър-председател. Задачата му беше да
опровергае твърдението на Меглена Кунева, че по време на тройната
коалиция са договорени 800 млн. евро за образование и наука, „за
които управляващите нямат представа”, и той чинно я изпълни,
позволявайки си да излъже: „България е единствената страна с 0 лева
и 0 стотинки договорени за наука и изследвания.”
Впрочем повод за размяната на реплики с бившия еврокомисар и екипа
на партията й „България на гражданите” стана събитие, покрай което
министър Игнатов получи похвали
В началото на януари правителството одобри създаването на Оперативна
програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, в която да се
концентрират парите, разпръснати в ОП „Развитие на човешките
ресурси” и „Конкурентоспособност”. Тогава Сергей Игнатов, а покрай
него и премиерът бяха засипани с благодарности от научната общност,
макар министърът по еврофондовете Томислав Дончев до последно да
възразяваше, че в МОНМ нямат достатъчен експертен потенциал. „От
една година я сънувам тази програма”, каза ректорът на Софийския
университет проф. Иван Илчев, докато стискаше ръката на Бойко
Борисов, а учени от БАН я нарекоха „най-приятната изненада на това
управление”.
Защо 20 дни по-късно просветният министър загуби доверието на
премиера, изглежда странно и по друга причина:
В понеделник, 28 януари, Инспекторатът на Министерския съвет излезе
с доклад за последната конкурсна сесия на Фонд „Научни изследвания”
(ФНИ), чиито изводи по същество бяха предизвестени. Че са извършени
десетки нарушения при разпределянето на 14-те милиона лева, се
знаеше отдавна, а преди Нова година премиерът се срещна с
протестиращите учени, за да бъде надлежно запознат със
злоупотребите, описани подробно в българската преса и дори от
авторитетното научно списание „Нейчър”.
Борисов, иначе казано, не стъпи на гола поляна, а е и близко до ума,
че е бил запознат с резултатите от проверката предварително –
вероятно още в онзи петък, когато е настоял за промени във ФНИ, но
Игнатов уж си държал на своето. Сутринта на 28 януари обаче той не
само се направи на изненадан, а великодушно даде на МОНМ срок от
10-15 дни за обяснения.
Наистина, отсъствието на Сергей Игнатов (по настояване на премиера,
както услужливо обясни финансовият министър Симеон Дянков) беше
знак, че въпросът няма да приключи с поисканата оставка на
управителя на фонда Христо Петров, но едва ли някой допускаше
уволнение на ресорния министър само пет месеца преди изборите. Нещо
повече: до резкия обрат се стигна няколко часа по-късно, което
означава, че междувременно се е появило обстоятелство, налагащо
безусловното отстраняване на Игнатов.
Какво може да е то
Кризисен ПР, предположиха от ДПС, което звучи правдоподобно на фона
на резултатите от референдума, предшествал „оставката”.
Каквото и да твърдят от ГЕРБ, управляващата партия загуби в чисто
политически план и е съвсем естествено да заухажва източниците на
недоволство. При това негодуващите учени съвсем не се оказаха
малобройно и пренебрежимо съсловие, както смятаха някои
високопоставени фактори във властта. След като въпросът с
нарушенията във ФНИ стигна до най-високо европейско равнище (лично
председателят на ЕК Барозу обеща среща с протестиращите), тези
фактори явно осъзнаха, че поведението им по конкретния казус е
атестат въобще за отношението им към злоупотребите и изобщо за стила
и методите на настоящото управление.
А дали пък някоя важна клечка от Брюксел не е споменала думата
„корупция” в телефонен разговор с премиера, та той така се стресна
от опасността да бъде лепната като етикет на цялото правителство?
Дотук поне разбрахме, че Борисов не иска и да я чува. Така и не
научихме обаче по какви причини си затваряше очите, след като
скандалът около Фонд “Научни изследвания“ започна да набира скорост
още в средата на ноември миналата година.
Тогава, нека припомня, учени настояха за преразглеждане на
резултатите от последната конкурсна сесия заради съмнения, че
класирането не е обективно и са финансирани проекти на приближени до
изпълнителния директор Рангел Гюров и до Нов български университет.
Съвсем не между другото: преди да стане министър, Сергей Игнатов
беше ректор на НБУ.
В продължение на три месеца министърът защитаваше начина, по който
са разпределяни средствата, и отричаше да има каквито и да било
нарушения. Когато на 5 декември около 200 учени скандираха „Мафия“ и
„Оставка“ пред сградата на просветното министерство, Игнатов заяви с
презрение, че протестиращите подхранват егото си“, и спомена, че не
можел да си представи как учени от Харвард примерно излизат на
улицата с домати.
Междувременно тъкмо български учени, които работят в международно
признати чуждестранни университети като „Харвард“, „Принстън“,
„Йейл“, Калифорнийския технологичен институт и др., подкрепиха
колегите си с петиция и отворено писмо до институциите. „Крайно
време е да изхвърлим "гнилите домати" от българската наука“,
призоваха те, като дадоха пример с директора на фонда Гюров: нула
публикации в реномирани международни професионални научни списания;
познания по физика на гимназиално ниво; абсолютно нелепи твърдения,
че тектонните плочи и земното ядро не съществуват, a вместо това
центърът на Земята е кух; апокалиптични предсказания за земетресения
и т.н., и т.н.
Впрочем още назначаването на Рангел Гюров през март 2012 г.
предизвика скандал в парламентарната комисия по образование, тъй
като
професорската му титла се оказа от Ангола
В България той нямаше нужната хабилитация, за да оглави фонда (което
не му е пречело да се назовава „професор“ и да бъде шеф на
департамента „Науки за земята и околната среда“ в НБУ цели седем
години!), та се наложи геологът Гюров да бъде обявен по спешност за
професор от Университета по библиотекознание и информационни
технологии...
Да твърди премиерът, че едва тия дни е научил как министър Игнатов
разпъва политически чадър над Рангел Гюров, е абсурдно. Още
разследване на в. „Сега“ от 23 ноември 2012 г. сигнализира, че някои
от рецензентите на научния труд "Информационни архитектури на
геодинамичното поведение на земната кора", с който той е станал
„голям доктор“, са получили сериозно финансиране от фонда за научни
изследвания. Проф. Божидар Божинов например е бил възнаграден с 260
000 лв., които ще отидат в семейната му фирма "Грунд 1" ООД,
регистрирана в апартамент. „При раздаването на награди не е забравен
и
|
Уволненият министър Сергей Игнатов
ректорът на УниБИТ проф. Стоян Денчев, който дава спорната
хабилитация на Гюров“, писа още вестникът, посочвайки четири проекта
на обща стойност 960 000 лв., както и личното класиране на проф.
Денчев като ръководител на "Политики за управление на
културно-историческото наследство - комуникация и социализация чрез
образование" за 360 000 лева.
Конфликт на интереси? Повече от очебиен!
И няма начин до министър-председателя да не са стигнали подробности
като тази, че най-близката сътрудничка на Гюров в НБУ – току-що
защитилата докторантка Ралица Берберова, ще изготви „методика за
изследване на земно-насипни съоръжения на речни крайбрежни и
микроязовири чрез георадар“ срещу 198 хиляди лева, а съавторът му от
Минногеоложкия университет Бойко Рангелов ще усвои 480 000 лв. за
“Изследване и изграждане на основни елементи от системата за
мониторинг и ранно предупреждение при земетресения в района на София
и Перник“. Не е възможно също така да не е разбрал, че докато за
обсерваторията в Рожен, оказа се, няма пукнат лев, от ФНИ са
финансирали:
* Фирмите “Спейс рисърч“ ООД и “Булкюб“ ЕООД, регистрирани в деня,
когато изтича крайният срок за подаване на проектни предложения – 17
часа на 16 юли. Те печелят 480 000 лв. за “Изследване на
поляризацията на зодиакалната светлина и Млечния път чрез
наносателит и транслиране на данните до наземна станция".
Интересното е, че фирмата „Спейс рисърч“ на Хорхе Америко Нейков и
Дочко Дочев е с капитал 50 лева.
* Проф. Манол Рибов от Международното бизнес училище в Ботевград,
който се преборва за 150 000 лева за „Комплексна програма за
подобряване качеството на живота в Република България“.
* "Лорейн" ЕООД с проект за 250 000 лв., който цели „идентифициране
на проблема насилие и регулацията му в съвременното българско
общество“. В същото време "Лорейн" се занимава с продуцентска
дейност, разкриване и експлоатация на хотели, заведения за търговия,
аренди, наемни договори и дори школа за аеробика.
* Сдружение "Път на творчеството", одобрено да конструира осмотичен
двигател срещу 350 000 лв., както и "Азарофф" ЕООД – дружество,
регистрирано с капитал 2 лв., но подкрепено с 260 000 лв., за да
„изследва отношението на публиката към музейната институция“...
Ако положението беше "имали - дали", както писа колегата Димитър
Събев, можехме да махнем с ръка, че поне част от парите на
данъкоплатците действително ще отидат за наука. Ситуацията обаче не
е такава, доколкото разходите за знание през 2011 г. намаляха като
дял от БВП спрямо 2010-а и са едва 0.57% при средно 2.03% за
Европейския съюз. Държавните пари се свиват през всяка година от
управлението на ГЕРБ, а фрапиращото е, че дори мизерните милиони за
изследвания се раздават на колективи, организации, фирми, фондации и
т.н.
с малък до никакъв научен капацитет
За това още през 2010 г. предупреждаваше тогавашният директор на
фонда проф. Емил Хорозов, който подаде оставка, огласявайки
скандален доклад с нарушения преди неговото назначаване. Министър
Игнатов обаче не само го неглижира, а умишлено (пак според проф.
Хорозов) оказа съпротива срещу каквито и да било промени във ФНИ.
Когато преди повече от три години Сергей Игнатов обяви, че “България
се нуждае от разтърсваща реформа във висшето образование и науката”,
надали е имал предвид трус, който да срине системата.
Но на практика се получи точно така. Дори голямата победа на
министъра египтолог срещу фараонска структура като Висшата
атестационна комисия даде обратния на желания резултат, превръщайки
либералната възможност за кариерно израстване във всеки университет
или институт на БАН в средство за производство на доктори, доценти и
професори на конвейер.
Освен примера с Рангел Гюров редно е да се спомене ректорът на
Стопанската академия в Свищов Величко Адамов, който нашумя не само с
това, че беше научен ръководител на лобиста в съдебната система
Красьо Черния, но и със защитата на дисертация в собствения си
университет и въпреки съмненията за плагиатство. А защо не и самият
Сергей Игнатов – вече професор, макар да не извършва истинска научна
дейност...
В този ред на мисли, ако ще да прозвучи парадоксално, е справедливо
да се каже, че уволнението му е колкото внезапно, толкова и
закъсняло. По следната причина: макар че в началото мнозина видяха в
негово лице реформатор, днес образованието и науката са не просто
най-нереформираният сектор, а секторът, срещу който се обяви и
тръгна на поход самият министър на образованието и науката.
Ето още няколко примера:
В името на собственото си оцеляване Игнатов заигра с вицепремиера
Симеон Дянков, като декларира, че няма да иска по-висок бюджет.
Двамата се опитаха с общи усилия да размажат фасона на Българската
академия на науките, а през 2010 г. дори успяха да изкарат учените
на протест с втрещяващ закон, който целеше закриване на централното
управление на академията и преминаване на институтите към ресорните
министерства.
Паралелно с това всички напъни по подготовката на нов закон за
предучилищно и училищно образование се провалиха, за да започне
хаотична работа на парче
и малко нещо „на коляно”.
До днес по груби изчисления обсъждането му едва е превалило член 20
от общо 400 члена; заканата за изхвърляне на глупостите от
учебниците отиде по дяволите; чуждоезиковото обучение беше сведено
до минимум, ако не и под санитарния; а на фона на куп проблеми като
смайващата неграмотност на българските ученици (първо място в ЕС!)
министерството се захвана настървено да въвежда задължително
предучилищно образование за 4-годишните... без осигурена база.
Идеята за спонсорирането на частните училища с държавни пари пък още
повече щеше да засили неравнопоставеността между децата.
Лично аз се радвам, че така омразната ми успоредка отпадна от
учебното съдържание от първи до седми клас по физическо, а гюлето
беше заменено с плътна топка, „за да не съсипва асфалта на двора”.
Сред плюсовете следва да се отчете и...
Там е работата обаче, че не се сещам за други постижения. По-лошото:
след като повече от три години ресорният министър беше оставен
буквално да саботира системата
не е трудно да се предположи какво би се случило до изборите.
Апропо - колко души вярват в думите на премиера, че „наново ще
конструираме това министерство, а съответно и този фонд”? При това
тепърва. Тоест само за пет месеца. И отгоре на всичко - след като
самият Бойко Борисов казва: „Убеден съм, че в тази седмица и в
следващата, да се надяваме...”? Убеден, но се надява? Дано, ама
надали?
Това ме подсеща, че навремето един готвач в известно столично
заведение ме заведе в кухнята, за да се уверя с очите си колко
пресни (уж) продукти използва.
„Ха-ха, взимате ги отвъд алеята, а после зад шкафа, нали?” –
поинтимничих глуповато, но той ми каза нещо изключително важно:
„Всичко е отвъд и зад, номерът е да лъжеш убедително клиентите.
Най-кофти е не те да се усетят, а шефът ти да усети момента кога
точно да те изхвърли на улицата. Иначе в заведението всичко си
продължава постарому.”
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)