|
Оптимистични, песимистични и реалистични изводи от консултациите на
така наречения политически елит
Любослава Русева
Оптимистът вижда чашата полупълна, песимистът я вижда полупразна. За
реалиста чашата е наполовина с вода и наполовина с въздух
Отборът на полупълните чаши вече загрява за добрия изход от
политическата криза. Даниел Смилов, политолог: „След консултациите
при президента е ясно, че изборите ще са на 5 октомври, НС ще бъде
разпуснато на 6 август и правителството ще подаде оставка до 25 юли.
Отпаднаха невъзможните по принцип варианти за нов кабинет в рамките
на този парламент и президентът ще е този, който ще определи състава
на служебното правителство. Беше следвана и конституционната логика
- служебният кабинет е отговорност на президента и това, което може
да направят партиите, е да го подкрепят в усилията му да състави
силен екип. Но без да се опитват да налагат решения, да търсят квоти
по модела 3:5:8 или друг подобен - това не би допринесло за
доверието в правителството.“
В това време в полупразните чаши бълбука скепсис. Юрий Асланов,
социолог: „Фактически още нямаме никакви събития, защото факт на
подаване на оставка от правителството няма. Задаваме си въпроса – за
какво са тези разговори, консултации, срещи с президента? Донякъде
те приличат на спектакъл, който трудно може да бъде определен като
смислен. Защото – какво да прави президентът без оставка? Налице са
само някакви разговори и пазарлъци на политически сили, от които
очакваме да се договорят нещо и да го съобщят като задължително за
Плевнелиев. Дори и за премиера Орешарски. Нито премиерът, нито
президентът обаче са длъжни да правят това, което им се нареди.“
Едно на нула за оптимистите - лидерите на основните политически сили
най-сетне се обединиха около конкретни дати за разпускане на 42-рото
НС, назначаване на служебен кабинет и провеждане на предсрочни
парламентарни избори. Песимистите обаче изравняват резултата с
основателната забележка, че кабинетът „Орешарски“ не е хвърлил
оставка и като нищо договорките с уговорки, че оттегляне на кабинета
ще има до 25 юли, може да не бъдат спазени. Засега реалистите
наблюдават случващото се с присъщото им хладнокръвие, давайки си
сметка, че всичко у нас е предпоследно, понеже „дума дупка не
прави“.
Впрочем в подкрепа на реалистичния прочит дойде следната новина.
Реформаторският блок, който беше поканен на разговорите с аргумента,
че има представител в Европейския парламент (по същата линия там се
озова и Николай Бареков), излезе с нов план за излизане от кризата.
РБ поиска незабавна оставка на правителството, служебен кабинет от 6
юли, който да работи до началото на август, а след това разпускане
на парламента и предсрочни избори в двумесечен срок. Освен с
екстравагантността си предложението изненада най-вече с това, че
беше направено... по-малко от денонощие след консултациите при
президента.
Песимистът вижда само един безкраен тунел. Оптимистът вижда светлина
в края на тунела. Реалистът вижда тунела, светлината и насрещния
влак. Машинистът вижда трима идиоти, които седят на релсите.
Чест прави на Росен Плевнелиев, че влезе в ролята на машинист, а и
разписаните в конституцията задължения изискваха тъкмо това – да
подкара влака в кризисна ситуация. Притеснително е обаче, че датата
на изборите му беше наложена от подобие на кръгла маса, което взе
решението два дни преди сбирката на „Дондуков“ 2.
В петък, 27 юни, лидерите на ГЕРБ, БСП и ДПС се договориха вотът да
е на 5 октомври, а междувременно Народното събрание да излъчи нов
кабинет или да направи промени в сегашния, той да поработи около
месец с действащ парламент, тъй че после президентът да го назначи
като служебен. По-късно през деня Бойко Борисов заяви, че на
секундата е готов да стане премиер - първо на служебно, а после и на
редовно правителство; имал и готови екипи. В официално изявление
след срещата пък лидерът на БСП Сергей Станишев, който междувременно
реши да стане евродепутат, снизходи към държавния глава с думите:
„Упълномощихме председателя на НС да направи среща с президента на
републиката за провеждане без отлагане на политически консултации за
гарантиране на реализацията на основните приоритети на държавата и
преминаването към политическа стабилност.“
За радост, Плевнелиев пресече опитите да бъде вкаран в подобен
сценарий, а на 1 юли увери, че отговорността за съставянето на
служебен кабинет ще е изцяло негова. В същото време успокои, че „ще
има консултации за осигуряването на плавен преход между
правителството на Орешарски, служебното и следващото ново
правителство", и дипломатично предупреди договорките да бъдат
спазени: „Аз вярвам, че политическата криза в България е на път да
бъде решена, защото благодарение на консенсуса, постигнат преди два
дни, имаме яснота.“
Дотук добре – мътилката се поизбистри, утайката лека-полека започна
да сляга по дъното. Остава „само“ оставката на правителството, но
точно това „само“ е повод за сериозни притеснения.
Според в. „Преса“ например на консултациите в парламента на 27 юни
мандатоносителят Станишев обещал Пламен Орешарски да се оттегли още
в понеделник, 30 юни. През уикенда и самият премиер декларирал пред
ръководството на БСП и ДПС, че е готов да подаде оставка. В неделя
обаче, 29 юни, Сергей Станишев се възпротивил на президентското
искане тя да бъде факт на 22 юли, а на извънредното заседание на
Изпълнителното бюро на БСП обяснил поредното си отмятане с
необходимостта от успокояване на финансовата ситуация в страната.
Може да се гадае за връзката между това упорство и тайните
въжделения да бъде номиниран за еврокомисар от този кабинет, но тя
със сигурност има нещо общо с „необходимостта от успокояване“ на
личния му дневен ред.
Оптимист, реалист и песимист отиват на лекар. Оптимистът: „Болен съм
отскоро, вчера нямаше и една седмица.“ Реалистът: „Болен съм точно
от седем дни.“ Песимистът: „След три седмици ще стане месец, откакто
съм болен.“
Но в състезанието по егоизъм Станишев не се оказа единственият
победител. Всъщност златният медал заслужено следва да се връчи на
Бойко Борисов, който отново накара света да се завърти в собствената
му орбита.
С поредица от катастрофични прогнози и призиви лидерът на ГЕРБ не
само се опита да внуши, че е завръщащият се на бял кон спасител на
държавата, а успя да всее паника за предстоящ апокалипсис – до
степен да вика неволята в лицето на Международния валутен фонд.
„Катастрофата е тотална и навсякъде, без МВФ не считам, че вече може
да се оправим“, обяви той в разгара на банковата „криза“, за чието
разпалване има огромни заслуги.
|
Политическите лидери вървят към развръзка на кризата
Иронията е, че тъкмо по това време правителството успя да пласира
новите български еврооблигации при рекордно ниска лихва от 3.05%. За
сравнение, точно преди две години - на 2 юли 2012 г., продажбата на
еврооблигации в размер на 950 милиона евро приключи при лихва под
4.5%. Тогава от Германия президентът възторжено поздрави
правителството на ГЕРБ и финансовия министър Симеон Дянков, но кой
знае защо сега не каза и една похвална дума...
Е, досещаме се защо, доколкото Плевнелиев беше излъчен от ГЕРБ и не
съумя да се еманципира напълно от партията. Въпрос на елементарна
досетливост е и по каква причина нейният лидер започна да тръби за
фалит на държавата, размахвайки плашилото от 1996-1997 г. Желанието
на Борисов съвсем не е да се върне във властта, която за него е
„като въздуха и водата за всяко живо същество“. Желанието на Борисов
е да се върне във властта триумфално, с абсолютно мнозинство, с
натриване на носовете и с „реванш до дупка“ (негови думи). Той го
каза в прав текст – иска отново да управлява и да управлява самичък.
(„Нито за момент не ми минава през ум да правя коалиция.“) Немският
вариант, обясни ни, се случил само защото левицата признала
категоричната победа на канцлера Меркел. „Ако в България имаме
такава политическа култура, такава политическа класа, такива
политици, всичко е възможно, но към този момент е абсолютна
спекулация. Надявам се на всички нас да ни дойде мъдрост. В
поведението ни обаче сега по никакъв начин това не личи.“
С последната констатация няма как да не се съгласим, съдейки и по
поведението на самия Борисов. Неслучайно пак той се оказа политикът,
предложил най-удобната (за ГЕРБ и ДПС) дата за предсрочния вот –
втория ден от големия мюсюлмански празник Курбан Байрам, 5 октомври.
Ясно защо, вече чакаме автобусите с гласоподаватели от Турция...
И това ли е рецептата за спасение?
Уви, оптимистът, песимистът и реалистът живеят в болна държава. Нищо
не гарантира оздравяването й, даже напротив – оптимистът би трябвало
да вярва, че може да стане още по-лошо.
Вървял си оптимистът през гробищата, гледал усмихнато кръстовете и
си мислел: "Колко много плюсове!"
А ето и повод да му се вдъхне надежда:
28 юни, Бойко Борисов се включва по телефона в предаването „На
светло“ по Нова телевизия. Обяснява с хиляди увъртания защо е
избрана датата 5 октомври. Започва оттам, че ГЕРБ предложили 14
септември - ден преди откриването на новата учебна година (!?) и при
положение че на предишните консултации при президента се реши вотът
да е между 28 септември и 12 октомври. Оттук нататък само цитирам:
„БСП се запънаха на 12-и (октомври – бел.ред.), което е късна дата,
вече един месец по-нататък. ДПС предложиха 5 октомври. И всъщност
казаха: ние сме се разбрали при президента за датите 28-и, 5-и и
12-и. Те не отстъпиха нито от 12-и - БСП, нито от 5-и - ДПС. Тогава
аз им казах: господа, отвънка вече имаме друга и последната криза,
последната катастрофа дойде. Че ще има избори и каквато дата искате,
нея направете. Най-ранната беше 5 октомври, затова се съгласих -
просто за да излезем с дата за избори. Едните казаха 12-и и не се
съгласяваме, г-н Местан каза 5-и и не се съгласяваме. И аз да си
тръгна оттам без дата за избори?“
Тревожно е единствено, че този „чичко доктор“ пак се кани да ни
лекува, а преди това ще се наложи да изпием до дъно още няколко чаши
с нагарчаща течност. Първата – не е ясно дали в оставащия му месец
Народното събрание ще успее да приеме важни законопроекти. Втората –
не е ясно какво ще натвори управляващата коалиция в 12 без 5, когато
е времето за замитане на следи и последно раздаване на картите.
Третата – не е ясно кой ще влезе в служебния кабинет, натоварен със
задачата да организира предстоящите избори и да гарантира за
честността им.
Има обаче и плюсове!
Назначеното от президента правителство вероятно ще прилича на онова,
което Плевнелиев стъкми през зимата на 2013 г. Тоест няма да има
изненади, тъй като в него ще влязат подобни на миналогодишните
безличия, а пиарката Ивет Добромирова ще има възможност да пише
дитирамби за държавния ни глава. Последната впрочем така и не
разбра, че не ЕС ни е „дал“ 3.3 млрд. лева за банките, а разреши
отпускането на помощ от българската държава.
Много е възможно също така в периода от два месеца – между 6 август
и 5 октомври, да не се постила килимче пред новите стари
„спасители“, а просто да попаднем в период на безвремие. Все пак
половината от мандата ще е през август, когато се задават жеги и
летни отпуски, а сетне идва подготовката на децата за училище.
Съществува, с други думи, надеждата, че служебният кабинет няма да
направи допълнителни сакатлъци.
Най-сладкото обаче съм оставила за финала:
Това, което имаме като конструкция, това, което имаме като
обстоятелства (по Цветан Цветанов), е много вероятно да възпроизведе
така отвратилото ни статукво. Понеже за три месеца няма как да се
роди адекватна негова алтернатива, „това, което имаме“, със
сигурност ще бъде също толкова неприятно, а ако не и по-неприятно...
Хубавото е, че няма да скучаем. И отново ще се чудим на този наш
инстинкт за самонараняване. Като китовете сме, които се самоубиват
масово, излизайки по бреговете на Гренландия. Още никой не е обяснил
защо го правят. А става дума за много, много умни същества.
Статията
се публикува със специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)