|
Хроника на прехода, който превърна Златко Баретата в герой на нашето
време
Иван Рачев
Ясен Люцканов
На 30 януари секунди след девет и половина сутринта на стълбите,
водещи към парадния вход на Съдебната палата, бе простреляна
поредната легенда на подземния свят - Златомир Иванов, по-известен с
(не)екзотичния си прякор Златко Баретата. За да бъде екшънът пълен,
неизвестният килър успя да гръмне и бодигарда на мишената си,
въпреки че Атанас Станков прояви завидни професионални рефлекси и
отвърна на огъня. Накрая, за да изглежда всичко като истинско,
стрелецът драсна клечката на „стрелковото гнездо” и остави огнената
стихия да унищожи както следите му, така и намеренията на
разследващите да се доберат до него чрез оръжието.
Час по-късно информационната среда заприлича на ефекта от
изригването на исландския вулкан Ейяфятлайокутъл... Вместо да
запазят хладнокръвие и да обясняват какво и защо се е случило
тогава, когато има какво да кажат, представителите на т.нар.
съответни ведомства решиха да ощастливят медиите дори с онова, което
не знаят или им се полага да знаят.
В резултат на словесния облак от дим, пушек и огромни облаци
противоречиви информации два часа след инцидента широката аудитория
научи:
- че органите на МВР работят (вече!) по над 20 версии за стрелбата
по Златомир Иванов;
- че стрелецът е използвал автомат „Калашников” (АК-47) със
заглушител и оптически мерник;
- че Баретата е уцелен с няколко куршума – между 2 и 4 броя;
- че по традиция Златомир Иванов е влизал в Съдебната палата откъм
ул. „Позитано”, но е излизал през парадния вход. И поради тази
причина най-вероятно е имало два стрелкови екипа-– един отпред и
един „изотзадзе”;
- че подпаленият етаж, откъдето са произведени изстрелите, е бил
ремонтиран през 2010 г., но оттогава насам помещенията били
обитавани единствено от клошари и наркомани;
- че за всичко отново са виновни слугите на Темида, защото, ако
Баретата бил там, където му е мястото - в предварителния арест, той
щял да доживее 8-годишната му присъда за наркотрафик да влезе в
сила.
След още 70-80 минути в обясненията за кървавия инцидент се намесиха
и политиците. Главно от опозицията:
- бруталният със своята показност атентат подкопава устоите на
националната сигурност и застрашава гражданския мир;
- атентатите срещу държавността се „движат” по предварително
начертан маршрут: вчера - НДК и Ахмед Доган; днес - Съдебната палата
и Златко Баретата, утре - Министерския съвет и… или -
президентството и…
- по времето на тройната коалиция (лятото на 2005 - лятото на 2009
г.) показните убийства били свити до 5 броя годишно. По времето,
когато Борисов бил главен секретар на МВР (2001-2005 г.), техният
брой рядко падал под 22-25 бройки на всеки 52 календарни седмици…
- покушението срещу Златко Баретата е поредното доказателство, че
премиерът Борисов и вътрешният министър Цветанов немедлено трябва да
си подадат оставките.
Не по-различно се оказа и положението с обичайните заподозрени,
около които се формираха и основните версии:
- № 1- Димитър Вучев-Демби, който открай време искал да разкара
Златко Баретата от наркопазара;
- № 2 - Димитър Вучев-Демби, който открай време рекетирал Златко
Баретата за 100 000 евро или левове - няма значение;
- № 3 - новия бос на дрогата в София; неговото име никой не посмя да
съобщи, но за сметка на това всички разбраха, че се ползва със
солидните протекции на МВР и прокуратурата; и категорично бил против
Златомир Иванов да се връща в наркобизнеса;
- № 4 - министър-председателят Бойко Борисов, за чиято престъпна
дейност Златко Баретата имал поне два кашона с доказателства и тъкмо
него ден - 29 януари, щял да започне да ги прави публично достояние;
- № 5 - Алексей Петров, с когото Баретата имал отколешна вражда и
когото смятал за предател с постъпването му на работа в ДАНС;
- № 6 - италианската организирана престъпност, която смятала, че
ареста на Евелин Банев-Брендо е дело на Баретата;
- № 7 - международната организирана престъпност, защото Златомир
Иванов бил провалил крупна сделка с наркотици;
- № 8 - Златомир Иванов-Златко Баретата, който се е поръчал с ясното
съзнание, че така ще увеличи шансовете си да се размине със затвора;
- № 9 - обиден ревнивец, който не могъл да понесе тежестта на
рогата, заковани на челото му от Баретата…
- №10...
- №11...
И т.н.Списъкът може да продължи така до безкрайност, след като
налице няма нито едно доказателство в подкрепа на едно или друго
подозрение...
На 31 януари страстите някак внезапно утихнаха и стрелбата срещу
Баретата взе да изглежда като нещо съвсем нормално. Или като
емоционална екстра между сутрешното кафе и сутрешния вестник.
Версиите за атентата изведнъж клюмнаха до 5 броя - дрога, хазарт,
дългове, политическа провокация, инсценировка, отмъщение от ревност.
Думата бе дадена и на вездесъщите гадателки, според които „Луната и
Сатурн предвещават труп до труп около изборите, като първият от тях
- на много важен човек от подземния свят, ще падне в края на
април-началото на май, защото тогава планетите ще се подредят по
подобаващ начин…!”
Дали някой е хвърлял шарен боб в търсене самоличността на бъдещата
жертва, или пък е въртял ключ на насмолен конец с интимната мисъл да
провиди в аванс лицето на убиеца - май даже и Господ не е в
състояние да предположи.
А накрая - сякаш като за капак - автор с неподозиран размах на
мисълта обобщи: стрелят по Златко като по Съни от „Под прикритие”! И
сподели уникалните си виждания по въпроса:
„Екранната героиня на модела Ирена Милянкова - Съни, бе простреляна
по същия начин, по който думнаха и силовия играч на подземния свят
Златко Баретата. Единствената разлика между двете показни
престъпления е, че Съни умря, а бившият командос оцеля. Той беше
прострелян четири пъти и въпреки това успя да стигне жив до
болницата. Същия късмет нямаше обаче героинята от култовата поредица
по БНТ… Приликата обаче е удивителна!”
Оттук нататък следват… същинските „прилики” между екранното показно
убийство и неуспешната екзекуция на Баретата:
- Съни е застреляна във вътрешния двор на Съдебната палата, а
Баретата - на стълбите откъм бул. „Витоша”;
- Съни е охранявана от ченгета на ГДБОП, а Баретата - от лични
гардове;
- Съни е убита с два куршума - един в гърба, и втори - в главата,
докато Баретата е уцелен в слабините и в краката;
- След самопризнанията й в съдебната зала Съни ще бъде вкарана в
програмата за защита на свидетелите, докато Баретата нито е имал
намерение да дава показания срещу когото и да било, никой някой е
искал от него подобна услуга;
- И накрая… Съни е разстреляна с пушка, докато Баретата оцеля след
изпразването на половин автоматен пълнител…
Защо обаче изписахме всичко това, след като дори елементарното
възпитание не позволява да се гаврим с труда и емоциите на ченгета,
магистрати и колеги журналисти? Ами много е просто: едните нямат
никаква представа защо някой ще иска да убива Златко Баретата, а
другите трябва да пълнят или вестникарски страници, или радио- и
телевизионни емисии. И поради тази причина „едните” говорят каквото
им се иска, а „другите” се чудят как да не ги направят за смях в
интерпретирането на информацията от (уж) първа ръка.
Никой не е виновен, но всички са маскари!
Първата публична екзекуция в най-новата история на България е
извършена на 2 май 1993 г., когато насред пловдивското село Първенец
е взривен ликвидаторът на местното ТКЗС Людмил Воденичаров. Като във
филм на Куентин Тарантино - с тротилова шашка, пъхната в пазвата му.
По онова време парламентарното мнозинство е на СДС, а
министър-председател е проф. Любен Беров.
На 25 януари 1995 г. сутринта правителството на Жан Виденов
официално стъпва в „длъжност”. Няколко часа по-късно подземният свят
ознаменува този факт с публичната екзекуция на Цветан Илиев-Барото -
бивш щангист и настоящ (по онова време) тартор на криминалния
контингент в Габрово.
На 12 февруари 1997 г. на власт идва временното правителство на
„синия” по онова време Стефан Софиянски. Седмица по-късно - на 18
февруари в Перник е разстрелян Георги Георгиев-Бучинеца, собственик
на охранителна фирма „Синди”.
Правителството на Иван Костов е първото, което се разминава с
кървавите мафиотски салюти. То поема управлението на страната на 21
май 1997 г., а първият екшън в „списъка” му се разиграва около месец
по-късно: на 18 юни бомба с 35-килограмов тротилов еквивалент за
една бройка не вдига във въздуха Илия Павлов - президента на
„Мултигруп”, докато пътува от София за резиденция „Бистрица”.
85-ото правителство на България начело със Симеон Сакскобургготски
управлява от 24 юли 2001 до 17 август 2005 г. То получава кървавия
„поздрав” две седмици по-късно - на 10 август, когато във Варна е
разстрелян бизнесменът Лазар Анев, собственик на фирма „Албион Кар”
и дистрибутор на „БМВ” и „Роувър” в черноморската столица. Заедно с
него от този свят си отива завинаги и бодигардът му Кирил Вълков.
Не по-малко знаменателно е и триумфалното завръщане на червената
столетница във властта. На 17 август 2005 г. правителството на
тройната коалиция БСП/ДПС/НДСВ начело със Сергей Станишев поема
съдбините на народа в ръцете си. А на 25 август, т.е. седмица и
половина по-късно, насред Слънчев бряг е разстрелян тарторът на
борческата империя ВИС Георги Илиев.
Правителството на ГЕРБ начело с Бойко Борисов също не прави кой знае
какво изключение от правилото. Неговият състав е гласуван в
Народното събрание на 27 юли 2009 г., а на 2 септември между
Приморско и Царево двама „самосиндикални” пласьори на дрога са
„обработени” така, че единият е… заклан на място.
Между всичките тези начала, белязали залеза на политическия враг №
1, „лежат” най-малко 300 поръчкови екзекуции, нито една от които не
е разкрита, както пише в дебелите книги, т.е. с влязла в сила
присъда. Като тук изобщо не броим случайните (уж) автомобилни
катастрофи, нелепите (уж) внезапни инфаркти и инсулти, както и
безследно изчезналите… в „някакви си там” пещери, пропасти,
инсинератори или Н-ския крематориум. Помни ли някой какви бяха
реакциите на „съответните” управляващи? Едва ли, защото няма какво
да се помни. По същество, разбира се, защото на теория всяко
правителство с гордост рапортуваше в края на мандата си, че
организираната престъпност е навряна в миша дупка, а за
мафиотизиране на България и дума не може да става. Което поне на
теория си е така. Защото тъкмо някоя мутра, „бяла якичка” или ятак
на мутрите в официалните финансови институции или държавната
администрация се окопити и започне да расте в легалната йерархия и…
хоп - някой дръпне спусъка и отърве антимафиотските статистици от
досадните задължения по „обгрижването” на субекта.
У „наше село” - аналогичниот случай!
Тоест - и Златомир Иванов Иванов е спазил класическа рецепта за
възход по време на икономическа и политическа чума. Роден в бедно
подбалканско семейство, той започва да тренира борба и с помощта на
тепиха не само завършва Националната спортна академия, но сбъдва
мечтата на стотици и хиляди сиромашки отрочета - става щатен
командос в Специализирания отряд за борба с тероризма.
Две години по-късно - през 1993-а, под „шапката” на баретите започва
да ври и да кипи. Според официалната версия причината са неколцина
негови „колеги”, които тръгнали на лов за сутеньори по магистрала
„Тракия”, но те – сутеньорите, им се опънали, станало мазало и
шестимата
|
След
стрелбата пред Съдебна палата
барети са уволнени. В знак на солидарност Златомир Иванов напуска,
като заедно с него си тръгват още Пламен Галев и Ангел Христов,
по-известни днес като Братя Галеви или Дупнишките двама братя… Нищо
подобно!
През май 1993 г. шестима действащи командоси предприемат цяла
каскада от рекетьорски акции край Свиленград. Стига се дори до
стрелба на месо. Баретите са уволнени и срещу тях са повдигнати
обвинения за рекет на сутеньори. Година и половина по-късно
„магистралното” дело потъва в правосъдното небитие, защото
свидетелите са се отказали от показанията си. Разследване по въпроса
кой и защо е принудил тези свидетели да се отметнат от показанията
си няма. Вече 20 години.
През ноември 1993 г. в столичния ресторант „Градина” става бой между
барета и охранител от тогавашната ВИС-1. Всеки от тях вика по едно
свое подкрепление, но двубоят е с предизвестен резултат - баретите
пребиват мутрите, като междувременно превръщат ресторанта в руина.
Следствие по случая няма…
На 14 януари 1994 г. е касапницата в жк „Белите брези”. Загиват две
барети, а трети командос е ранен. Заради кръвопролитието парламентът
приема спешна поправка в Наказателно-процесуалния кодекс, която е
инициирана от премиера Любен Беров и гласи: „Инциденти с участието
на офицери и сержанти от МВР се разследват от военното следствие и
военната прокуратура.” Резултати - никакви!
Ноември 1995 година. Отряд барети тръгват из София и смилат от бой
де що видят „мутра” пред себе си. Пребити са общо 23-ма висаджии,
сред които и покойният вече Димитър Димитров-Маймуняка. Следствие
може и да е имало, но никой не разбра за него. Или за резултатите от
него.
З март 1995 година. ЦСБОП провежда специализирана акция в столичното
заведение „Ла Скала”. Поводът - спасяването на антики, които ще
бъдат изтъргувани тутакси. Реализацията - гола вода. Всеки от
посетителите отнася по един куфар с шутове, а на един учител му е
пръснат черепът. По-нататъшната съдба на спасените антики е
неизвестна. На следственото дело, образувано за полицейската
вандалщина - също.
Средата на ноември 1995 година. Край стадион „Раковски” в столицата
се разиграва инцидент - неколцина бивши борци пребиват настояща
барета и му прибират служебната карта. На 23 ноември е организиран
ответен удар: в едно кафене в жк „Дружба” дузина командоси пребиват
седем борци от ВИС-1. След „профилактиката” бившите спортисти са
натъпкани в автомобилни багажници и са заведени на „зелено училище”
в полите на Витоша, където са бити още… известно време. Сред
жертвите са Димитър Димитров-Маймуняка и Мико Цанов (вече
покойници), Николай Георгиев-Кълвача и Константин Калдъръмов. Мико
Цанов е бит така, че прекара в болница няколко месеца с гноен абсцес
от отворена рана в стомаха.
5 юли 1996 година. Известният бандит Веско Въртийски-Патичето влиза
в заведението „Виро клуб” на „Петте кьошета” в София. И… попада на
Златомир Иванов, под чийто пуловер „стърчи” пистолет. По това време
Патичето е издирван заради двойно убийство, изтърва нервите си и
открива огън по Златко Баретата. Резултатът? Познат - Патичено и
„колегата” му Ларсен Луканов са убити, а Златко Баретата и
сътрапезниците му Иво Русинов и Кольо Колев-Бореца се разминават
само с една рана - на Иво Русинов.
На 4 февруари 1996 г. един от най-известните бивши служители на СОБТ
Румен Николов Гоцов-Пашата изненадващо заявява - чрез нарочна
декларация до няколко национални всекидневника, че няма нищо общо
със СИК. Поводът за тиражирането на декларацията е „банален” -
обвинение за рекет и насилие над семейството на софиянеца Григори
Митев.
През ноември 1996 г. в жк „Надежда” е застрелян бившият антитерорист
и шеф на охранителна фирма „Сигма” Георги Благов-Плувката - член на
Съюза на бившите барети и акционер в Застрахователна компания
„Спартак”.
24 октомври 1995 година. Застрелян е бившият командос Пламен
Михайлов-Кимбата - с един куршум в гърдите и с един (контролен) в
тила. Кимбата е акционер в Застрахователна компания „Аполо-Болкан” и
е съдружник в ”Аполо секюрити”. Тясната му специалност е издирване
на крадени автомобили…
Поради липса на време и място „прескачаме” цели седем години. И се
озоваваме в… началото на предприсъединителния процес.
21 август 2002 г.: Златко Баретата е арестуван по подозрение, че
няколко дни по-рано е стрелял срещу наркодилъра Илиян Версанов в жк
„Белите брези”.
6 октомври 2002 година. Бригада от 15-20 юначаги атакуват
металургичния комбинат „Дебелт” и се сбиват до кръв с охраната от
„Ипон”. На следващия ден 12 от нападателите са арестувани, но малко
по-късно са освободени. Дело няма, а потулването на случая се дължи
на факта, че „атакуващите” работят в бургаския представител на
софийската „Аркус Секюрити”, собственост на Златко Баретата.
17 февруари 2004 г.: бомба самоделка избухва под прозорците на
митническа агенция „Лабекс”, която се намира на ул. „Лидице” в
столичния жк „Гео Милев”. Агенцията е собственост на Златко
Баретата.
На 4 юни 2004 г. във виенския салон на заведението „Арт Декор” са
застреляни трима от хората на Златко Баретата, а други двама са
ранени.
На 19 август 2004 г. на охраняем паркинг в столичния жк „Павлово” е
разстрелян един от тарторите на „Бригадата на чуковете” -
24-годишният Славчо Симеонов. Приживе той, брат му Любомир и още
20-30 души са лични телохранители на Христофорос Аманатидис-Таки.
Според осведомени разстрелът на Славчо Симеонов е поръчан от Златко
Баретата, защото два месеца по-рано братята Славчеви и няколко от
хората им пребиват трима от личните телохранители на Баретата
толкова жестоко, че са откарани в „Пирогов” натрошени - в буквалния
смисъл на думата. Славчо Симеонов е застрелян със малокалибрена
пушка със снайпер с един изстрел…
За Пешо Щангата, Росен Животното, Димитър Вучев-Демби, Тихомир
Боксьора, Киро Японеца, Сако и останалите знайни и незнайни
свидетели за тъмното минало и още по-мрачното бъдеще на Златко
Баретата е по-добре да не отваряме приказка.
Какво следва
Атентатът срещу Златко Баретата бе неуспешен, но той не остана без
ефект. Още преди да заглъхне шумът от изстрелите, се случи нещо,
което вероятно бе умишлено търсеният резултат от автоматния откос:
да предизвика първи разнобой между властта и новия главен прокурор.
Случайно или не, но докато пред Съдебната палата се води престрелка,
Цветан Цветанов, Диана Ковачева и Сотир Цацаров се подготвят за
важни срещи на 1800 км от София. Тримата са в Брюксел, където часът
е 8.30 и им предстои да се срещнат с генералния секретар на
Европейската комисия Катрин Дей и с главния директор на ОЛАФ Джовани
Кеслер. Цветанов вече е взел участие в конференция, посветена на
борбата и превенцията на насилствения екстремизъм, организирана от
еврокомисаря по вътрешни работи Сесилия Малмстрьом, видял се е и с
двама от шефовете на ЕНП - с генералния секретар Антонио Лопес и
председателя на групата в Европарламента Жозеф Дол.
За вътрешния и за правосъдния министър визитата в Брюксел е по-скоро
рутинна, а най-важното в нея е представянето на новия главен
прокурор пред Еврокомисията. На Катрин Дей Сотир Цацаров разяснил
концепцията си за развитието на прокуратурата “с оглед на това да се
отговори в максимална степен на препоръките от последния доклад на
Европейската комисия”. А Джовани Кеслер е информиран за развитието
по делото “САПАРД”.
Ден по-рано от ВКП съобщиха, че обвинителят по делото Стойчо Ненков
се превръща в обвиняем за това, че еднолично е решил да оттегли
протеста срещу оправдателните присъди на бизнесмените Людмил Стойков
и Марио Николов. А по-късно главният прокурор внесе искане за
образуване на дисциплинарно производство спрямо ръководителя на
Софийската апелативна прокуратура Ангел Илиев за начина, по който са
разпределяни прокурорите по делото.
Вместо спокойно да отчетат ползотворна визита пред медиите и да се
качат на самолета за София, на Цветанов и на Цацаров им се налага да
коментират атентата срещу Златомир Иванов. “Златко Баретата е човек,
с когото много хора са се съобразявали. И човек, който е в състояние
да оказва сериозен рекет, изнудване и, разбира се, да участва в
наркоразпределението на пазара в България”, са първите думи на
вътрешния министър, който определя случая като “изключително
неприятен”. Главният прокурор окачествява атентата като “възможно
най-бруталното посегателство, дори не с оглед фигурата, а с оглед
мястото и показаното брутално съзнание за пълна безнаказаност”.
Междувременно и премиерът Борисов коментира покушението, но с друг
акцент: “Винаги съм твърдял, че когато става дума за извършени
престъпления и има присъда на първа инстанция, тези хора трябва да
стоят в ареста. Това първо е здравословно за самите тях.” На същото
мнение, разбира се, е и министър Цветанов: “Ако Златомир Иванов беше
с постоянна мярка „задържане под стража”, нямаше да се стигне до
инцидента днес.”
Първоначално Сотир Цацаров не реагира, макар че по време на това
изявление стои до Цветанов. По-късно новият главен прокурор
коментира остро идеята на премиера, която впрочем той лансира за
пореден път. “Във всяка цивилизована държава единствено съдът
определя мерките за неотклонение”, заяви Цацаров. Коментарът му беше
в съзвучие с думите на шефа на Върховния касационен съд Лазар Груев,
който в преподавателски стил обясни, че “значението на мярката е да
осигури явяването на лицето пред съд”. Вместо законодателни промени
Груев предложи създаване на зони за сигурност около съдебните палати
в страната.
Цацаров явно тепърва ще осъзнава, че в случай на криза, която удря
по репутацията на властта, е по-добре за него да не се взима на
сериозно и да не коментира реакциите на управляващите. Както направи
правосъдната министърка Ковачева предишния път, когато Борисов
предложи
“здравословните арести” - по повод изчезването на Братя Галеви...
А може би пък главният прокурор веднага си взе поука, тъй като
остави коментарите по разследването на атентата на Цветанов, който
моментално намеси в случая името на политически опонент Георги
Първанов. МВР шефът обяви, че през 2009 г. “един от подземните
босове” подал сигнал в президентството за нередности в ДАНС. В
сигнала се говорело за конкуренция между Златомир Иванов и Алексей
Петров и за среща между двамата, в която ставало въпрос за
разпределението на наркопазара. Въпросното писмо не било взето под
сериозно внимание и било изпратено в архива.
Иначе политическите реакции за атентата се развиха по стандартния
сценарий - гневни декларации и искане на оставки. В БСП отчетоха
случая като “поредния вот на недоверие заради политиката на
сигурност” и призоваха Цветанов да се оттегли, от ДПС направо
поискаха оставката на Борисов. Синята коалиция предложи изслушване
на премиера в НС, което ГЕРБ, естествено, не прие. Татяна Дончева
обяви, че мутренските времена са се завърнали “в много по-зловещ
вид”. СДС, РЗС и “Атака” се въздържаха от коментари...
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)