|
Наръчник за умствено оцеляване в условията на безумна действителност
Веселина Седларска
Първо направете стрес теста. Това не е тест дали сме подложени на
стрес, то е видно, че сме подложени и заложени. Стрес тест се прави
предварително, преди срива. Цели да установи колко сме устойчиви на
стрес, докъде можем да издържим. Всеки отговор „Да“ на един от
следващите въпроси се равнява на една точка. Сборът на точките
показва нивото ви на уязвимост. При нула точки вие сте толкова в ред,
че най-вероятно не живеете в България. При резултат от седем до
девет точки не се чудете, ако непрекъснато чувате някакво хлопане,
това по всяка вероятност е дъската ви. При десет точки направо ще се
наложи да пренаредите дюшемето.
1. Имало ли е три поредни дни, в които не сте споменавали нито
веднъж името на Бойко Борисов или на Сергей Станишев?
2. Случвало ли ви се е да се взирате подозрително в нрава на някоя
позната, близка, колежка, защото сте установили нейна външна прилика
с Мая Манолова или Цецка Цачева?
3. Коя е първата ви асоциация за думата екзактност? Ако е електронна
везна, математическо решение или човек, който пристига на срещите си
с педантична точност – нула точки. Ако е Лютви Местан – една.
4. Мислите ли, че „опорни точки“ са само и единствено лошо нещо?
5. Възразявате ли на телевизора, спорите ли с него, поздравявате ли
го без цензура?
6. Телевизорът у дома ви повече часове ли работи седмично от
готварската печка?
7. Разприятелявали ли сте в социалната мрежа човек по политическа
причина?
8. Имали ли сте два поредни дни, в които не сте сравнявали България
с друга държава, не сте произнасяли нито епитета „скапана“, нито
израза „луди ни направиха“?
9. Като ви питат: „Как си?“, можете ли да отговорите така, че
разговорът да не премине в обществено-политически?
10. Има ли водещ на телевизионно публицистично предаване, от когото
получавате обриви, позиви за повръщане или други нездравословни
странични ефекти?
11. Говорите ли си наум с публични фигури (в случай че ги сънувате,
можете да си пишете две точки)?
Най-често подлаганите на стрес тестове институции са банките. В
случай че имате от нула до три точки, сте нещо като Първа
инвестиционна. От осем до десет точки – в положението на
Корпоративно-търговска. Море да беше, щеше да се изплиска от толкова
много политически бури, камо ли нашите човешки мозъци. Ние сме като
онази жаба, под която затопляли постепенно водата. Вече сме се аха
сварили, почти обездвижени, съвсем необратимо отчаяни, а все повече
крякаме. Нервна жизнерадост.
Тия дни един познат, който не се беше връщал години в България,
вика: „Абе българите откога станаха такива овце?“ Ааа – казвам, -
ние от малки агънца сме си такива, забравил си. Той обаче почна да
доказва, че сме зазлявали, личало по физиономиите, по разговорите,
по форумите. Имам чувството, вика, че сте се разпределили в някакви
стада и след три минути разговор мога да се досетя на кого кой му е
овчарят. Преувеличаваш – казвам, - от доста време сме все така
умерено изперкали, съвсем нормални отрепки сме си. О, не – възразява
той, - ако българите преди бяха лудички, които се смятат, да речем,
за Иван-Асен Втори, вече са преминали на Иван-Асен Трети.
За да не се повишим в Иван-Асен Четвърти, предлагам кратък наръчник
по умствено и психическо оцеляване. За всеки от съветите, които
успеете да изпълните, премахнете по една точка от резултата на
горния стрес тест.
Първо: Сутрешните телевизионни блокове са вредни за вас и за тези
около вас. Вече сте развили зависимост, не се опитвайте да ги
откажете изведнъж. Намалете ги. Измислете си някаква формула и се
придържайте към нея. Например по два на ден само с кафето. Можете да
ги замествате постепенно с други канали, които не съдържат толкова
политика. Друг начин да надхитрите своята зависимост е да си кажете,
че няма да гледате само онези лица, които са ви много неприятни. Ще
видите, че ако удържите на това обещание, почти веднага ще откажете
вредния навик телевизия, защото там има главно такива лица.
Второ: Не спорете с телевизора. Не обяснявайте на лицето на екрана
какво си мислете за него и за партията му. Не му привеждайте каквито
и да било аргументи, в случая работи само един аргумент –
дистанционното. Непременно си набележете един ден в седмицата за
пречистване от телевизия…
Трето: Не прекарвайте този ден във Фейсбук. Социалната мрежа е
другият портал, през който влизат причините за душевните трески и
умствените инфекции. Не пишете статуси, след които знаете, че ще ви
се нахвърлят глутници от приятели на неприятелите, защото ще ви се
наложи да стоите часове на клавиатурата с гол в ръката нож, който
накрая ще ви се иска да забиете в собствената си проста глава, която
тъй и не разбра, че Фейсбук не е място за правда и за свобода.
То впрочем се оказа още по-лошо място, отколкото си мисля – способно
било да разпространява емоционална зараза. Доказали го учените от
университетите в Корнел и Сан Франциско, след като провели таен
експеримент. В продължение на седмица се манипулирали 689 000
потребители на Фейсбук. На половината поднасяли на стените
преимуществено положителна информация, а на другата половина -
преобладаващо негативна. След което следели какви статуси пишат
наблюдаваните и дали розовият и черният цвят, с който заливали
стените им, е повлиял на настроенията. И ето какво заключили:
емоционалните състояния се предават като зараза и могат да променят
настроенията на потребителите, без те да си дават сметка за
причината. Резултатите бяха публикувани неотдавна, но експериментът
бил проведен тайничко в средата на януари 2012-а и никой не го
усетил. Нямаме представа колко още много други неща не усещаме, че
стават с нас, докато сме във Фейсбук.
|
Четвърто: Излезте от състоянието на „предразположено внимание“, в
което сте се напъхали заради интереса си да следите политическата
обстановка. Ще обясня. Ако сте решили да си купувате кола и сте си
наумили да е тойота, изведнъж улиците се изпълват с тойоти. Струва
ви се никога преди това не са били толкова много. Не, те не са
станали повече, просто вие ги забелязвате сега. Това е
„предразположеното внимание“, то привлича във фокуса на вниманието
ви нещото, за което си мислите. Ако мислите за политика, всичко
около вас ще ви говори за политика. Не очаквайте светът да се
промени, просто си сменете касетката в главата. И ще засвири такава
музика, каквато сте избрали.
Пето: Преяждането с политика не е по-малък проблем за ума и душата,
отколкото преяждането с храна за тялото. Хората проявяват разбиране,
когато им откажете бонбон под предлог, че сте на диета. Използвайте
тази вече социално приемлива причина. И това лято е популярна
90-дневната диета. Можете да отказвате дълги, нервозни и безсмислени
политически раздумки с обяснението, че сте на 90-дневна политическа
диета. Или пък че сте преминали на разделно консумиране - днес
мразите една партия, утре друга.
Шесто: Но внимавайте с йо-йо ефекта. Разпределяйте пренебрегването
на политиците равномерно по дни. Ако един ден гладувате политически,
недейте на следващия да се натъпчете с всички емисии новини,
интервюта, репортажи, спорове в кварталната градинка, статуси във
Фейсбук и т.н. Мозъкът вече е разбрал, че го лишавате, и се мъчи да
се върне в предишното състояние, това е известният ефект йо-йо.
Накрая ще се окаже, че сте по-отвратени и по-откачени, отколкото,
когато сте започнали.
Седмо: Не четете анализи и коментари. Един на петнайсет си струва да
се прочете, но при този рандеман не си заслужава труда. Българската
политика е непредвидима като епилептичен припадък и ясна като
изречение на спортен министър. Прогнозите пък направо ги
прескачайте. Те изобщо не зависят от логиката, която се ползва за
правене на прогнози, а, да речем, от това, че някъде някакви хора са
решили да си премерят пурите.
Осмо: Купете си прасе-касичка и всеки път, когато се ядосате на
политик, пускайте един лев глоба. В края на изборния ден през есента
ударете прасето с чук и пребройте парите. Финансирайте с негативните
си чувства към политиците дълго мечтана екскурзия, така най-после те
ще са направили нещо добро за вас.
Девето: Извадете си най-отвратителните цитати от политици. Препишете
ги и си ги закачете с магнитчета на хладилника. Когато понечите да
го отворите и да хапнете нещо, прочетете някой цитат. Ще ви се отще
да живеете, камо ли да ядете. А най-вероятно ще помислите и нещо,
заради което ще се наложи да пуснете левче в прасе-касичката.
Ефектът от тези цитати е двоен: отслабвате и събирате пари за
екскурзията.
Десето: Ако много ви налегне политическата абстиненция, ако получите
остър пристъп на възмущение или се обади хроничната отврата, имам
една крайна утеха: помислете си, че всеки от нас в момента е
по-добре от мнозина, които си мислеха, че завинаги ще са най-добре.
Представяли ли сте си например, че някога ще бъдете по-добре от Илия
Павлов? А ето, че всички сме по-добре от него. Допускали ли сте, че
братя Галеви един ден ще ядат по-лоша шопска салата и ще пият
по-скапана ракия от всеки българин? Ако пък и това не ви носи
успокоение, представете си, че политиците са точно като памперсите –
трябва да се сменят често и по същата причина. Струва си да запазим
разума си в безумното лято до деня за смяна на памперса през есента.
Статията
се публикува със специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)