|
Какво
се случи с КТБ?
Валери
Ценков
Петата по големина банка се срина само за два месеца. На 17
януари бе в цветущо здраве и струваше $20 млрд., на 16 март с.г.
цената й се срина до $3.6 млрд. Два дни по-късно JPMorgan Chase прие
предложението на Федералния резерв да купи закъсалата компания за
$236 млн., или по $2 за акция. Но на 24 март банката увеличи цената
пет пъти до щедрите $10 за акция, или общо $1.2 млрд.
Банката бe не само репутация, идентичност, култура. Банката бе една
легенда. Бившият й вече президент обичал да казва, че банката има
много перспективна и уникална кадрова политика: наема хора, които са
бедни, но умни и страстно мечтаят да станат богати. Това е възможно
само с помощта на здрави лакти и като станеш част от семейството.
Крахът на компанията бе още по-знаменателен, защото две трети от
активите й бяха притежание на нейните служители. До 16 март те
всичките бяха милионери.
На 18 март вече бяха просяци със славно минало и мрачно бъдеще.
Не, не става въпрос за КТБ. Това са редове от книгата „Картонената
къща“ на Уилям Коан, в която е описан крахът на една от
най-успешните световни компании - Bear Stearns, може би единствената
финансова институция, която няма за цялата си 85-годишна история
нито един негативен тримесечен баланс!
Всички успешни банки успяват посвоему, но всички рухнали си
приличат. КТБ също не се оказа изключение. Обсипваната със
суперлативи и просперираща пета по големина българска банка до март
беше образец за бързо развиваща се финансова институция - пет пъти
отличавана от Асоциация „Банка на годината“ (2001, 2002, 2010, 2011,
2012), с приза „Динамика и развитие“, на 24-о място в класацията Top
100 Banks на Югоизточна Европа, а Българската фондова борса връчи на
банката наградата "Инвестиционен посредник, реализирал най-висок
оборот на БФБ-София през 2013 г.".
Мажоритарният собственик и председател на Надзорния съвет Цветан
Василев четири пъти е „Банкер на годината“ и веднъж е обявяван за
„Мистър Икономика“. Говореше се, че в банката витае духът на големия
банкер и общественик Атанас Буров, в чиято сграда се е настанил
Василев и чието бюро пази като свещена реликва. Макар че по-разумно
би било да спазва завета на откровения до цинизъм банкер, който не
предпочете да спасява кожата си в чужбина и застана пред съда на
комунистическия режим, защитавайки се сам с думите: "Господа съдии,
тази глава е достатъчно стара, ако тя ще спаси България, аз ви я
подарявам."
Всичко в КТБ рухна както при Bear Sterns само за два месеца. В
началото бе паниката, дошла сякаш от нищото. Само за пет години
банката увеличава капитала си три пъти: ако през 2009-а държаните
пари в банката са били 1.2 млрд. лв., през 2013 г. те вече са над 4
млрд. лв.
Едновременно с това през последните години почти няма голяма
приватизационна сделка, в която да не изникват имена на компании,
свързани с Цветан Василев, а финансирането им се осъществява под
различни форми пак от КТБ.
Докато КТБ финансираше покупката на Vivacom, „Булгартабак”,
„Петрол”, „Рубин” и още, и още, никой не си задаваше въпроса как и
защо става това, защото Корпоративна банка си извоюва имиджа на
финансова институция, която е ориентирана към финансирането на
големи проекти, и това я отличаваше от другите български банки.
Макар че този въпрос вероятно би трябвало да вълнува на първо място
Банковия надзор, политиците и медиите. Защото при подобна
специализация на банката и концентрация на кредитополучателите поне
би трябвало да възникне въпросът дали сумите са били отпускани
съобразно изискванията на БНБ и Банковия надзор, или е било оказвано
някакво влияние при вземането на решения за кредити и сделки със
свързани лица.Макар че още тогава е имало официални данни, които би
трябвало да пробудят съмнение в компетентните институции. Това е
регулирано много точно в закона.
Според Наредба 9 на БНБ всички кредити се разделят на 4 групи. Първа
група за добрите - добри или редовните експозиции, които според
последните отчети на КТБ са около 2 млрд. Втората група са т.нар.
кредити (експозиции) под наблюдение и това са средства за фирми,
които са с риск за влошаване на финансовото положение и се обслужват
с малки нарушения. Нередовните експозиции оформят третата група -
където длъжникът е в лошо финансово състояние и приходите му са
недостатъчни, за да върне кредита. И четвъртата група -
необслужваните или загуби, където длъжникът е спрял да плаща.
Съществуват общовалидни стандарти за всяка от тези групи и ако
средно в банковата система в условия на криза или негативна
конюнктура лошите и преструктурираните кредити стигат до 25% , а
само лошите са около 15%, при КТБ се отчитат за миналата година само
4% лоши кредити. Що се отнася до несъбираемите кредити, според
балансите на банката те са под 2% при средно за системата 7-8%.
Тук може да има само две логични обяснения: първата гласи, че
банката много добре е контролирала раздаването на кредити и те са
предоставяни само на печеливши проекти, които веднага са връщали
борчовете си. Другата е също логична като обяснение и е по-близка до
българския манталитет: кредитите са отпускани на свързани лица и
фирми, които не са имали намерение да ги връщат. Но балансите са
коригирани със счетоводни трикове: необслужван кредит може да стане
добър тъкмо когато се кредитира свързана компания. Формално банката
дава парите на уж отделно дружество, което от своя страна го дава на
необслужващата кредита си свързана компания. За балансите на банката
по документи ще има един погасен заем и един нов, но никакви лоши
кредити. Има и други варианти чрез прехвърляне на лоши кредити чрез
цесия на друга свързана компания, какъвто е например казусът с
фалиралия бивш собственик на плевенския стъкларски завод „Рубин”
Юрий Ангелов, който бе първата лястовичка в поредицата от свидетели
на прокуратурата срещу Цветан Василев. Той информира прокуратурата
за подготвяното убийство на депутата Делян Пеевски. Точно този
сигнал стана повод да започне разследването на заплахите за живота
на депутата от ДПС и началото на обиските в офисите на фирма
„Бромак” на бул. „Борис III” 159 в столицата. Юрий Ангелов тегли
няколко кредита, включително от КТБ, през 2009 г. “Рубин” учредява и
два залога на предприятието, като единият на стойност 16 млн. лв. е
в полза на КТБ. Впоследствие „Рубин“ изпада в несъстоятелност, а
негови активи за по 22 млн. лв. са прехвърлени по номинал на
"Карне-М" и "Евробилд проект", а други 5 млн. лв. на "КИК-Дизайн" -
дружества, финансирани от самата банка.
Сега се оказва, че май втората схема е работила повече, след като
одитът на БНБ разкри 3.5 млрд. лв., обявени незнайно защо веднага за
лоши кредити. За да стане картината по-мрачна, управителят на БНБ
Иван Искров обяви, че в дните преди квестурата съществени части от
кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв. от
5.4 млрд. лв. общ кредитен портфейл са унищожени.
Изявлението му беше отречено още същия следобед от Цветан Василев,
който в интервю за bTV съобщи, че документите са при разследващите.
Освен това в края на май 2014 г. банката е разполагала с ликвидни
буфери в размер на 1.17 млрд. лв. и това са средствата, които тя
може да осигури под формата на пари в брой в срок до 7 дни.
Последва незабавна реакция на главния прокурор Сотир Цацаров, който
съобщи, че прокуратурата "работи със заверени копия", а не с
оригинали.
Как се стигна дотук, след като се казва, че българският закон за
кредитите е един от най-добрите в Европа, българският закон за
несъстоятелност е един от най-добрите. Вероятно нещо липсва в
надзора и в способността да бъдат уловени процесите в КТБ още докато
са се развивали, поради което вероятно най-адекватната реакция е
желанието и искането на България да ни бъде оказана подкрепа от
Европейския банков надзор.
Но остава най-важният въпрос: чии са тези кредити, на кои фирми и
защо те не ги обслужват и отказват да ги върнат? И най-вече незнайно
защо те като че ли са отписани. Иначе не може да има обяснение
информацията, която първоначално гласеше, че кредитните им досиета
липсвали, след това че не били пълни или били нередовни.
Според икономиста Лъчезар Богданов не може да се говори за липса на
цели досиета и е по-вероятно да липсват само отделни документи. Не е
тайна, че всички платежни нареждания и разписки се оформят в минимум
три екземпляра, които са качени и в електронен вариант, има и
обезпечения в Имотния регистър. Така че винаги може да се извади
дубликат на документа. По-сложно става, когато в трезора на банката
реално няма договор с определен клиент и това да е направено напълно
умишлено. При това положение кредитополучателят е в правото си да
претендира, че няма задължения и да спре да плаща.
Много е възможно да има такива случаи и те фактически да са част от
паниката около банката. Ето защо е важно одиторите и специалните
служби да си свършат работата, за да излязат на бял свят списъците с
привилегированите клиенти на КТБ. Това е причината за промяната в
тактиката на БНБ, която първоначално предвиждаше одържавяване и
оздравяване с пари на данъкоплатците, за да бъде отворена на 21 юли.
Но впоследствие синдиците получиха повече време и ще разследват
детайлно всеки кредит поотделно. Така ще стане ясно точно какво е
състоянието на банката и ще се даде отговор на много въпроси, които
в момента циркулират само като слухове в публичното пространство: че
всъщност петима души имали общо 300 млн. на депозит, други четирима
били със суми над 1 млн. лева и 3690 имали над 100 000 евро. Което
би потвърдило тезата, че това е била една бутикова банка за
определен тип клиенти, които получават нереално високи лихви по
влоговете си, вариращи между 8.5% за суми над 1 млн. и стигащи до
12-14 процента за маститите клиенти. Падането на банковата тайна за
КТБ, което БНБ обяви в сряда, е верният път в тази посока.
"Подобно на "Игра на тронове" и тази тъжна приказка е само за пари и
власт. Политиците са марионетки на олигарсите, олигарсите са
контролирани от мафиоти, банките са пионки в играта, а хората в
България плащат за корупцията на политическата си система със
стагнация и вкоренена бедност", коментира във „Форбс” Франсес
Копола.
Почти съименницата на гениалния режисьор Франсис Форд Копола се
опитва да сравни ситуацията около „аферата КТБ“ с нашумелия сериал.
Тя се опитва да обясни, позовавайки се на близък до Цветан Василев
източник, че залозите всъщност са по-високи - целта била неназовани
олигарси да сложат ръка върху парите от ЕС за регионално развитие,
предназначени за България. Копола посочва, че случващото се има и
друго измерение, и припомня неотдавнашно изказване на бившия
германски вицеканцлер Йошка Фишер пред Европейската асоциация за
рисков капитал. Фишер предупреди, че Русия и специално руският
президент има користни амбиции в района и че страните от ЕС трябва
да се обединят, включително и за да се защитят „от руската мечка“.
България подобно на Украйна е разделена на проевропейски и проруски
настроения, но за разлика от Украйна България е член на ЕС и
широкото руско влияние в България може да дестабилизира източната
граница на Евросъюза, казва Копола. Внушението е, че кризата изобщо
не е финансова, а политическа и целият разиграван сценарий е
политико-криминален. Защото в цялата дандания уж около спорове и
развод на бивши съдружници, в резултат на което се отприщила
паниката на вложителите, някак си незабелязани и необяснени останаха
неофициалните информации кой е разпоредил шоковото изтегляне на 120
млн. лв. на държавни фирми от КТБ, преди да настъпи паниката, и дали
това не е първопричината за последвалите събития. Защото тази стъпка
принуди банката да се обърне към БНБ и да поиска да бъде поставена
под специален надзор. По този повод дипломатът Илиян Василев зададе
въпроса: „Ако успоредно с това правителството се е възползвало от
позициите си, като изтегли своите средства, без да предостави тази
информация на останалите вложителите и клиенти, то това може да
предизвика буря и нова вълна разследвания. Няма как, от една страна,
да се допринася за затрудненията на банката, а от друга - да се
измъкваш мокър от водата, докато хората се редят на опашка.“
Как се управлява криза
Няма никаква икономическа причина за случващото се с Корпоративна
търговска банка (КТБ), смята икономистът Любомир Дацов, който бе
заместник финансов министър от 2001 до 2009 г. в правителствата на
Сакскобургготски и Станишев. За него най-странното в сегашната
ситуация е фактът, че никой не изрича словосъчетанието "пране на
пари", имайки предвид, че през банката са минавали огромни парични
потоци. А би било полезно да се анализират процесите в банката от
2011 г. “Чисто счетоводно трябва да има следи”, смята икономистът.
Финансистът доц. Стоян Александров от своя страна обяви, че
икономическият министър Драгомир Стойнев, който се гласи да наследи
Станишев, е част от причината за сътресението на банковата система.
Според бившия министър на финансите от правителството на Любен Беров
на 16 юни Стойнев лично е наредил на държавни дружества да бъдат
изтеглени 320 млн. от КТБ, с което реално е започнало съсипването на
банката. Любопитно е, че това става точно в деня, когато
подуправителят на БНБ и ръководител на Управление "Банков надзор" е
привлечен като обвиняем за престъпление по служба по чл. 282 от НК,
като му е взета мярка за неотклонение "подписка". Същият е обвинен в
бездействие по служба за това, че не е приложил надзорни мерки
спрямо КТБ АД за нарушения и нередности в дейността й.
Единствената засега официална реакция на тези слухове дойде от Руси
Статков от Агенцията за приватизация, който обяви, че „доста
произволно се спекулира с онова, което държавата има като пари на
своите дружества. Според информация на икономическото министерство в
КТБ има 130 млн. Тези пари не са теглени панически. Получи се обаче
паническа реакция. Има наличие на медийна атака срещу банката още от
миналата година”.
На практика тези тегления предшестват тегленията от близо 1 млрд.
лв. на 18, 19 и 20 юни от банката и на онези прословути 205 887 223
левова равностойност в брой, които бяха официално огласени по време
на пресконференцията за отбрани медии на Иван Искров на 11 юли. Но
любопитно защо отново нищо не бе споменато за другите пари.
Последвалото развитие на събитията задълбочава мистерията: версиите
на БНБ и на прокуратурата започнаха да се сменят в парадоксална
противоречивост. Всъщност от първоначалната версия за поставянето на
банката под особен надзор и след това в мотивите за отнемане лиценза
на КТБ се преплетоха множество различни фактологически неясноти. За
по-малко от денонощие прокуратурата смени версията си за липсващите
над 206 млн. лв. от Корпоративна търговска банка (КТБ) и обяви, че
те са били присвоени "поетапно" от края на 2011-а та чак до 19 юни.
Освен това към първоначално арестуваните на 10 юли двама души -
Орлин Русев, председател на Управителния съвет на КТБ, главната
касиерка Маргарита Петрова, на 12 юли бяха задържани още двама -
главната счетоводителка Мария Димова и заместничката й Борислава
Тренева-Кючукова.
В неделя прокуратурата поиска постоянното задържане и промяната на
мярката бе мотивирана с аргумента, че „темата засяга националната
сигурност и към мерките за неотклонение има висок обществен
интерес“. В същото време изпълнителният директор бе пуснат под
гаранция срещу 10 000 лв., след като са открити доказателства, че е
съставил само документ с невярно съдържание. Маргарита Петрова пък
бе пусната „под домашен арест“, след като представи документи, че
страда от тежко онкологично заболяване.
Първата версия на държавното обвинение от петък (няколко часа след
пресконференцията в БНБ) беше, че Русев е наредил на главната
касиерка Маргарита Петрова да предаде парите на трети лица, които
все още са неизвестни. Според прокуратурата тя е извадила парите от
касата на банката и ги е сложила в чували, след което ги е изнесла
от банката на 19 юни. В събота обаче прокуратурата се поправи и в
постановлението за привличане беше записано, че Русев и Петрова
длъжностно са присвоили парите от декември 2011 до 19 юни 2014-а, а
за това са им помагали Димова и Кючукова.
От прокуратурата разкриха, че активната работа на обвинението
започва след сигнала на управителя на БНБ Иван Искров от 9 юли,
когато той сигнализира за изчезването на прословутите 206 милиона.
Тезата им се основава основно на свидетелски показания на двама души
(Бисер Лазов и Теодора Тенева), като по делото няма счетоводни или
други експертизи.
В своето изказване пред съда прокурорите Иван Гешев и Евгени Стойков
обясниха, че Цветан Василев е разпоредил прикриване на стара дупка
чрез съставяне на документи с невярно съдържание и фиктивни
операции. На база свидетелски показания на бившия съдружник на
Василев Бисер Лазов и на изпълнителният директор на една от фирмите,
свързани с КТБ - Теодора Танева, прокуратурата обясни, че са
издавани документи, според които за няколко дни КТБ отпуска кредити
на редица фирми, а основната от тях е "Бромак" на Цветан Василев,
чрез която банкерът е мажоритарен собственик на КТБ.
Версията на защитения свидетел Лазов
Бисер Лазов е приятел и бивш сътрудник на Цветан Василев от дълги
години. По време на разпита си той се е съгласил да съдейства на
прокуратурата за разплитането на случая с източването на КТБ -
показанията, които дава, го превръщат в защитен свидетел.
Бисер Лазов разказал, че на 16 юни т.г. се е състояла среща между
Иван Искров и председателя на Управителния съвет на КТБ Орлин Русев,
по време на която Русев е предупредил гуверньора на БНБ за
опасността от рухване на КТБ поради тегленето на големи суми пари.
В присъствието на Иван Искров Орлин Русев се обажда на Цветан
Василев и обсъжда спешни мерки за стабилизирането на банката. На
следващия ден Бисер Лазов се среща с Орлин Русев и той му разкрива,
че от трезора на банката липсват 206 млн. Русев отново се свързва с
Цветан Василев и мажоритарният собственик му нарежда да изчисти
касовата наличност чрез отпускане на фиктивни кредити към негови
фирми.
Сумите по отпуснатите кредити са осчетоводени като дължими, без те
да се изваждат в действителност от касовата наличност. Цветан
Василев нарежда на Орлин Русев на следващия ден да се срещне отново
с Иван Искров и да поиска отпускането на помощ за КТБ в размер на
250 млн. лв. Орлин Русев получава категоричен отказ и е принуден да
лети до Виена за среща с началника си. Там двамата решават банката
да бъде поставена под финансов надзор.
Счетоводители и програмисти правят опит по нареждане на главната
касиерка за фалшифициране на документите за последните отпуснати
кредити. Прокуратурата разполага с данни, че сумата от 206 млн. лв.
е била изтеглена от КТБ за периода от края на 2011 до 19 юни.
Версията на прокуратурата
Според главния прокурор Сотир Цацаров предмет на разследване в
„аферата КТБ“ са три престъпления:
- длъжностни престъпления на служители от БНБ – Управление "Банков
надзор"
|
Цветан
Василев на удостояването му с титлата почетен доктор на
Минно-геоложкия университет
Ивон
Искров управител на БНБ заяви, че да си дадеоставката не е проблем
Арестуваните по делото КТБ
- длъжностни присвоявания от служители на КТБ АД по повод подадения
на 9.07.2014 г. сигнал за липса на около 206 млн. лв.
- престъпления против стопанството, извършени от служители на КТБ АД
във връзка с констатациите на постъпилия на 11.07.2014 г. одит на
тази банка.
Към досъдебното производство е приложен и сигналът на управителя на
БНБ Иван Искров за неправомерно теглене от трезора на банката на
необичайно големи суми (9 юли 2014) и докладите на одиторите за
преглед на активите и пасивите на КТБ АД от 11 юли 2014-а.
По първото разследване стана ясно, че досъдебното производство срещу
Цветан Гунев е образувано още на 27 март 2014-а, а той самият е
привлечен като обвиняем за престъпление по служба на 16 юни. Гунев е
обвинен в бездействие по служба за това, че не е приложил надзорни
мерки спрямо КТБ АД за нарушения и нередности в дейността й.
В тази връзка са разпитани множество свидетели и са приложени два
инспекторски доклада за надзорни инспекции (от 29.11.2010 г. и от
25.07.2013 г.) от БНБ на дейността на КТБ АД. Точно във връзка с
разследването на Гунев са били извършени обиските в офисите на фирми
на Цветан Василев в сградата на КТБ на бул. „Цар Борис III” № 159.
За второто разследване за длъжностни присвоявания по сигнал за липса
на 206 млн. лв. (93 139 500 евро, 23 657 575 лв. и 45 000 щатски
долара) прокуратурата се задейства в резултат на сигнал на
квесторите на КТБ от 8 юли 2014. г. Към документите е приложен
протокол-разписка с писмена резолюция "Да" на председателя на УС и
изпълнителен директор на КТБ АД Орлин Русев за предоставянето на
тези суми на "Бромак" ЕООД (мажоритарен акционер) в банката.
Приложена е и декларация от главния касиер Маргарита Петрова, че
управителят на "Бромак" ЕООД Иван Стойков й е представил въпросния
протокол, след което на същия са били предадени пакетирани в чували
посочените по-горе суми. При първоначалните разпити като свидетел,
както и при проведената очна ставка със Стойков Маргарита Петрова
поддържа изцяло тази версия.
Впоследствие се появява версията за присвояване на въпросната сума
за по-дълъг период от време - от края на 2011 до 20.06.2014 г.
Следствието се опира на свидетелски показания, заключения на
графологични експертизи и данни от информационната система на
банката и впоследствие заради тежестта на наличните доказателства
прокуратурата възприема като водеща именно тази версия - за
извършено длъжностно присвояване през продължителен период от време.
Като обвиняеми са привлечени лицата Орлин Русев, Маргарита Петрова,
Мария Димова - главен счетоводител, и Борислава Тренева - зам.
главен счетоводител.
Вече е установено, че на 19 юли не е извършвано теглене на пари в
брой, но са били съставяни документи с невярно съдържание и
неистински документи и са извършвани счетоводни операции с цел
прикриване пред квесторите на липса в главната каса (трезора) на КТБ
АД на суми в размер левовата равностойност на 205 887 223 лв.
Доказателствата сочат, че са налице множество случаи на изпълняване
от страна на обвиняемите на нареждания за осигуряване на пари в брой
от главната каса. Това е извършвано без разходно-оправдателни
документи и без надлежно осчетоводяване. Резултатът от тези действия
е натрупването на липсата, а протоколът-разписка от 19.06.2014 г. е
бил съставен, за да прикрие пред квесторите липсата на парите в
трезора на банката. Тази теза е възприета и от Софийския градски съд
в производство по чл. 64 от НПК, чието определение прокуратурата не
протестира.
За разследването по третото направление - престъпления по Глава
шеста от НК - Престъпления против стопанството, извършени от
служители на КТБ АД във връзка с констатациите на постъпилия на
11.07.2014 г. одит на тази банка, прокуратурата съобщава, че
докладите на трите оторизирани от БНБ одиторски компании са
приобщени към материалите по делото и незабавно е започнал техният
анализ паралелно с планиране и провеждане на съответни действия по
разследването. Разпитани са длъжностни лица от БНБ, КТБ и
кредитополучатели. До настоящия момент, за да не се възпрепятства
одитът, по делото не са били изискани оригиналните кредитни досиета,
намиращи се в КТБ, а са приобщавани само копия. На 17 юли в
разследването на аферата се включи и Комисията за незаконно
придобито имущество, която започна проверка на обвиняемите.
В това официално съобщение има един любопитен момент: прокуратурата
казва, че не са иззети оригиналите на кредитните досиета във връзка
с делото срещу Цветан Гунев, за да не се пречи на одита. Но от
фактологията става ясно, че той е обвинен на 16 юни, а одитът на
банката започва чак на 23 юни. Казва се, че са иззети документи за
две проверки в КТБ, втората от които е през юли 2013 г. Но
управителят на БНБ Иван Искров твърди, че последната надзорна
проверка е към 31 март същата година. Освен това прави впечатление,
че предходната проверка на “Банков надзор” е чак през 2010 г., което
е доста странно.
Анонимното писмо
В деня, в който управителят на БНБ Иван Искров обяви решението си за
отнемане лиценза за КТБ, Вежди Рашидов внесе в прокуратурата
анонимен сигнал, от който става ясно какви пари са били източвани от
банката през последните седмици. Само за май са били раздадени
кредити за 180 млн., а за първата половина на юни - 140 млн. при
драстично занижени критерии. Паралелно с това е създадена мрежа от
подставени фирми, чрез които да се източат парите. Една такава
фирма, която уж била свързана с „А. Н.”, която била свързана с
Цветан Василев, е получила по неясни критерии 43 млн. лв. Фирма
„П.Т.И.” в края на май е получила 66 млн. кредит. „А.К.” – 120 млн.
кредит.
На 18 юни - ден преди квесторите да влязат в банката, две фирма на
Цветан Василев са взели кредити от по 40 млн. лв. В материала се
твърди също така, че в деня, в който Василев напуска България с
частния си самолет, на борда му е имало 50 млн. евро в черни чували.
Вероятно заради тези пари на 12 юли бе уволнен директорът на ВИП
терминала на Летище София - Борис Попов. Въпреки че мотивите за това
не бяха оповестени официално. От Агенция "Митници" също няма
информация дали мажоритарният собственик на КТБ е преминал
митническа проверка преди да отлети за Виена. От пресцентъра на МВР
обясниха, че "Гранична полиция" няма отношение към пренасяните от
пътниците товари, а само към документите им.
На 13 юли пред Нова тв капитанът на самолета на Цветан Василев,
който се представи като Стефан Стефанов, разказа, че при последното
пътуване неговият шеф не е изнасял никакви пари: „Мога да кажа като
капитан, че с този самолет не са превозвани абсолютно никакви пари”,
категоричен бе капитанът. Той се легитимира със служебна карта и
донесе документи, които да докажат твърденията му.
От документите става ясно, че от 16 до 22 юни е бил във Виена със
самолета на Цветан Василев. "Никой друг не е летял като капитан с
този самолет освен мен. Последно бяхме с него във Виена и се прибрах
сам”, обясни Стефан Стефанов.
Интересно би било тези дати да се сравнят със споменатите от Цветан
Василев в откритото писмо до управителя на БНБ, където той самият
казва, че „от 10.06.2014 г. аз не съм бил в България“. Дали има
някакво разминаване във версиите, или това е просто пропуск на
Стефан Стефанов. Който иначе категорично отрече да е бил пращан от
Василев в медиите.
Относно уволнението на шефа на ВИП терминала на Летище София Борис
Попов капитанът коментира, че той е професионалист и през него не
може да минат никакви пари. "Лично аз имам крайно негативно
отношение към него, но бих отишъл навсякъде да го защитя, ако той е
уволнен, ако някакви пари са минали през ВИП-а”, заяви Стефанов.
Анонимното писмо продължава да твърди, че секретарката на банкера е
теглила 20 млн. евро кредит, без да развива никаква дейност, а
парите след това са прехвърлени към кухи фирми и чужди банки.
Шофьорът му пък, който взима 800 лв. заплата и изплаща кредит от 5
хил. лв., изведнъж се оказал собственик на милиони по свои сметки.
Специалните служби трябва да обяснят дали знаят и разследват, че
само седмица преди кризата с КТБ 12-те най-доверени лица на
мустакатия бос са напуснали страната с полети за Лондон и Виена,
изнасяйки 100 млн. евро. Няма засега и отговор на въпроса кой
информира Василев, че БНБ готви проверка на банката му, а той се
изпари от държавата? Важен е и въпросът какво са предприели нашите
власти срещу известното намерение на Цветан Василев с изнесените
пари да закупи австрийската Хипо Алпе Адрия банк?
Най-слабото определение в случая е скандал.
Както казваше Дон Керлеоне в един епизод от трилогията „Кръстникът“
на Франсис Форд Копола, „днес сложих ред в бизнеса на фамилията и не
ми казвай, че си невинен, Карло“. Анкетата на сайта Temadaily.bg на
въпроса „Кой е виновен за аферата КТБ“ показва, че мнозинството от
отговорите - 52%, се обединява около отговора - БНБ и политиците.
Политологът Антоний Гълъбов коментира в „Преса“, че случващото се
около КТБ е „класическа форма на грабеж“, осъществяван чрез
дестабилизация на банковите институции. Подобна атака няма как да се
реализира без политическа намеса в развитието на финансовата система
на дадена страна. В началото тя се развива, като държавата
фаворизира политически определени банкови институции. Това води до
концентрация на публични средства в тези банки. Формира се
своеобразна „банка на властта” и близостта й до управляващите е
символният капитал, с който тя оперира. Но след като бъдат преминати
определени граници на концентрация, придобиване на активи и
разпределяне на значителни кредити, тази „банка на властта“ може да
бъде срината. Така ще бъдат заличени следите на поредния политически
протежиран грабеж.
Странно е, че броени дни преди края на своето управление кабинетът
проявява най-трескавата активност около кризата с КТБ, а политиците
този път са учудващо пасивни. „Дондуков” 1 увери, че подкрепя
усилията на БНБ за намиране на цялостно решение за КТБ, и обяви
позицията си, че вариантът, при който "жизнената част от КТБ с
подкрепа от страна на БНБ, Фонда за гарантиране на влоговете и
правителството продължава да работи, е за предпочитане пред
стандартната схема на затваряне на банката и обезпечаване на
вложителите до 100 хил.евро". Едновременно с това правителството
актуализира държавния бюджет за тази година, като увеличи тавана на
дълга с 3.425 млрд. лв., от които 2.7 млрд. лв. са за стабилизация
на КТБ. Засега актуализираният бюджет не е гласуван от парламента.
От БНБ обявиха, че заради липсата на политически консенсус по
предлагания от институцията специален закон за преструктуриране на
Корпоративна търговска банка, с който да се решат проблемите в КТБ,
тя продължава с процедурата на специален надзор. Максималният срок
на този надзор е 6 месеца, но за КТБ той беше наложен за 3 месеца.
След като три дни БСП мълчеше относно резултатите от консултациите
при президента Росен Плевнелиев за финансовото състояние на
държавата, инициативата пое бившият вицепремиер в кабинета
"Виденов", а сега депутат от БСП Румен Гечев. Той обяви свой план,
който включва гарантиране на всички депозити над 100 000 евро в КТБ
без натрупаните по тях лихви, като за целта ще се използват 2 млрд.
лв. активи, които одиторите казаха, че са налични в трезора на
банката. Тези активи, които са под различна форма - имоти, ценни
книжа и най-вече обслужвани кредити, трябва да се прехвърлят в
"Кредит Агрикол", която да бъде одържавена. "Това означава, че по
този начин с използването на добрите активи българските данъкоплатци
няма да бъдат ангажирани с нито една стотинка в решаването на този
въпрос", коментира Гечев.
На което икономистът Красен Станчев реагира доста саркастично:
„Имаме същите лица със същите идеи. Те нищо не са научили. Това,
което искат и правят, е забогатяване за чужда сметка. Всички
проблеми на управлението на икономиката 1995-1997 г. по времето на
управлението на правителството на БСП произтичат от лошите идеи. И
сега е същото.“
Позицията на ГЕРБ е категорична: да се покрият само гарантираните
депозити до 100 000 евро, а останалите - само след проверка на НАП
за налични задължения и след доказване на произхода на парите. При
това обезпечението на главницата да е без лихвите. Преди да замине
за Брюксел, Бойко Борисов каза, че е склонен на компромис за закон
за КТБ, ако се свали банковата тайна и всеки обяви откъде има
парите, които е депозирал в банката, и дали е платил данъци. Че
преди да е ясно кои са големите вложители в КТБ, не може да кажат
дали ще подкрепят специален закон за банката. Менда Стоянова обясни,
че проблемът не е в необезпечените депозити на физически лица, които
са за едва 600 млн. Лв., а в останалите 1.6 млрд. лв. влогове на
частни, държавни и чуждестранни фирми, общини, европейски средства.
Затова ГЕРБ настоява да се изясни каква част от тях са депозити и
каква - в разплащателни сметки, чрез които се укриват данъци върху
лихви, и когато разполагат с такава информация, ще решат каква част
от вложителите да бъдат обезщетени.
По този пункт налице са различия в позициите на двете партии и тази
на ДПС. Партията на Местан защитава тезата, че трябва да се
гарантират и големите депозити - при това с лихвите.
Лидерът на "Атака" Волен Сидеров се обяви за национализация на
банките и против идеята да се налеят милиарди левове в някоя
закъсала банка, след което тя да бъде приватизирана и нов играч да
изпомпва парите на българите.
На 23 юли правителството подава оставка, а парламентът по всичко
изглежда ще отложи решаването на казуса КТБ за следващия кабинет. Но
това няма да остане без последици. Липсата на решение и на консенсус
може да доведе до първия сериозен дефолт по български дълг от години
- коментира сайтът Еconomix.bg. Причината е, че Корпоративна има
облигации на стойност 150 млн. долара, чийто падеж е на 8 август, а
предвиденият толеранс е три дни. Тъй като банката е затворена, тя не
може да извършва разплащания.
В проспекта на емисията е записано, че притежателите на бонове се
съгласяват, че ще разчитат единствено на финансовото състояние на
банката за обслужване на дълг. КТБ издаде емисия облигации на
стойност 150 млн. долара на лихва 8.25% годишно. Тя бе пласирана
чрез холандското дружество Northern Lights Bulgaria B.V. и приета за
търговия на борсата в Ирландия. Миналата есен “Мудис” понижи
рейтинга на облигациите, тъй като те отразяват кредитния риск на
Корпоративна, а нейният рейтинг бе понижен до Ba3.
Холандското дружество е издател, но емисията е в полза на банката,
която се води кредитополучател. Собственик на Northern Lights
Bulgaria B.V. е фондацията Stichting Northern Lights Bulgaria B.V.,
а капиталът на това дружество е 18 млн. евро. Агент и основен
маркетмейкър на емисията е ВТБ Капитал, която е и миноритарен
акционер в КТБ.
Статията
се публикува със специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)